Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 333
гр. Добрич, 11.11.2020
год.
В И
М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, V състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря М.
МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело №221/2019
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО във
връзка с чл.55 от КСО.
Образувано е по жалба от „ТРИОАГРО“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ №8, вх.Б, ап.10, представлявано от управителя Г.С.К., подадена чрез адв. Р.С.
- ДАК, против Решение №4 от 22.02.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Добрич.
С жалбата се
претендира, че Решението на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него
Разпореждане №51042403/22.01.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ Добрич са
неправилни, незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон,
тъй като са издадени при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. С жалбата се
оспорват констатациите в точки VI и VII от протокол №51032418/17.01.2019 г. за
резултатите от извършено разследване на злополуката, въз основа на който
органите на НОИ са направили извод, че злополуката е трудова, тъй като представените
там факти и обстоятелства, според оспорващия не отговарят на обективната
действителност.
Според жалбоподателя, разследването на трудовата злополука е
проведено формално и незадълбочено, поради което не са установени конкретните
обстоятелства и причини за нейното възникване, както и всички други данни,
които биха подпомогнали за изясняване характера на злополуката, с което е
нарушен чл.9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. Длъжностното лице от НОИ не е добило преки и
непосредствени впечатления за обективната действителност по случая и фактите
случили се непосредствено преди и по време на инцидента, тъй като нито веднъж
не е посетил мястото на инцидента. Твърди се, че законодателят изрично е
предвидил разследването на злополука да се извършва от колективен орган, който
трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, и
след това резултатите да се оформят в протокол. Въпреки това обаче, в
конкретния случай членовете на комисията не са били събрани нито един път заедно,
за да разгледат и обсъдят всички относими по случая факти и обстоятелства. Нещо
повече, и при повторно проведената процедура длъжностното лице, отказва да се
съобрази с нормативната уредба и с указанията дадени от прекия му ръководител с
решение №24/19.12.2018 г., където изрично е посочено, че „действията по разследване на злополуката,
както и взетите решения, следва да бъдат извършени съвместно от всички членове
на комисията". Релевират се доводи, че резултатите от
разследването на злополуката почиват само на предположения и хипотези, без да е
установена обективната истина чрез пряко и непосредствено изследване на фактите
и обстоятелствата предизвикали настъпването на инцидента. Инспекторът от НОИ е
провел процедурата еднолично и тенденциозно, тъй като е неглижирал всички
твърдения направени от работодателя и представителя на работниците, и не е
разгледал безпристрастно фактите по случая. Така например, той не е пожелал да
установи по безспорен начин механизмът, по който е станал инцидента, здравния
статус на пострадалото лице и дали между тях е имало причинно-следствена
връзка. Формално проведеното разследване на два пъти, е индиция за нежеланието
на служителя на НОИ да установи обективните факти, които са от съществено
значение за изясняване на причините довели до злополуката, както и до
определянето на нейния характер.
Счита се за
незаконосъобразно разпореждане №51042403/22.01.2019 г., тъй като същото е
издадено в нарушение на чл.58 ал.3, т.1 от КСО, тъй като при разследването не
са установени причините и обстоятелствата за възникване на злополуката. В протокола на длъжностното лице от НОИ не е
даден отговор на основния спорен въпрос по случая, а именно: коя е причината,
поради която е станал инцидента - несъобразена скорост, лоша или недобра
видимост на водача на превозното средство, изненадваща маневра от страна на
управляващия челния товарач, внезапно появяване на пострадалия непосредствено
пред движещата се машина, подхлъзване и падане на работника пред товарача,
нетравматично увреждане на работника, вследствие на което той пада
непосредствено пред челния товарач, в „сляпата зона" на виждане на водача
или по друга някаква причина. Констатациите направени в точки VI и VII от
протокол №51032418 от 17.01.2019 г. не отговарят на обективната действителност
и противоречат на фактите по случая, като се описват подробно в жалбата фактите
по злополуката.
Оспорва се извода направен
от НОИ, че Г. Костадинов „е
предприел извършване на маневра на заден ход с машината, наблюдавайки
отстоянието на колоните от машината при постоянно гледане в огледалото за
обратно виждане, без да следи за наличие на хора на пътя зад товарача",
тъй като същият противоречи на събраните доказателства, на обективната
действителност и на твърденията направени от самото длъжностно лице.
Причината за злополуката според
оспорващия е внезапното влошаване здравословното състояние на пострадалия, в
резултат на което той се е озовал непосредствено пред движещата се назад
машина, в „сляпата зона" на виждане на водача. Костадин Костадинов не е
бил блъснат от челния товарач и след това притиснат от неговата гума, а е бил
на земята вследствие на получено нетравматично увреждане и едва след това е
осъществен контакта между него и машината. Твърди се, че този довод се подкрепя от показанията
на свидетелите, които само секунди след инцидента са установили, че
пострадалият е бил в абсолютно безжизнено състояние, което предполага, че
увреждащо събитие е настъпило преди контакта с челния товарач. Нетравматичното
увреждане на лицето е предизвикано от внезапно и рязко влошаване на
здравословното му състояние в следствие на негови хронични заболявания. Поради
което и се сочи, че не е изпълнена първата предпоставка, за да се определи една
злополука като трудова, а именно - не е налице внезапно увреждане на здравето.
Това е така, защото съгласно чл.73, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза,
не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, високо кръвно
налягане, атеросклероза и други. В конкретния случай е безспорно установено
според дружеството, че пострадалият работник е страдал от хипертонична болест,
втора умерена степен, сърдечна форма и стенокардия - исхемична болест на
сърцето. Наличието на тези заболявания е причинило внезапно влошаване на
здравословното му състояние, вследствие на което той е получил нетравматично
увреждане.
Моли,
да се отменят като неправилни и незаконосъобразни решение №4/22.02.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу
разпореждане № 51042403/22.01.2019г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО
при ТП на НОИ - Добрич за приемане на злополуката за трудова, и да се върне
преписката по случая за ново произнасяне. В алтернатива се моли да се отмени
обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, като неправилни и незаконосъобразни. Моля се
за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява управителят на дружеството, представлява се от адв. Р. С.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По
делото са представени подробни писмени бележки.
Ответникът –
Директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от Лиляна Ц.,
главен юрисконсулт, редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Претендира съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица – В.П.К., С.К.И., И.К.И. и Д.К.И.,
редовно призовани, явявят се лично в съдебно заседание, представляват се от адв.
Ваня Т.-САК, която оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне. Претендира
разноски. Представя писмени бележки по делото.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Костадин И. Костадинов е бил назначен на
длъжност водач селскостопански машини в „Триоагро" ООД с трудов договор
№004 от 30.06.2011 г.
На 02.08.2018 г. той и Н.И.Т.,
също работник в „Триоагро" ООД са получили задача от управителите на
дружеството - да замитат рапица от купа, така че с телескопичния товарач „MANITOU”, който е с рег.Х ТХ 06762 да прибере зърното изцяло и да се натовари на
камион. Към 9,00 часа от товарача е слязат управителят Кирил С.К. и се е качил другия
управител Г. Костадинов да го управлява. Малко преди да се случи
злополуката, Костадин Костадинов и Н.Т. са запалили цигари, като са почивали
край стената, докато Г. Костадинов е товарел втория камион. След почивката,
Костадин и Н. са се отправили в различни посоки, като Н. е отишъл с гребло към
прозореца на склада да издърпва от стената зърното, а Костадин се е отправил с
метлата към купа с рапица да замита разпръснатото зърно. Н., е започнал работа,
като е бил обърнат с лице към прозорците и е чул, че товарачът идва на заден
ход, след това е чул Г. да вика, обърнал се и видял Костадин на земята много
встрани от него. Отишъл и видял, че тялото не мърда, твърди, че преди Г. да
извика не е чул други викове и удари. Г. Костадинов е слязъл от товарача и е
отишъл при Костадин, който видял, че е прегазен. През това време са пристигнали
Н. и Кирил С. Кирилов – другия управител на дружеството, който е попълвал
документи в стая, намираща се до входа на склада. Обаждат се на тел. 112.
Пристига екип на ЦСМП гр. Добрич, който установява смъртта на Костадин И.
Костадинов.
С оглед смъртта на Костадинов е образувано досъдебно
производство № 42/ 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Добрич.
Извършена е аутопсия и е изготвена съдебно - медицинска експертиза (л. 96 – 100).
Експертът е дал заключение, че при огледа на трупа, се е установило, че е
налице: 1 черепно мозъчна травма – фрактури на мозъчния и лицевия череп,
предимно в дясно; разкъсване и контузия на главния мозък; разкъсване на твърда
мозъчна обвивка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета
и кръвонасядания и ожулвания на дясна лицева половина; 2. Гръдна травма –
счупване на множество ребра двустранно по три анатомични линии; разкъсване на
плевралните листи; контузия и разкъсване на двата бели дроба; наличие на кръв в
двете гръдни половини; кръвонасядане на органите на средностението; счупване на
дясната ключица; счупване на лява тазова половина, гръбначния стълб и лявата
подбедрица и ожулвания и кръвонасядания в областта на коленете, лява глезенна
става и лявото стъпало. Като причина за смъртта на Костадин И. Костадинов е посочена
несъвместима с живота травма, разкъсване
на главния мозък. Посочено е, че установените увреждания са резултат от
притискане в областта на главата странично от дясно на ляво, както и в областта
на гръдния кош и лява половина на таза от предмет с широка плоскост и голяма
маса. Всички установени увреждания са прижизнено причинени и отговарят да са
получени при настъпилото произшествие. Експерта е посочил, че при извършената
аутопсия и изготвените хистологични изследвания не са установени заболявания,
които да са в причинно следствена връзка с настъпването на смъртта.
С декларация за трудова
злополука вх,№5101 -24-45 от 06.08.2018 г. е декларирана от работодателя „Триоагро"
ООД Добрич състоялата се злополука с Костадин И. Костадинов на 02.08.2018 г. в
склада на стопанска база в с.Ловчанци на „Триоагро" ООД.
Със заповед
№1015-24-109/15.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ Добрич е наредено да се
извърши разследване на злополуката, като е определена комисия в състав: Венцислав
Христов Колев - служител на ТП на НОИ Добрич; Станка Николова Паскалева -
служител на Д"Инспекция по труда" гр.Добрич; Кирил С.К. -
представител на работодателя, и Галина Николова К. - представител на
работниците на „Триоагро" ООД.
Със Заповед №126/02.08.2020
г. управителят на „ТРИОАГРО“ ООД е
разпоредил да се проведе разследване на станалата на 02.08.2018 г. злополука в
дружеството. Назначена е комисия в състав – председател Г.С.К. – управител и
членове: Галина К. – гл. Счетоводител, Кирил К. – инженер-механик и инж. Генади
Г. – ръководител СТМ. С Протокол №1/06.08.2018 г., комисията извършила
проверката е приела, че не може да се
произнесе категорично за начина на увреждане на пострадалия и материалния фактор,
който го е предизвикал. Това би могло да стане след изготвянето на
съдебно-медицинска експертиза и произнасянето на компетентните органи за
причината на смъртта на Костадин И. Костадинов.
Със заповед №6 от 03.09.2018
г. на длъжностното лице е спряно производството по квалифициране на
злополуката, на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК, предвид образуваното производство
от Дирекция „Инспекция по труда" Добрич, за установяване на причините и
обстоятелствата, довели до злополуката.
На .10.2018
г. с изх. № ПР1826934 от Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич е съставен
Протокол за извършена проверка в периода 02.08.2018 г. до 10.10.2018 г. по
повод злополуката, като са дадени Предписания за предприемане на мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. (л. 81 – 86)
В хода на разследване на злополуката са събрани и
анализирани доказателства относно изпълняваната от Костадинов дейност
-длъжностна характеристика, трудов договор, длъжностна характеристика, книга за
първоначален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве на работа, карта
за идентифициране на опасности и карта за оценяване на риска, сведения на
свидетели, Епикриза и др.
За резултатите от извършеното разследване на 29.10.2018
г. членовете на Комисията, определени със Заповед на Директора на ТП на НОИ –
Добрич, са изготвили Протокол № 51032418. Протоколът не е подписан от двама от
членовете му – Кирил К., представител на работодателя и Галина К. –
представител на работниците.
С Разпореждане №51042461/20.11.2018 г., длъжностно
лице при ТП на НОИ е приело, че станалата с Костадин И. Костадинов злополука на
02.08.2018 г. е трудова такава, съгл. чл.55, ал.1 от КСО /лист 95/. Процесното
разпореждане е обжалвано по административен ред от дружеството-рабоподател пред
Директора на ТП на НОИ Добрич. Същият с Решение №24/19.12.2018 г. е приел, че в
хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което разпореждането е отменено и е върнато на
административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени
в мотивите на решението /стр.10-11/.
На 17.01.2019 г. е издаден нов Протокол №51032418, в
който са обективирани резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 02.08.2018 г. Протоколът е подписан от всички членове на комисията,
като от Кирил С.К. и Галина Николова К. е приложено писмено особено мнение. В
особеното мнение е посочено, че комисията не е разследвала инцидента,
протоколът е представен на комисията само да се подпише и се оспорва посоченото
в т.VІ и т.VІІ от протокола.
С писмо изх. № 5101 – 24 – 45#11/22.01.2019
г. жалбоподателят и заинтересованите лица са уведомени, че ТП на НОИ – Добрич
приема злополуката за трудова. (л. 22) Към писмото е приложено Разпореждане №
********* от 22.01.2019 г., в което е указано, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука вх. № 51012445 от 06.08.2018 г. на ТП на НОИ – Добрич
от осигурителя „ТРИОАГРО“ ООД, станала с Костадин И. Костадинов, ЕГН **********,
на 02.08.2018 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Като
мотиви са посочени, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия, причинило
смъртта му, е резултат на травматично увреждане настъпило по време на
извършваната работа и в пряка връзка с
действията, чрез които тя се изпълнява. Указан е срок и пред кого може да се
обжалва Разпореждането. (л. 21)
С вх. № 5101 – 24 – 45#12/ 08.02.2019
г. в ТП на НОИ – Добрич е регистрирана жалба от осигурителя срещу
Разпореждането. (л. 23 – 27)
По постъпилата жалба се е произнесъл Директорът на
ТП на НОИ - Добрич, като е постановил оспореното Решение №4 от 22.02.2019 г., с
което е потвърдил Разпореждането. (л. 28 – 31)
Решението на Директора на ТП на НОИ – Добрич е
получено от дружеството на 05.03.2019 г. (л. 148) и в законоустановения срок е
подадена жалба срещу същото.
В хода на съдебното производство е допуснато
събиране на доказателства, като са изслушани свидетели и е прието заключение по
допусната съдебно-техническа и съдебно - медицинска експертиза, вкл. са
приобщени материали от досъдебното производство.
По делото като доказателства е прието от РЗОК
Добрич, медицинското досие на Костадинов /лист 170-246/.
Като свидетел по делото е разпитан Н.И.Т., работник
при жалбоподателя, към момента на злополуката и който е присъствал на мястото
на инцидента. Той подробно разказва на съда, че сутринта на 02.08.2020 г. ,
управителят ги е събрал и е казал, че той с чичо Диньо /Костадин Костадинов/ ще
метат, ще вдигат рапицата. Другите са товарели фадромата. После той и бат Диньо
излезли да починат. На фадромата е бил Г. Костадинов. Единият камион го е
товарил Кирчо. Те са стояли от страни, като после бат Диньо му казал да станат
малко да поработят, като при ставането той е взел желязното гребло. Т. обаче му
взел греблото, защото било тежко и тръгнал вдясно към купа, а Костадин останал
зад гърба му, като същият е нямал видимост към него. После е чул, че Г. вика
„чичо Диньо“, изгасяйки фадромата и скачайки от нея. Тогава свидетелят се е
обърнал и видял, че Диньо лежи на земята. Гошо го побутнал и се опитал да го
свести, но е нямало реакция. Т. избягал навън. Свидетелят пояснява, че не е
видял точно какво се е случило, обърнал се е чак, след като Г. е извикал. Твърди,
че тази работа много пъти са я вършили с Костадин. Товарачът като се движи се
чува, допълва още свидетеля. Напред не пищи, но назад пищи. Не знае дали
починалия е имал здравословни проблеми.
По делото е прието и заключение на инж. Н.Н.,
назначен за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза. Според същото при
движение на заден ход на челния товарач се използва предно дясно огледало,
което осигурява видимост в рамките на 20-22 градуса в дясно от кабината на
водача и на разстояние след 6 метра зад машината, като разстоянието от задната
част на челния товарач до шестия метър зад него остава невидима /мъртва/ зона.
Ако се използва централното огледало, същото осигурява видимост 48-50 градуса
централно зад челния товарача и на разстояние 4,10 м. зад машината. Отново
остава невидима /мъртва/ зона. Посочена е подробно и с чертежи от вещото лице
от къде започва и до къде свършва мъртвата зона на предно дясно огледало и на
централното огледало в кабината. Посочена е и също така каква е скоростта на
движение на преден и заден ход, според документите на челния товарач . Според
направените изчисления на вещото лице, опасната зона за спиране на челния
товарач в конкретната ситуация и при конкретните условия е Во=3,002 м.
Съдебният експерт посочва, че при Во=3,002 м. и видимост след 4,10 м, в
конкретния случай, водача на челния товарач и в конкретната ситуация и при
конкретните условия не би могъл да види и да възприеме всяка препятствие
появило се между колоните, в зоната между задната част на челния товарач и 4,10
м. – 6 м зад него при опасна зона за спиране 3 м. Няма никаква реална
възможност да предотврати настъпването на инцидента. Другият извод е, че когато
челният товарач е на входа на склада, огледалата за обратно виждане позволяват
на водача да види работник, който се намира „около средата на склада“, и в
зоната между двете редици от колони. Вещото лице също така е отговорило, че при
конкретната ситуация и при конкретните условия, при движение на заден ход на
машината, водача на челния товарач може да гледа в огледалата за обратно
виждане, но да не вижда хора и препятствия застанали на пътя му, само ако се
появят внезапно между колоните, в зоната между задната част на челния товарач и
4,10 м. – 6 м. зад него. /лист 283-296/
По делото беше изслушано заключението на вещите лица
по назначената съдебно – медицинска експертиза – проф. д-р Д.Р. д.м., началник
на клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, проф. д-р М.Ц.,
д.м., началник клиника по обща и клинична патология в същата болница, доц. Д-р Г.К.,
дм-специалист неврохирургия в МБАЛ „Св. Анна“ Варна и д-р Я.Г. – специалист по
вътрешни болести и кардиология Варна. Вещите лица приемат, че към момента на
настъпилия инцидент, състоянието на Костадин Костадинов е било добро, той е бил
клинично здрав и е изпълнявал трудовите си задължения. Посочва се, че
Костадинов е имал две основни заболявания хипертонична сърдечна болест и
стенокардия, но същите не са в причино-следствена връчка с възникналата
злополука. Това, че същият има тези заболявания е установено, но в конкретния
случай не са налице патологични състояние вследствие тези заболявания. Изрично се
заявява, че е невъзможно смъртта на
Костадинов да е настъпила преди сблъсъка му с челния товарач. Също така, според
експертите от хистологичното изследване може да се направи извод, че няма
макроскопски и хистологични промени, които да говорят за миокарден инфаркт.
/лист 451-460/
В съдебно заседание, вещите лица са отговорили
подробно на въпросите на страните. Обеснява се подробно кога може да настъпи
сърдечен арест, какви трябва да са нарушенията, като на фона на установеното,
се твърди, че при Костадинов не може да настъпи сърдечен арест, на фона на
патоанатомичните промени, които са открити. Според вещите лица, категорично
травмата е настъпила от сблъсъка с товарача.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като
компетентно, обективно, обосновано, безпристрастно дадено и кореспондиращо с
останалите доказателства. Заключението е прието и не е оспорено от страните.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка,
която се възприе от представените по делото доказателства, съдът намира жалбата
за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна - работодател и осигурител на пострадалия Костадин
И. Костадинов. Жалбата е депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С
оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ
по същество.
По правото:
Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ -
Добрич е валиден индивидуален административен акт, издаден от административен
орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.
3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа, както фактически, така и правни
основания за издаването му. Волята на административния орган е ясна и
непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на Решението.
Вярно е, че в Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не са
посочени доказателствата, въз основа на които се е произнесло длъжностното
лице, но Разпореждането като акт не съществува само за себе си, то е част от
административната преписка по разследване на злополуката, поради което
фактическите основания за издаването му се съдържат в останалите, съставени и
събрани по време на разследването документи, вкл. Протокол на комисията,
разследвала злополуката. След като мотивите съществуват в преписката и след
като Разпореждането е в съответствие с тях, се налага изводът, че и Решението,
и Разпореждането са мотивирани. Въз основа на изложеното се приема, че не са
налице предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на проведеното
административно производство съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за
конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна
преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.
След деклариране от страна на пострадалото лице на злополуката като трудова е разпоредено
със заповед № 1015-24-109/15.8.2018 г. на директора
на ТП-на НОИ Добрич да се извърши разследване на злополуката с пострадалия Костадинов, определена е начална
дата на разследването. В определената комисия с посочената заповед са включени представител на осигурителя и на ДИТ
Добрич и представител на
работниците и служителите при осигурителя. С оглед на това съдът намира, че
жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство
съгласно изискванията на чл. 26 от АПК, като му е дадена възможност да ангажира
доказателства, да дава обяснения и други. В изпълнение на тази възможност е
представена цялата преписка от проведеното от работодателя- осигурител
разследване на трудовата злополука, събраните в хода на проверката
доказателства, вкл. писмени обяснения. За
резултатите на проверката е съставен протокол, подписан от назначената от
Управителя на дружеството комисия по случая, като в него няма конкретно
становище имало ли е или не трудова злополука. Този протокол да е сведен до
знанието на териториалното поделение на НОИ, в съответствие с чл. 2, ал. 4 от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки /НУРРОТЗ/. При проведено разследване органите на ТП на НОИ Добрич са извършили пълно и всестранно изследване на
релевантните за спора факта и са съставили протокол № 51032418 от 17.01.2019 г.. Същият
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ и в него са обективирани
изводи относно всички факти и обстоятелства имащи отношения по казуса. Въз
основа на всички тези производствени действия и позовавайки се на тях,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обосновало крайният си извод, че е
налице трудова злополука. По пътя на административния контрол до такъв краен
извод е стигнал и ответника по делото. Настоящият съдебен състав не споделя доводите изложени в жалбата, че оспореното
решение е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, тъй като не са събрани всички относими доказателства.
Напротив административният орган е положил необходимата грижа за постановяване
на акта си след събиране и анализ на всички възможни относими доказателства-
събрани са обяснения от всички лица имащи някакво отношение към
инцидента, приобщени са писмен документи свързани с изясняване трудовото
правоотношение, трудовите функции и работното време на пострадалият, вкл. са изискани и материалите по водено досъдебно
производство- протоколи за разпити на свидетели, за да може пълно и в детайли
да се изяснят причините за настъпилото увреждане здравето на заинтересованата
страна.
Основният спорен по делото
въпрос е трудова ли е станалата злополука с Костадин И.
Костадинов на 02.08.2018 г.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО,
"трудова злополука“ е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно
законодателят изисква наличие в условията на кумулативност на няколко
предпоставки: настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице,
настъпване на неблагоприятен резултат, изразяващ се във временна или трайна
неработоспособност или смърт, причинна връзка между увреждането и извършваната
от увреденото лице работа, при или в интерес на работодателя.
Съществените белези на
злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно)
увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно
(болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука
е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на
възложената от работодателя (за работници и служители по трудово
правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители)
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието ( чл.
55, ал. 1 от КСО ). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане
на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид
изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова
злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя
не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието.
За да е налице
"внезапно" увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в
резултат на непредвидено външно вредоносно въздействие върху човешкия
организъм. От определението следва, че внезапното увреждане има следните
основни белега, характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се
за вредоносно въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него - настъпилата
временната нетрудоспособност на пострадалия или смърт. На следващо място това е външно въздействие, изразяващо
се в нанасяне на травма, посредством външен за организма обект, в резултат на
действие на друго лице. Като в този случай съгласно горецитираната норма на чл.
58, ал.-3 от КСО това внезапно увреждане не следва да е резултат от умишлено
поведение на пострадалия. Такова не е констатирал нито осигурителя при
поведеното от него разследване, нито в самото административно производство,
проведено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.
Не е спорен и следващия елемент
на фактическия състав на трудовата злополука, а именно, настъпилата
смърт.
Основното възражение от страна на
дружеството-жалбоподател е, че към момента на сблъсъка с челния товарач
Костадинов вече е бил в безжизнено състояние, като се твърди, че това се дължи
на неговото здравословно състояние. Видно
от представените по делото медицински документи, наистина се установява, че
Костадинов е имал хипертонична сърдечна
болест, която е повлиявана от медикаменти, но това обстоятелство няма никаква
връзка с настъпилия инцидент. От всички събрани обяснения и пред
административния орган и пред ОСлО към ДОП на работниците и управителите в
дружеството, които са били към момента на инцидента там, не се установява, в
предходен момент на инцидента на Костадинов да му е било лошо или да има
някакви признаци на неразположение. Напротив и от дадените пред съда показания
на свидетеля Н.И.Т., който е би с пострадалия непосредствено преди инцидента се
установява, че първо двамата са си почивали /като дори са пушили/, после са
излезли да метат, говорили са си и бат Диньо не е споделял, че се чувства добре. Дори Т., който работи от
дълги години с Костадинов не знае дали е имал здравословни проблеми. Чувал е,
че си купува хапчета. От изготвената и приета като неоспорена
съдебно-медицинска експертиза, също безспорно се установява, че към момента на
смъртта на Костадинов той е бил клинично здрав. От придружаващите му
заболявания не може да се направи извод, че са налице патологични състояние,
вследствие на тези заболявания, като подробно вещото лице д-р Г. е разяснила в
съдебна зала, кога може да се получи инфаркт, и поради защо не може да се
приеме от специалистите, че същият е бил вече безжизнен в момента на удара,
получен от челния товарач. Също така след като вещите лица са се запознали
лично с хистологичното изследване, те не са установили морфологични данни за
мозъчен инсулт. Т.е. да пострадалият е страдал от заболявания, но същите нямат
връзка с получените от него травми при удара, които именно травми са били
несъвместими с живота му.
Относно твърденията на жалбоподателя, че причина за
инцидента е внезапната поява на пострадалия пред превозното средство, в
„сляпата“ зона на виждане на водача е несъстоятелно. От представената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза и от представеният снимков материал
изготвен веднага след инцидента се установява безспорно, че когато челният
товарач се движи между колоните /а това е видно и от снимките/ , двете огледала
осигуряват нормална видимост, което означава, че водачът възприема всяко препятствие,
предмет, човек и т.н. и са в зоната му на видимост. Твърдението за внезапно
появяване на Костадинов не се подкрепя по никакъв начин от събраните по делото
доказателства.
От събраните в производството
доказателства по категоричен начин се доказа кумулативното наличие на
посочените по-горе елементи на трудовата злополука. Работникът. е пострадал по
време на работа и във връзка с извършваната работа. Същият е извършвал
длъжностните си задължения, като е държал сметка и на нормата на чл. 127, т. 1
от КТ вменяваща на служителя да изпълнява всички законни нареждания на
работодателя си, като за неизпълнението им е налице и възможност за ангажиране
дисциплинарната му отговорност по чл. 187, т. 7 от КТ. Злополуката е станала
през време и по повод на извършваната работа, което от своя страна е довело до смъртта
на лицето, от което
следва, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С оглед на
това като е достигнало до същия краен резултат както длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО, така и директора на ТП-Добрич същите са издали законосъобразни актове, оспорването срещу които следва да
се отхвърли като недоказано.
По делото, не се събраха
достатъчно доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване
факти от правната действителност, които да сочат на хипотеза, че пострадалият е
бил в безпомощно състояние, преди злополуката или за проявена непредпазливост
от негова страна, а дори и да е
проявена
такава от страна на пострадалия не може да дисквалифицира
злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В тази връзка
евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат, би имало правно значение
само в исковото производство по чл. 200 и сл. от КТ пред общия съд/с оглед
евентуалното приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ и то само при допусната груба
небрежност/.
По изложените в настоящето
решение мотиви, жалбата на „ТРИОАГРО“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ №8, вх.Б, ап.10,
представлявано от управителя Г.С.К., против Решение №4 от 22.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, следва да се отхвърли като неоснователна. При извършената
цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен
състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство
компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон
спрямо установените в производството факти, с оглед на което жалбата ще се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото е
основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в
размер на 100 лева за настоящата инстанция. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на В.П.К., И.К.И., Д.К.И.
и С.К.И. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, пети състав при Административен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТРИОАГРО“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ №8, вх.Б,
ап.10, представлявано от управителя Г.С.К. срещу Решение
№4 от 22.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА „ТРИОАГРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ №8, вх.Б, ап.10,
представлявано от управителя Г.С.К. да заплати на
Териториално поделение на НОИ Добрич сумата от 100 /Сто/ лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ТРИОАГРО“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ №8, вх.Б,
ап.10, представлявано от управителя Г.С.К. да заплати на
В.П.К.
ЕГН ********** ***; И.К.И. ЕГН ********** ***; Д.К.И. ЕГН ********** *** и С.К.И.
ЕГН ********** ***, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
500 /Петстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
14 дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ