РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. ХАСКОВО , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500299 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ “СПЕКТЪР“ – гр.Ивайловград е останал недоволен от
Решение № 260004 от 12.10.2020 год., постановено по гр.д. № 82 / 2020 год.
по описа на Районен съд - Ивайловград, с което са уважени предявените
против него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Х. А. В. е останал
недоволен от решение 260009 от 24.03.2021 год., постановено по гр.д. № 82 /
2020 год. по описа на Районен съд - Ивайловград, с което частично е
отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи иска до предявения размер.
Оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
1
Първоинстанционния съд е бил сезиран с
три иска, предявени в обективно – кумулативно съединение с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ - за отмяна на уволнение,
наложено със Заповед № 50 от 29.05.2020 год., издадена на основание чл. 328,
ал.1, т.3 от КТ, за възстановяване на ищеца на предишната му работа като
„***” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3
825.78 лева, дължимо за периода от 01.06.2020 год. до 01.12.2020 год., ведно с
лихви и разноски, съгласно уточнение, направено с исковата молба –
коригирана, представена с молба вх. № 260601 от 19.02.2021 год. по
входящия регистър на Районен съд – Ивайловград, след връщане на делото за
постановяване на допълнително решение. Действията по отстраняване на
нередовността на исковата молба бяха потвърдени от процесуалния
представител на ищеца и при разглеждане на делото пред въззивния съд, като
инстанция по същество, поради което съдът приема, че нередовността на
исковата молба в частта относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от
КТ и периода, за който същото се претендира, е отстранена по надлежния ред,
в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т.5 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 1 / 2013 год., ОСГТК.
За да уважи предявените искове, първоинстанционния
съд се е позовал на нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, ценейки представеното
по делото експертно решение от 16.05.2018 год. на ТЕЛК – Димитровград, с
което на ищеца е определена 70 % трайно намалена трудоспособност за
установено заболяване "****“, за срок до 01.05.2020 год., продължен до
01.05.2022 год., съгласно експертно решение от 21.05.2020 год. -
обстоятелство, вменяващо в задължение на работодателя да изиска
предварително разрешение от инспекцията по труда, което не било
изпълнено.
Безспорно по делото е установено, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „****”, прекратено със Заповед № 50 от
29.05.2020 год., издадена на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работа, връчена на ищеца на 01.06.2020 год.
Като писмено доказателство по делото
2
пред първоинстанционния съд е прието Експертно решение от 16.05.2018
год. на ТЕЛК – Димитровград, с което на ищеца е определена 70 % трайно
намалена трудоспособност за установено заболяване "*****“, за срок до
01.05.2020 год., продължен до 01.05.2022 год., съгласно експертно решение от
21.05.2020 год. на ТЕЛК – Свиленград. Безспорно е, че от страна на
работодателя не е било искано и съответно не е било дадено разрешение за
уволнение на ищеца от страна на Инспекцията по труда. Като писмено
доказателство по делото е прието и Експертно решение от 23.06.2020 год. на
ТЕЛК – Свиленград, в което се посочва, че ищецът не може да изпълнява
тежък физически труд, но може да изпълнява служебните си задължения,
съобразно образованието, квалификацията и възможностите си от гледна
точка на адаптация на организма.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира за основателен предявения на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че
уволнителната заповед е била връчена на ищеца на 01.06.2020 год., както и
това, че към този момент ищецът е страдал от „****“, установено с експертно
решение от 21.05.2020 год. Безспорно е и това, че преди уволнението,
работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за
прекратяване на трудовия договор. Неизпълнението на това задължение от
страна на работодателя, визирано в разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ
само по себе си обуславя незаконност на уволнението и основателност на иска
за неговата отмяна, с оглед нормата на чл.344, ал.3 от КТ, според която в
случаите на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на Инспекцията по труда работник или служител,
боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Безспорно е, че заболяването на ищеца попада в
чл.1, ал.1, т.1 от цитираната Наредба. Съгласно нормата на чл.344, ал.3 от КТ
в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително
съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано или не е
било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
3
същество. От страна на работодателя е допуснато нарушение и на нормата на
чл.333, ал.2 от КТ, обуславящо незаконността на извършеното уволнение,
предвид това, че към момента на връчване на уволнителната заповед –
01.06.2020 год. не е било дадено мнение от трудово - експертната лекарска
комисия. Обстоятелството, че работодателят е отправил искането до ТЕЛК
преди уволнението, а именно на 25.02.2020 год., се явява правно
ирелевантно, предвид изричната в тази насока разпоредба на чл.333, ал.7 от
КТ, доколкото мнението на ТЕЛК е дадено след уволнението - на 23.06.2020
год.
Наличието на това обстоятелство –
допуснатото от работодателя нарушение на процедурата, предшествала
уволнението обуславя основателност на иска за отмяна на същото, наложено
със Заповед № 50 от 29.05.2020 год. Незаконността на уволнението обуславя
основателност и на исковете за възстановяване на предишната работа и за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, предвид техния подчинен
характер на главния иск – за отмяна на уволнение, поради което следва да
бъдат уважени, като ищеца бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „****” и ответника – осъден да му заплати обезщетение в размер на
3 825.78 лева, дължимо за времето от 01.06.2020 год. до 01.12.2020 год. При
определяне размера на обезщетението, съгласно чл.225, ал.1 от КТ съдът цени
приетия като писмено доказателство фиш за заплата за месец май 2020 год.,
предшестващ уволнението, видно от който е, че полученото от ищеца
трудово възнаграждение е в размер на 637.63 лева. Относно
продължителността на периода, за който ищецът е останал без работа и за
който се претендира обезщетение – 01.06.2020 год. – 01.12.2020 год., съдът
цени събраните по делото писмени доказателства – служебна бележка от
Агенция по заетостта и трудова книжка, видно от които, че ищецът не е
постъпвал на работа и не е реализирал доход от трудово или гражданско
правоотношение. Обстоятелството, че крайния момент на периода за който се
иска присъждане на обезщетение е изтекъл към момента на приключване на
устните състезания пред въззивния съд, явяващ се и съд по същество на
спора, което съдът преценя на основание чл.235, ал.3 от ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, обуславят извода за неправилност на
4
постановеното от първоинстанционния съд решение № 260009 от 24.03.2021
год., постановено по гр.д. № 82 / 2002 год. по описа на Районен съд –
Ивайловград, с което искът за присъждане на обезщетение за периода от
29.09.2020 год. – приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд до 01.12.2020 год. е отхвърлен, поради което
същото следва да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което
в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 1 275.26 лева, определена
като разлика между претендираното обезщетение от 3 825.78 лева и
присъденото с основното решение такова в размер на 2 550.52 лева, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на
въззивника – Х. А. В. следва да бъдат присъдени направените от него
деловодни разноски пред въззивния съд в размер на 650 лева –
възнаграждение за адвокат. Въззивникът Общинско предприятие „Спектър“ –
гр.Ивайловград следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково и сумата в размер на 50.01 лева – държавна такса върху
допълнително определеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 1
275.26 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004 от 12.10.2020 год., постановено
по гр.д. № 82 / 2020 год. по описа на Районен съд – Ивайловград.
ОТМЕНЯ Решение № 260009
от 24.03.2021 год., постановено по гр.д. № 82 / 2020 год. по описа на Районен
съд – Ивайловград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СПЕКТЪР“, код по Булстат 0002358700282, със седалище и
5
адрес на управление – гр.Ивайловград, ул.“Дунав“ № 5 да заплати на Х. А. В.,
ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес за призоваване – гр.Ивайловград,
ул.“Л.Каравелов“ № 2 – адвокат Й.Н. А., сумата в размер на 1 275.26 /хиляда
двеста седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева – обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.09.2020 год. до 01.12.2020 год., ведно
със законната лихва, считано от 29.07.2020 год. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СПЕКТЪР“, код по Булстат 0002358700282, със седалище и
адрес на управление – гр.Ивайловград, ул.“Дунав“ № 5 да заплати на Х. А. В.,
ЕГН ********** от *****, със съдебен адрес за призоваване –
гр.Ивайловград, ул.“Л.Каравелов“ № 2 – адвокат Й.Н. А., сумата в размер на
650 /шестотин и петдесет/ лева - деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат, направени пред въззивния съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СПЕКТЪР“, код по Булстат 0002358700282, със седалище и
адрес на управление – гр.Ивайловград, ул.“Дунав“ № 5 да заплати сумата в
размер на 51.01 /петдесет и един лева и една стотинка/ лева – държавна такса,
която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от
16.06.2021 год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6