РЕШЕНИЕ
№75
гр.Д.,09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на дванадесети февруари през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №908
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№23182/13.11.2019г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” №258, вписано в Регистъра на търговските
дружества към АВ с ЕИК *********, Дан. № по ДДС BG *********, представлявано П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К., срещу решение
№1162/04.11.2019г. по гр.д.№2181/2019г. на Д.ки
районен съд , с което е признато за установено, че П.М.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго- Про продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна
Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258,
сумата от 2281,87лв., за която е издадена фактура № ********** от 10.06.2019г.,
представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 01.06.2017г.
до 31.05.2018г. за обект в гр.Д., ***, за клиент с абонатен № ***и клиентски № ***.
Намира решението за неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, и
необосновано. Излага факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд
относно съществуването и надлежното установяване на вземането на въззивника за стойността на начислената за минал период
ел.енергия при наличието на законово основание за това, с проследяване на
законодателни промени, позоваване на съдебна практика, излагане на доводи за
приложимост на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, евентуално на чл.183 от ЗЗД,
доколкото се касаело до установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установените между
страните облигационните отношения. Иска отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
насрещната страна оспорва жалбата с доводи, излагани и пред районния съд за
обосноваване липсата на основание за възникване и съществуване на процесното вземане. Отрича приложимостта на методиките за
корекция, уредени в ПИКЕЕ, както и приложимостта на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, като се позовава и на съдебна практика, която счита за приложима в случая.
Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
При данни, че
постановеното неизгодно за въззивника решение
му е съобщено на 11.11.2019г., въззивната жалба се явява подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
По
повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите
се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от П.М.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД -гр.Варна,
за установяване на това, че не дължи на ответника сумата от 2281,87лв., за която е издадена
фактура № ********** от 10.06.2019г., представляваща начислена корекция на
електроенергия за периода от 01.06.2017г. до 31.05.2018г. за обект в гр.Д., ***,
за клиент с абонатен № ***и клиентски № ***.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло уважен. Въззивната инстанция намира решението
за правилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните
доказателства, вкл. заключението на
вещото лице В. Ч., че на 31.05.2018г. от служители на „ЕРП Север” АД е извършена проверка
на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с ид.
№7152955, с който се измерва доставената в имота в гр.Д., ***, ел.енергия. Според св. С. Г., участвала в проверката,
проверката е рутинна, извършена с еталонен уред и със служебен компютър,
обезпечен със съответен софтуер. При проверката на СТИ на ищеца са отчетени
показанията по първа/нощна/тарифа –44422kwh и по втора/дневна/тарифа- 92933 kwh. Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М
08”, ведомствена пломба „Energo Pro 2096432“. Отчетена е и липса на пломба на
щита/вътрешната врата/, ограничаващ достъпа до вътрешността на таблото. Електромерът
е демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен
е констативен протокол №1202239/31.05.2018г., подписан от двама свидетеля, в
който е отразено демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба №508376. Извършена е метрологична експертиза на електромера
от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Русе. Резултатите от експертизата са обективирани
в констативен протокол №969/28.05.2019г. За външния вид на електромера в
протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката
на СТИ, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция- фирмен знак, знак
от метрологична маркировка. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е от -0.95%
до +0.46 %/. Не е отчетена грешка при
измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ
като действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 –
12462.420 kwh.
Претендираното за заплащане от ответното дружество
количество ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен регистър,
за което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 05.06.2019г. на лист 35 от делото на ДРС/, за период от 01.06.2017г. до 31.05.2018г., разделен
на три под периода /поради промяна на цените с оглед данните от фактурата/, т.е.
за период една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия и е издадена от „Енерго-Про Продажби“АД фактура №**********/10.06.2019г.,. на стойност 2 281.87лева със срок за плащане до 20.06.2019г./л.28 от
делото на ДРС/.
Количеството електрическа енергия за
корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е
начислено цялото записано на невизуализирания трети регистър количество, в
който смисъл и заключението на вещото лице Е.Ч.. Специалистът е констатирал и,
че СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на потребителя е
еднофазен
статичен електромер Actaris ACE2000, предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до шест тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е
правилно свързано и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ
към електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в обекта на потребление
на 02.03.2017г., като за монтажа е съставен протокол №2080908, в който са
записани начални показания по два от тарифните регистри- Т1/нощно тарифа/- 43780
kwh и Т2/дневна тарифа/-90106 kwh. Няма записани показатели за други регистър, вкл.Т3, но
е налице активиране на такъв, който не е визуализиран на дисплея. Няма данни кога
е активиран, няма данни и за часовите интервали на денонощието, през които
измерената ел.енергия се е записвала в първи, втори и трети тарифен регистър. Няма данни ищецът да е подавал заявление за промяна
на параметризацията на СТИ чрез отчет по тарифа Т3. При
изслушването си по поставената от ДРС задача вещото лице е обяснило повторно,
че не е известно кога е активиран третия регистър и през кои часове работи,
т.е. от кога и през кои часове е ставало потреблението на натрупаната
ел.енергия. Според вещото лице невизуализирането на измерената енергия е софтуерно
реализирано. Записаната в невизуализирания регистър Т3 е отчетена при
метрологичната експертиза на БИМ.
Безспорно е, че
се касае за облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
Общи условия, по силата на което електроразпределителното дружество-ответник
доставя, а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот
електроенергия. Това правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /изм.
и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега КЕВР/
Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/
Безспорно и, че тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на което
част от действително потребената електроенергия не е
отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране
на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение
№150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е
достатъчна за гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители /така решение по гр.д.№2991/2018г. на 3-то
ГО на ВКС/.
В настоящия спор обаче ответникът не е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на СТИ, което съставлява човешка намеса в паметта на
електромера, да е извършено след монтирането му в обекта на ищеца,
респ.потреблението на записаното на невизуализирания трети тарифен регистър
количество ел.енергия да е реализирано от ищеца. Вещото лице е установило, че
СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на потребителя, е
произведено през 2007г. Монтирано е в обекта на ищеца на 02.03.2017г. /видно и от представения и по делото протокол №2080908/, като при
монтажа са записани начални показания само по два от тарифните регистри-
Т1/нощно тарифа/- 43780 kwh и Т2/дневна тарифа/-90106
kwh. В този смисъл се налага извода, че не се касае
за ново и за първи път монтирано в обекта на ищеца СТИ, а за ползвано вече
10години от друг потребител СТИ. Вещото лице е установило и, че процесното СТИ е преминало първоначална метрологична
проверка през годината на производството му 2007г. и последваща
метрологична проверка през 2017г. При
изслушването му в открито съдебно
заседание, проведено на 03.10.2019г., вещото лице е обяснило и, че последващата метрологична експертиза няма за цел да прочита данните в скритите тарифни регистри,
а само да установи точността на измерването и съответствието на нормативните
изисквания. Следователно, щом като електромера не е нов/ползван е 10 години от
друг потребител/, последващата метрологична проверка от
преди монтажа му в обекта на ищеца касае само метрологичните му характеристики
и съответствието му на изискванията за точност при измерването, респ. вън от
проверката е извършване на софтуерен прочит за невизуализирани тарифни регистри,
то не може да се приеме за доказано, че в обекта на ищеца е монтирано СТИ с
активирани само два тарифни регистъра - Т1/нощно тарифа/и Т2/дневна тарифа/ и,
че външната намеса в тарифната схема на
СТИ, при която действително потребената ел.енергия се
разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея регистър, е осъществена
след монтирането му. Този извод не следва автоматично и от липсата на отразени
в протокол №2080908/02.03.2017г. показатели
за други тарифни регистри, освен за нощна и дневна електроенергия. Принципната невъзможност да се установи началния
момент на софтуерното въздействие, доколкото в случая се касае за стар, вече
употребяван от друг потребител електромер, не може да обоснове ангажиране
отговорността на ищеца назад във времето до датата на монтиране на СТИ за цената на електрическа
енергия в размер на 12462 kWh като доставена и
незаплатена. Този извод се явява обоснован и от факта, че ако и отчетената електроенергия
по двата тарифни регистъра /нощна и дневна тарифа/ на новото, монтираното на
мястото на процесното
СТИ за периода
01.06.2018г.-31.05.2019г. от общо 7032 kWh значително да
надхвърля отчетената от процесното СТИ по двата тарифни
регистъра за периода 22.05.2017г.-21.05.2018г. и заплатена електроенергия от
общо 2811 kWh, се явява значително по-малко от
потреблението, отчетено по невизуализирания трети регистър-12462 kWh и още по-малко от сбора между него и заплатеното вече
за същия едногодишен период по двата визуализирани регистъра.
При така установеното, районния съд правилно е извел
извод за основателност на иска, съвпадащ с този на настоящата инстанция. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено при препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на ДРС.
С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в цялост разходите
за водене на делото– 400лева адвокатско възнаграждение, поради неоснователност
на възражението му по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност. По правилото на чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 2281.87лева, предвидения минимум възлиза на
сумата от 389.73лева. Социалната
справедливост като цел на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК изисква
адвокатското възнаграждение да е справедливо и обосновано, но не задължава съда
винаги да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение до размера на
абсолютния минимум, а в случая и надвишаването е незначително и съответства на
правната сложност на спора .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1162/04.11.2019г. по
гр.д.№2181/2019г. на Д.ки районен съд
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“,
№258, Варна тауърс Г , ДА ЗАПЛАТИ на П.М.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в
размер на 400 лева адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Решението е
окончателно на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.