Р Е Ш Е Н И Е № 332
гр.Стара Загора, 06.08.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 312
по описа за 2021 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от К.М.Т.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50лв. и
неимуществени вреди в размер на 4950 лв. от действия/бездействия на длъжностни лица
от администрацията на Затвора Стара Загора, изразяващи се в отнемане на получени
от него суми по личната му партида в Затвора-Стара Загора. Счита това действие
за незаконосъобразно, тъй според него постъпващите суми по партидата му като
помощи от близки и роднини представляват нсеквестируем доход по смисъла на
чл.446а от ГПК.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София в писмен отговор и чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Обосновава, че личната партида на осъденото лице не попада в нито една
от изброените хипотези на чл.444 ГПК,, поради което постъпилите в нея парични средства
се ползват на основание чл.81 от ППЗИНЗС. Същевременно, преди налагане на запора
върху личната партида на лицето, Т. е получил покана за доброволно изпълнение и
от този момент е разполагал със способи за процесуална защита. Тъй като наложените
обезпечителни мерки не са изменени, нито са отменени по съответния процесуален
ред, са задължителни за изпълнение и изпълнявайки
ги, действията на затворническата администрация не биха могли да се определят като
противоправни. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което предлага да не бъде уважен.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Ищецът К.М.Т. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора Стара Загора от 01.07.2009г.
В администрацията на затвора са постъпили запорно
съобщение по изп.д.№20108710400403 ; запорно съобщение по изп.д.№2010870400404;
запорно съобщение по изп.д.№20108710400405; запорно съобщение по изп.д.№20108710400406,
всички издадени от частни съдебни изпълнители, с което на основание чл.450,
ал.3, чл.507, чл.508 вр.чл.446 от ГПК е наложен запор върху вземанията на
длъжника К.Т. за трудово възнаграждение.
На 01.04.20201г с вх.№ 2670 е постъпило запорно
съобщение по изп.д.№20215530404022, издадено от държавен съдебен изпълнител при
Районен съд Стара Загора, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр.чл.446
и чл.515, чл.516 от ГПК е наложен запор върху възнаграждението за труд на длъжника
К.Т. и запор върху паричните средства, постъпващи по личната му партида в
Затвора Стара Загора.
Въз основа на това запорно съобщение на
21.04.2021г е удържана сумата 50.00лв от личната партида на ищеца и приведена
на съдебен изпълнител при Районен съд Стара Загора. След тази дата по партидата
му не са постъпвали суми, видно от представената справка за трансфери от личната
партида на К.М.Т. за периода от 01.01.2021г. до 12.07.2021г.
На 26.04.2021г ищецът подава молба до отдел
„счетоводство“ на Затвора Стара Загора с искане да бъде направена справка по
личната му партида за периода 01.01.2020г-23.04.2021. Такава е му предоставена на
07.05.2021, видно от твърденията в исковата молба.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес и
срещу надлежен ответник по чл.205 от АПК.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват
искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна
при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези предпоставки
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
По
силата на чл.204, ал.4 от АПК, когато вредите са причинени от действие, както се
твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който
е предявен искът за обезщетение. Ищецът определя
кръга на търсената защита като претендира обезщетение в резултат на незаконосъобразно
според него действие на ответника, изразяващо се в превеждане на сумата 50лв от
личната му партида по изп.д.№20215530404022, образувано от държавен съдебен изпълнител
при Районен съд Стара Загора. За да се квалифицира
на едно действие като незаконосъобразно, то трябва да е извършено в противоречие
с нормативно установените правила.
Настоящият
съдебен състав намира процесното действие по превеждане на сумата 50 лв,
извършено от затворническата администрация при Затвора Стара Загора като трето задължено
по изпълнителното дело лице, за изцяло съобразено с правилата на Гражданскопроцесуалния
кодекс. Съгласно нормата на чл.86, ал.1 т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат
право на парични суми за задоволяване на лични нужди, които по аргумент от чл.
81, ал.2 от ППЗИНЗС могат да бъдат до размер на една минимална работна заплата.
Ако Затворът Стара Загора в качеството му трето задължено лице извърши плащане на тази
лична партида на затворника-длъжник по изпълнително дело въпреки полученото запорно
съобщение, взискателят и присъединените кредитори разполагат с процесуална възможност
да искат от затвора направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност
както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление
– чл. 452, ал. 3 ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се реализират в
рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. От
тази нормативна регламентация следва извод, че в случай, че администрацията на Затвора
Стара Загора, въпреки полученото Запорно съобщение изх. № 2670/ 01.04.2021 г. на
държавния съдебен изпълнител при Районен съд Стара Загора, бе извършвала плащане
към длъжника Т. на внесените му по личната партида от близки суми, то тя би се поставила
в положение на солидарно отговорна страна по това правоотношение. Изложеното затворническата администрация е действала законосъобразно
като в изпълнение на полученото на 01.04.2021 г. запорно съобщение и в съответствие
с разпоредбата на чл. 508 от ГПК, с оглед посочения изпълнителен способ е извършила
следващите от това фактически действия, превеждайки сумата от 50.00 лв. на 21.04.2021
г. По делото няма данни ищецът да е включен в трудова дейност, поради което и не
получава възнаграждение, върху което да се правят удръжки. Той не е осъден да заплаща
издръжка и спрямо него нормата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 446
от ГПК не е намерила приложение. Третото задължено лице няма ангажимент да
уведомява длъжника за извършени плащания от негови сметки. Въпреки това
администрацията на Затвора Стара Загора добросъвестно е отговорила на
отправеното запитване от Т. за движението на паричните средства по личната му
партида.
В
действащото право също така не е предвидено задължение за третото лице в изпълнителното
производство, каквото се явява Затворът Стара Загора, да уведомява съдебния изпълнител
относно естеството на сумите които са налични в неговата каса и са собственост на
длъжника, както и да проверява дали избраният изпълнителен способ противоречи на
забраните по ГПК за несеквестируемост. Само длъжникът разполага с възможността по
чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Редът за такова обжалване е предвиден в нормите
на чл. 436- чл. 438 от ГПК, като жалбата се разглежда от окръжния съд по мястото
на изпълнението, който е компетентен да прецени дали се касае за секвестируемо или
несеквестируемо имущество. По делото няма данни, нито се твърди от ищеца да е
упражнил правото си да обжалва предприетите изпълнителни действия и след като
не са отменени по съответния процесуален ред, те са задължителни за изпълнение.
Следователно не е налице твърдяното противоправно действие от страна на
ответника при или по повод изпълнение на административна дейност.
По тези съображения
настоящият съдебен състав счита, че липсва един от кумулативно изискуемите елементи
на фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно
действие на административен орган, поради което предявеният на това основание
иск за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.М.Т., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 50лв. и неимуществени вреди в размер на 4950 лв.,
произтичащи от отнемане на сумата 50 лв от личната му партида в Затвора Стара Загора
на 21.04.2021г от администрацията на Затвора Стара Загора, като неоснователен и
недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: