Решение по дело №851/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по адм. дело № 851/2024 год. по описа на Административен съд-Бургас е образувано по искова молба на И. Н. Р.-лишен от свобода в Затвора Бургас, с която се претендира да бъде осъдена Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]да му заплати сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне, причинени от осветлението в спалното помещение, което е оставено да свети през цялата нощ в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с цел поставяне в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.А., като подържат претенцията с искане за уважаването й изцяло.

За ответната страна се явява юрисконсулт С., която оспорва исковата претенция поради неоснователност по съображения посочени в писмен отговор и допълнителни писмени бележки, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор изразява становище, че исковата молба не е доказана по основание и размер, не са събрани доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия от страна на администрацията на Затвора Бургас, поради което следва да се отхвърли.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК иска е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл. чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на ответната страна по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

За да обоснове претенция си ищецът И. Н. Р., изтърпяващ на наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, твърди че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне, причинени от осветлението в спалното помещение, което е оставено да свети през цялата нощ в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с цел поставяне в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание.

За оборване на твърденията и във връзка с носената от нея доказателствена тежест ответната страна ангажира като писмени доказателства справка от гл.инспектор Д. М.-началник на сектор НОД Затвор Бургас, справка от инсп.Л.-ИСДВР І-ва зона за повишена сигурност, медицинска справка на м.ф.Р.П., амб. №24074101793В/14.03.2024 г., клинично изследване на кръв и урина, извадка от Дневник за проведени прегледи, извадка от Книга за движение на лишените от свобода от I ЗПС, Инструкция за особеностите на пост №13, справка рег.№ДЗ-188/06.01.2025 г. и докладна записка от инсп.Ж.-инспектор НОТ.

Приложените документи са официални и съдържанието им се ползва с материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на процеса.

Съгласно същите в исковия период 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. И. Н. Р. е бил настанен в самостоятелно помещение №124 в П. З. с повишена сигурност към Затвора Бургас, което жилищно помещение е оборудвано с два брой плафони (осветителни тела), в които има монтирани по 2 броя LED крушки или общо четири броя крушки, осигуряващи необходимото нива на изкуствено осветление през тъмната част от денонощието и което осветление се включва и изключва от лишения от свобода по негово желание, като електрическото напрежение в помещението се изключва от 22:00 до 06:00 часа с цел осигуряване на осемчасов времеви период за сън и почивка.

До месец юни 2024 г. дежурното нощно осветление в помещение №124 за времето от 22:00 до 06:00 часа се е осъществявало чрез осветителна система монтирана в санитарното помещение, изградена с цел да се улесни ползването му от обитателя през тъмната част на денонощието.

Въпросното дежурно нощно осветление в санитарното помещение е било с нисък интензитет, който не създава дискомфорт и не пречи на лицата настанени в основното помещение.

С докладна записка № ДЗ 1699/19,02.2024 г. мл. инспектор И. Г. Е. е докладвал за ограничена видимост в спалните помещения на Ареста в района на пост №14, т.к. ключовете за осветлението са в спалните помещения и постовия надзирател няма достъп до тях, освен ако не отвори спалното, поради което е предложил да се монтират осветителни тела над вратите на спалните помещения с LED крушка 3W (зелена или бяла светлина), която да се включва от лихт бутон в коридора и по този начин както задържаните под стража ще могат по всяко време да си включват и изключват осветлението в спалното помещение, така и постовите надзиратели ще могат да ги проверяват като включват слаб източник на светлина.

Поради това и обстоятелството, че при извършване на проверки от надзорно-охранителния състав в зоните с повишена сигурност през тъмната част на денонощието се използва осветлението на санитарния възел на спалното помещение, е започнало изграждане на фоново осветление с нисък интензитет, което да осигури видимост в помещенията на ареста и осветление в зоните за сигурност.

Освен в коридорите на Ареста фоново осветление поетапно е било изградено и в спалните помещения на I и II зона с повишена сигурност, като монтажа е бил възложен на инспектор Ж. Ж.-инспектор надзорно охранителна техника, лишените от свобода М. Д. К.-техник СОТ и И. Р. Т.-ел.техник, като дейностите и въвеждането в експлоатация са приключили в началото на месец май 2024 г.

След изграждане на автономната система за фоново осветление наблюдението на лишените от свобода в „Зона с повишена сигурност“ към Затвор Бургас през тъмната част на денонощието се осъществявало чрез отвор на вратата за наблюдение с помощта на това осветление, което е с нисък интензитет и се включва само при необходимост за кратко от служителите от надзорно-охранителния състав от незадържащ бутон.

Във връзка с направено от ищецът искане ответната страна е приложила по делото информация, че записи от видео охранителната система на Затвор Бургас за периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. не могат да бъдат предоставени, т.к. системата за видео наблюдение на Затвор Бургас съхранява записи до 50 дни в зависимост броя камери към съответен DVR и капацитета на записващото устройство.

В съответствие с горното се явява недоказано твърдението на ищеца, че в претендирания период за цяла нощ е било оставяно включено осветлението в спалното му помещение, което се оборва и от събраните доказателства.

От една страна в помещението за времето от 22:00 до 06:00 часа е спирано електрическото напрежение, което води до обективна невъзможност да се включва осветлението, а от друга е налице фоново осветление за наблюдение, което се включва за кратко от служителите от надзорно-охранителния състав от незадържащ бутон само при необходимост.

До изграждане на последното, за да е възможно наблюдението се е ползвала осветителната система монтирана в санитарното помещение, като и двата източника на светлина са с нисък интензитет, не създават дискомфорт и не пречат на лицата настанени в основното помещение.

В тази връзка следва да се посочи, че задължението за осъществяване на непрекъснат контрол и наблюдение е регламентирано в нормите на чл.312, т.5, т.6 и т.7 ППЗИНЗС, според които надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража; да вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест и да вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, саморазправа, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други нарушения и престъпления от лишените от свобода и задържаните под стража.

Ето защо необходимостта от фоново или дежурно осветление произтича пряко от нормативната уредба и наличието му нито е действие или бездействие от страна на служителите на ответната страна в нарушение на закона, нито създава неудобства за ищеца, причиняващи липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне с цел поставянето му в неблагоприятни условия надвишаващи неизбежното ниво на страдание.

Същевременно описаните негативни въздействия върху ищеца не са били причинени и от включено осветлението в спалното му помещение през нощта, защото както се установи по-горе такова не е било налице през тези часове на денонощието.

Освен това следва да се има предвид, че затворническото помещение, в които е пребивавал ищецът няма характеристиките на жилище, т.к. Затвора Бургас е обществена, а не е жилищна сграда. Последната е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, при което жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, задоволяващи жилищните нужди на определен брой обитатели. За разлика от тях нито Затвора Бургас, нито затворническите помещения могат логически и правно да се свържат с тези легални дефиниции с изключение на обстоятелството, че задоволяват временно жилищната нужда на лишените от свобода при пребиваването им в тази обществена сграда. Няма правно основание за прилагане по аналогия на изискванията за осветеност на жилище към изискванията за осветеност на затворническо помещение, т.к. естеството и предназначението на двете е различно, което в никакъв случай не означава различно или неравно третиране, а касае спецификата на помещенията като част от обществена сграда, в която лишените от свобода изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Поради това не е налице законово задължение, което да е било нарушено чрез действие или бездействие от страна на затворническата администрация, липсва нарушение на чл.3 ЗИНЗС и настъпването на неимуществени вреди не може да се предполага.

На следващо място не се доказа и влошаване на здравословното състояние на ищеца поради твърдяното негативно въздействие на светлина през нощта за исковия период.

Видно от приложените медицински справка и документи за времето от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с амб.№2236/16.05.2024 г. л.св.Рибов е посетил МЦ Затвор Бургас за извеждане на дело с диагноза Санус (клинично здрав), като извън този период относно оплакванията му за болки в очите с амб. №24074101793В/14.03.2024 г. е проведен медицински преглед от д-р Б. Х. и отразени диагноза Пресбиопия; анамнеза- оплаква се от намалено зрение за близо; обективно ляво и дясно око няма инекция /зачервяване/ и секреция /сълзене/; изследвания-ляво и дясно око по един диоптър и терапия-оптична корекция за близо, както и на 29.05.2024 г. му е проведено клинично изследване на кръв и урина, като всички стойности са били в норма.

Липсва и причинната връзка между твърдяното поведение на служители на ответника и вредата, доколкото първото не е единствено и достатъчно условие за нейното настъпване.

Ето защо не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както твърдяното действие и бездействие, причинната връзка между него и вредата, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Горепосоченото и липсата на действия или бездействия от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които да е нарушен чл.3 ЗИНЗС, налагат извода за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

Независимо от изхода на делото е неоснователно и следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради следното.

Според чл.286, ал.2 ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В разпоредбите на чл.75 ГПК и чл. 76 ГПК е дефинирано понятието разноски в производството и това са средствата за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица, т.е. това са разходите направени за извършване на поисканите от страната процесуални действия.

В противовес на това нормата на чл. 286, ал.3 3ИНЗС сочи, че когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ето защо отговорността на ищеца при отхвърляне на претенцията му изцяло е ограничена до заплащане само на разноските на ответната страна, но не обхваща заплащането на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в закона не съществува изрична норма, че се осъжда ищеца да заплати на ответната страна възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт при изцяло отхвърляне на иска, то такова не се дължи и не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Н. Р.-лишен от свобода в Затвора Бургас иск да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне, причинени от осветлението в спалното помещение, което е оставено да свети през цялата нощ в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с цел поставяне в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд-Бургас съгласно чл.285, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС.