Решение по дело №209/2023 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 147
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20234510200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Бяла, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200209 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от адв.Н. В. К.-Я.-АК-Х., пълномощник на
„Бултрансспед“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.“С.С.“ №***, представлявано от управителя М. К. А.против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП
№**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, МРРБ, с което
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят счита електронният фиш за незаконосъобразен и
неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон. По
подробно изложени в тази връзка съображения в жалбата се прави искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш. С жалбата е направено и особено
искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендират се
разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален
представител не се явяват.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си
представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли
електронният фиш да бъде потвърден. Претендират се разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2022г., в 21: 37 часа, посредством електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство
№ 20751, представляващо елемент от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км.34+704, било
установено, че ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ХФ 460 ФТ, регистрационен номер ****,
с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „Бултрансспед“
ЕООД, със законен представител М.К. А., се е движило в община Б., по път I-
5 км 34+704, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на „Бултрансспед“ ЕООД, в качеството му
на собственик, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производството писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН-
Електронен фиш № **********, известие за доставяне, доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси, справка за собственост на
МПС, 2 бр. снимки, заповед и протокол, протокол за установяване годността
на съществуваща стационарна контролна точка, 2бр.справки за броя ППС
относно дължими тол такси, справка относно ППС. Посочените доказателства
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в
цялост, тъй като изясняват напълно и безпротиворечиво фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано
лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, като в същия е посочена конкретната структура на МРРБ –
Агенция „Пътна инфраструктура“, която е компетентна по смисъла на чл. 10,
ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и
2
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, посочени са мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане
на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Неоснователна се явява тезата на
жалбоподателя, че в законодателството не било предвидено издаването на
електронни фишове за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.
Друг текст, който имплицитно сочи възможността на органите на АПИ да
издават електронни фишове, е този на чл. 167а, ал. 2, т. 8, според който при
изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. От това
следва изводът, че законодателят е предвидил правната възможност да бъде
издаван електронен фиш не само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но и за
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тъй като нарушението е установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, в отсъствието на
контролен орган и нарушител, ЕФ се явява правилно издаден на собственика
на ППС-„Бултрансспед“ ЕООД при съблюдаване на изричната регламентация
на чл.187а, ал.1, изр.1 от ЗДвП- при установяване на нарушения като
процесното в отсъствие на нарушителя, да се счита, че ППС е управлявано от
собственика му, както и на регламентацията по чл.187а, ал.2 от ЗДвП-ако
собственикът на ППС е ЮЛ, за допускане на движение на ППС без да са
изпълнени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗП, имуществена санкция да се
налага на собственика му.
Неоснователни са развитите доводи в жалбата за това, че следвало да се
прилагат давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Правилно жалбоподателят се е
позовал на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.
на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, но същото се явява
неотносимо, доколкото в друг тълкувателен акт, а именно Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. 1/2013 г. на ОС на ВАС се посочва, че
производство по издаване на електронен фиш е отделно от производството по
установяване и налагане на административни наказания с АУАН и НП.
Електронният фиш е приравнен на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Аргументът, че началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставяло със заснемането
на извършеното нарушение посредством електронната система, което
заменяло съставянето на АУАН и имало същото правно значение не се
3
подкрепя от нормативната уредба като извод, защото, ако самото заснемане
бъде възприето като съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде
уведомен за извършеното заснемане и да му бъде дадена възможност да
възрази срещу него или срещу извършеното нарушение, каквито правни
възможности законодателят не е предвидил. Следователно самият факт на
осъществено заснемане на превозно средство не може да бъде приравнен на
съставяне на АУАН, доколкото АУАН представлява юридически акт, срещу
който може да се възрази както при съставянето му, така и в 7-дневен срок
след това, както и да бъде поискано събирането на доказателства.
Извършването на заснемането представлява фактическо действие,
необходимо за издаването на електронен фиш, а последният представлява
юридически акт, който едновременно установява нарушението и налага
наказание на нарушителя. Поради тези съображения е невъзможно да се
използва методът на правната аналогия във връзка с прилагането на сроковете
по чл. 34 ЗАНН и спрямо издаването на електронните фишове. Самият
електронен фиш се отличава от наказателното постановление не само по
юридическата си природа, но и по реквизити, тъй като с него едновременно се
констатира административното нарушение и се налага административно
наказание, а формалните изисквания към оформлението на същите се
съдържат в два различни закона – ЗАНН и ЗДвП. На следващо място следва
да се отбележи, че в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде
издаден и връчен ЕФ, а съгласно разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП датата на
издаването му не е задължителен реквизит. При това положение, следва да се
прилагат правилата на чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК досежно давността
за погасяване на административно-наказателното преследване, а именно
3години, но не повече от 4години и шест месеца, считано от датата на
извършване на нарушението. В случая нарушението е от 21.03.2022г., с оглед
на което не е изтекла нито обикновената, нито абсолютната давност за това
нарушение.
Твърденията на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си по чл. 102,
ал. 2 ЗДвП и не следва да бъде санкциониран, районният съд намира за
неоснователни. Разпоредбата на чл. 102, ал.2 ЗДвП въвежда задължение за
собственика на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. В чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е
предвидено, че таксата за изминато разстояние представлява тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, като същата се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП дължимата тол такса се
4
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от
същия чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса
се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта,
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от
него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В Наредбата по чл. 10, ал. 7 ЗП се
определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата данните, необходими за
начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция "Пътна
инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа или директно
чрез доставчика на услуга за електронно събиране на такса за изминато
разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1 или от опосредено лице, извършващо
дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата. В случаите, в които данните относно географското позициониране
и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на
платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни,
същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на такса
за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната
система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни. Видно
от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни възможности за
определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като
изцяло от избора на ползвателите зависи дали ще използват маршрутна карта
или бордово устройство. В случая жалбоподателят е избрал да ползва втория
посочен тол продукт-бордово устройство. От събраните по делото писмени
доказателства по несъмнен начин е установено, че на 21.03.2022г., в 21: 37
часа, на път І-5, км.34+704, ППС ВЛЕКАЧ ДАФ ХФ 460 ФТ, регистрационен
номер ****, с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, се е
движило в община Б., по път I-5 км 34+704, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. В настоящата хипотеза липсва предоставяне на тол декларации към
АПИ относно процесното ППС за изминатия сегмент на посочената дата и час
в ЕФ., т.е. не са изпълнени съответните изисквания за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на тол такса, което се потвърждава както
от доклада от електронната система, така и от приетото по делото становище
5
от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за изпълнение на
задълженията си във връзка с установяване на размера и заплащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за посочения сегмент, още повече,
че в отговорност на собственика е дали бордовото устройство е декларирало
данните. Твърденията в жалбата, че ППС е предоставено от собственика му на
друг превозвач, който го е ползвал и е действал договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
предплащане за този превозвач са недоказани, а приложените разписки
освен, че не доказват плащане за сочения сегмент, дата и час, и за процесното
ППС, се явяват неотносими, тъй като ЕФ е издаден на „Бултрансспед“ ЕООД,
а не на посочения в жалбата ЕТ.
На следващо място, видно от представения по делото протокол за
установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата
стационарна контролна точка, контролното устройство е изправно. Поради
това, следва да се приеме, че същото е отчело и предало правилно данните за
преминаването на процесното ППС на посочената дата и час през сегмента,
както и за липсата на заплатена такса за него. От представената справки за
ППС с липса и наличие на тол декларации за процесната дата в диапазона от
21:00часа до 22:00часа се потвърждава, че електронната система е била в
изправност и е обработвала данни за получените тол декларации. Видно е
също от представените справки, че на посочената дата сегмента е отчел три
нарушения с ППС свързани с липса на декларирани тол данни за времето от
17:23:52 до 21:38:28часа, като са регистрирани общо 11 ППС с отчетени тол
данни за времето от 21:04 до 21:58часа, поради което неоснователно се
твърди, че липсата на декларирани данни се дължи на технически проблем в
електронната система, а бордовото устройство е функционирало. Съгласно
нормативната уредба отговорността на нарушителя се ангажира и в случаите
когато бордовото устройство спре да функционира, тъй като е налице
задължение от страна на ползвателя на това бордово устройство да уведоми
доставчика на услугата по електронно събиране на такса. При липса на
уведомяване на доставчика на услугата за електронно събиране на пътни
такси за това, че бордовото устройство е спряло да подава данни, е налице
неизпълнение на задълженията на ползвателя на платената пътна мрежа във
връзка с установяване и заплащане на дължимата тол такса, защото за да бъде
подадена валидна тол декларация е необходимо бордовото устройство, което
е асоциирано със съответното пътно превозно средство, да бъде включено и
да подава данни. В противен случай е без значение обстоятелството дали
жалбоподателят е осигурил парично покритие на сметката си при доставчика
на услугата за електронно събиране на пътни такси, защото без работещо
бордово устройство е невъзможно този паричен ресурс да бъде използван, тъй
като не са подадени тол декларации, а подаването им е задължение, свързано
с установяване размера на тол таксата по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
което е възложено в тежест на собственика. Отговорността на жалбоподателя
6
като ЮЛ е обективна и безвиновна, поради което предвид безспорното
установяване на извършеното административно нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП правилно му е била наложена имуществена санкция с ЕФ на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500лв.
Неоснователни са изложените в жалбата съображения, че следвало да се
приложи по-благоприятният закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. В
настоящия случай действително са налице изменения в ЗДвП, като в чл. 189е
е създадена нова ал.6а, според която не се образува административно-
наказателно производство, а образуваното се прекратява при извършена
корекция съгласно чл. 10а, ал. 3б, както и в случаите по чл. 10б, ал. 7 и 9 от
Закона за пътищата. Тези разпоредби, обаче, не са влезли в сила, доколкото те
влизат в сила от 01.01.2024 г., поради което не са приложими спрямо
процесното нарушение и издаденият ЕФ. Дори и да се приеме, че
разпоредбата на чл.10б, ал.7 ЗП евентуално би могла да бъде приложена в
по-късен етап на административно-наказателното производство, при
наличието на издаден електронен фиш, то жалбоподателят не е представил
доказателства да е заплатил дължимата такса за преминаване през
съответните пътни участъци, за които не са декларирани тол данни за
процесното превозно средство.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, като правилно и законосъобразно издаден от АНО.
Предвид изхода на делото АНО има право на разноски, като такива са
претендирани от процесуалния му представител. Съдът следва да ги определи
съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, изр. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В настоящия случай при
определянето на юрисконсултското възнаграждение следва да се съобрази, че
процесуалният представител на АНО е взел активно участие в проведеното
съдебно заседание, направил е възражения по отношение доказателствените
искания на жалбоподателя, вкл. и по отношение на особеното
искане/последното оставено без уважение от съда в с.з./ , както и по
представените доказателства с жалбата, представил е писмени доказателства-
както служебно изискани от съда, така и допълнителни такива за
обосноваване на тезата си, депозирал е и подробни писмени бележки с
отговори на всяко от възраженията в жалбата срещу ЕФ. Освен това, делото
се отличава с фактическа и правна сложност над средната, а материалният
интерес е в размер на 2 500 лв., поради което съдът намира, че следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в чл. 27е,
изр. 2 от НЗПП размер от 150 лв.
По изложените съображения и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
7
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 ЗП №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, МРРБ, с който на "Бултрансспед" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ул."С.С." №***, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА "Бултрансспед" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Х., ул."С.С." № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна
инфраструктура", със седалище в гр. С., пл. "М." № *** сумата от 150 лв. –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8