Р Е Ш
Е Н И Е № 302
27.10.2020 г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Зорница
Делчева
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №264
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №312 от 05.07.2020 г., постановено по АНД №852/2020 г.,
Районен съд-Стара Загора потвърдил Наказателно постановление /НП/ №20-1228-000188
от 07.02.2020 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара
Загора, с което на М.И. ***, ЕГН-********** за нарушение на чл. 104а, вр. с
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лв.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението станало наказаното лице, което го обжалва в
срок.
В касационната жалба се
съдържат оплаквания, за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението на РС, поради нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения.
На първо място се счита и
се моли настоящия съд да приеме, че РС постановил решението в нарушение на
материалния закон. Неправилно било съставено наказателно постановление /НП/ от
наказващия орган, тъй като не било доказано категорично, че нарушението било
извършено. Неправилно и органът наложил административното наказание в посочения
размер. Коментира се чл.84 от ЗАНН и субсидиарното прилагане на НПК в насока,
че органът следвало да доказва своето обвинение по несъмнен начин.
Касаторът твърди, че не
била извършила нарушението, тъй като мобилният й телефон бил с включена опция
„високоговорител“, като така не се възпрепятствало управлението на МПС и
липсвали доказателства, че мобилният телефон бил държан в ръка от наказаната.
На следващо място се
навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по съставяне на акта и издаване на НП – мястото не било
достатъчно конкретизирано.
На трето място се
претендират и допуснати съществени процесуални нарушения от РС при
постановяване на решението. Твърди се, че за проведеното съдебно производство
пред въззивния съд на касатора станало ясно, когато получил решението по
делото. По никакъв начин обаче тя не била призовавана за с.з., проведено на
11.06.2020г., като това нарушило правото й да участва в производството пред
съда, не й била дадена възможност да даде обяснения, да представи становище и
да задава въпроси на свидетелите. Първоинстанционният съд не изяснил в пълнота
фактическата обстановка, а само безрезервно приел представената такава от
въззиваемата страна. Липсвали мотиви, как РС достигнал до крайния се правен
извод за потвърждаване на процесното НП.
По гореизложеното се
претендира отмяна на решението, ведно с отмяна и на жаленото НП.
Редовно призован в с. з.,
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът не изпраща представител и не взема
допълнително становище. Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразност и че
същият следва да се потвърди, предвид липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на закона от РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна и за неоснователна по
същество.
За да потвърди жаленото пред него НП, въззиваемият съд приел за безспорно
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, че на 16.01.2020г.
около 11,00 часа в гр. Стара Загора, до магазин Била на бул.“Цар Симеон Велики“
в посока изток – запад касаторът по време на управление на автомобил с
посочения ДКН използва /като говори/ мобилен телефон, без да има устройство,
което да позволява използването на телефона без участието на ръцете.
Фактическите установявания РС обосновал чрез събрания пред него доказателствен
материал, като били кредитирани изцяло свидетелските показания на актосъставител
и свидетеля по акта, възприети като логични и последователни.
Въззивният съд приел и извод за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на конкретното административно-наказателно
производство. Било посочено мястото на извършване на нарушението чрез
индивидуализиране на населено място, фактологията по извършване на нарушението
и нарушителят. В заключението РС приел за безспорно доказано от обективна и
субективна страна вмененото на касатора нарушение на чл.104а от ЗДвП, което
правилно било санкционирано на осн. чл.183, ал.4, т.6 от с.з. с глоба в размер
на 50 лева.
На първо място настоящата инстанция намира, че при постановяване на
решението си въззивният съд не допуска съществени процесуални нарушения по см.
на чл.348, ал.3 от НПК, вкл. и с оглед не присъствието на касаторката в
откритото с.з. на 11.06.2020г. Данните от делото на РС сочат, че М. И.
трикратно и търсена на адреса, който самата тя сочи в жалбата си за адрес на
призоваване, който адрес е посочен и в самото НП. И на трите посещения същата
не е открита от длъжностното лице по призоваване, поради което и правилно и
законосъобразно с оглед нормата на чл.61, ал.2, изр. второ от ЗАНН Съдът дава
ход на делото и в нейно отсъствие. Следва да се посочи, че на всички наведени в
жалбата твърдения от И. в решението на РС има даден отговор, като правилно те
не са приети за доказани и съотв. са отхвърлени като неоснователни.
Изцяло се споделят доводите и изводите на въззивния съд за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на
административно-наказателното производство /АНП/. Неоснователно се претендира
от касатора такова, а следва да се посочи, че пред въззивната инстанция на
контрол подлежи съдебното решение на РС, а не акта на АНО. Както вече се прие
по-горе, касационната инстанция споделя изводите на долустоящия съд за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и в частност на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. и предвид наличието на изрично посочено в акта и в НП място на
извършване на нарушението от И.. Така не само са изпълнени императивите на
посочените текстове от ЗАНН, но и наказаната в достатъчна степен знае
релевантен от административното обвинение факт, поради което и няма как да се
стига до нарушаване на правото й на защита.
В заключение, касационната инстанция намира и че няма допуснато неправилно
приложение на закона. При безспорната установеното на релевантните факти от
обективна страна, така както се визират от АНО и тяхното правилно определяне
като нарушение на чл.104а от ЗДвП, изцяло съобразно закона е изводът на РС, че
същото се доказва и че правилно е наказано с предвиденото в приложената
санкционна норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП санкция „глоба“ от 50 лева, която
санкция е с твърди размер.
Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а въззивното решение
като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да се остави в
законна сила. При това положение неоснователна е касационната жалба и в частта
й, с която касаторът е осъден да заплати в полза на органа възнаграждението от
100 лева. Това възнаграждение е своевременно поискано, като липсва надлежно
предявено възражение от жалбоподателката за неговата прекомерност, поради което
и същото е правилно определено от РС.
Пред настоящата инстанция разноски не
се претендират, поради което такива и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №312 от 05.07.2020 г., постановено по
АНД №852/2020 г., Районен съд-Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.