МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 508 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2018 ГОДИНА
На 10.05.2018 год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС
обвинителен акт по ПД № 29, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Т.И.Х., за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343, ал.3, б.Б, вр.ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК
за това, че на 23.11.2016 год., около 20 часа, на крайезерен път с.Езерово-
гр.Варна, до магазин „Тросметал" в Западна промишлена зона, преди десен
завой, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „Ауди" с
per. № В 9667 РТ, се движил с превишена скорост от 131 км/час, при максимално
разрешена скорост на движение в този пътен участък 90 км/час, с което нарушил
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, и при навлизане в
десен завой изгубил управлението на автомобила, автомобилът излязъл от пътното
платно в посока наляво, блъснал се в различни крайпътни препятствия, в резултат
на което водачът по непредпазливост причинил смъртта на две лица - Д. С. М. и Р.
И.Х..
В с.з. подсъдимият изразява съжаление за случилото се, моли за минимално
наказание.
В с.з. е направено искане от страна на защитата за приложение на
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като производството по делото премине по реда
на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимия признава всички факти,
отразено в обвинителния акт.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да
се определи наказание "лишаване от свобода" между минималния и
средния размер, предвиден в разпоредбата на закона, което да бъде изтърпяно
ефективно.
По делото като частен обвинител са конституирани родителите на починалата
Д. М.. Техният процесуален представител изразява становище по отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, като смята, че то
трябва да е между минималния и средния размер, предвиден в разпоредбата на
закона, като за постигане целите на генералната превенция изтърпяването му
трябва да е ефективно.
От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият Т.Х. ***, като към датата на инкриминираното деяние живеел в
с.Разделна. Той притежавал СУМПС от 2013 год., като управлявал л.а. АУДИ с
рег.№ В 9667 РТ.
На 23.11.2016 год. около 19 часа Т.Х. отишъл до кв.Владиславово в
гр.Варна, където по предварителна уговорка се срещнал с неговият брат Р. Х., св.г.
Х. и Д. М.. Четиримата решили да се разходят с автомобила на подсъдимия м„Ауди"
с per. № В 9667 РТ и се договорили да отидат до с.Казашко и да се върнат.
г. Х. седнала отпред до подс.Х., като двамата си сложили предпазните
колани, а на задната седалка седнали Р. Х. и Д. М.. Р. Х. седял вдясно, а Д. М.
седяла по средата. След като стигнали до с.Казашко, слезли до мостче в началото
на селото, където останали около десетина минути, след което решили да се
върнат в гр.Варна по крайезерния път. На връщане в автомобила седнали по същия
начин, както на отиване.
По пътя за гр.Варна Т.Х. управлявал автомобила си със скорост около 131
км/час, според заключението на СТЕ. Около 20 часа били до магазин „Тросметал"
в Западна промишлена зона. При навлизане в десен завой подсъдимият изгубил
управлението на автомобила, той излязъл от пътното платно в посока наляво,
блъснал се в различни крайпътни препятствия-бетонна арка на мостче от
отводнителната канавка в ляво от пътното платно, мантинела разположена вляво
спрямо пътното платно след бетонно мостче; дърво вляво от мантинелата, и се
разцепил на две части. г. Х. и подс.Х. установили, че другите двама пътници са
тежко пострадали и са неконтактни, но не могли да намерят телефоните си, за да
сигнализират за случилото се, поради което помолили да стори това случайно
преминаваща жена от друг автомобил.
Д. М. била изхвърлена от автомобила и малко по-късно починала от травмите
си на мястото на инцидента. Р. Х. също излетял от автомобила, изпаднал в кома,
бил закаран в болнично заведение и след проведено лечение починал на
18.08.2017год.
По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се установява, че причина
за смъртта на Д. М. е съчетана травма на тялото, включваща: черепно-мозъчна и
лицева травма, гръбначно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, травма
на таза и крайниците. Причина за смъртта са несъвместимите с живота разкъсвания
на множество вътрешни органи - сърце, бял дроб, черен дроб, гръбначен мозък.
По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се установява, че причина
за смъртта на Р. Х. е черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, контузия на
мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вдлъбнато счупване на
черепния покрив. В причинна връзка с контузията на мозъка, продължителното
залежаване след състояние на будна кома, е развилата се двустранна гнойна,
абсцедираща бронхопневмония, което е непосредствена причина за смъртния изход.
От изготвената аутопсия на Р.Х. се установява състоянието на тялото,
което е било: след вдлъбнато счупване на черепния покрив в дясна теменна
област, разкъсно-контузна рана в същата област, кръвоизливи по меките черепни
обвивки по горно страничната повърхност на дясното голямомозъчно полукълбо и по
горната повърхност на малкомозъчните полукълба, контузия на мозъка по
горностраничната повърхност на лявото голямомозъчно полукълбо, хеморагичен шок,
контузия на бял дроб, пристенен десностранен пневмоторакс (навлизане на въздух
в дясна плеврална кухина) на нивото на дясна подмишнична ямка, кръвоизливи в
областта на мазолестото тяло, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните
полукълба, двустранна гнойна и абсцедираща бронхопневмония, гноен бронхит,
венозен застой във вътрешните органи, мускатов черен дроб, състояние след
оперативно отстраняване на далак и др.
Между описаните увреждания и настъпилия смъртен изход е налице
причинно-следствена връзка.
По делото е назначена и изготвена ATE, от заключението на която се
установява, че скоростта на движение на автомобила е била около 131 км/час при
максимално разрешена скорост за движение 90 км/час. Посоката на движение на
лекия автомобил е била от с.Езерово към гр.Варна. ПТП е настъпило след излизане
вляво от пътното платно, спрямо три точки - първата точка е била удар в бетонна
арка на мостче от отводнителната канавка в ляво от пътното платно; втората
точка на удар е била в мантинела разположена вляво спрямо пътното платно след
бетонно мостче; трета точка на удар е в дърво разположено след началото и в
ляво от мантинелата. От техническа гледна точка, ситуацията довела до ПТП се
дължи на скоростта на движение на автомобила в тъмната част на денонощието.
По време на ПТП подсъдимият не е бил под въздействието на алкохол или
упойващи вещества.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на вещите
лица, както и всички писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните
правни съображения:
Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимият
у направил изрично изявление, че признават фактите, описани в обвинителния акт,
както и че се признава за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.Б,
вр.ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 23.11.2016 год., около 20
часа, на крайезерен път с.Езерово- гр.Варна, до магазин „Тросметал" в
Западна промишлена зона, преди десен завой, при управление на моторно превозно
средство-лек автомобил „Ауди" с per. № В 9667 РТ, се движил с превишена
скорост от 131 км/час, при максимално разрешена скорост на движение в този
пътен участък 90 км/час, с което нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
чл.73, ал.1 от ППЗДвП, и при навлизане в десен завой изгубил управлението на
автомобила, автомобилът излязъл от пътното платно в посока наляво, блъснал се в
различни крайпътни препятствия, в резултат на което водачът по непредпазливост
причинил смъртта на две лица - Д. С. М. и Р. И.Х..
Този свой извод съдът направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с
безопасното движение по пътищата.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по
делото безспорно се установи, че подсъдимият е управлявал МПС и след като
умишлено е нарушил правилата за движение по пътищата е причинил по
непредпазливост смъртта на Д. М. и Р. Х.. По делото е установено по безспорен
начин, че на инкриминираната дата подс.Х. е управлявал личния си лек автомобил
по пътя с.Езерово- гр.Варна, със скорост от 131 км.ч. при разрешена скорост от
90 км.ч. Поради движението си с високата скорост изгубил управлението на
автомобила, вследствие на което се блъснал последователно в три крайпътни
препятствия, поради което автомобила се разцепил на две части, а М. и Р.Х.
изхвърчали от него и вследствие на получените травми от ударите починали.
Нарушаването на посочената разпоредба от ЗДП е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че
подсъдимият е извършил тези нарушения от ЗДП и ППЗДП. Ако той се беше съобразил
с разпоредбите на закона не би се стигнало до ПТП и от там до смъртта на
двамата пострадали.
От назначената по делото СМЕ се установява, че причина за смъртта на
пострадалите са несъвместими с живота травми, подробно описани в изготвените
експертизи и по-горе в мотивите на съда, т.е. налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на смъртта и установените
травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП.
Деянието на подсъдимия е извършено непредпазливо - не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
В досъдебното производство защитата на подсъдимият е направила
възражение, относно установената с експертизата скорост на движение. За съдът
не съществуват съмнения относно направените от експерта изчисления в този
насока, в противен случай и не би допуснал производството по делото да протече
по съкратената процедура. Видно от представеното експертно заключение, при
изчислението на скоростта е използвана информацията отразена в огледния
протокол и съответните формули за изчисление, което мотивира съда да приеме без
съмнение изчислената скорост на движение.
За това, че скоростта на движение на автомобила е била много висока,
говори и обстоятелството, че автомобила са е ударил последователно в три
препятствия преди да преустанови движението си, както и факта че се е разцепил
на две части, което не би могло да се получи при ниска скорост на движение.
Причина за извършване на престъплението е несъобразяване с установения
правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите
за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подс.Х., констатира
следното:
- смекчаващи- съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на
обективната истина, млада възраст, добри характеристични данни;
- отегчаващи – предходно наказание по ЗДП.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи наказанието при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът счете, че за извършеното от Х.
и установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да наложи наказание към предвидения от закона минимум, а именно
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 4 години и 6 месеца. Предвид
обстоятелството, че производството по делото се е движило по реда на глава
ХХVІІ НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и намали определения
размер на наказанието с 1/3, поради което и Х. следва да изтърпи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години.
Основен въпрос по настоящото дело е какъв да е режима на изтърпяване на
наказанието. Защитата излага становище, че наказанието следва да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок, а повереникът на частните обвинители и прокурорът
излагат теза, че за изпълнението на целите на специалната и генералната
превенция, наказанието следва да бъде изтърпяна ефективно.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед преди всичко личността на
подсъдимия, изтърпяването на наказанието следва да е условно. Настоящият казус
е малко по-различен от обичайните случаи на ПТП. Безспорно е, че подсъдимият е
причинил смъртта на две лица, но това обстоятелство е част от квалификацията на
деянието. Начина на извършването му не се отличава с някаква арогантност или
множество нарушения на приетите правила за движение по пътищата. През цялото
време откакто притежава СУМПС, Х. има само едно нарушение, за което е
санкциониран по съответния ред, което говори, че той не е водач, системно нарушаващ
ЗДП.
От приложената медицинска документация се установява, че подсъдимият
искрено и тежко преживява случилото се, а и това няма как да е по друг начин,
доколкото едното лице, починало от катастрофата е неговия брат, а другото лице
близка негова приятелка.
Подсъдимият полага обществено полезен труд, което също говори за неговата
личност, като по делото са приложени и две характеристики - по месторабота и по
местоживеене, от които също се установява, че е отговорен, неконфликтен и
почтен човек.
Настоящият състав на съда намира, че дори самото водене на ДП и
изправянето на Х. пред съда са довели до преосмисляне от негова страна на
поведението му и са изпълнени целите на специалната превенция.
Като съобрази всичко изложено до момента и необходимостта от постигане и
на генералната превенция, съдът намира, че следва да отложи изтърпяването на
наказанието на подс.Х. с максималния изпитателен срок, а именно 5 години,
считано от влизане в сила на присъдата.
По отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, с оглед изложените до момента мотиви, размерът на това наказание следва
да е в подходящ размер, съобразен с размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода", а именно ПЕТ ГОДИНИ.
Съдът намира, че така определените наказания биха били достатъчни за
превъзпитанието на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие ясно
показа, че е осъзнал извършеното от него противоправно деяние.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :