№ 195
гр. Чирпан, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20235540100923 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; чл.55 ал.1,
предложение първо ЗЗД, Цена на иска: чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22
от Закона за потребителския кредит - 841,95 лв.; чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД: 188,22
лева,
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 21.12.2022 г. между ищцата и "Аксес
Файнанс" АД) е сключен договор за кредит „Бяла Карта" (наричан по-долу за краткост
„Договора"). Към договора е налице и Приложение № 1 към договор за кредит „ Бяла Карта"
с КИД № 11034043 от 21.12.2022 г. „Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна
карта Бяла Карта" и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. Съгласно чл.1 от Договора с подписването на настоящия договор,
Кредитополучателя изрично заявява, че е получил от Кредитодателя своевременно
Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за потребителския кредит / ЗПК/, съд
съдържание, съгласно приложение №2 към ЗПК, запознат е предварително със
съдържанието на документа и го разбира, така че може да вземе информирано решение за
сключване на настоящия индивидуален Договор за кредит (Договора). Кредитополучателя,
изрично заявява, че е запознат предварително от Кредитодателя с всички условия по
Договора. Съгласно чл.2 ал.1 от Договора по силата на този Договор, Кредитодателя се
задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на
500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта Бяла карта, а Кредитополучателя се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на настоящия договор. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, заедно с подписването
на настоящия Договор, Кредитодателя предоставя на Кредитополучателя следния платежен
инструмснт-платежна карта с № 11034043 (картата), в качеството си вписват представител
на Картоиздателя на платежната карта. Като Приложение №1 към този Договор,
Кредитополучателя, от една страна, и Кредитодателя, от друга като вписан представител на
1
Картоиздателя, подписват Рамков договор за предоставяне на платежна карта Бяла карта
(Рамков Договор), който съдържа Общи условия за предоставяне на платежна карта Бяла
Карта (Условията) и Тарифа за дължимите такси (Тарифата). Съгласно чл. 2, ал. 3 от
Договора валидността на Картата е до края на месеца, който е отбелязан върху нея. След
изтичане на валидността на Картата, Кредитодателя предоставя на Кредитополучателя
подновена карта, като старата подлежи на връщане от страна на Кредитополучателя. За
предаване на новоиздадената карта, страните подписват анекс към този договор, с който
удостоверяват приемо-предаването й. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателя
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималният размер на кредитния
лимит. Съгласно ал.2 от с.ч., през целия срок на валидност на този договор,
Кредитополучателя се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 5-то число на
текущия месец. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора „Общото задължение" на
Кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата
усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва,
неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране
на просрочени задължения, в случай че такива са начислени, и дължим застрахователна
премия, съгласно Раздел XI от настоящия договор. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните условия: 1. Срок на
кредита: Настоящият договор се сключва за неопределен срок; Фиксиран годишен лихвен
процент по заема: 43,2%; върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателя дължи
дневен лихвен процент в размер на 0,12%. Лихвата се изчислява във всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е
с продължителност от 30 дена. Общата сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК бил сборът от следните суми: 1. Усвоената и непогасена главница; 2.
Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на Картата,
дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата. Годишен процент на разходите на
заема: 46,18% ГПР по всеки Договор за кредит „ Бяла Карта" е изчислен при вземане
предвид на следните допускания: 4.1 Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения
в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор; 4.2. Пълния размер на
кредита е усвоен от Кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му
платежен инструмент; 4.3. Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези
усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за
кредит . 5. Вид на предоставения заем- револвиращ потребителски кредит. Съгласно чл. 4,
ал. 2 от Договора настоящият договор влиза в сила след подписването му от
Кредитополучателя с посочени коректни данни за последния по документ за самоличност и
след като са предоставени от него всички изискани в процеса на кандидатстване и
одобрение за отпускане на кредита от Кредитодателя документи за сключване на договора.
Кредитодателя отправя нареждане за активиране на Картата, след получаване на оригинал
на настоящия Договор и приложенията към него, подписани от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора предмет на този Договор, е револвиращ с максимален
размер, посочен в чл.2, ал. 1 който е равен на максималния кредитен лимит на Картата.
Съгласно чл.7 ал.1 от Договора Кредитополучателят може да усвои изцяло посочения в чл.2,
ал.1 максимален размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на
настоящия Договор. Съгласно ал. 2 на с.ч. усвоен размер на кредита е сумата от всички
транзакции, извършени с Картата към всеки един момент от действието на този Договор.
Съгласно ал. 3 Кредитополучателя се задължава да заплаща на Кредитодателя текущото си
задължение, съгласно условията на този договор. След заплащане на текущото задължение,
разполагаемият лимит по Картата се увеличава със сумата на погасената главница. Съгласно
ал. 4, разполагаемият остатък по кредита е максималният размер, намален с усвоения
размер, представляващ цялата реално ползвана и дължима за погасяване главница към
точно определен момент от действието на настоящия Договор. Съгласно ал. 5,
2
Кредитополучателя няма право да извършва транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита. В случай, че извърши такава транзакция, то страните
се съгласяват, че сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на кредита,
посочен в чл.2, ал. 1 от настоящия договор. Съгласно ал. 6, при извършване на транзакция с
Картата, разполагаемият остатъка по кредита, се намалява със сумата по транзакцията,
заедно с таксите и комисионните за транзакцията, в случай че такива са дължими от
Кредитополучателя, съгласно Тарифата. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Договора,
Кредитополучателя се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на
предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 по горе да предостави на Кредитодателя
едно от следните обезпечения: Банкова гаранция с бенефициер- Кредитодателя, за сумата
762,15 лева със срок на валидност- 2 години от датата на сключване на настоящия Договор.
Следи изтичането на срока на валидност на гаранцията и в случай, че настоящият договор
не е прекратен, то Кредитополучателя следва да предостави нова банкова гаранция за нов
период от 2 години. При увеличение на кредитния лимит по настоящия договор,
Кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер
на отпуснатия кредитен лимит. В тези случаи Кредиторът има ангажимент да уведоми
Кредитополучателя за размера на банковата гаранция, или Едно физическо лице- Поръчител,
което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният размер на
дохода му да е в размер не по- малък от 1 500 лева; 2.3. да работи по безсрочен трудов
договор от минимум 6 месеца; 2.4 да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „ Аксес Файнанс" ООД; 2.5. да няма кредитна история в ЦКР към
БНБ или да има кредитна история със статус „ период на просрочие от 0 до 30 дни" и 2.6. да
не е член на домакинството на Кредитополучателя. Съгласно чл. 20 от Договора, в случай че
Кредитополучателя не предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от настоящия
договор, последният дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на
изисканото обезпечение. Към исковата молба прилагат извлечения от официалния сайт на
ответното дружество, от които става ясно колко е изтеглила по револвиращия кредит
ищцата, колко е върнала и колко още има да връща. Към датата на подаването на исковата
молба ищцата е изтеглила 1 117,18 лева и е върнала 1 305,4 лева, като ответното дружество
иска от ищцата да заплати още 841,95 лева.
По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл.9 ал.З от
ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият
нормативен акт бил Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
3
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Твърди се още, че договорът за кредит „Бяла Карта" от 21.12.2022 г. бил
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните
причини: 1) Клаузата за неустойка не била включена в ГПР, поради което самия ГПР бил
неправилен и заблуждаващ. Клаузата на чл. 15, ал.1 от Договора възлагала в тежест на
ищцата в рамките на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта да
предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство.
Изпълнението на това задължение в петдневен срок е на практика невъзможно с оглед на
изискуемите на ответното дружество изисквания към поръчителя (предоставяне на
документи, че поръчителя получава брутен доход от минимум 1500 лева, липса на записи в
ЦКР и пр.). По отношение на втората опция- да се предостави банкова гаранция в рамките
на 5 дена, считано от датата на активиране на предоставената карта: изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер,
макар и револвиращ (500 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано
е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция, която да обезпечава неопределено по своя размер задължение, което да включва
главница, лихви, неустойки и пр.,и то в петдневен срок. Извод: По отношение на чл.15 от
Договора в двете му опции може да се заключи следното: Прочитът на съдържанието на тази
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да
предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение
(поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че
са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. В съответствие с
чл.19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на
същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано. предвид предпоставките, при
които става изискуема разписаната в чл. 20 ал.1 от Договора "неустойка", то тя е с характер
на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при Формирането на ГПР. Всичко
това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тоест, налице е и пълно
4
разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период. Невключването на подобна
клауза (клаузата за неустойка) в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в договора за кредит. Също така
подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по
договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което
означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване
на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит е изцяло
нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. В съдебната практика
се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г., влязло
в сила): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК),
договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след
приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията,
представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите
(еъзнаградителна лихва и такси и т.н.) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС
трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само
когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември
2018 г. по дело С-448/17 на СЕС/". В допълнение към гореизложеното по дело С-453/10 се
използват следните аргументи: „ 40 Накрая, от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29
следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и
следователно е измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното
представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или
е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената или начинът на
изчисляване на цената. 41 Впрочем търговска практика като разглежданата по делото в
главното производство, изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита
и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Директива
2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, което
обстоятелство националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. 43 При тези обстоятелства, както по същество отбелязва генералният адвокат в
точка 125 от заключението си, установяването на нелоялния характер на дадена търговска
практика е един от елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си
относно неравноправния характер на договорните клаузи по силата на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13. 45 Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че
грешното посочване на ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на
действителността на съответния договор в неговата цялост от гледна точка на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13... 47 С оглед на изложените пo-горе съображения на втория
въпрос следва да се отговори, че търговска практика като разглежданата по делото в
главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел..." Записването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. 2) Не е посочено
5
кои точно разходи формират ГПР. В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от
19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за
яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен
величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК,
но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване.
Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в
договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи Формират ГПР. В
практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е
нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато
не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от
20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС/. Решението (С-448-17) има следната
мотивировка: т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за
кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и
условията, при които последният може да бъде променян. В член J а от тази директива се
определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР
трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен ". Така това
информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (еж. в този
смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). "
Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се
приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни. " По дело С-448-17 се използват следните
аргументи: 68 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се
отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а
съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е
решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали
клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език
по смисъла на посочената разпоредба. Според заключението на генералния адвокат по дело
ОР-С-453-10: 117. По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4,
параграф 2 от Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на Съюза
счита посочването на годишния процент на разходите за важно, защото в крайна сметка то
засяга основен предмет на договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите,
които кредитополучателят трябва да възстанови на кредитодателя за отпуснатия кредит.
Така в цялостната структура на правата и задълженията на страните по договора за кредит
годишният процент на разходите представлява полагаща се на кредитодателя основна
престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна информация за разходите, например
поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на контрол по член 4, параграф 2 от
Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и разбираем език. 118. Основания за
подобно заключение се откриват в Решение на Съда по дело Pohotovost', което показва
известни сходства с настоящото дело. В това дело Съдът inter alia е разгледал въпроса дали
непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може да бъде
решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза от
договор за кредит, която се отнася до неговите разходи и в която не е посочен годишният
процент на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от
Директива 93/13. Съдът е дал утвърдителен отговор на този въпрос(55), като е възложил на
националната юрисдикция в рамките на оценката на конкретния случай да провери дали
въпросната клауза отговаря на споменатите no-горе условия да бъде изразена на ясен и
разбираем език. В горния смисъл е съдебната практика, която приема, че когато договор за
6
кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на
поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на
ОС-Търговище, Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас,
2-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса
по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя
в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което
ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП,
във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе. В процесният
договор било нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не било посочено кои
разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. С оглед приетите по-горе постановки считаме, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. / виж в този смисъл Решение № 2261 от
20.06.2022 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 13323/2021 г.; Решение № 156 от 10.02.2023 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 2404/2022 г.; Решение № 199 от 16.02.2023 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 2776/2022 г./. 1У.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД На
първо място, се твърди от ищцовата страна че предявява искове с правно основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26,
ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 55, ал.1 предложение първо ЗЗД при условията на
обективно кумулативно съединяване на искове, като искът по чл. 55, ал.1, предложение
първо ЗЗД се явявал акцесорен спрямо главния иск с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 1
7
117,18 лв. (толкова била изтеглила ищцата от своята Бяла Карта). От представените по
делото доказателства се установява, че ищцата е заплатила към момента на предявяване на
иска сумата от 1 305,4 лв. Това означава, че се приеме, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, ищцата е надплатила сумата в размер 188,22 лв.
Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. В случая ответното дружество е получило недължимо сумата от 188,22
лв. доколкото тя се явява дадено без правно основание по недействителен договор за кредит.
Претендира се минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2
от Закона за адвокатурата по както следва: По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. без
ДДС и респективно 480 лева с ДДС.
По иска с правно основание чл.55 ал. 1, предложение първо ЗЗД минималното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС, респ. 480 лв. с ДДС.
Молят съда да прогласи за недействителен договор за кредит „Бяла Карта" от
21.12.2022 г., сключен между И. А. Г., ЕГН: ********** в качеството й на кредитополучател
и "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* в качеството му на кредитодател на основание чл.
26. ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във
вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Молят съда, да осъди "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* да заплати на И. А. Г.,
ЕГН: ********** сумата от 188,22 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Молят съда, да осъди "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат
А. Д., член на САК, личен № **********, сторените по делото разноски на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, описани по- горе, както и всички разноски по делото.
Молят при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти съдът да се
съобрази, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела С-224-19 и
С-259-19) не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които
са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Аксес Файнанс" АД, ЕИК *********
(универсален правоприемник на „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК *********), със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. **, чрез процесуалния си представител ** - Ответник
по горното дело, с който оспорват изцяло претенциите и твърденията на ищеца, като
излагат подробни съображенията за това.
Считат така предявения иск от г-жа Г. за процесуално допустим по принцип.
Възразяват срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за недействителен,
както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Считат, че
претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да
бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следва да влече
нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без
тяхното съдържание. Излагат подробни съображенията за неоснователността на исковете.
Молят съда да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна и
недоказана и да присъди на „Аксес Файнанс" АД направените в хода на делото съдебни
8
разноски, вкл. и заплатено юрисконсултско възнаграждение - съгласно приложения списък с
разноски.
Ако все пак съда приеме исковата претенция относно недействителността на
отделни клаузи от процесния договор за основателна, молят да установи недействителност
единствено по отношение на тях, а не спрямо целия процесен договор за кредит, с оглед на
факта, че регламентираните в него отношения между дружеството и ищеца могат да
продължат да действат и без наличието на оспорените клаузи.
От събраните по делото писмени доказателства и от становищата на страните,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните по делото не е спорно, че на 21.12.2022 г. са сключили Договор за
кредит "Бяла карта", с който кредиторът, се задължил да предостави на ищцата, под формата
на кредитен лимит, револвиращ кредит в размер 500,00 лв., под формата на разрешен
годишен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, при ГПР 46. 18 % и дневен лихвен
процент 0. 12%, върху усвоената главница. Не е спорно, че чрез предоставената платежна
карта ищцата е усвоила суми в общ размер 1 117,18 лв. и е направила плащания в общ
размер на 1305,40 лв.
Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК.
С клаузата на чл. 15, ал. 1 от Договора длъжникът се задължава в срок от 5 дни,
считано от активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер - кредитора за сумата 762,15
лв., със срок на валидност – 2 години от сключване на договора, или едно физическо лице -
поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е над 21 години и да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на
дохода му да не е по-малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор от минимум
6 месеца; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с "Аксес
Файнанс" ООД; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус "период на просрочие от 0 до 30 дни "; да не е член на домакинството на
кредитополучателя.
В случай, че не предостави обезпечение в срока по чл. 15, дължи на кредитора
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница - чл. 20 от договора. В този
смисъл, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави
обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят е
следвало да отговаря на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от
заемателя: да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи
от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да
няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител или длъжник по
друг активен договор за паричен заем с "Аксес Файнанс" ООД.
От начина по който е уредено задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на поръчител или банкова гаранция, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Изискванията, които
клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими
за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно
финансиране. Необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция /за което съответната банка ще изисква също
9
заплащане/ или поръчител, изискванията към който са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи информация в определения петдневен срок.
Изискванията, свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли
сключени други кредити, също са свързани със затруднения. Тази информация заемателят би
могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена
по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че дори само поради
тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира
на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи
в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т. е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този
смисъл клауза, като уговорената в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит, според която
се дължи неустойка в размер на размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при
неосигуряване на обезпечение в срока по чл. 15 се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се
увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Следователно
подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е нищожна.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
10
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай кредиторът
не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на ответника
съгласно чл. 16 ЗПК, съответно да търси обезпечение на вземането си преди сключването на
договора и предаването на заемната сума.
Предвид гореизложеното клаузата на чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит е
нищожна на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не обвързва ищцата по делото. Същата цели само да
осигури на ответника едно допълнително възнаграждение, като същата е включена в
текущото задължение за всеки месец до момента на предоставяне на обезпечението, поради
което тя е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.
В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че
договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само абсолютните
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46,18%). В този порядък следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
договора в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 е уговорено допълнително възнаграждение за кредитора,
което съдът счита за нищожно. По този начин не става ясно по какъв начин е формиран
посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Също така в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
11
Република България". Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от понеблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредита. Посоченото в договора в чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит задължение
на кредитополучателя води до увеличение на общия разход по кредита за потребителя. В
договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер, но когато
дължимата от кредитополучателя сума по чл. 20 вр. чл. 15, ал. 1 от договора за кредит се
включи като компонент на ГПР води до надвишаване на размера му посочен в чл. 19, ал. 4
от ЗПК в пъти над законово допустимия размер.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищцата и ответника договор за
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи, като се прогласи за
нищожен сключеният между страните договор за кредит.
Предвид гореизложеното е основателен и доказан и иска с правно основание чл. 55,
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 188,22 лв. При установяване нищожността на договора на осн.
чл. 23 от ЗПК ищцата дължи на ответника само чистата сума получена от нея по договора за
кредит. Установи се, че тя е усвоила главница по договора в размер на 1117,18 лв.,като е
заплатила сумата от 1305,40 лв. / виж документи изходящи от ответната страна / и разликата
от 188,22 лв. е недължимо платена от нея без основание и подлежи на връщане на осн. чл.
55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 360,00 лв.
На адвокат А. З. Д. от САК осъществил безплатно процесуално представителство на
ищцата по делото следва да се присъди адвокатски възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480,00 лв.
с ДДС по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и в размер на 480 лв. с ДДС по иска
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, общо по двата иска в размер на 960,00лв. с ДДС.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като същите са съобразени с нормативната уредба.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК Договор за кредит „Бяла Карта" от 21.12.2022 г., сключен между И. А. Г., ЕГН:
********** в качеството й на кредитополучател и "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр ** 2, представлявано от **, в качеството му на
кредитодател.
ОСЪЖДА "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
12
управление: гр ** 2, представлявано от **, да заплати на И. А. Г., ЕГН: ********** сумата
от 188,22 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба 22.12.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр ** 2, представлявано от **, да заплати на И. А. Г., ЕГН: ********** с
постоянен адрес и настоящ адрес: **, действаща чрез АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен
№ **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: **, със съдебен електронен адрес
за призоваване: antonii.dimit.rovfegmail.com направените по делото разноски в размер на
360,00 лв.
ОСЪЖДА "Аксес Файнанс" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр ** 2, представлявано от **, да заплати на АДВОКАТ А. Д., член на САК,
личен № **********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: **, със съдебен електронен
адрес за призоваване: antonii.dimit.rovfegmail.com адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в общ размер 960,00лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
13