Решение по дело №1993/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 934

 

гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Матеева административно дело № 1993 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК и чл.145 и следв. от АПК.

 

Образувано е по жалбата на З.И.М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ул. „Арх. Евтимий“ № 8, ет.5, ап.11, против Ревизионен акт № Р-16001622004688-091-001/26.04.2023 г., издаден от П. Д. С., началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 247/12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при  Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с който е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за невнесените задължения по ЗДДС на „Натурама“ ЕООД в размер на 66 235.15 лв. , ведно с прилежащите лихви в размер на 36 789.66 лв.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения административен акт. Като се прави разбор на изложеното в РД и РА и указанията на решаващият орган по повод повторната ревизия на лицето, се твърди, че последно сочените два административни акта не са съобразени със съдебната практика, като в този смисъл се цитира такава на ВАС. В жалбата се прави анализ на разпоредбата на чл.19 от ДОПК и се сочи, че се правят опити за ангажиране на отговорност по чл.19 от кодекса във връзка с декларирането от управителя на задължения в много по-ранен етап, преди издаване на РА на дружеството „Натурама“ ЕООД, без да се държи сметка за по-късно отразеното в ревизионния акт и липсата на причинно-следствена връзка в сочения смисъл, както и несъществуването на РА към момента на изтегляне на сумите от банковите сметки. На следващо място се твърди, че РА е нищожен само на основание, че РД, РА, решението на директора на Д „ОДОП“  и заповедите за възлагане на ревизията, както и всички останали документи са връчени само по електронен път. В тази връзка се прави анализ на разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ДОПК и се сочи практика на ВАС. В този смисъл се отбелязва, че в хода на ревизионното производство е допуснат особено съществен порок, който засяга началото на ревизията, и нарушава принципа на обективност и служебното начало, прогласени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, както и осуетява преценката, доколко ревизионното производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл.109 ал.1 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, алтернативно, прогласяването му за нищожен по изложените съображения. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител адв. Б., в която излага доводи по съществото на спора и поддържа искането за прогласяване нищожността на оспорения акт, по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Ответникът – директор на Д „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.-Н., оспорва жалбата по доводи, изложени в представената писмена защита и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, която като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622004688-020-001/15.09.2022 г. (л.524, т.3), издадена от П. Д. С., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е сложено началото на ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с обхват на задължения: - отговорност за данък върху добавената стойност за период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г.; 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. и 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 21.09.2022 г. по електронен път (л.527, т.3). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622004688-020-002/05.01.2023 г. (л.479, т.3) и ЗИЗВР № Р-16001622004688-020-003/08.02.2023 г. (л.464, т.3) на същия орган по приходите, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен до 09.03.2023 г., като и тези две заповеди са връчени на РЛ по електронен път, съответно, на 10.01.2023 г. (л.482, т.3) и на 15.02.2023 г. (л.467, т.3).

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № 16001622004688-092-001/23.03.2023 г. (л.417, т.3). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така изготвения РД е депозирано възражение вх. № 94-00-3330/12.04.2023 г. (л.100, т.1). Въз основа на РД и възражението, възложилият ревизията и ръководител на същата издават Ревизионен акт № Р-16001622004688-091-001 от 62.04.2023 г. (л.89, т.1).

По жалба на З.М. е издадено Решение № 2475 от 12.07.2023 г. от директора на дирекция “ОДОП” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.7, т.1) и Заповед № РД-09-2514/29.11.2021  г. (л.11, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП - Пловдив.

Към административната преписа са приложени: - сертификати за валиден електронен подпис на лицата, извършвали съответните действия в хода на ревизията и подписали актовете (л.13 – л.31, т.1) и 2 бр. оптичен носител – CD (л.3-л.4,т.1).

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията на З.И.М. за установяване на отговорността му по чл.19 от ДОПК за невнесените задължения по ЗДДС от „Натурама“ ЕООД обхваща данъчните периоди м.06. и м.11.2017 г. и м.06.2018 г. и е извършена на основание чл.155 ал.4 от ДОПК във връзка с Решение № 404/2022 г., на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен РА № 16001621005243-091-001/15.06.2022 г. и преписката е върната за ново разглеждане.

За целите на ревизията са присъединени доказателствата от предходното ревизионно производство – Протокол № 1672317/29.03.2021 г. (л.314, т.2), както и тези от предходната проверка са установяване на факти и обстоятелства - Протокол № 1789815/25.01.2022 г. (л.242, т.2) на З.М.. Въз основана тях е установено следното:

„Натурама“ ЕООД е основана на 16.01.2021 г. по ф.д. № 3149/2001 г. на ОС – Пловдив със собственик РЛ – З.И.М.. Съгласно учредителния акт, дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала или избрано от него лице.  В ГФО на дружеството, ведно с приложенията, ОПР, ОПП, баланси и отчет за капитала за 2017, 2018, 2019 и 2021 финансови години, за ръководител е посочено лицето З.И.М., в качеството му на управител.  

Установено е, че на „Натурама“ ЕООД са вменени данъчни задължения по ЗДДС с РА № Р-16001618007912-091-001/25.20.2019 г. (л.169, т.1), които за периода м.06.2017 г. са общо в размер на 10 261.72 лв., за м.11.2017 г. – 49 445.20 лв. и за м.06.2018 г. – 11 300.10 лв. Последно сочения РА е обжалван и е потвърден с Решение № 41/24..01.2020 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. РА е обжалван и пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 1657/06.08.2021 г. е отхвърлил жалбата на „Натурама“ ЕООД и същият е влязъл в сила на 15.09.2021 г.

         Във връзка с ревизионното производство на дружеството, което се управлява и представлява от З.М., приключило с PA № Р-16001618007912-091-001 от

25.10.2019  г., е издаден РД № Р-16001618007912-092-001 20.09.2019 г., който

представлява мотиви и е неразделна част от РА, приобщени за целите на настоящата ревизия с Протокол № 1789906/28.01.2021 г. (л.223, т.2). Сочи се от органите по приходите, че при ревизията на дружеството са констатирани следните факти и обстоятелства относно получените от дружеството доставки: фактурите, по които „Натурама“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, са издадени от фирми с рисков профил: „Тритон труп“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, „Арсон“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* и „Вени - Н Трейд“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********. На основание чл.68 ал.1 т.1 и т.2 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6, чл.9, чл.12 ал.1, чл.25 ал. 7 и чл.70 ал.5 от закона, при ревизията на дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо за 68 333.33 лв. по фактурите от посочените издатели/доставчици, тъй като при извършените им насрещни проверки не са установени реални възможности за изпълнение на доставките по тях. Лицата не са представили доказателства за притежавани активи - сгради, машини, оборудване и транспортни средства, както и за трудов ресурс, с които да извършат фактурираните доставки. Прието е, че констатациите, направени в хода на ревизията, потвърждават, че е налице укриване на определени обстоятелства от страна на З.М., изразяващи се в това, че същият, в качеството си на управител на дружеството, и знаейки, че съответните покупни фактури не документират реални доставки на стоки, е допуснал същите да бъдат включени в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2017 г. и 2018 г. По този начин той е способствал за изготвяне на документи с невярно съдържание - подаване на отчетни регистри с посочен в тях резултат, различен от действителния размер на ДДС, подлежащ на внасяне в приход на републиканския бюджет. Тези задължения се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на РА, с които те са вменени като задължения на дружеството. Несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства, установени с РА, и тези, отразени в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните периоди на 2017 и 2018 г., е квалифицирано от органите по приходите като укриване по смисъла на чл.19 ал. 1 от ДОПК от ревизираното физическо лице. Така според същите тези органи, З.М., като управител, представлява дружеството, и в това си качество е подписвал първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно, че тези сделки, респ., тези действия са насочени към укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в подаваните справки-декларации по ЗДДС за посочените периоди на ревизията. Предвид това, счетено е при настоящата ревизия, че З.М. е декларирал със СД по ЗДДС за ревизираните периоди получени доставки на стоки и услуги, които са нереални и недействителни, с цел неправомерно упражняване на право на данъчен кредит. Действията му са квалифицирани като недобросъвестни и насочени към данъчна измама. Посочено е, че укриването на факти и обстоятелства, като правна форма на поведение на субекта на отговорността - ревизираното лице, предполага активно, съзнателно действие, което е прието за установено за управителя.

Във връзка с връчено на ревизираното лице искане за представяне на документи при предходното ревизионно производство са представени счетоводни регистри на „Натурама“ ЕООД. Посочва се от органите по приходите, че съгласно предоставена ведомост на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г., е установена изтеглена сума в размер на 81 400.00 лв. на 11.10.2019 г., осчетоводена по кредита на сметката. От дневника на сметка „Каса“ за 2019 г. е констатирано, че сумата от 81 400 лв. е осчетоводена на 11.10.2019 г. по дебит на сметка „Каса“, но не са представени първични счетоводни документи, от които да е видно от кого е изтеглена сумата от разплащателната сметка на дружеството и от кого е внесена в касата на предприятието.

При ПУФО на З.М. е установено, че неговата дъщеря Йоана Маринова е теглила парични средства от банковата сметка на „Натурама“ ЕООД, като при извършената й проверка, от нея са представени обяснения, че не е теглила парични средства от банковите сметки на „Натурама“ ЕООД и не се е разпореждала със средствата на дружеството. От ревизиращия екип при настоящата ревизия е прието, че изтеглените парични средства от Й.З.М.от банковата сметка на дружеството са постъпили в касата на „Натурама“ ЕООД.

Органите по приходите са установили също, че съгласно представената хронологична ведомост на сметка 503 „Разплащателна сметка“ по банковата сметка на дружеството е постъпила сума в размер на 636 000.00 лв. на 09.10.2019 г. от фактуриран аванс по фактура № 7/10.10.2019 г. на дружеството „Б. и К.“ ООД с ЕИК **********, като след извършена проверка на последното, от негова страна са представени доказателства за търговските взаимоотношения с „Натурама“ ЕООД, конкретно относно издадени фактури от „Натурама“ ЕООД.

Съгласно представен дневник на счетоводна сметка „Каса“ за 2019 г., в началото на годината сметката е с начално дебитно салдо (налични пари в касата) 138 009.81 лв., а крайното дебитно салдо към 31.12. е 174 664.01 лв.

В хода на предходното ревизионно производство на З.М., след получено разрешение от PC - Пловдив, с което се допуска разкриването на банковата тайна на лицето по отношение на сметките му в „Банка ДСК“ АД, „Тексимбанк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Юробанк“ АД, са изготвени и връчени искания за представяне на документи, сведения и обяснения до посочените банкови институти.

Съгласно получените отговори от банковите институции е констатирано следното:

От „Тексим банк АД“ са предоставени данни за движението на средствата по сметка *** на „Натурама“ ЕООД, открита на 10.10.2019 г. и закрита на 14.10.2018 г. По нея са постъпвали суми от клиенти и вноски в брой от управителя на дружеството. От сметката на дружеството са превеждани суми на доставчици, теглени са в брой суми от управителя на дружеството и са превеждани осигурителните вноски на управителя. От сметката на дружеството на 11.10.2019 г. е изтеглена сума в размер на 81 400.00 лв. от Й.З.М.(дъщеря на собственика на дружеството). Направена е констатация, че З.М. е позволил на трето лице, свързано с него по смисъла на ДОПК, да изтегли парични средства, собственост на дружеството. Не са установени превеждани суми от тази сметка на дружеството към личните банкови сметки на З.М..

От „Юробанк България“ АД е предоставена информация, че З.М. има разкрита една банкова сметка *** № BG64 BPBI792440864939 61 - спестовен влог в лева. От представените извлечения за движението на средствата по сметката, се установяват постъпвали суми от друго физическо лице - М.С.И.. От сметката са теглени суми от З.М. и са наредени плащания за покупка на апартамент и гараж. Има удържани суми за такси на банката. Не са установени преведени суми от „Натурама“ ЕООД по банковата сметка на З.М..

„Юробанк България“ АД уведомява и за разкрита сметка на „Натурама“ ЕООД - BG89BPBI7924********** в лева. Предоставено е извлечение за движението на паричните средства по сметката за периода 01.06.2017 г. – 27.05.2020 г. От анализа на същата е установено, че не са превеждани суми от сметката на дружеството към личните сметки на управителя.

От „Банка ДСК“ АД е предоставена информация, че З.М. има разкрити две сметки в банката: - разплащателна сметка № 26508132 в лева, открита от 29.11.2019 г., по която са постъпвали средства от НОИ за пенсия на лицето и спестовен влог № 27581557 от 23.11.2020 г., който не е активен и няма наличност. Не са превеждани суми от сметката на дружеството към личната сметка на управителя.

От „УниКредит Булбанк“ АД е предоставена информация, че „Натурама“ ЕООД има разкрита на 28.02.2019 г. една разплащателна банкова сметка ***, с № ***. От банковите извлечения за периода от откриването до 31.05.2020 г. е установено, че по сметката са внасяни средства от З.М. и от клиенти на дружеството по издадени фактури. От сметката са извършвани плащания към доставчици на дружеството, такси, теглени са пари в брой от З.М., прехвърляни са средства по друга сметка на дружеството, плащани са осигуровки и данъци. На 04.07.2019 г. от З.М. са изтеглени 63 900.00 лв. в брой. След тази дата няма движение по сметката. От остатъка по сметката, след наложен запор от ТД на НАП Пловдив, са платени 32.66 лв. Посочено е, че от дирекция „Събиране“ са наложени запори на посочената сметка, както следва: начална дата 10.05.2019 г., крайна дата 29.10.2019 г.; начална дата 29.10.2019 г., крайна дата 26.02.2020 г.; начална дата 26.02.2020 г„ крайна дата 09 05.2022 г.

Горното е наложило извода, че за периода от 10.05.2019 г. до 09.05.2022 г. не е било възможно да се отклонят средства от дружеството, тъй като на сметката е наложен запор от ТД на НАП Пловдив. Не са установени превеждани суми от тази сметка на дружеството към лични банкови сметки на З.М..

Заключено е, че от банковите извлечения на сметките в „Тексим банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД не са установени отклонения на парични средства на „Натурама“ ЕООД.

За времето 27.02.2019 г. - 07.10.2019 г., физическото лице е имало открита банкова сметка - *** № BG82 UNCR 70001523511925. по която няма движение.

В хода на настоящата ревизия, във връзка с дадените указания в отменителното решение на дирекция ОДОП Пловдив, са предприети следните процесуални действия от органите по приходите:

Изготвено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) до З.И.М., с което е изискано представянето на счетоводни документи на „Натурама“ ЕООД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. - оборотна ведомост и главна книга; хронологичен регистър на счетоводни сметки 503 - Разплащателна сметка и 501 - Каса, нотариално заверено пълномощно, с което се упълномощава лицето Й.З.М. да оперира със средствата на „Натурама“ ЕООД; обяснения и документи във връзка с изтеглената сума в размер на 81 400.00лв. на 11.10.2019 г. от банковата сметка на дружеството от лицето Й.З.М., приходен касов ордер за осчетоводяване на сумата по сметка „Каса“, информация за разходването на посочената сума; разходването на постъпилите парични средства през периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2019 г. от „Б. и К.“ ООД, както и за постъпилите парични средства от други клиенти; информация и документи за какви цели са изразходвани наличните парични средства в размер на 174 664.01 лв. към 31.12.2019 г. по сметка „Каса“; информация за имущественото състояние на дружеството към момента на възникване на задълженията (м.06.2017 г., м.11.2017 г. и м.06.2018 г.), налични активи, вземания и задължения. ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 22.10.2022 г. В определения 14-дневен срок и до приключване на настоящата ревизия от ревизираното лице не са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения.

Изготвено е ИПДПОЗЛ до „Натурама“ ЕООД, връчено по електронен път на 27.01.2023 г. С него, освен посочените по-горе документи и обяснения, са изискани и извлечения от следните банкови сметки на дружеството: BG93CREX92601062363801 в ТБ „Токуда банк“ за периода от 10.02.2020 г. до момента и BG92SOMB91301067716501 в Общинска банка за периода 24.10.2019 г. - 08.11.2019 г. При невъзможност за представяне на банковите извлечения за движението на паричните средства е изискана декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна на сметките на „Натурама“ ЕООД. По ИПДПОЗЛ не са представени документи.

Предвид непредставянето на изисканите банкови извлечения са предприети действия за разкриване на банкова тайна, като въз основа на Решение на PC Пловдив са изпратени искания до „Токуда банк“ АД и до „Общинска банка“ АД.

От „Токуда банк“ АД е получен отговор - банково извлечение на сметката на дружеството от датата на откриването 10.02.2020 г. до 3 1.12.2022 г. От прегледа на същото се констатира, че на 10.02.2020 г. по сметката са постъпили 20 000.00 лв. от „Мела агро“ ЕООД с основание плащане по фактура № 9/07.02.2020 г. Същият ден сумата 19 400.00 лв. е изтеглена в брой от З.И.М., която сума не е постъпила в касата на дружеството. С останалата част от сумата 600.00 лв. са платени задължения към ТД на НАП Пловдив и банкови такси. От 06.06.2020 г. до 31.12.2022 г. няма движение по сметката.

От „Общинска банка“ АД е получен отговор и банково извлечение на сметката на дружеството за периода от 24.10.2019 г. до 08.11.2019 г. От прегледа на същото е установено, че на 24.10.2019 г. по сметката са постъпили 114 786.00 лв. от „Б.“ ЕООД, с основание плащане по фактура № 8/24.10.2019 г. Същият ден са извършени преводи към различни контрагенти и е изтеглена сума в брой от З.И.М. в размер на 24 250.00 лв. - 23 390,00 лв. на 24.10.2019 г., 860.00 лв. на 25.10.2019 г. и 53.01 лв. на 08.11.2019 г. С останалата част от сумата са платени банкови такси и сметката е закрита на 08.11.2019 г.

От прегледа на представената в предходното производство хронологична ведомост за сметка 501 „Каса в лева“ е установено, че по дебита на сметката са осчетоводени 23 390.00 лв. на 24.10.2019 г. и 860.00 лв. на 25.10.2019 гг в кореспонденция със сметка 503 - Разплащателна сметка, „Общинска банка“ АД.

Във връзка с отправено запитване от органите по приходите е получена справка от информационен масив „Бизнес статистика“ за подадените ГФО на „Натурама“ ЕООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., от които е установено, че за 2017 г. по данни от счетоводен баланс на дружеството към 31.12. в част „Актив“, Раздел „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“, „Продукция и стоки“ няма отразени данни; „Вземания от клиенти и доставчици“ са на стойност 408 хил. лв ; в група „Парични средства“ касови наличности в лева - 19 хил. лв. и  разплащателни сметки - 43 хил. лв. В част „Пасив“, раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ са отразени 807 хил. лв., „Други задължения“ 101 хил. лв. „Задължения към персоната" - 6 хил. лв. За 2018 г. по данни от счетоводен баланс на дружеството към 31.12. в част „Актив“, „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“, „Продукция и стоки“ няма отразени данни; „Вземания от клиенти и доставчици“ са на стойност 466 хил. лв.; в група „Парични средства“ касови наличности в лева - 138 хил. лв. и разплащателни сметки - 49 хил. лв. В част „Пасив“, Раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ са отразени 980 хил. лв., „Други задължения“ - 101 хил. лв., „Задължения към персонала“ - 6 хил. лв.

За 2019 г. по данни от Счетоводен баланс на дружеството към 31.12. в част „Актив“, Раздел „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“ са отразени „Продукция и стоки“ на стойност 121 хил. лв.; „Вземания от клиенти и доставчици“ на стойност 181 хил. лв.; Други вземания 43 хил. лв. и в група „Парични средства“ касови натичности в лева - 175 хил. лв. В част „Пасив“, раздел „Собствен капитат“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ са отразени 562 хил. лв., „Други задължения“ - 75 хил. лв., „Задължения към персонала“ - 1 хил. лв., „Данъчни задължения" -     73 хил. лв.

За 2020 г. от ревизираното лице не е подаден ГФО.

За 2021 г. по данни от счетоводен баланс на дружеството към 31.12. в част „Актив“, Раздел „Записан но невнесен капитал“, група „Дългосрочни финансови активи“ са отразени дългосрочни инвестиции на стойност 43 хил. лв., Раздел „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“ са отразени „Продукция и стоки“ на стойност 121 хил. лв.; „Вземания от клиенти и доставчици“ на стойност 184 хил. лв.; в група „Парични средства“ - не са посочени налични парични средства. В част „Пасив“, Раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ няма отразени суми, „Други задължения“ 463 хил. лв., „Задължения към персонала“ - няма отразени суми, „Данъчни задължения“ - няма отразени суми, „Задължения по договор за оперативен лизинг“ - 75 хил. лв.

Във връзка с установяване на предприетите действия от приходната администрация за събиране на задълженията на дружеството, в отговор на отправено искане до дирекция „Събиране“ при извършената ПУФО на З.М., са посочени получените данни и документи за всички предприети действия спрямо „Натурама“ ЕООД, присъединени за целите на настоящата ревизия, а именно:

- образувано е Изпълнително дело (ИД) №*********/2020 г.

- издадено е съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК № С200016-149-9999492/27.01.2020 г.

Към ИД са присъединявани всички ново възникнали задължения, които дружеството декларира и не погасява в сроковете за доброволно плащане. Издадени са разпореждания за присъединяване. Към 24.03.2021 г. всички задължения по данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на дружеството са включени в ИД, вкл. задълженията по РА. Издадени са следните документи:

- Разпореждане за присъединяване №С200016-105-0051021/21.02.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване №С200016-105-0077554/17.03.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване №С200016-105-0156677/08.05.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване № С200016-105-0204229/27.05.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване № С200016-105-0216385/05.06.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване № С200016-105-0264128/31.07.2020 г.

- Разпореждане за присъединяване № С200016-105-0324060/29.09.2020 г.

- Постановление № С 190016-139-0002229/25.10.2019 г.

- Постановление № С 190016-022-0014580/05.03.2020 г.

- Постановление № С 190016-022-0033947/05.06.2020 г.

- Постановление № С 190016-022-0066528/29.09.2020 г.

- Протокол за опис № С200016-028-0001887/02.10.2020 г.

След извършена справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове е поискано налагане на запор на банкови сметки на дружеството в ТБ „Тексим банк“, ТБ „Юробанк“, ТБ „Токуда“, „Общинска банка“, за което са издадени съответните постановления. Установява се, че в ТБ „Тексим банк“, „Общинска банка“ и ТБ „Токуда“ сметките са закрити. За ТБ „Уникредит Булбанк“ и ТБ „Токуда“ са издадени разпореждания за изпълнение, в резултат на които са постъпвали минимални суми.

Изпратено е искане по чл.212 от ДОПК до дружеството за представяне на информация за имуществото и попълване на всяка справка от № 1 до № 5. Предоставени са от дружеството справки, от които е установено, че разполага с движима вещ - преса. За обезпечаване на дълга е наложен запор на преса за студено пресоване на растителни маслодайни семена. Извършен е опис и е издадено разпореждане за определяне на окончателната оценка. Стартирана е тръжна процедура, проведен е търг без продажба.

В резултат на извършено проучване чрез справки в информационните масиви на НАП, публичните регистри и отправени искания на основание чл.212 от ДОПК до Агенция по вписванията - Имотен регистър, Общините, МЗХ, ГД „ГВА“, АППК, не е установено имущество - движими и недвижими вещи, права и имуществени отношения, годни да послужат за обезпечаване на публичните задължения. Констатирано е, че дружеството не притежава дялове и акции в други дружества, нито ценни книги, не е предоставило изисканите справки за собственост върху имущество и вземания. След анализ на събраните доказателства за имущественото състояние на юридическото лице, публичният изпълнител е направил извода, че не са налице предпоставки за исково производство по чл.216 от ДОПК. Дружеството е добавено към списъка на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК и е определена категоризация на дълга на „Натурама“ ЕООД като трудно събираем.

Предвид установеното, направена е констатация, че ревизираното лице З.М. е знаело, че установените с PA № Р-16001618007912-091-001 от 25.10.2019 г. задължения за ДДС няма да бъдат внесени. То е знаело, че всички установени задължения няма да бъдат и принудително събрани, защото дружеството не разполага с активи, към които да бъде насочено обезпечение. Прието е, че поведението на управителя е причина за несъбираемост на публичните вземания. Той е подал справки-декларации по ЗДДС с посочен в тях резултат, различен (по-малък) от действителния размер на ДДС, подлежащ на внасяне в бюджета, като по този начин е укрил косвен данък. Така приходната администрация не е могла да узнае какъв е реалният размер на дължимия данък преди издаването на РА и, съответно, е била лишена от възможността да предприеме действия за събирането му, докато дружеството още е имало активи. С връченото Съобщение за доброволно изпълнение № С200016149-0000492 от 27.01.2020 г., което включва и задълженията по РА, З.И.М., като управител на дружеството, е знаел за задълженията на „Натурама“ ЕООД и е предприел действия те да не бъдат внесени в приход на бюджета, като е изтеглил от банковите сметки наличните парични средства. След връчване на РА, документиращ извършена ревизия на дружеството, е преустановил дейността на същото. Получените през 2020 г. парични средства по банкова сметка *** „Токуда банк“ АД не са използвани от управителя за погасяване на задълженията. Узнавайки за установените задължения на „Натурама“ ЕООД, З.М. е изтеглил наличните парични средства от банковите сметки на дружеството и е закрил някои от тях, поради което предприетите действия от публичния изпълните се оказват без резултат. В тази връзка е прието, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното и управлявано от него дружество.

Посочено е също, че, от една страна, ревизираното лице не оказва съдействие в хода на извършените му ревизии и ПУФО по предоставяне на достоверни данни и документи относно финансовото състояние на дружеството, както и за разходването на наличните парични средства в касата на дружеството към 31.12.2019 г., а, от друга, органите по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични публично оповестени данни и не е установено наличие на такова, което да послужи за погасяване на публичните задължения на „Натурама“ ЕООД.

Във връзка с горното, прието е при ревизията, че са налице кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорност на З.М. по реда на чл.19 ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на „Натурама“ ЕООД, за определените с РА № Р-16001618007912-091-001/25.10.2019 г. задължения за ДДС, а именно: за периода м.06.2017 г. в общ размер на 6 235.15 лв., за периода м.11.2017 г. - 50 000.00 лв., за периода м.06.2018 г. - 10 000.00 лв. За определената отговорност за задълженията на дружеството са начислени и дължимите лихви до датата на издаване на настоящия РА.

За да потвърди РА, решаващият орган е приел, че принципно вярно е отразеното в жалбата относно констатациите при предходното ревизионно производство и мотивите в отменителното решение на дирекция ОДОП. В тази връзка РА № Р-16001621005243-091-001/15.06.2022 г. е отменен и преписката върната с указания за допълнително изследване на наличните парични средства в брой в патримониума на предприятието към 31.12.2019 г., които са в размер на 174 664.01 лв. Ревизионният акт на „Натурама“ ЕООД, с който са установени процесиите невнесени задължения на дружеството е от 25.10.2019 г. Т.е. към този момент на управителя е станало известно и той е бил наясно с формираните задължения на дружеството. Същевременно, по счетоводни данни към 31.12. на същата година дружеството е разполагало с достатъчно налични парични средства в брой за погасяването на задълженията по РА. Поради това, разпореждането с тези средства от страна на управителя З.М., доколкото в хода на ревизията не се потвърждава упълномощаване на друго лице да се разпорежда със средствата, е от ключово значение за установяването на отговорността на ревизираното лице. Посочил е също така, че безспорно е констатираното, че изтеглените от разплащателните сметки на дружеството парични суми през процесния период - 2019 г., са постъпвали в касата му. Решаващият орган е констатирал също така, че в хода на настоящата ревизия, от страна на органите по приходите е отправено изрично искане, както до ревизираното лице, така и до дружеството, за изясняване на обстоятелството за какви цели са разходени наличните парични средства в касата към 31.12.2019 г., както и да се представят документи за това. Ревизираното лице не се е отзовало и не е представило доказателства. Същевременно, от декларираното в ГФО на дружеството се установява, че към 31.12.2021 г. дружеството не разполага с касови наличности. Такива не са посочени за налични и към 31.12. на предходната 2020 г. Така, според горестоящия в йерархията орган, паричните средства са били изчерпани през 2020 г., като от лицето не се представят документи, че те са изразходени за стопански цели на дружеството. За 2020 г. няма подадена декларация за дейността на дружеството, както и липсват ГФО. Горното е наложило единствения възможния извод е, че управителят се е разпоредил с посочените парични средства в своя полза, като не е предприел действия за използването им за погасяване на задълженията на дружеството, които са му били известни към този момент.

В решението се посочва, че се констатира също така, че на 20.02.2020 г., З.М. е открил банкова сметка *** „Токуда банк“, по която са постъпили парични средства, част от които, в размер на 19 400,00 лв., същият е изтеглил в брой, но няма доказателства за постъпването им в касата на дружеството.

Това, според решаващия орган, навежда на извод за наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ДОПК, а именно, че, който в качеството си на управител, (член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник) на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2, недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Като е направил анализ на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ДОПК, директорът на дирекцията, е приел, че качеството на З.И.М. като управител и едноличен собственик на капитала на „Натурама“ ЕООД за процесиите периоди на формиране на задълженията на дружеството, както и към момента на разпореждането с негови средства в своя полза, а и до настоящия момент на ревизията, е безспорно установено. Във всеки един момент той, като лице, единствено отговорно за организацията и управлението на дейността на дружеството, е бил наясно с дължимостта на тези задължения. Относно второто изискване е отбелязал също, че към 31.12.2019 г. в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в брой в размер, който превишава този на установените към този момент задължения на „Натурама“ ЕООД с РА. За тези парични суми управителят не представя документи и обяснения за използването им за стопанските цели на дружеството и по аргумент на чл.37 ал.4 от ДОПК се приема, че такива документи не съществуват, предвид което тези средства следва да се третират като липсващи, респ. отчуждени от собственика на предприятието безвъзмездно в негова полза и/пли в полза на друго лице, с което имуществото на дружеството е намаляло и вследствие на това не са платени задълженията на дружеството.

По отношение наличието на недобросъвестно поведение от страна на РЛ, решаващият орган посочва, че в данъчното законодателство няма определение на понятията „добросъвестност“ и „недобросъвестност“. Най-общо, според правната теория и съдебна практика, добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Недобросъвестното поведение на ревизираното лице се състои в неговото знание относно наличието на данъчни задължения на управляваното от него дружество и въпреки това знание, то е предприело действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. За недобросъвестно следва да се приеме поведение, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.

Действията на управителя са предприети в периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., след установяването на задълженията на дружеството с РА и след като публичният изпълнител е предприел  принудителни действия за тяхното събиране.

Така, крайният извод на решаващия орган е, че предвид горното,  установените факти и обстоятелства позволяват  прилагането на разпоредбата на чл.19 ал.2 от ДОПК, поради което и е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени доказателства, представени от ответната страна с молба вх. № 20871/2.10.2023 г. (л.543, т.3), между които заявление от З.И.М. като физическо лице за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК.

Други доказателства от страна на жалбоподателя не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, притежаващо активната легитимация, против годен за съдебен контрол административен акт, след проведено задължително производство пред горестоящия административен орган, в преклузивния срок и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Спорните въпроси по делото са два, като първият е този относно надлежното връчване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622004688-020-001/15.09.2022г., издадена от П.С., на длъжност началник сектор в ТД на НАП – Пловдив и оттук налице ли е валиден административен акт. Ревизионното производство, разглеждано като сложен фактически състав, включва издаване на заповед за възлагане на ревизия (чл.112 ал.1 от ДОПК) и нейното връчване на ревизираното лице (чл.114 ал.1 ДОПК). Всички процесуални елементи, включително и сроковете за извършване на ревизията, започват да текат от момента на връчване на ЗВР. Нормата на чл.113 ал.2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизията да бъде връчена на ревизираното лице. По делото няма данни издадената ЗВР да е изпратена на жалбоподателката с писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор /чл.29 ал.3 от ДОПК/, както и да е връчена по телефакс. Процесната заповед е връчена с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите /чл.29 ал.4 от ДОПК/ на електронен адрес, посочен от РЛ, в качеството му на ФЛ, чрез заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от Националната агенция за приходите, чрез ПИК вх. № 1603422/10.10.2017 г. (л.544, т.3) посочения в него електронен адрес: ***Не са налице данни по делото за неуспешно връчване на ЗВР чрез предвидени в кодекса средства по общия ред на чл.29 от ДОПК. Съобщенията в административното производство следва да се връчват основно на адреса за кореспонденция, който е този по чл.28 ал.1 т.1 от ДОПК. По делото не са налице данни за извършени посещения от органите по приходите на адреса за кореспонденция на субекта-жалбоподател. Не са налице и данни за изпращане на писмо с обратна разписка за удостоверяването на връчването по правилата на чл.30 ал.3 от ДОПК. Тази норма предвижда, че съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл.29 ал.6, 7 и 8 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав, в чл.29 от ДОПК законодателят установява кои са възможните и допустими начините за връчване на съобщенията в административното производство. Новелата на текста установява правилото, че съобщенията се връчват на адрес за кореспонденция, като такъв за физическите лица е не е само този по чл.28 ал.1 т.2 от ДОПК, а и този по чл.28 ал.2 от ДОПК, т.е. и заявения от лицето електронен адрес. Посочването на електронен адрес е една възможност, а не е задължение за лицето. Това означава, че, само ако то е заявило пред органите по приходите такъв адрес за кореспонденция, за приходната администрация е налице възможността да връчва съобщенията в административното производство на този електронен адрес.

Съдът намира, че посоченият в заявлението от 10.10.2017 г. електронен адрес , регистриран в  ИС „Контрол“ НАП – ***, е електронен адрес за получаване на съобщения по чл.28 ал.2 от ДОПК, т.е. е и заявения от лицето електронен адрес. Разпоредба на чл.81 ал.1 т.4 от ДОПК предвижда, че регистърът на задължените лица включва и данни относно адресите по28, т.е. и относно декларирания електронен адрес за кореспонденция по чл.28 ал.2 от ДОПК. Вярно е, че съгласно чл.82 ал.2 от ДОПК данните за местните физически лица се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. По преписката, каза се, се съдържат данни, че обсъжданият електронен адрес е посочен от жалбоподателя в такава декларация. Действително, в разпоредбата на чл.82 ал.4 от ДОПК е предвидено, че служебно вписване на данни в регистъра се извършва с протокол по чл.50 и въз основа на извършени констатации след проверка на орган по приходите. В случая такива констатации относно декларирания от жалбоподателката електронен адрес липсват. Съгласно чл.30 ал.6 от ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. По делото са приложени доказателства, удостоверяващи получаването на електронното съобщение от З.И.М. на посочен от него електронен адрес,  който е: ***. От изложеното следва, че ЗВР е надлежно връчена в съответствие с чл.30 ал.3 и ал.6 от ДОПК – удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.527, т.3). По сходен начин стои въпросът и с останалите издадените впоследствие актове в хода на ревизионното производство – Заповед за спиране на ревизионното производство № Р-16001622004688-023-001/02.11.2022 г. (л.491, т.3), Заповед за възобновяване на ревизията № Р-16001622004688-023-001/21.11.2022 г. (л.486, т.3), ЗИЗВР от 05.01.2023 г. (л.482, т.2) и от 08.02.2023 г. (л.467, т.3), ИПДПОЗЛ № Р-16001622004688-040-001/10.10.2022 г. (л.506, т.3), РД № Р-16001622004688-092-001/23.03.2023 г. (л.429, т.2) и РА № Р-16001622004688-09-1001/26.04.2023 г. (л.95, т.1), за които са приложени удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“, на посочения в заявлението от 10.10.2017 г. електронен адрес от З.М..

Или иначе казано, при наличие на надлежно връчване на ЗВР, съгласно изискванията на чл.113 ал.2 от ДОПК е налице валиден административен акт и  не може да се прогласи нищожност на ревизионния акт на това основание.

В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че заповедта за възлагане на ревизията не е изпратена на деклариран от ЗЛ електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28 ал.2 от ДОПК, както и, че не може да бъде поставен знак за равенство между вписания по заявление на дружеството електронен адрес за кореспонденция с НАП и електронен адрес по чл.28 ал.2 от ДОПК на РЛ. Видно от заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК вх. № 1603422/10.10.2017 г., че като задължено лице е посочено физическото лице З.И.М. с неговото ЕГН – ********** и адрес ***, а не е посочено дружество „Натурама“ ЕООД, не е посочено неговото ЕИК *********, нито адресите на дружеството, както този за кореспонденция, който е: гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет.3, нито адрес по чл.8 от ДОПК, който е: - гр. Пловдив, ул. Д-р Владо“ № 28, ет.3, ап.4.   

Тук е мястото да се отбележи, че е неоснователно   е и възражението на жалбоподателя, че представеното заявление за издаване на ПИК не са свързани по никакъв начин с ревизията, нито са представяни от ревизираното лице по или във връзка с ревизията. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от страна на приходната администрация не е представено заявление за издаване на ПИК и е предоставено Заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП, чрез ПИК, попълнено саморъчно и подписано лично от жалбоподателя. Това, от една страна, а  от друга, този документ не е оспорен от жалбоподателя и представлява годно доказателствено средство, което следва да бъде ползвано в настоящия казус.   

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това  форма.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР и останалите заповеди, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК, както се посочи по-горе и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

         Вторият спорен въпрос е, налице ли са основанията за отговорност по чл.19 от ДОПК. Отговорността на трето лице, член на орган на управление или управител е визирана в  чл.19 от ДОПК, според който  текст, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Ал.2 на същия текст сочи, че управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: - извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Отговорност по ал.2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. По аргумент от ал.4 на чл.19 от ДОПК, отговорността за непогасените задължения по ал.2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно, до размера на намалението на имуществото.

В чл.20 от ДОПК е визирана поредност за реализиране на отговорността - в случаите по чл.19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им, а реализирането на отговорността е посочена в чл.21 от ДОПК - в случаите по чл.16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл.168 т.5, 6 и 7. В ал.3 на същия текст е посочено, че отговорността на третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена с влязъл в сила акт. В този случай връщането на платени суми се извършва по реда на глава шестнадесета, раздел първи.

От анализа на тези правни разпоредби е видно, че с чл.19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата-управляващи за задължения за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК, като отговорността по чл.19 може да бъде реализирана само при наличието на визираните в тази норма кумулативни предпоставки - лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК, към момента на установяване на публичните задължения за последното; да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което, имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, и причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170 ал.1 АПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, като отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Нормата не е самоцелна и целта и е да се пристъпи към изпълнение, едва когато се установи, че е налице невъзможност за събиране на задължението на търговското дружество, както и от кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените публични вземания по двата ревизионни акта. Чл.16 от ДОПК сочи, че задължено лице по чл.14 т.3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. За задължените лица по чл.14 т.3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс. Отговорността на задълженото лице по чл.14 т.3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, което възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответната материалноправна норма от данъчното законодателство (ех lege). То представлява паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на държавата и в установения за това срок. По естеството си, те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък.

Едноличният търговец и търговското дружество–юридическо лице, са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица съобразно материалноправните норми на данъчното законодателство.

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Натурама“ ЕООД, считано от 21.10.2001 г. и към настоящия момент.

Каза се по-горе, с РА № Р-16001618007912-091-001/25.10.2019 г. за данъчни периоди от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.11.2017 г.  до 30.11.2017 г. и от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. на дружество „Натурама“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 81 007.02 лв., от които главница – 68 333.33 лв. и лихви 12 673.69 лв., за които периоди няма спор, че М. е бил управител на дружеството.

         Към момента на започване на ревизионното производства, съгласно ЗВР № Р-16001618007912-020-001/17.12.2019 г. жалбоподателят вписан като управител на „Натурама“ ЕООД, като към датата на издаване на РА – 20.09.2019 г. също е бил управител. Към 31.12.2017 г., по данни от счетоводен баланс на дружеството в част „Активи“ е установено, че няма отразени данни за активи; паричните средства - касови наличности в лева са 19 000.00 лв. и разплащателни сметки – 43 000.00 лв., а в част „Пасиви“  са отразени „задължения към  доставчици“ – 807 000.00 лв., „други задължения“ – 101 000.00 лв. и „задължения към персонала“ – 6 000.00 лв.

Към 31.12.2018 г. по данни от счетоводен баланс на дружеството в част „Актив“, „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“, „Продукция и стоки“ няма отразени данни; „Вземания от клиенти и доставчици“ са на стойност 466 хил. лв.; в група „Парични средства“ касови наличности в лева - 138 хил. лв. и разплащателни сметки - 49 хил. лв. В част „Пасив“, Раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ са отразени 980 хил. лв., „Други задължения“ - 101 хил. лв., „Задължения към персонала“ - 6 хил. лв. Към 31.12.2019 г. по данни от счетоводния баланс на дружеството в част „Актив“, Раздел „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“ са отразени „Продукция и стоки“ на стойност 121 хил. лв.; „Вземания от клиенти и доставчици“ на стойност 181 хил. лв.; Други вземания 43 хил. лв. и в група „Парични средства“ касови наличности в лева - 175 хил. лв. В част „Пасив“, раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ са отразени 562 хил. лв., „Други задължения“ - 75 хил. лв., „Задължения към персонала“ - 1 хил. лв., „Данъчни задължения" -     73 хил. лв. За 2020 г. от ревизираното лице не е подаден ГФО. Към 31.12.2021 г. по данни от счетоводен баланс на дружеството в част „Актив“, е установено, че раздел „Записан но невнесен капитал“, група „Дългосрочни финансови активи“ са отразени дългосрочни инвестиции на стойност 43 хил. лв., Раздел „Текущи (краткотрайни) активи“, група „Материални запаси“ са отразени „Продукция и стоки“ на стойност 121 хил. лв.; „Вземания от клиенти и доставчици“ на стойност 184 хил. лв.; в група „Парични средства“ - не са посочени налични парични средства. В част „Пасив“, Раздел „Собствен капитал“, група „Задължения“, в „Задължения към доставчици“ няма отразени суми, „Други задължения“ 463 хил. лв., „Задължения към персонала“ - няма отразени суми, „Данъчни задължения“ - няма отразени суми, „Задължения по договор за оперативен лизинг“ - 75 хил. лв.

Т. е., към момента на установяване на задълженията – 20.09.2019 г. и към датата на издаване на РА – 25.10.2019 г., дружеството е разполагало, както с парични средства. От отчета за паричните потоци е констатирано, че през посочените данъчни години в предприятието са регистрирани значителни по обем входящи и изходящи потоци на парични средства, което напълно кореспондира с изводите на органите на приходната администрация, че ако данъчните задължения са били декларирани коректно в законоустановените срокове, то е имало финансова възможност за текущото им погасяване, както и, че е била открита възможност за принудително събиране на публичните задължения, като по-конкретно, към 31.12.2019 г. в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в размер, който превишава този на установените към този момент задължения на „Натурама“ ЕООД с РА от 25.10.2019 г. .

Следва да бъде посочено, че ревизионното производство се образува със Заповедта за възлагане на ревизия/ по аргумент от нормата на чл. 112 от ДОПК, но също така е вярно, че установяването на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски става само и единствено с ревизионен акт - по аргумент от нормата на чл.118 от ДОПК. В случая, е на лице първата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя - към момента на установяване на задълженията за данъци с РА № Р-16001618007912-091-001 жалбоподателят е бил управител на „Натурама“ ЕООД, като РА е издаден на дата 25.10.2018 г.

Или иначе казано, в конкретния случай, към момента на възникване на задълженията на "Натурама“ ЕООД жалбоподателят З.М. е имал качеството на управител на ЮЛ, за което спор по делото няма.

Наред с това, следва да се отбележи, че съгласно чл.141 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. На тази плоскост и от така цитираната разпоредба се презюмира, че управителят е наясно, както със задълженията на дружеството, в това число публичните такива /за данъци и задължителни осигурителни вноски/, така и с имущественото състояние на дружеството, чийто управител е бил и е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на юридическото лице, включително като осигурява администрирането на задълженията за данъци и ЗОВ.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК, която е посочена и в решението на директора на дирекция „ОДОП“. Според цитираната норма отговорността на физическото лице за задълженията на дружеството като задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, възниква, когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното вземане.

На следващо място, безспорно е, че З.М. е укрил приходи, предвид факта, че със сметката се е разпореждал само и единствено управителят на дружеството – именно З.М., което налага извода, че вследствие на това разпореждане дългът на ЮЛ е несъбираем. При извършената ревизия на „Натурама“ ЕООД е установено, че за ревизираните периоди, така, както се посочиха по-горе, от органите по приходите е констатирано нарушение на фактически състав на разпоредбите на чл.68 ал.1 т.1 и т.2, чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.6 и чл.9, чл.12 ал.1, чл.25 ал.7 и чл.70 ал.5 от ЗДДС относно реалността на документираните доставки на стоки и услуги към дружеството.

Горният извод се подкрепя и от събраните по делото доказателства: - на първо място, в настоящата ревизия, на „Натурама“ ЕООД е отправено  ИПДПОЗЛ, с което са изискани документи и писмени обяснения, но от страна на дружеството, не са представени никакви документи. ИПДПЖОЗЛ е изпратено и на З.М., но в определения 14-дневен срок и до приключване на ревизията от РЛ не са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения. Същевременно, от страна на данъчната администрация е установено, че по банкови сметки в: „Тексим банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Уникредит Буелбанк“ АД не са установени отклонения на парични средства. Т. е . от страна на ревизираното лице не се представят никакви доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация, че към 31.12.2019 г. в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в размер, който превишава този на установените към този момент задължения на „Натурама“ ЕООД с РА от 25.10.2019 г. Фактът, че РА от 25.10.2019 г. е обжалван пред административния съд и жалбата на дружеството е отхвърлена, а РА е влязъл в сила на 15.09.2021 г., както и липсата на писмени обяснения от страна на М., налагат извода, че последният действително е съгласен с изводите на данъчната администрация.

Доказателства, представени от жалбоподателя, които да оборят тези констатации в настоящото производство не се представят.

Горното налага извода, че по делото са налице обективни данни, че невнасянето на дължимите публични задължения се дължат на действия от страна на жалбоподателя, с цел укриването на тези факти и обстоятелства, а не се дължи на пропуск или небрежност. Нещо повече, нормата на  чл.19 ал. 1 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но и да ги укрие, тъй като неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на  чл.19 ал.1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл.141 ал.2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл.141 ал.1 от ТЗ/. Така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки.

В случая, З.М., в качеството си на управител на „Натурама “ ЕООД, и при положение, че последният е подписвал всички фактури и СД по ЗДДС, че е контактувал с контрагентите на дружеството лично той, подписвайки договорите с тях, не би могъл да не знае, че декларираните в дневниците за покупки и СД по ЗДДС фактури за покупка на стоки и услуги, придружени с множество касови бележки от ЕСФП, са документи с невярно съдържание, тъй като същите не отговарят на реални стопански операции, предвид факта, че не са реално извършени, с оглед липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците.

Същевременно, каза се по-горе, към 31.12.2019 г. в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в достатъчен размер, за които парични средства управителят не представя документи и обяснения за ползването им за стопанските цели на дружеството.

В конкретния случай, към момента на възникване на задължението за внасяне на задълженията за данъци по делото се представят доказателства за образувано изпълнително дело срещу "Натурама" ЕООД - № *********/2020 г., за което е изпратено съобщение за доброволно изпълнение № С200016-149-9999492/27.01.2020 г., което включва и задълженията по РА, връчено на дружеството. Същевременно е установено, че получените през 2020 г. парични средства по банкова сметка *** „Токуда банк“ АД не са използвани от управителя за погасяване на задълженията. Узнавайки за установените задължения на дружеството З.М. е изтеглил наличните парични средства по банковите сметки на дружеството и е закрил някои от тях, след връчване на РА от извършената на „Натурама“ ЕООД ревизия, е преустановил дейността на дружеството. Не е използвал и изтеглените през 2020 г. парични средства от банковата сметка в “Токуда банк“ АД за погасяване на задълженията.

Междувременно, на 20.02.2020 г. управителят на „Натурама“ ЕООД е изтеглил и се е разпоредил със сумата от 19 400.00 лв., които са приход от продажба на дружеството. За тези свои действия управителят не представя документи и обяснения за ползването им.

Предвид липсата на документи, горното налага единствения извод, че тези средства са липсващи, респ. отчуждени от собственика на предприятието безвъзмездно в негова полза и/или в полза на друго лице, с което имуществото на дружеството е намаляло и вследствие на това не са платени задълженията на дружеството.

Каза се по-горе, към ИД са присъединявани всички нововъзникнали задължения, които дружеството декларира, но не погасява в сроковете за доброволно изпълнение, като са издадени съответните разпореждания за присъединяване, подробно описани по-горе. В резултат на извършените проверки от публичния изпълнител в ИМ на НАП, в публичните регистри и отправени искания до АВ – Имотен регистър, общините, МЗХ, ГД, ГВА, АППК,  не е установено движимо и недвижимо имущество за обезпечаване на публичните задължения; констатирано е, че дружеството не притежава дялове и акции в други дружество, нито ценни книжа. Извършеният анализ е довел до извода, че не са налице предпоставки за исково производство по чл.216 от ДОПК и дружеството е добавено в списъка на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК и дългът на „Натурама“ ЕООД е определен като несъбираем. 

По настоящото дело е установено и какво е било финансовото и имущественото състояние на дружеството през всички ревизирани данъчни периоди и какво се случило с неговото имуществено състояние, което обстоятелство налага извода, че от страна на дружеството са предприети действия към осуетяване или възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания. Не подлежи на оспорване фактът, че "Натурама" ЕООД вече е имал установени и изискуеми задължения за данъци и то установени с РА.

В този смисъл е необходимо да се отбележи следното:  задълженията за данъци са публични държавни вземания и съгласно чл.209 ал.2 т.1 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван/той е годно изпълнително основание, независимо от това дали е влязъл в сила или не/. В конкретната хипотеза, на първо място, са налице безспорни доказателства, че РА от 25.10.2019 г., издаден срещу „Натурама“ ЕООД е влязъл в сила. На второ място, налични са доказателства за това, че са предприети действия по събиране на установените публични вземания от страна на публичен изпълнител и ревизионни акт – ПНПОМ изх. № С200016-022-0014580/05.03.2020 г. (л.135, т.1), ПНПОМ изх. № С200016-022-0033947/05.06.2020 г. (л.134, т.1) и ПНОМ изх. № С200016-022-0066528/29.09.2020 г., както и е изпратено СДО от 27.01.2020 г.

Или иначе казано, налице са доказателства, че дружеството не притежава активи, върху които да се насочи изпълнението. В конкретната хипотеза е налице и другата изискуема от нормата на чл.20 от ДОПК предпоставка - да е спазена поредността за насочване на изпълнението - първо към имуществото на задълженото юридическо лице е предприето принудително изпълнение спрямо задължения субект-търговско дружество, както и доказателства за невъзможност за събиране на това вземане, и доказателства за невъзможност да се удовлетворят вземанията на държавата за данъци по този РА.

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК, в случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането може и да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв., което и публичният изпълнител е сторил, след като е определил дълга на „Натурама“ ЕООД като трудно събираем.

Тук следва да се посочи, че нормата на чл.20 от ДОПК не е самоцелна, и целта й е да се пристъпи към изпълнение едва, когато се установи, че е налице невъзможност за събиране на задължението на търговското дружество, както и от кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените публични вземания по ревизионния акт. По делото се съдържат доказателства за това какво е било имущественото състояние на дружеството „Натурама“ ЕООД към момента на установяване на задълженията по ревизионния акт от 2019 г. – анализирани са ГФО, приложени баланси, счетоводни регистри ОПР, както и от кога е настъпила невъзможността за събиране на установените с ревизионния акт публични вземания.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице недобросъвестност на управителя – лицето е знаело, че за предприятието възникват данъчни задължения и умишлено е избягнало събирането им, предвид факта, че М.  е бил напълно наясно с нереалните доставки на стоки услуги, предвид липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Отделно от това е установено, че е налице укриване на определени обстоятелства от страна на З.М., изразяващи се в това, че в качеството си на управител на дружеството и знаейки, че съответните покупки фактури не документират реални доставки на стоки, е допуснал същите да бъдат включени в дневниците за покупки и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2017 и 2018 г., като по този начин е способствал за изготвянето на документи с невярно съдържание – подаване на отчетни регистри с посочен в тях резултат, различен от действителния размер на ДДС, подлежащ на внасяне в приход на  републиканския бюджет.

Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му и изпълнение на задълженията - в това число погасяване на изискуемите публични такива. При липса на легално определение на понятието „недобросъвестност“, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който не знае определено обстоятелство. 3нанието, в случая, е относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ. Това недобросъвестно поведение не е единствената причина за несъбиране на задълженията. Константно се възприема в съдебната практика на ВАС (след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС), че разпоредбата на  чл.19 ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В доказателствена тежест на органите по приходите е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник- задълженото ЮЛ.

От доказателствата по делото категорично се установява, че органите по приходите са предприели всички действия за събиране на задълженията от ЮЛ, а посоченото от страна на публичен изпълнител, че ЮЛ няма активи, към които да се насочи изпълнението, което налага извода, че дружеството не е притежавало имущества, върху които може да се насочи изпълнението; предприети са действия по събиране на установените задължения на юридическото лице.

Налице и причинно-следствена връзка, т. е. установено е, че в резултат на действия на управителя на дружеството – З.М., имуществото на задълженото лице е намаляло, предвид факта, че последният се е разпореждал с банковите сметки, подписвал е всички счетоводни документи, запознат е бил с всички тях и с търговските такива, с неговата санкция и подпис са подавани СД по ЗДДС и другите отчетни регистри, декларации обр.1 и обр.6, той е подписвал и фактурите, той е изтеглил и авоарите от банковите сметки, като не е използвал получените през 2020 г. парични средства от „Токуда банк“ АД за погасяване на задълженията, и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си, и това поведение на управителя е единствената причина за несъбираемост на публичните вземания.

Показател за недобросъвестност са и следните обстоятелства, на първо място, фактът, че след узнаване за задълженията по РА от 25.10.2019 г., М. е преустановил дейността на дружеството, т.е . последният, не само не съдейства за погасяване на задълженията, а напротив, възпрепятства тяхното събиране; на второ място, действията на управителя са предприети след установяване на задълженията на дружеството с РА и след като публичният изпълнител е предприел принудителни действия за тяхното събиране.   

В този смисъл следва да се посочи, че при наличие на годни изпълнителни титули по чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК приходната администрация е предприела дължимите действия по принудително изпълнение, издирила е конкретни данни, и е формирала констатация  по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност, задълженията на ЮЛ за косвени данъци да бъдат събрани. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за жалбоподателя към бюджета, тъй като отговорността на лицето по  чл.19 ал.2 от ДОПК е субсидиарна и същата може да се реализира само при спазване на поредността, визирана в нормата на чл. 20 от ДОПК, което в случая е сторено надлежно.

В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че при сегашната ревизия, която, каза се, е повторна във връзка с Решение № 404/0809.2022  на директора на Д „ОДОП“, ревизиращите не са установили, констатирали или посочили нещо различно, не са извършили никакви действия, довеждащи до нови констатации, нито са формирали нови изводи по повод изложеното в сега издадените РД и РА.  Това е така, тъй като безспорно се установи, че в настоящото ревизионно производство, от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства. Така по ИПДПОЗЛ № Р-16001622004688-040-001/10.10.2022 г. до З.М. (л.503, т.3), връчено по електронен път на декларирания от М. електронен адрес: ***със заявление от 10.10.2017 г., не са представени изисканите документи и писмени обяснения, както и такива не са представени и от „Натурама“ ЕООД във връзка с ревизията на З.М..  При липсата на нови доказателства и обяснения, не е възможно органът по приходите да формирани изводи, различни от първоначалните такива. Тук следва да се посочи, че при спазване на принципите за законност (чл.2 от ДОПК), за обективност (чл.3 от с. к.) и добросъвестност (чл.6 от кодекса) и при приложението на чл.37 ал.4 от ДОПК, според който текст, в случай, че субектът не представи изискани по реда на ал.3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл.117 ал.5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.

 В случая, след като жалбоподателят не е представил никакви нови доказателства и писмени обяснения пред органите по приходите, то налице е пълна дезинтересираност от негова страна от изхода на ревизията, което обстоятелство се потвърждава и в настоящото съдебно производство, в което не се представят никакви доказателства, оборващи констатациите на органите на приходната администрация. 

Неоснователно е възражението и в насока, че органите по приходите не се установили двете хипотези на чл.19 от ДОПК, както и причинно-следствената връзка. По-горе се изложиха подробни мотиви относно наличието на обстоятелствата, както по ал.1, така и по ал.2 от ДОПК, а именно:  З.М., като управител, представлява дружеството и в това си качество е подписвал първичните и вторичните счетоводни документи, поради което е бил наясно, че тези сделки за процесните ревизирани периоди, респ. тези действия, са насочени към укриването на правно значими факти и обстоятелства, отразявани в подадените СД по ЗДДС за посочените ревизирани периоди, а укриването на факти и обстоятелства, като правна форма на поведение на субекта на отговорността – РЛ, предполага активно, съзнателно действие, което е прието за установено за управител М. (ал.1 на чл.19); относно второто изискване – каза се,  към 31.12.2019 в касата на дружеството са отчетени налични парични средства в брой, в размер, който превишава установените към този момент задължения на „Натурама“ ЕООД многократно, а управителят не е представил документи за използването им за стопански цели на дружеството, като същевременно на 20.02.2020 г. управителят на „Натурама“ ЕООД е изтеглил и се е разпоредил със сумата от 19 400.00, които са приходи на дружеството. Или иначе казано, М., като управител и едноличен собственик на капитала на "Натурама" ЕООД за процесните периоди на формиране на задълженията на дружеството, както и към момента на разпореждането с негови средства в своя полза, вкл. до момента на ревизията , е безспорно установено, и във всеки един момент, той, като лице, единствено отговорно за организацията и управлението на дейността на дружеството, е бил наясно с дължимостта на тези задължения. А що се отнася до причинно-следствената връзка, следва да се посочи, че безспорно е доказано в ревизионното производство, което обстоятелство се потвърждава и от настоящото съдебно такова, че е налице недобросъвестно поведение от страна на З.М., тъй като действието по разпореждане с имуществото на дружеството е предприето след установяване на задълженията на дружеството с РА от 25.20.2019 г. и след като публичният изпълнител е предприел принудителни действия за тяхното събиране.

В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно и възражението, че РД и РА не са съобразени със съдебната практика по данъчни дела относно ангажиране отговорността по чл.19 от ДОПК. 

Неоснователно е възражението и в насока, че в настоящия казус, в РД и РА се правят опити за ангажирането на отговорност по чл.19 от ДОПК във връзка декларирането от управителя на задължения в много по-ранен етап преди издаването на РА на дружеството, без да се държи сметка за по-късно отразеното в РА и липсата на причинно-следствена връзка в горепосочения аспект, както и несъществуването на РА към момента на изтегляне на сумите от банковите сметки. Това е така, тъй като, РА № Р-16001618007912-091-001 е издаден на 25.10.2019 г. и връчен на ревизираното дружество на 06.11.2019 г. по електронен път. Със СДО изх. № С200016-149-0000492/27.01.2020 г. дружеството е надлежно уведомено за така установените задължения, които са подробно описани в СДО, както по основание, така и по: - документи, период, главница, лихва и общ размер на задължението. Това на първо място.

На второ място, РА № Р-16001621005243-091-001/15.06.2022 г., е отменен е преписката е върната с указания за допълнително изследване на наличните парични средства в брой в патримониума на предприятието към 31.12.2019 г., които са в размер на 174 664.01 лв. Каза се, този акт е от 25.10.2019 г. и е връчен на дружеството на 06.11.2019 г., т. е . към този момент управителят е бил наясно с формираните задължения на дружеството, а към 31.12.2019 г. последното е имало в патримониума си средства в сочения размер за погасяване на задълженията. Безспорно е установено, че изтеглените от разплащателните сметки на дружеството парични средства през процесния период – 2019 г. са постъпили в касата му. В хода на ревизията е отправено изрично искане, както до ревизираното лице, така и до „Натурама“ ЕООД за изясняване на обстоятелствата за какви цели са разходвани наличните парични средства към 31.12.2019 г., както и да се представят документи за това. Предвид факта, че нито от страна на РЛ, нито от страна на дружеството са представени документи и писмени обяснения, и при положение, че от ГФО е установено, че към 31.12.2021 г. дружеството не разполага с касови наличности, както нито не са установени и към 31.12.2020 г., то се налага единственият извод, че паричните средства са изчерпани през 2020 г., като от лицето не се представят документи, че те са изразходвани за стопанските цели на дружеството. Посочи се по-горе, за 2020 г. дружеството не е подало, както декларация за дейността си, така и ГФО,  което налага единственият възможен извод, че управителят се е разпоредил с посочените парични средства в своя полза, като не е предприел действия за използването им за погасяване на задълженията на дружеството, които са му били известни към този момент. 

На следващо място, от сметката в „Токуда банк“ АД, на 10.02.2020 г. постъпилата от „Мела агро“ ЕООД сума от 20 000.00 лв. с основание за плащане по фактура № 9/07.02.2020 г., З.М. е изтеглил още същия ден 19 400.00 лв., които не са постъпили в касата на дружеството. За тази сума също не се представят никакви обяснения и документи за какви цели са използвани.  

Неоснователно е възражението и в насока, че с обжалвания пред настоящата инстанция РА е въведено ново основание – това по чл.19 ал.2 от ДОПК. Видно от РД № Р-16001621005243-092-001/07.04.2022 г. (л.160, т.1) и РА № Р-16001621005243-091-001/15.06.2022 г. (л.176, т.1) ревизията е с обхват отговорност за данък върху добавената стойност, като и в двата акта, подробно са изложени мотиви за отговорността по чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК.      

Що се отнася до възражението, че М. е преустановил дейността на дружеството през 12.2019 г. поради здравословни проблеми, съдът намира и него за неоснователно. Видно от приложените към жалбата до административния орган медицински документи, безспорно се установява, че здравословните проблеми на З.М. датира от м.05.2021 г., който период е много по-късен и е неотносим към установените обстоятелства.   

Що се касае до цитираните в жалбата и в писмената защита решения по дела на ВАС, съдът отбелязва, че същите са неотносими към настоящия казус, още повече, че всеки един случай е строго индивидуален, зависещ от събраните доказателства, поради което, настоящата инстанция не следва да се съобразява с тях; същите не представляват тълкувателни решения по приложение на правото, за да бъдат прилагани в настоящия случай.    

В контекста на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, а обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, и като такъв, следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 8 771.00 (осем хиляди седемстотин седемдесет и един) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ул. „Арх. Евтимий“ № 8, ет.5, ап.11, против Ревизионен акт № Р-16001622004688-091-001/26.04.2023 г., издаден от П. Д. С., началник сектор, възложил ревизията, и М. И. П., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 247/12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при  Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с който е установена отговорност по чл.19 от ДОПК за невнесените задължения по ЗДДС на „Натурама“ ЕООД в размер на 66 235.15 лв. , ведно с прилежащите лихви в размер на 36 789.66 лв.

ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: - гр. Пловдив, ул. „Арх. Евтимий“ № 8, ет.5, ап.11, да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 8 771.00 (осем хиляди седемстотин седемдесет и един) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              СЪДИЯ:

 

 

 

 

^Т