Решение по КНАХД №338/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД – [населено място], представлявано от П. П. – управител, депозирана чрез юрисконсулт З. Ш., против Решение № 23 от 17.04.2025 г. постановено по АНД № 448 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002194/28.08.2023 г., с наложената имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 209 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, за нарушение на чл. 63, т. 1 и т. 3 от същия закон.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че нарушението е първо по ред, поради което не са настъпили никакви реални вреди за потребителите или други негативни последици, а това обстоятелство освен, че не е отчетено от наказващия орган, е пренебрегнато и от съда, макар да са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Сочи се на първо място, че оспорения акт е издаден при допускане на груби нарушения на съдопроизводствените правила, като в мотивите има съществени различия, което по същество прави спорния акт несъвместим с правния мир, за което се излагат подробни съображения. Твърди се на второ място, че решението е постановено при превратно тълкуване и следователно неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че няма извършено нарушение по чл. 63, т. 1 от ЗЗП, че е налице „маловажен случай“, че неправилно е прието, че констатираните нарушения са извършени в условията на реална съвкупност и размера на наложената санкция неоснователно и неправилно е потвърден.

Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касатора, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и пред първоинстанционния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност и е извел законосъобразни изводи за осъществен състав на визираното в НП нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. От доказателствата по делото безспорно е установено, че не са посочени стоки и групи стоки, за които е налице съобщение за намаление на цените, съобразно изискванията на чл. 63, т. 1 от ЗЗП. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения, при съобразяване с разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на касационна проверка за законосъобразност е Решение № 23 от 17.04.2025 г. постановено по АНД № 448 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г., с което съдът е потвърдил НП № № 002194/28.08.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената имуществена санкция от 1 000 лв.

В оспореното решение е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предписаната от закона форма, като в производството по съставянето им не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на санкционния акт. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на 17.02.2023 г. в [населено място], търговецът „Максима България“ ЕООД в стопанисван от него обект – магазин „“Т-Маркет“ в [населено място], е направил съобщение за намаление на цените на стоки, изложени за продажба, без в него да е посочил стоката или групата стоки, за които е валидно намалението на цените, съобразно изискванията на чл. 63, т. 1 от ЗЗП, както и срока, през който се продават с намалени цени съгласно изискванията на чл. 63, т. 3 от ЗЗП. Стоките с намалени цени са били изложени за продажба в сектор, обозначен с големи червени табели, на които с жълти букви е записано „Намалено“, с наличен знак „%“. Върху опаковките на стоките е посочена предишна зачертана цена на бял етикет, а до нея чрез допълнително залепен червен етикет е обявена нова намалена цена в български лева. По време на проверката са описани пет стоки, предлагани на намалени цени – състезателна писта с машини, конструктор превозни средства, дамски пантофи, дамски домашни чехли бежови и завеса за баня.

Противно на изложеното в касационната жалба съдът е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и е формирал изводи, че нарушението на законодателството в областта на защитата на потребителите е съществено, не се отличава от други нарушения от подобен вид и институтът на маловажен случай е неприложим.

С това поведение е прието, че дружеството касатор „Максима България“ ЕООД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 63, т. 1 и т. 3 от ЗЗП, а предвид липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, правилно е наложена имуществената санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 209 от ЗЗП във вр. чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

Решението на районният съд е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно е прието, че не са налице основния за приложение на чл. 28 ЗАНН, като съдът се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при неговия избор.

В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Не е налице и нарушение на материалния закон. Възраженията в касационната жалба се явяват напълно неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС – Бяла Слатина, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 120,00 /сто и двадесет/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 17.04.2025 г. постановено по АНД № 448 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2023 г.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД [населено място], [ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, РД за областите Видин, Монтана и Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 120,00 лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.