Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 709 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 116007 от 11.05.2017 г.,
постановено по гр. дело № 75064/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 124 състав, Л.Й.Й.
е осъдена да заплати на Б.М.Б. сумата от 3696,10 лв., представляваща левовата
равностойност на 2500 щатски долара – даден от ищеца на ответната страна заем
на 27.04.2012г., сумата от 199,59 лв. – левовата равностойност на 135 щатски
долара – заплатени такси за извършени парични преводи, сумата от 115,15 лв. –
лихва за забава за периода 16.11.2014г. до 15.04.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата от 3696,10 лв. от 16.04.2015г. до окончателното им плащане,
както и 1423,59 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила
бланкетна въззивна жалба от ответника Л.Й.Й., в която не са посочени конкретния
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият ищец - Б.М.Б. е подал писмен
отговор, с който оспорва жалбата, поддържайки че същата не съдържа конкретни
оплаквания по отношение на обжалваното решение, както и че същата е
неоснователна, излагайки подробни съображения в тази насока. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът му
дължи сумата от 3 696.10 лева, представляваща левовата равностойност на
2 500 щатски долара - даден от ищеца на ответната страна заем на 27.04.2012г.,
сумата от 199.59 лева – левовата равностойност на 135 щатски долара – заплатени
такси за извършени парични преводи, сумата от 115.15 лева – лихва за забава за
периода 16.11.2014г. до 15.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
3 696.10 лева от 16.04.2015г. до окончателното им плащане. Ищецът сочи още, че между страните е постигната уговорка за
заплащане на задължението в щатски долари, като в последствие е постигнато
предоговаряне между страните относно условията на изплащане на задълженията,
както следва: до 15 ноември 2014 година – 659 щатски долара; до 15 декември
2014 година - 659 щатски долара; до 15 януари 2015 година - 659 щатски долара;
до 15 февруари 2015 година - 659 щатски долара. Претендират
се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави възражение за
липса на местна подсъдност. Оспорва наличието на облигационно отношение, от
което за него да е възникнало процесното задължение, както и получаването на
тези суми от ответника.
По делото са представени платежни
нареждания за извършени транзакции от ищеца към ответницата за сумата от 2500
щатски долара, както и разписки за заплатени от ищеца разноски във връзка със
същите в размер на 135 щатски долара.
Представена е и кореспонденция между ищеца и
ответницата за постигнатите между страните уговорки за заплащане от страна на Л.Й.Й.
на Б.М.Б. сумата в размер на 2635 щатски долара, като последната такава
уговорка е при следните условия: до 15 ноември 2014 година – 659 щатски долара;
до 15 декември 2014 година - 659 щатски долара; до 15 януари 2015 година - 659
щатски долара; до 15 февруари 2015 година - 659 щатски долара.
Видно от представената с исковата молба нотариална
покана ищецът е поканил Л.Й. да заплати дължимите суми в размер на 2635 щатски
долара до 15 февруари 2015 година.
По делото са представени още
разпечатки от електронен калкулатор с изчисления относно размера на
претендираната мораторна лихва в лева, както и разпечатка от сайта на БНБ за
обменният курс на щатските долари към 27.04.2012г.
Ищецът е депозирал и молба от 28.01.2016г.
/преди датата на първото по делото съдебно заседание/, с която е направил
искане съобразно постановките на ТР
№ 4/29.04.2015 г. по т. д. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС претендираната от него
сума да му бъде присъдена в щатски долари, а не в тяхната левова равностойност.
В съдебното заседание от 27.09.2019г. пред
въззивната инстанция са представени и приети писмени доказателства – 3 бр.
платежни нареждания от ноември, декември и май 2018г. /след датата на
постановяване на първоинстанционното решение/ за сумата от 3048,27 лв. или общо
1800 щатски долари, с които въззивникът твърди, че е погасил сумата по
предоставения заем. Видно от същите въззивникът - ответник Л.Й.Й. е превела на
въззиваемия- ищец Б.М.Б. сумите във връзка с погасяване на задълженията по
възникналото между страните правоотношение по процесния договор за заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно.
След отмяната на разпоредбата на
чл. 10, ал.1 ЗЗД (ДВ, бр. 83/1999 г.) в българското право няма забрана за
уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните
по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави
(чл. 9 ЗЗД). Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които
са ги сключили. Те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните
ако няма основания за това, предвидени в закона. При допустимо уговаряне на
парично задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане
на нейната левова равностойност. Това следва и от принципа на точното
изпълнение на облигационното задължение (чл.63, ал.1 ЗЗД). Паричните суми,
уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в
съответната валута. Длъжникът не може да
бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. След като плащането трябва да се
извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът
не може да присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се
произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане
на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно
присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл.6, ал.2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото – не се присъжда друго, а същата
стойност, която се претендира от ищеца. В този смисъл са задължителните разяснения,
дадени с ТР № 4/29.04.2015 г. по т. д. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая претендираната от ищеца
сума е различна от уговорената. В депозираната искова молба Б.М.Б. навежда твърдения, че между него и Л.Й.Й. е
постигната уговорка, ищецът да й предостави в заем сумата от 2500 щатски долара,
както и последната да заплати и дължимите такси за извършените преводи в размер
на 135 щатски долара. Ищецът сочи още, че е постигнато предоговаряне между
страните относно условията на изплащане на задълженията, както следва:
-
до 15 ноември 2014
година – 659 щатски долара;
-
до 15 декември 2014
година - 659 щатски долара;
-
до 15 януари 2015
година - 659 щатски долара;
-
до 15 февруари 2015
година - 659 щатски долара;
Във връзка с изложените от ищеца твърдения, по
делото е представена кореспонденция между него и ответницата за постигнатите
между страните уговорки за заплащане на сумите в щатски долари съобразно
горепосочените условия, както и нотариална покана, в която е отбелязано, че
ответникът е поканен да заплати дължимите суми в размер на 2635 щатски долара
до 15 февруари 2015 година.
Същевременно в петитума на исковата молба ищецът
е поискал присъждане на паричните суми не в щатски долари съобразно уговорката
между страните, а в тяхната левова равностойност.
След постановяването на ТР № 4/29.04.2015 г. по т. д. 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС Б.М.Б., чрез процесуалния си
представител, е депозирал молба, с която
е направил искане претендираните с исковата молба суми да му бъдат
присъдени в щатски долари, а не в тяхната левова равностойност, по която молба
първоинстанционният съд не се е произнесъл.
С оглед на всичко гореизложено постановеното от
първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено и да бъде постановено
решение, при което да бъдат присъдени на ищеца дължимите суми в тяхната
равностойност в щатски долари.
По делото, както беше отбелязано и по – горе,
са направени плащания в размер на 1800 щатски долари от въззиваемата страна –
ответник едва след депозираната от Л.Й.Й. въззивна жалба, като същата е заявила
в откритото съдебно заседание от 27.09.2019г., че представя платежни
нареждания, с които е погасила сумата по предоставения заем от ноември,
декември и май 2018г. След отчитане на така направените плащания от ответницата
по делото, въззивният съд намира, че дължимата сума за главница за дадена от
ищеца на ответника сума за заем на 27.04.2012г.
и заплатени такси за извършени парични преводи възлиза в размер на 835
щатски долара, която представлява разликата между дължимата сума от 2635 щатски
долари и заплатената от Л.Й. сума в размер на 1800 щатски долари. До този си
извод съдът достигна, след съобразяване и с направеното предоговаряне между
страните за условията за плащане, а именно ответницата да заплати на ищеца: до
15 ноември 2014 година – 659 щатски долара; до 15 декември 2014 година - 659
щатски долара; до 15 януари 2015 година - 659 щатски долара; до 15 февруари
2015 година - 659 щатски долара, в които суми влизат както главницата за заем
от 27.09.2019г., така и заплатените от ищеца такси за извършени парични
преводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като
относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци. В случай че подадената от ищеца въззивна жалба е
бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното
решение, както и въззивната инстанция не констатира при постановяване на
решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в
публичен интерес/, а и не е налице задължение за съда да следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите
на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, то въззивният съд не може и не разполага с правомощие да
проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г.,
постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011
година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г.
по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. №
1645/09г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV
г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на IV г.о.
В конкретния случай депозираната от Л.Й.Й.
въззивна жалба е бланкетна и в същата не са наведени възражения по отношение
на присъдената сума за мораторна лихва, поради което и въззивният съд не
може да се произнесе по
първоинстанционното решение в тази му част.
При така изложените съображения, първоинстанционното
решение, следва да бъде отменено в частта, в която Л.
Й.Й. е осъдена да заплати на Б.М.Б., ЕГН: ********** сумата от 3696,10 лв.,
представляваща левова равностойност на 2500 щатски долари – даден от ищеца на
ответната страна заем на 27.04.2012г. и сумата от 199,59 лв. – левова
равностойност на 135 щатски долара – заплатени такси за извършени парични
преводи. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, в която на ищеца е
присъдена сумата над 964,64 лв. до пълния присъден размер от 1423,59 лв. –
разноски по делото пред първа инстанция.
При този изход на спора предвид частичната
основателност на въззивната жалба на въззивника се дължат разноски. Последната е направила разноски в размер на
80,20 лв. - държавна такса, които се доказват от представената квитанция за платена държавна
такса, поради което и на въззивника се дължат разноски в размер на 54,54 лв.,
съобразно уважената част от иска. Искане за присъждането на разноски за
въззивното производство от въззиваемата страна следва да бъде оставено без
уважение, тъй като не са представени доказателства за извършването на разноски.
С оглед на цената на иска по процесното гражданско
дело въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМEНЯ решение № 116007 от 11.05.2017г., постановено по гр. дело №
709/2019г. по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав, в частта, в която Л. Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена
да заплати на Б.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 3696,10 лв.,
представляваща левова равностойност на 2500 щатски долари – даден от ищеца на
ответната страна заем на 27.04.2012г., сумата от 199,59 лв. – левова
равностойност на 135 щатски долара – заплатени такси за извършени парични
преводи, и в частта, в която Л. Й.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на Б.М.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата над 964,64 лв. до пълния размер от 1423,59 лв. –
разноски по делото пред първа инстанция, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ГПК Л. Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Б.М.Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за сумата от 835 щатски долари – даден от Б.М.Б. на Л.
Й.Й. заем на 27.04.2012г. и заплатени такси за извършени парични преводи, като ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 240, ал.
1 ГПК за сумата над 835 щатски долари до пълния предявен размер от 2635 щатски
долари – даден от Б.М.Б. на Л. Й.Й. заем
на 27.04.2012г. и заплатени такси за извършени парични преводи, поради
направени плащания в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 116007 от 11.05.2017г.,
постановено по гр. дело № 709/2019г. по описа на СРС, I ГО, 124-ти състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.М.Б., ЕГН: ********** да заплати на Л.Й.Й., ЕГН: ********** сумата от 54,54 лева за държавна такса – разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.