Р Е Ш Е Н И Е
№196/13.3.2020г.
гр.
Пазарджик, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 62 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК, във вр. чл.14б, ал.1 от Закона за социално
подпомагане и е образувано по жалба на М.Д.С. с ЕГН ********** *** против
Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи №
1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка №
1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик.
Жалбоподателката счита, че
решението е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалните разпоредби
и целта на закона, като моли да бъде отменено. Сочи, че действително е
прехвърлила единственото си жилище срещу задължение за издръжка и гледане на
своята дъщеря, но последната живее в чужбина, където не работи, страда от
психични проблеми и на свой ред получава помощи, поради което са налице
изключенията по смисъла на чл.10, ал.1, т.5 ППЗСП.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, не се явява. В писмено становище поддържа
жалбата. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пазарджик, чрез надлежно упълномощения му процесуален
представител – юрисконсулт - моли да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
За отоплителни сезони 2017/2018
г. и 2018/2019 г. жалбоподателката М.Д.С. е получила целева помощ за
отопление по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и
социалната политика, както следва: 1. по заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-РА/2198 от 06.10.2017 г. и заповед № ЗСП/Д-РА/2198 от 18.10.2017 г. за
отпускане на целева помощ в размер на 365,10 лв. за отоплителен сезон 2017/2018
г. и 2. по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-РА/2619 от 19.10.2018 г. и
заповед № ЗСП/Д-РА/2619 от 31.10.2018 г. за отпускане на целева помощ в размер
на 374,15 лв. за отоплителен сезон 2018/2019 г. В заявленията-декларации, с
които С.
е кандидатствала за
отпускане на целева помощ за отопление за посочените отоплителни сезони е
декларирала, че е собственик на жилището, в което живее, на базата на
покупко-продажба от 12.09.1975 г. Декларирала е, че няма сключени договори за
предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Съгласно атакуваната Заповед
за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи №
1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка №
1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик, С. следва
да възстанови сумите в общ размер на 839,25 лв., като сбор от целевата помощ в
размер на 365,10 лв. за отоплителен сезон 2017/2018 г., целевата помощ в размер
на 374,15 лв. за отоплителен сезон 2018/2019 г. и сумата в размер на 100 лв.
изплатена еднократна помощ, считано от 14.12.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предписаната от
закона форма. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган
съгласно чл.
14а, ал. 3 ЗСП, според който в случай на констатирана недобросъвестност
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за
възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.
Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена
форма. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед
на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, мотивиран е и са описани
фактите, водещи до издаване на заповедта.
В конкретния случай съдът намира
оспорвания акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
Според чл.
14а от ЗСП недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и
доказана в хода на административното производство. Недобросъвестното поведение
на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има
правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или
укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства.
Съдебната практика е едностранна и безпротиворечива в тази насока. В конкретния
случай това означава, че декларираното невярно от жалбоподателката жилище като
собствено и недекларирането, че единственото ѝ жилище е прехвърлено срещу
задължение за издръжка и гледане на нейната дъщеря, са от такова значение, че
противното би довело до неполучаването на помощта.
Съдът
намира, че конкретно обстоятелството, че жилището е декларирано като собствено
е довело до неправомерно получаване на парични средства. Това е така, защото
съгласно чл.2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно
именно чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП обитаваното от лицата жилище трябва да е не
само единствено, но и собствено. Това е видно от самата редакция на нормата,
която ясно сочи „обитаваното от тях собствено жилище да е единствено“. В
конкретния случай жалбоподателката е декларирала жилище като собствено, което
очевидно не е такова, тъй като по делото не е спорно между страните, че с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 38, том
IV, дело № 951/1997 г. жалбоподателката е продала имота, който е декларирала
като собствен, на своята дъщеря. Задължението
на прехвърлителя по договор за издръжка
и гледане се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на
транслативния му ефект, поради което прехвърлителят, в конкретния случай
жалбоподателката, вече не е носител на вещно право на собственост върху
прехвърления имот. С оглед това и като е декларирала имота като собствен, като
дори е представила като доказателство договор за покупка на същото жилище от
12.09.1975 г. в заявленията-декларации с
вх. № ЗСП/Д-РА/2198 от 06.10.2017 г. и вх. № ЗСП/Д-РА/2619 от 19.10.2018 г., С. е действала недобросъвестно, поради което
отпусната целева помощ е неправомерно получена.
Доводите
в жалбата за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл.10,
ал.1, т.5 ППЗСП в случая са ирелевантни. Това е така, тъй като
недобросъвестността на жалбоподателката касае нарушаване на изискванията на
разпоредбата чл.10, ал.1, т.1 ППЗСП, а не на т.5 на същата алинея. Както се
посочи по-горе жалбоподателката дължи връщане на неправомерно получените
помощи, защото не е въобще собственик на единственото жилище, което обитава.
Хипотезата на чл.10, ал.1, т.5 ППЗСП, съгласно която лицата, кандидатстващи за
помощ следва да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу
задължение за издръжка и/или гледане и това изискване не се прилага в случаите,
когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в
нетрудоспособна възраст или хора с увреждания, касае допълнително условие за
отпускане на помощта, различно от изискването на т.1 жилището да е собствено и
единствено. То не отменя изискването обитаваното от лицето жилище да е
собствено и единствено, а урежда хипотеза, в която лицето обитава собствен и
единствен имот, но е прехвърлил например друг такъв или движима собственост
срещу издръжка и гледане, при което получава необходимото за своето
съществуване. Това се извежда много ясно от редакцията на нормата, която сочи,
че лицето не трябва да има
„сключен договор за предоставяне на собственост“, т.е. в никакъв случай не
следва, че се свежда само до недвижимия имот, който лицето обитава. Ако
последният не е собствен на лицето – той няма право въобще на помощ. В случая
жалбоподателката излага доводи и ангажира доказателства, че нейната дъщеря живее в чужбина, където не
работи, страда от психични проблеми и на свой ред получава помощи. Посочените
доводи могат да имат значение в производство по разваляне на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнение на престацията за полагане на грижи, но
те нямат място в настоящото производство. Докато договорът за продажба
на недвижимия имот срещу издръжка и гледане, в който живее жалбоподателката, не
е развален по съдебен ред, то С. продължава да не е собственик на жилището, в
което живее, а такъв се явява нейната дъщеря, поради което и С. няма право на
целева помощ за отопление за него на основание чл.10, ал.1, т.1 ППЗСП. Липсата
на абсолютната предпоставка жилището да е собствено е достатъчно за отказване
на целева социална помощ за отопление. Именно в тази насока и съвсем осъзнато
С. е декларирала имота като собствен.
Налице е получаване на помощи при наличие на отрицателна предпоставка за това,
вследствие на невярно деклариране на имота като собствен и затаяване на факт от
страна на жалбоподателката, че последният е продаден на друго лице преди повече
от 20 години. По делото този факт е безспорно установен.
Директорът
на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пазарджик е спазил процедурата по установяване на
допуснатото нарушение. За правнорелевантните факти е съставен констативен
протокол от упълномощени лица, които са отразили безспорно установената
отрицателна предпоставка за отпускане на целева помощ за отопление. След
запознаване с този акт и с констатираната недобросъвестност, административният
орган е издал процесната заповед за възстановяване на получената целева помощ
за отоплителен сезон 2017/2018 г. и отоплителен сезон 2018/2019 г. в общ размер на 839,25 лв., като
сбор от целевата помощ в размер на 365,10 лв. за отоплителен сезон 2017/2018
г., целевата помощ в размер на 374,15 лв. за отоплителен сезон 2018/2019 г. и
сумата в размер на 100 лв. изплатена еднократна помощ, считано от 14.12.2019 г.
Страните по делото нямат спор за размера на изплатените помощи, които са
недобросъвестно получени от жалбоподателката и които подлежат на връщане.
В
заключение настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито едно от
отменителните основания, посочени в чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на М.Д.С. с ЕГН ********** *** против Заповед за
възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи №
1303-РД01-0452/20.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик, коригирана със Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка №
1303-РД01-0452/10.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение
от 8.12.2020г. по Административно дело 6962/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 15157 ОТ
08.12.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ, шесто отд. по адм. д. № 6962/20 г. - ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 196/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 62/2020 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик.
Решението е
окончателно.