Присъда по дело №1626/2011 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №1120 по НОХД №1626/2011г.

 

         С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимите О.А.С. и К.А.Ю. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК, против подсъдимите Д.Й.Д. и Х.Й.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и против подсъдимия К.Х.А. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

         Петимата подсъдими в съдебно заседание признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.

         Представителят на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.

         Счете, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК, допусна предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК като ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства обяви с определение, че ще ползва самопризнанията им при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимите О.С. и К.Ю. да се наложат наказания „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, които да бъдат редуцирани на основание чл.58а от НК с 1/3. Предлага редуцираните наказания двамата да не се изтърпяват, а да бъдат отложени за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага на подсъдимите Д.Д. и Х.И. да се наложат наказания „Пробация”, които да се изразяват в „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца с периодичност на явяване и подписване ТРИ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца. На подс. К.А. предлага да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, което да се намали с 1/3 и същото да се отложи за срок от ДВЕ години.  

         В съдебно заседание подс. О.С. моли да му се наложи наказание „Пробация”. Защитникът му предлага да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет или шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години.

         Подс. К.Ю. моли съда да му наложи по- малка присъда, а защитникът му пледира за наказание „Лишаване от свобода” за срок около ШЕСТ месеца, което да се отложи за три години изпитателен срок.

         Подс. Д.Д. лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание „Пробация” в размера, предложен от прокурора.

         Подс. И. лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание „Пробация” в минимален размер.

         Подс. А. лично и чрез защитника си моли съда да му наложи наказание „Пробация” за срок от десет месеца за първите две задължителни пробационни мерки като първата е с периодичност три пъти седмично, както и трета мярка „Ограничение в свободното придвижване”, изразяващо се в забрана да напуска жилището, което обитава в часовия пояс от 20,00 часа до 06,00 часа за срок също от десет месеца.

                          

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Петимата подсъдими живеели в кв. „Н.” на гр. С.. През месец февруари 2011г. на неустановена дата около полунощ те се събрали в квартала и решили да извършат кражба от магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „.” №26А. Обектът представлявал помещение на партерен етаж от къща, собственост на св. Б.. Предварително те знаели, че външната метална врата не покрива изцяло вътрешната алуминиева и под нея се намирал отвор, през който, че може да се проникне. Като отишли на място подс. Х.И. ударил с крак вътрешната алуминиева врата и я счупил. През отворите преминали подсъдимите С., А. и Д., а другите двама останали навън да пазят. След като проникнали в помещението тримата подсъдими Д., А. и С. изнесли цигари, алкохол и пари, намерени в чекмеджето на шкафа. Отнесли ги пред дома на подс. С. и там си разделили вещите. Сутринта на следващия ден св. Б. установила, че в помещението е проникнато и констатирала липсата на следните вещи: 5 бр. стека цигари марка „Виктори” 89 милиметра, 2 бр. стека цигари марка „Марлборо”, 2 бр. стека цигари марка Кинг, 1 бутилка с вместимост 500 милилитра водка марка „Флирт”, както и сумата от 230 лева. Поради липса на свободно време тя подала заявление пред органите на полицията по- късно. По случая работил св. Байков, служител в РУ „Полиция”- .. Пред него подсъдимите подробно разказали за извършеното от тях деяние и обяснили механизма му. В хода на извършената по случая проверка родителите на подсъдимите С., Ю., Д. и И. предали всеки по 50 лева на служител от ПУ „Н.” при РУ „Полиция”- С. и общата сума от 200 лева срещу разписка била върната на св. Б..

         По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 649,80 лева.

                 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите, които се подкрепят от свидетелските показания на свидетелите Б., Б, А., С и И, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза и разписки за върнати вещи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подсъдимите О.С. и К.Ю. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК, подсъдимите Д.Д. и Х.И.  са осъществили състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, подсъдимия  К.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че  през месец февруари 2011г. в гр. С., за подсъдимите Д.Й.Д., Х.Й.И. и К.Х.А., макар и непълнолетни, но като разбирали свойството и значението на извършеното деяние и могли да ръководят постъпките си, а за подс. К.А. и в условията на повторност, след предварителен сговор помежду си и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи- 5 бр. стека цигари марка „Виктори” 89 милиметра, 2 бр. стека цигари марка „Марлборо”, 2 бр. стека цигари марка „Кинг”, 1 бутилка с вместимост 500 милилитра водка марка „Флирт” и сумата от 230 лева, всичко на обща стойност 649,80 лева, собственост на Н.С.Б..

         Деянието е извършено от петимата подсъдими с пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Извършили са го след като са се сговорили предварително да извършат кражбата, а именно още докато са били в кв. „Н.”, преди да тръгнат към магазина на св. Б. те са взели решението за извършването на кражбата.

Това деяние петимата подсъдими са извършили, след като е била разрушена преграда, здраво направена за защита на имот, а именно подс. Х.И. е разбил алуминиевата врата, за да могат да проникнат в помещението.

Трима от подсъдимите Д.Д., Х.И. и К.А. са извършили деянието като непълнолетни, но са разбирали свойството и значението му и са могли да ръководят постъпките си.

Видно е от справката за съдимост на подс. К.А., че с определение на С. районен съд по НОХД №414/2010г. е било одобрено споразумение между РП- С. и защитника му, с него му е било наложено за извършено също такова престъпление „Кражба” по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност ТРИ пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. 3. „Ограничаване в свободното придвижване”, изразяващо се в забрана да напуска жилището, което обитава от 20,00 часа до 06,00 часа за срок от шест месеца. Това определение е влязло в сила на 27.04.2010г. Ето защо съдът намира, че той е извършил деянието по настоящото производство в условията на повторност, тъй като от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.

Петимата подсъдими са знаели, че като влизат в магазина, находящ се на ул. „П.” №26А и вземат подробно изброените по- горе вещи извършват инкриминираното деяние кражба. Наясно са били, че по този начин, извършвайки кражбата ще увредят собственика на тези вещи, св. Н.Б., но въпреки това са извършили деянието и по този начин са увредили собственика.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, както и слаб родителски контрол за тримата непълнолетни Д., И. и А..

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанията на петимата подсъдими и разкаянията им.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията на подсъдимите съдът счете, че следва да определи при условията на чл.58 А от НК.

Съдът счита, че следва да определи наказанията на подсъдимите Д.Д., Х.И. и К.А. след като ги редуцира съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Имайки предвид самопризнанията и искрените им разкаяния наказанията им съдът следва да определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Счита, че е най- подходящо наказанията за първите двама О.С. и К.Ю. да бъдат в размера предложен от прокурора, а именно в размер на ЕДНА година „Лишаване от свобода”, а за подс. К.А., тъй като той го е извършил като непълнолетен най- подходящо е наказанието да бъде „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца. В този размер наказанията съдът намира за справедливи и отговарящи в пълна степен на вината на тримата подсъдими. С наказания в този размер съдът счита, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната превенция. Така определените наказания съдът задължително следва да редуцира на основание чл.58А, ал.1 от НК като ги намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ месеца за подсъдимите О.С. и К.Ю. и с ТРИ месеца за подс. К.А.. Намалените наказания на подсъдимите О.С. и К.Ю. „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца не следва да изтърпят, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Наложените им наказания са до три години. Те не са осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето им съдът намира, че не е наложително да ги изтърпят. Съдът счете, че следва да им определи минималния предвиден в закона изпитателен срок, а именно за ТРИ години. Относно подс. К.А. съдът счете, че също са налице условия за прилагане института на условното осъждане поради същите съображения изложени за другите двама подсъдими О.С. и К.Ю. и счита, че на основание чл.69, ал.1 от НК е най- подходящо наказанието му „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца да се отложи за изпитателен срок от ДВЕ години, както предлага прокурора.

Съдът счете, че следва да определи наказанията на другите двама непълнолетни Д.Д. и Х.И. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б” от НК, отчитайки възрастта им и факта, че са неосъждани към момента на извършване на деянието. Съдът счете, че е най- подходящо да им се наложи наказание „Пробация”, но за по-дълъг срок от предложения от прокурора минимален срок. Най-подходящо е с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция този срок да бъде за срок от десет месеца. Ето защо съдът определи на двамата наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ДЕСЕТ месеца като се явяват и подписват пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ТРИ пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ месеца. Така определените наказания съдът счита за справедливи и че с тях ще се постигнат целите на генералната и специална превенция.

С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 45 лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт, по 9 лева на всеки.

         Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: