РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. гр. Хасково, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200259 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали,
представлявано от управителя Т. Н. Е., чрез адв. Я. С. – САК срещу
Наказателно постановление № 26-2500032 от 19.03.2025 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател е
наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 300
лева за нарушение по чл. 52 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон и липса на компетентност.
Излагат се подробни и конкретни съображения в тази насока. Визираното
1
нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН се явявало самостоятелно основание за
отмяна на санкционния акт. Оспорват се приетите за установени фактически
положения в акта и неговата доказателствена сила, като представените
доказателства били тълкувани неправилно, в резултат на което се стигнало до
постановяване на незаконосъобразен административен акт. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател „Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали, редовно призовано,
на изпраща представител. Постъпилата от упълномощения, процесуален
представител по делото – адв. Я. С. молба по електронен път е подадена в
20:41 часа на 03.06.2025 г., сведена е в Регистратура на РС – Хасково и
докладвана след провеждане на съдебното заседание на 03.06.2025 г., при
положение, че касае не извънредни обстоятелства за отлагане на делото, а
служебен ангажимент по друго АНД, а исканията за доказателства не са
конкретни, нито се сочат такива, за да се прецени налага ли се възобновяване
на съдебното производство.
Административнонаказващият орган – Директорът на „Инспекция по
труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск.
С. М. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения
за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 03.02.2025 г. била извършена от свид. К. А. К. – главен инспектор в
Дирекция ”Инспекция по труда” – град Хасково и Г. К. А. – главен инспектор в
Дирекция ”Инспекция по труда” – град Хасково проверка по отношение на
„Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали за спазване на трудовото
законодателство по работни места на обекта на контрол - строителен обект:
2
„Многофамилна жилищна сграда с търговски партер и ограда“,
местонахождение ПИ 77195.725.13 по Кадастралната карта на град Хасково с
адрес: град Хасково, бул. „*****“ № **. В хода на проверката на място било
заверено да работи като водопроводчик лицето С. Д. М., назначено видно от
Трудов договор № 228/04.12.2024 г. с работно време от 8 часа в Отдел „Дрийм
Хасково Кауфланд“ и месторабота Хасково на длъжност „****“. За
резултатите от проверката на място, извършена на 03.02.2025 г. и по
документи - на 06.02.2025 г. бил съставен Протокол за извършена проверка
изх. № ПР 2504414/24.02.2025 г., с който, въз основа на констатациите на
контролните органи за допуснати нарушения, са дадени на работодателя и
задължителни предписания за тяхното отстраняване. Сред несъответствията в
дейността на дружеството във връзка със спазване на изискванията на
трудовото законодателство, в тази връзка и на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд било неизпълнението на задължението на „Дрийм
Билд 2018” ООД, град Кърджали, като работодател по смисъла на Пар. 1, т. 1
от ДР на Кодекса на труда да застрахова за своя сметка за риска „трудова
злополука“ лицето С. Д. М., на длъжност „*******. Въз основа на тези факти,
контролните органи преценили, че е допуснато нарушение на трудовото
законодателство и на 26.02.2025 г., в сградата на ДИТ, град Хасково, срещу
„Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали е съставен от К. А. К. Акт за
установяване на административно нарушение № 26-2500032 за нарушение,
квалифицирано по чл. 52 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./, след като при поискване с Призовка на
основание 45, ал. 1 от АПК, изх. № ********* от 03.02.2025 г. от страна на
работодателя била представена Застрахователна полица №
0111240037001640/22.04.2024 г. за групова застраховка „задължителна трудова
злополука“ със застраховател „Дженерали застраховане“ АД, град София и
застраховащ „Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали с 41 застраховани лица
и Добавък № 1 към същата полица от дата 05.02.2025 г., ведно със списък на
новоназначени работници, включващ лицето С. Д. М..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на представляващия по закон дружеството – жалбоподател
„Дрийм Билд 2018” ООД, град Кърджали – управителя Т. Н. Е., който
подписал същия, а в графата за обяснения или възражения не били вписани
3
такива. Препис от съставения акт за установяване на административно
нарушение е връчен на същата дата срещу подпис на представляващия
дружеството.
Възражения срещу съставения акта за установяване на административно
нарушение не са постъпили допълнително в законоустановения срок от
връчване на екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и преценката за маловажност на случая и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415в, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството – жалбоподател е наложена
процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. А. К. и Г. К. А.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване
на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Според текста на
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24 от 6.02.2006
г., обн., ДВ, бр. 15 от 17.02.2006 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр.
46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., бр. 5 от 19.01.2010 г., доп., бр. 19 от
2.03.2018 г. на задължително застраховане подлежат работниците и
служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност
на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Със Заповед № РД-
4
06-45 от 23.10.2024 г. на Министъра на труда и социалната политика за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2025 г., за икономическа дейност „строителство на сгради“
този коефициент е 1,20 при среден за страната 0,63. По силата на чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а а нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.поред
чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В чл. 416, ал. 5
КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя
на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена
санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция.
В рамките на осъществявания контрол за законосъобразност настоящият
съдебен състав счита, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във
връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на
представляващия по закон дружеството – жалбоподател, на който е връчен и
екземпляр от съставения АУАН. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН. Действително, в дейността по изпълнение на законово разписаните
задължения за въвеждане на необходимите реквизити на акта за установяване
на административно нарушения, актосъставителят не съвсем ясно и конкретно
е въвел фактическите твърдения за обстоятелствата около извършване на
описаното в него нарушение, но не до степен да се приеме нарушаване на
5
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Последното именно се явява критерият, съобразно който
процесуалното нарушение може да бъде квалифицирано като съществено. В
този смисъл, налице е описание на обстоятелствата и са въведени твърдения
относно съставомерните признаци на визираното деяние, съобразно
изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която същото е
субсумирано, явяващо се в пряка връзка с преценката за съответствие на
процесния АУАН с критериите по чл. 42 от ЗАНН за минимално изискуемото
се съдържание, включително и за предприетите действия за отстраняване на
нарушението. Правилно е вписано, че деянието е установено към датата на
извършване на проверката и неизпълнението на това задължение, възникнало
за работодателя при сключване на трудовия договор е останало неизпълнено, а
това трайно фактическо положение продължава и към датата на проверката.
Издържани с процесуалните изисквания за редовност е посочено, че
нарушението се изразява в бездействие, което продължава и в момента на
установяването му, при което твърденията за датата на нарушението и датата
на установяването му следва да се разграничават, но в случая, особено в
хипотезите на т.нар. продължени нарушения, когато твърденията за дата на
установяване на нарушението ясно и недвусмислено водят към тези за
извършване, правото на защита на привлеченото към отговорност лице е
обезпечено в аспекта да узнае всички факти от състава на нарушение, за което
се цели да бъде ангажирана отговорността му.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като
възпроизвеждането на фактическите твърдения в санкционния акт не
обосновават, както счита процесуалният представител на дружеството –
жалбоподател, несъответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и
конкретно на т. 6 от цитираната разпоредба, по съображенията, изложени по –
горе, относими за процесния АУАН. Що се касае до възможния довод за
необходимост квалификацията на нарушението да бъде във връзка с
разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от КТ, то застъпваното в тази насока становище
в практиката не се споделя, доколкото обратното би означавало да се допусне
неяснота в основанието за налагане на административната санкция. В случая
6
ясно е очертан фактическият състав на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като
бланкетната част от диспозицията й, е запълнен с необходимото препращане
към нарушените материално правни норми.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, в частта относно факта на възникване и
съществуване на трудово правоотношение на 04.12.2024 г. между „Дрийм
Билд” ООД, град Кърджали и С. Д. М., тоест за страните по него и
изпълняваната от работника длъжност „*******“ и факта, че към 03.02.2025 г.
този работник на дружеството – жалбоподател е заварен на строителен обект,
изпълняван от дружеството – жалбоподател при реализиране на
икономическата му дейност „Строителство на сгради“ да изпълнява трудовата
си функция се установяват по необходимия недвусмислен и категоричен
начин, каквото принципно е изискването, поставено от закона, за да бъде
обосновано ангажирана отговорността на субекта на твърдяното нарушение.
По отношение на тези факти не се и възразява от страна на жалбоподателя.
Тоест, доказано е, а и не се спори по делото, че между дружеството –
жалбоподател „Дрийм Билд” ООД, град Кърджали, разполагащо с качеството
„работодател” по смисъла на Пар. 1, т. 1, предл. 1 от ДР на Кодекса на труда и
пострадалото лице е бил сключен трудов договор за уреждане на възникнало
между тях правоотношение. Последното дава отговор на въпроса налице ли е
било възникнало и съществуващо към 03.02.2025 г. между посочените лица
валидно правоотношение, което да се квалифицира като трудовоправно. Това
всъщност е и един от решаващите по делото от гледна точка въпроса за
отговорността на дружеството – жалбоподател за нарушението, визирано от
наказващия орган в процесното наказателно постановление, доколкото
принципно се явява на адресат на разписаното в чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ
задължение, а оттам и възможен субект на нарушението, за което на наложена
санкция. В случая се установяват и останалите предпоставки по чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, към която препраща чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и според която
на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната, предвид факта, че със Заповед № РД-06-45 от
7
23.10.2024 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на
коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2025 г., за икономическа дейност „строителство на сгради“, каквато
упражнява жалбоподателят, този коефициент е 1,20 при среден за страната
0,63.
Изложеното дотук предпоставя възможността за достигане до извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение по чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и
чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, доколкото както актосъставителят,
така и наказващият орган са взели предвид последващото благоприятстващо
поведение и действие на работодателя по сключване на Застрахователна
полица № 0111240037001640/22.04.2024 г. за групова застраховка
„задължителна трудова злополука“ със застраховател „Дженерали
застраховане“ АД, град София и застраховащ „Дрийм Билд 2018” ООД, град
Кърджали с 41 застраховани лица и реализиране на Добавък № 1 към същата
полица от дата 05.02.2025 г., ведно със списък на новоназначени работници,
включващ лицето С. Д. М.. С него на практика веднага, с конкретни действия
установеното нарушение е било отстранено, а липсват данни за лицето,
изпълняващо трудова функция да са настъпили допълнителни вредни
последици. Правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин
нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на
предпоставките за това, административнонаказателната отговорност за това
нарушение е ангажирана обосновано - в съответствие с доказателствата,
събрани по делото, а оттам и в съответствие с материалния закон.
Съдът намира, по въпроса за индивидуализация на санкцията, обаче, че
наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като е определил същата за нарушението по чл. 415в, ал. 2 от КТ в
размер за имуществената санкция от 300 лева, т.е. в размер съобразно
установения максимум на предвидената санкция, като се аргументира този
аспект от дейността си с излагане на съответни мотиви в наказателното
постановление, но без да се представят каквито и да е доказателства за
визираното отегчаващо отговорността обстоятелство. При съвкупната
преценка на всички обстоятелства по случая, е необходимо да бъде отчетено,
8
че нарушението, допуснато от работодателя в лицето на „Дрийм Билд 2018”
ООД, град Кърджали вероятно не е единствено, доколкото все пак е сключен
постфактум добавък към застраховка за повече от един работници. Липсва
обаче повдигнато административнонаказателно обвинение за тях, поради
което този факт не би могъл да се интерпретира в тежест на нарушителя, дори
в процеса на индивидуализация на наказанието. Оттук, съдът извежда извода,
че предвидената имуществена санкция незаконосъобразно е определена въз
основа анализ на целия комплекс от обстоятелства от значение за
индивидуализацията при формираните рамки на
административнонаказателното обвинение в размер над предвидения законов
минимум. Именно в тази насока е необходимо да бъде ревизиран извода на
наказващия орган чрез изменение на санкционния акт и определяне на
санкцията в размер на 100 лева – съобразно установения законов минимум,
при липсата на установени отегчаващи отговорността факти, налагащи
различно разрешение, включително визирания от наказващия орган.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-2500032 от 19.03.2025 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на „Дрийм Билд
2018” ООД, град Кърджали е наложена административна санкция –
имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 52 от ЗЗБУТ,
вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“ /ДВ бр. 15/2006 г./ в частта относно
размера на административната санкция, като НАМАЛЯВА наложената
имуществена санкция от 300 лева на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9
10