РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Първомай, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20235340100072 по описа за 2023 година
Производство по реда на Глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във фазата по допускане на делбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността.
Ищците М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, И. Г. В., ЕГН: **********,
с адрес: ************, С. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: ************, Г. Н. В., ЕГН:
**********, с адрес: ************, А. Х. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, и Х.
Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представлявани по
пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес
за съдебна кореспонденция: ************, молят съда да постанови срещу ответниците Л.
С. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, Г. Д. В., ЕГН: **********, с адрес:
************, и Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. М. Н., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, решение, с което да допусне
между страните делба на:
1. Урегулиран поземлен имот (УПИ) № ******* в кв. ** по действащия регулационен
план на************, предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и
дворищна регулации, площ от ***** кв. м. и граници: улица, УПИ № ************ и
УПИ № *******, ведно с построените в него: масивна жилищна сграда със застроена
площ от ** кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м., масивна
стопанска сграда със застроена площ от * кв. м., полумасивна стопанска сграда със
1
застроена площ от 79 кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., при квоти от по
***идеални части за М. Г. В., И. Г. В., Л. С. В., Г. Д. В. и Т. Д. Н. и от по *** идеална
част за Г. Н. В., А. Х. В. и Х. Н. В., и
2. Поземлен имот № ***** в кв. ** по действащия регулационен план на *********,
предназначен за озеленяване, с приложени улична и дворищна регулации, площ от
***** кв. м. и граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ******* и УПИ № *****, при
квоти от по **** за М. Г. В., И. Г. В. и С. Г. М. и от по 1/15 за Г. Н. В., А. Х. В., Х. Н.
В., Л. С. В., Г. Д. В. и Т. Д. Н..
Излагат се фактически твърдения, че с Нотариален акт № ************ г. от ****** г.
по описа на Районен съд – Първомай общата наследодателка на страните Я. К. В. и синът й
Д. Г. В., починали съответно на *****г. и *****., били признати за собственици по
обстоятелствена проверка при равни дялове на УПИ № ******* и на сградите в него, като с
Договор за дарение, сключен с Нотариален акт № ************ г. от **** г. по описа на
Районен съд – Първомай, първата дарила собствената си ½ идеална част от описаното
дворно място и от построената в границите му стопанска сграда от ** кв. м. на другите си
трима синове М. Г. В., И. Г. В. и Н. Г. В.. След смъртта си Д. В. бил наследен от съпругата и
децата си в лицето на ответниците съответно Л. В., Г. В. и Т. Н., а Н. В., който починал на
******* г. – от съпругата и синовете си – ищците съответно А. В., Г. В. и Х. В..
Съгласно Решение № 41/14.05.2010 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело №
222/2009 г. Н. Г. В. притежавал 1/5 идеална част от имот № ***** в съсобственост с
родителите си Я. В. и съпруга й Г. Н. В., починал на *****г., а със съдебна спогодба,
одобрена с протоколно Определение на същия съд по гр. дело № 203/2012 г., била
установена съсобствеността върху същия между ищците М. Г. В., И. Г. В., С. Г. М. и тримата
ответници при квоти от по *** идеални части за първите трима и от по *** идеална част за
последните трима.
С постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Отговор вх. № 1285/21.04.2023 г. и в
първото открито съдебно заседание ответниците лично и чрез процесуалния си
пълномощник признават иска по отношение на двата поземлени имота и полумасивната
сграда с площ от ** кв. м. и го оспорват в частта относно останалите делбени постройки с
доводи, че не са включени в предмета на гореспоменатото дарение и им принадлежат по
силата на универсално собственоръчно Завещание на Я. К. В. от 09.01.2004 г., оставено на
съхранение и обявено на 11.07.2005 г. от Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, и по давност чрез
упражнявано от тях съвместно владение от 2005 г. до сега.
С Нотариален акт, съставен от същия нотариус и вписан в Служба по вписванията
при Районен съд – Първомай с Акт № ************ г., ответницата Л. В. била призната за
притежател на собствено основание и по наследство по закон от Д. Г. В. и по завещание от
Я. К. В. на 1/3 идеална част от УПИ № ******* и от находящите се в него масивна сграда с
площ от 8 кв. м., полумасивна сграда с площ от ** кв. м и навес с площ от ** кв. м., и на
10/12 идеални части от масивните жилищни сгради в него с площ от ** кв. м. и ** кв. м., а
2
ответниците Г. В. и Т. Н. – на основание наследствено правоприемство от Д. Г. В. – на по
1/12 идеална част от описаното имущество.
Навежда се, че М. Г. В., И. Г. В., Н. Г. В. и С. Г. М. заявили отказ от наследството на
своя праводател Г. Н. В., вписан в особената книга на съда на 01.08.1980 г.
В открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си пълномощник, а М. В. и
И. В. – и лично, молят за допускане на делбата. Ответниците лично и чрез довереника си –
поддържат отговора, подробни съображения в подкрепа на който излагат и в писмена
защита.
С протоколно Определение № 186/21.06.2023 г. е открита процедура по реда на чл.
193 от ГПК за проверка на истинността на саморъчно Завещание на Я. К. В. от 09.01.2004 г.
(текст и подпис).
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверения изх. № № 205/03.10.2022 г. (л. 11) и 49/10.03.2023 г. (л. 31) за
наследници, издадени от Кметство, с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, ищците С. Г. М.,
М. Г. В., И. Г. В. и лицата Н. Г. В., ЕГН: **********, и Д. Г. В., ЕГН: **********, починали
съответно на ***** г. и ********** г., са деца и законни наследници на Г. Н. В., ЕГН:
**********, и на съпругата му и също негов наследник Я. К. В., ЕГН: **********, починали
съответно на ******* г. и ************ г.
По делото е приложено Удостоверение от Районен съд – Първомай (л. 52) в уверение
на това, че под № 45/01.07.1980 г. в особената му книга са вписани изявленията на първите
четирима за отказ от наследството на баща си.
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № ************ г. от ************ г. по описа на
Районен съд – Първомай (л. 4), Я. В. и синът й Д. В., универсални правоприемници на
когото са ответниците Л. С. В., Г. Д. В. и Т. Д. Н. – съответно негови съпруга и деца, били
признати за собственици по наследство и слято давностно владение в продължение на десет
и повече години на следния недвижим имот, описан по Скица изх. № 746/13.08.2019 г. (л.
12), издадена и заверена към 09.03.2020 г. и към 15.09.2022 г. без регулационни изменения от
Община Първомай: УПИ № ******* в кв. ** по действащия регулационен план на с. Искра,
обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 308/1971 г., находящ се в същото село и предназначен
за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации, площ от ***** кв. м.
и граници: улица, УПИ № ************ и УПИ № *******, ведно с построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка.
С Договор за дарение, сключен с Нотариален акт № ************ г. от 22.06.1992 г.
по описа на Районен съд – Първомай (л. 5), Я. В. дарила своята ½ идеална част от
споменатото дворно място и от намиращата се в него стопанска сграда на другите си трима
синове – Н. В. и ищците М. В. и И. В..
Според данните, отразени в Скица изх. № 746/13.08.2019 г. (л. 12) и в Удостоверения
3
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № № **********/13.01.2023 г. (л. 15) и
**********/27.02.2023 г. (л. 30), издадени от Община Първомай, Отдел „Местни данъци и
такси“, понастоящем парцелът е застроен с две масивни жилищни сгради с площ от ** кв. м.
и ** кв. м., масивна стопанска (второстепенна) сграда с площ от *кв. м., полумасивна
стопанска (второстепенна) сграда с площ от ** кв. м. и навес с оградени стени и покрита
площ от ** кв. м.
С Решение № 41/14.05.2010 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 222/2009 г.
(л. 6 – л. 7), влязло в законна сила на 10.12.2010 г., и със съдебна спогодба, одобрена с
протоколно Определение на същия съд по гр. дело № 203/2012 г. (л. 8 – л. 9), в сила от
20.06.2013 г., било установено по отношение на Община Първомай, че по наследство и
давност ищците М. В., И. В. и С. М. и брат им Н. В., който след смъртта си бил наследен от
съпругата и децата си в лицето съответно на ищците А. Х. В., Г. Н. В. и Х. Н. В., притежават
по 1/5 (3/15) идеална част, а тримата ответници – по 1/15 идеална част от следната
недвижимост, индивидуализирана съобразно Скица изх. № 747/13.08.2019 г. (л. 13), издадена
и заверена към 09.03.2020 г. и към 15.09.2022 г. без регулационни промени от Община
Първомай: незастроен Поземлен имот № ***** в кв. ** по регулационния план на с. Искра,
обл. Пловдив, предназначен за озеленяване, с приложени улична и дворищна регулации,
площ от ***** кв. м. и граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ******* и УПИ № *****,
който по Заповед № РД-15-651/27.11.2013 г. на Кмета на Община Първомай, постановена в
изпълнение на цитираните съдебни актове, бил отписан от актовите книги за общинска
собственост.
По молба на ответницата Л. В. от Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара бил издаден официално
заверен първи препис рег. № 3407/18.08.2016 г. (л. 72 – л. 73) от оригинала на саморъчно
Завещание от 09.01.2004 г., вписано под № 16 в регистъра й за 2004 г., съхранявано по
Нотариалното й дело № 15 и обявено от нея съгласно Протокол с рег. № 3384 от 11.07.2005
г., с което Я. В. завещава в полза на преждеспоменатата своя снаха цялото си движимо и
недвижимо имущество, пари, ценности и вземания.
Приетата съдебно-графическа експертиза излага заключение, документирано в
Протокол № 727/22.11.2023 г. (л. 107 – л. 110), че ръкописният текст и подписът за
„Завещател” във въпросния документ не са изпълнени от завещателката.
С Нотариален акт № ************ г. (л. 54), съставен от същия нотариус въз основа
констативния нотариален акт от 25.08.1980 г., този за дарение от 22.06.1992 г., завещанието и
настъпилото наследствено правоприемство от Д. В., ответницата Л. В. била обявена за
притежател на собствено основание, по наследство от съпруга си и по универсално
завещание от Я. В. на 1/3 идеална част от УПИ № ******* и от находящите се в него
масивна сграда с площ от 8 кв. м., полумасивна сграда с площ от ** кв. м. и навес с площ от
** кв. м. и на 10/12 идеални части от другите масивни жилищни сгради с площ от ** кв. м. и
** кв. м., а ответниците Г. В. и Т. Н. – по наследяване от баща си – на по 1/12 идеална част
от описаните недвижимости.
4
Във фазата на съдебното дирене са изслушани свидетелски показания чрез разпит по
почин на ищците на лицата Ж. Л. И. и В. Д. Г., а на ответниците – на Л. Е. Л. и К. Г. А.. Като
дългогодишни жители на с. Искра, а първите трима и съседи на застроения делбен имот, и
четиримата свидетели пресъздават преки наблюдения, които се подкрепят и допълват
взаимно и достоверността им не се подлага на съмнение от основанията, визирани в чл. 172
от ГПК. Поради това следва да се кредитират, с изключение на фрагментите, съдържащи
преразказ на изгодни за процесуалната позиция на страните техни изявления, които не
намират опора сред останалите доказателствени източници.
От визираните гласни доказателства се изяснява, че ответницата Л. В. и съпругът й Д.
В. съжителствали заедно с децата си в дома на родителите му, представляващ находяща се в
УПИ № ***** на ************ едноетажна масивна къща, в която през годините изградили
баня и тоалетна, тераса и остъкление на преддверието и в която последните живеели до
смъртта си.
Ответницата Л. В. полагала грижи за свекърва си във времето, преди да почине, а
след овдовяването си продължавала да обитава жилището и с помощта на децата си, които
го напуснали още преди 1998 г., но редовно го навестявали, да извършва ремонтни дейности
по банята, както и по двора – нареждане на камък и измазване на дуварите.
Приживе Я. В. споделила на седянка в селото, че възнамерява да дари на снаха си Л.
В. масивната къща с половината от дворното място и от селскостопанските постройки, а
останалата част – на другите си деца, които не пребивавали в с. Искра. От тях след
кончината й единствен ищецът М. В. посещавал периодично парцела на *******, където
отглеждал домати и краставици, докато още бил с местоживеене в гр. Пловдив, а през
последните десет-дванадесет години, през които обитавал друга къща в с. Искра – пчели в
плевнята.
След като Я. В. се споминала, между синовете й М., И. и Н. и снаха й Л. В.
възникнал спор за завещаното имущество.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако това е несъвместимо с естеството и предназначението й
или ако законът разпорежда друго. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от
ЗН, която регламентира безусловното право на наследника да инициира прекратяване на
наследствената съсобственост. Чл. 344, ал. 1, изр. 1 от ГПК изисква в решението, с което се
допуска подялбата, съдът да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши, както и каква е частта на всеки сънаследник.
С открИ.ето на наследството на едно лице, което настъпва в момента на смъртта му,
съществуващото в патримониума му имущество като съвкупност от права и задължения
извън завещателните му разпореждания, преминава към наследниците му, които са
правоимащи да го придобият по закона, действал към датата на кончината му (в този смисъл
5
Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК), и между
които възниква съсобственост по разбирането на чл. 30, ал. 1 от ЗС.
В конкретния случай предмет на делбата са два урегулирани поземлени имота в кв.
78 по действащия регулационен план на с. Искра, обл. Пловдив, утвърден със Заповед №
308/1971 г., а именно незастроен Поземлен имот № ***** и УПИ № *******, застроен с две
масивни жилищни сгради с площ от ** кв. м. и ** кв. м., масивна стопанска сграда с площ от
8 кв. м., полумасивна стопанска сграда с площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв.
м.
След смъртта на общия наследодател на страните Г. Н. В., ЕГН: **********, починал
на 21.05.1980 г., с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № ************ г. от 25.08.1980 г. по описа на Районен
съд – Първомай (л. 4), двама от наследниците му в лицето на съпругата му Я. К. В., ЕГН:
**********, и сина му Д. Г. В., ЕГН: **********, починали съответно на 02.06.2005 г. и на
28.08.2012 г., са признати за собственици по наследство и слято давностно владение в
продължение на десет и повече години на УПИ № ******* и на построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка. Своята ½ идеална част от втората от тях и от
дворното място Я. В. е дарила на другите си синове – Н. Г. В., ЕГН: **********, починал на
07.08.2021 г., и ищците М. Г. В. и И. Г. В. с Договор за дарение, оформен с Нотариален акт №
************ г. от 22.06.1992 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 5).
С Нотариален акт № ********************* от 21.12.2018 г. (л. 54), съставен от
Нотариус Н. К., законните наследници на Д. В. са обявени за титуляри, както следва:
ответницата и негова съпруга Л. В. на собствено основание и по наследство от него и по
универсално завещание от Я. В. на 1/3 идеална част от УПИ № ******* и от разположените
в границите му масивна сграда с площ от 8 кв. м., полумасивна сграда с площ от** кв. м и
навес с площ от**кв. м. и на 10/12 идеални части от масивните жилищни сгради с площ от
65 кв. м. и** кв. м., а ответниците и негови деца Г. В. и Т. Н. – на по 1/12 идеална част от
същото имущество по наследяване от баща си.
Бидейки издадени по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (обн., ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г. и
отм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) и на аналогичния му чл. 587, ал. 1 от
действащия ГПК, констативните нотариални актове се ползват с обвързваща доказателствена
сила спрямо всички и съда относно принадлежността на правото на собственост, но чл. 537,
ал. 2 от ГПК допуска да бъдат оспорени по исков ред от всекиго с правен интерес да разкрие
неверността на удостоверяването. За целта оспорващият, ако не разполага с нотариален
титул, носи тежестта да докаже или че посоченият от нотариуса субект не е бил собственик,
като установи противопоставими нему свои права и/или опровергае признатите
правопораждащи факти, или че е престанал да бъде такъв след нотариалната проверка (в
този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г.,
ОСГК, и Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК).
При дадените постановки и при законовото предположение на чл. 30, ал. 2 от ЗС за
равенство на частите на съсобствениците, което не е оборено, нотариалното удостоверяване
6
от 25.08.1980 г. легитимира всеки от молителите като носител на ½ идеална част от правото
на собственост върху УПИ № ***** и находящите се в него жилищна и стопанска
постройка, които, макар да не са индивидуализирани подробно в нотариалния акт, се
идентифицират еднозначно посредством данните от Скици изх. № № 746/13.08.2019 г. (л. 12)
и 747/13.08.2019 г. (л. 13), издадени от Община Първомай, и свидетелските показания, като
тези с площ съответно ** кв. м. и ** кв. м. (плевня) и местоположение съответно в
североизточната и югоизточната част на двора.
В резултат на дарението от 22.06.1992 г. и отново по аргумент от чл. 30, ал. 2 от ЗС
всеки от тримата надарени се е сдобил с по 1/6 (6/36) идеална част от безвъзмездно
отстъпените им недвижимости, като съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН тази на Н. В., починал на
07.08.2021 г., е наследена от ищците А. В., Г. В. и Х. В., които поотделно получават по 1/18
(2/36) идеална част.
С открИ.е на наследството на дарителката на 02.06.2005 г. останалата в
патримониума й след дарствения акт ½ идеална част от жилищната сграда се разпределя
поравно от по 1/10 идеална част между петте й деца като нейни наследници по закон от
първи ред, по причина че универсалното й саморъчно Завещание от 09.01.2004 г. е нищожно
на основание чл. 42, б. „б” от ЗН. При съставянето му не са спазени нормативните
изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН да бъде изцяло написано и подписано от самата
завещателка. Казаното безспорно се установява от съдебно-графическата експертиза, която
отрича авторството й по отношение на ръкописния текст и подписа за „Завещател”.
Експертното заключение се възприема от съда като пълно, ясно, обективно, обосновано и
професионално, а съмненията на ответната страна в неговата правилност не се споделят.
Изготвено е от специалист с призната компетентност в областта на криминалистическото
изследване на документи. Обектът е обследван посредством научно утвърдени методи и
прибори, а за сравнителния му анализ са послужили нотариално верифицирани и
следователно достоверни образци от подпис и почерк на покойната Я. В., фигуриращи в
Нотариален акт № ************ г. от ***** г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 5) и
Пълномощно (л. 74), нотариално удостоверено с рег. № *******г. от Нотариус М. Ц. с район
на действие Районен съд – Пловдив, които по мнение на вещото лице са произхождащ от
едно и също лице, достатъчен и качествен сравнителен материал за формиране на
категоричен извод.
Предвид горното и процедирайки по чл. 194, ал. 3, изр. 1 във вр. с ал. 2, изр. 1 от
ГПК, съдебният състав е мотивиран да изключи неистинския документ от доказателствената
съвкупност с изрично произнасяне в диспозитивната част на решението (в този смисъл
Решение № 66/25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о.).
По силата на чл. 13, ал. 1 от отменения СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от
22.05.1968 г., отм., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.) признатата на Д. В. с
Нотариалния акт от 25.08.1980 г. (л. 4) ½ идеална част е притежавана от него и съпругата му
в режим на съпружеска имуществена общност, която съгласно чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК е
прекратена със смъртта на първия на 28.08.2012 г. и трансформирана в дялово съпритежание
7
помежду им при равни квоти от по ¼ идеална част. По правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
от ЗН наследството на починалия от тях, което освен споменатата ¼ идеална част
инкорпорира и наследената от майка му по закон 1/10 идеална част от жилищната сграда от
65 кв. м. и следователно делът му от нея нараства на 7/20 идеални части, се поделя поравно
между тримата му законни наследници. Респективно участието на съпругата му в
съсобствеността върху поземления имот и стопанската постройка се увеличава на 4/12 (1/3,
3/36) идеални части, а върху жилищната – на 22/60 идеални части. На децата му в лицето на
другите двама ответници поотделно се припада по 1/12 (3/36) идеална част от поземления
имот и стопанската постройка и по 7/60 идеални части от жилищната.
С оглед недействителността на завещателното разпореждане подлежи на разглеждане
евентуално противопоставения от ответниците придобивен способ за идеалните части на
ищците от всички сгради в УПИ № *******, с изключение на плевнята с площ от 79 кв. м. –
давност с начало от 2005 г.
Предпоставките му, пълно доказване на които се очаква от тях да проведат по
предписанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК, са регламентирани в чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС (обн.,
ДВ изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) – правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
или на пет години в зависимост от вида му съответно на недобросъвестно или
добросъвестно.
Владението е обяснено от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че
се характеризира с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа
власт върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие
върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini)
– намерението за своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима
презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съдебната практика извежда от тях по логически път характеристики на давностното
владение – да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено (в този смисъл
Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.). И по-конкретно, нужно е
непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и
отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за
недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване,
обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във всеки един момент, а
означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времево постъпки и да
не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в
различни времена е владял и в промеждутъка.
ВКС константно се придържа към становището, намерило израз в Решение №
262/13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., Решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. №
260/2012 г., I г. о., Решение № 115/07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г., I г. о., Решение №
8
83/09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., Решение № 43/13.05.2022 г. по гр. д. №
3941/2021 г., I г. о., Решение № 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., I г. о., Решение №
1049/07.07.2008 г. по гр. д. № 5016/2007 г., V г. o., Решение № 5/25.01.2010 г. по гр. д. №
2728/2008 г., II г. о., че владението е спокойно, когато не е започнато или поддържано от
владелеца с насилие – употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на
притежателя, а и когато не се оспорва насилствено от последния. Смущава се само от такива
негови деяния, които манифестират трайното му противопоставяне срещу поведението на
владеещия несобственик по отношение на имота, чиято крайна последица е нарушаването
или отнемането на започналото владение, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни
претенции, спорове или свади помежду им или подаване на жалби до различни несъдебни
институции.
Владелецът би се възползвал от кратка петгодишна давност, ако владението му
отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 1 от ЗС за добросъвестност – установено е въз основа
на правно основание, годно да го направи собственик, без към момента на неговото
възникване да е знаел, че праводателят му не е такъв или че предписаната от закона форма е
била опорочена. Незнанието се допуска от чл. 70, ал. 2 от ЗС до доказване на противното.
Като добросъвестен се третира от чл. 70, ал. 3 от ЗС и този, който е получил владението
върху имота по силата на предварителен договор с неговия собственик.
Позоваването на давността чрез иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
не е елемент от фактическия състав по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните й последици, които се зачитат към момента на изтичане на давностния
срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК). Течението му започва от завладяването и се прекъсва и спира в лимитативно
уредените в законодателството хипотези – общите по чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, към които
препраща чл. 84 от ЗС, тази на прекъсване по чл. 81 от ЗС с изгубване на владението за
повече от шест месеца и множество специални в други закони.
Доказателственият масив по делото сочи, че от 80-те години на миналия век до сега
ответницата Л. В. живее в къщата в УПИ № *******, в която до смъртта на съпруга си Д. В.
и на неговите родители и общи праводатели на страните Г. В. и Я. В. е съжителствала заедно
с тях, а до преди 1989 г. – и с децата си – ответниците Г. В. и Т. Н.. След като са се задомили,
последните двама са напуснали родния дом, но продължават и до момента редовно да го
посещават.
Като притежатели в съпружеска общност на ½ идеална част от него съпрузите Д. и Л.
В.и са споделяли ползването му със съсобственика си Я. В., на която е принадлежала
останалата ½ идеална част, до кончината й на 02.06.2005 г. След обявяване на 11.07.2005 г.
на универсалното й завещание ответницата Л. В., без да е била в известност за разкритата в
текущия процес негова неавтентичност, доколкото сведения в противния смисъл не са
ангажирани, като правоимаща по него е завладяла дела на завещателката си от жилищната
сграда, наследен по закон от децата й, и в изминалите от тогова до датата на подаване на
9
исковата молба седемнадесет години е осъществявала върху него явно, непрекъснато,
постоянно, несъмнено и необезпокоявано фактическо господство. За разлика от братята и
сестрата на съпруга си, които в горецитирания период не са местодомували в процесната
къща и упражнявали каквато и да е фактическа власт върху нея, ответницата Л. В. я е
обитавала като единствено свое жилище, включително и след овдовяването си на 28.08.2012
г.
Владението й не е било започнато и поддържано по скрит и насилствен начин и
изгубвано при условията на чл. 81 от ЗС и се отличава с необходимото постоянство и
спокойствие. Както вече се отбеляза, обстоятелството, че открИ.ето на завещанието е
провокирало извънсъдебен спор между нея и ищците М. В. и И. В., не е в състояние нито да
смутят владението й, нито да прекъснат течащата в нейна полза придобивна давност.
В субективен план намерението й за своене се предполага от презумпцията на чл. 69,
ал. 1 от ЗС, която е останала неопровергана. На приложението й в отношенията между
съсобственици е посветено Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, в което e пояснено, че според правната теория владението е факт, а не
право. То е фактическо състояние за разлика от правомощието на владение като част от
съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да
упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му.
Същото е положението и при съсобствениците. Независимо от вида на правопораждащия
факт (правна сделка, придобивна давност и др.), от който произтича съсобствеността, е
налице съвладение като правомощие – такова има всеки от съсобствениците съразмерно на
идеалната си част, но не и върху чуждите идеални части. Затова той може да бъде техен
владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой
от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и
не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, когато един от тях е
започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на другите, намерението му за своене се предполага и тогава е
достатъчно съсобственикът владелец да докаже трайността на това фактическо положение в
срока по чл. 79 от ЗС. Ако обаче основанието сочи само на държане на чуждите идеални
части, както е например при наследствено правоприемство, предположението по чл. 69 от
ЗС се счита за оборено. Тогава сънаследникът би могъл да ги придобие по давност, ако с
едностранни постъпки трансформира държането им във владение и респективно при спор за
собственост убеди съда, че е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерението
си да владее техните дялове за себе си, освен ако това е практически невъзможно.
Действията му трябва да са от естество явно и недвусмислено да манифестират отричане
владението на другите участници в съсобствеността и да са доведени до знанието им.
10
Очевидно от ключово значение е какво е основанието за първоначалното придобИ.е
на фактическата власт – разкриващо или не собственическо отношение към несобствените
части от вещта.
В случая ответницата Л. В. е установила фактическата си власт върху включената в
наследствената маса на Я. В. ½ идеална част от жилищната сграда въз основа на
универсалното завещание, което по правило не признава право на фактическа власт на
наследниците на завещателката по закон. Първата не попада в техния кръг, а възникналата
между нея и тях съсобственост не произтича от общ юридически факт. Следователно
предположението на чл. 69 от ЗС не е оборено и за да придобие по давност техните идеални
части, не е необходимо да превръща с едностранни действия държането си във владение,
като им демонстрира своенето.
Оформя се извод, че броен от обявяване на завещателния акт на 11.07.2005 г.,
давностният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС с продължителност от десет години, доколкото
нищожната едностранна сделка, каквато е завещанието, поставя начало на недобросъвестно
владение (в този смисъл Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС по гр. д. №
9/1974 г.), е изтекъл безпрепятствено на 11.07.2015 г. и успешно е произвел вещноправния
ефект на чл. 79, ал. 1 от ЗС в полза на ответницата Л. В. за идеални части на ищците от
жилищната сграда. Доказателствата не позволяват подобно съждение касателно децата й,
защото, макар и редовни, визитите им в дома й, който са напуснали още преди 1998 г., и
проявите им на помощ за извършваните от нея подобрения, не са от естество да обусловят
наличие на съвладение върху спорните идеални части. По-скоро носят белезите на действия,
които правната теория и практика познава като „търпими” и „съизволителни”, и то за да ги
разграничи от държането по чл. 68, ал. 2 от ЗС.
Предмет на възражението за давностно придобИ.е са и намиращите се в границите на
УПИ № ******* масивна жилищна сграда от ** кв. м., масивна стопанска сграда от 8 кв. м. и
навес от ** кв. м. Сведения за годината на построяването им не са събрани. От наличните
такива е видно, че е заключена в промеждутъка от съставянето на констативния Нотариален
акт от 25.08.1980 г. (л. 4), в който не фигурират, и на този от 21.12.2018 г. (л. 54), в който са
описани.
Вещноправният статут на стопанската сграда и навесът като второстепенни
постройки на допълващото застрояване се предопределя от предназначението им да
обслужват дворното място или сградата/ите на основното застрояване, като в първата
хипотеза се подчинява на чл. 92 от ЗС, а във втората – на чл. 98 от ЗС (в този смисъл
Тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК, и Решение №
60139/08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г., I г. о.). След като се съобрази, че
доказателства за трайно установения начин на експлоатацията на въпросните
несамостоятелни вещи не са приобщени, а интерес да докаже защитното си твърдение има
ответната страна, следва да се заключи в неин ущърб, че тези постройки следват
собствеността на земята и подлежат на делба заедно с нея.
Обратното обаче важи за сградата с площ от ** кв. м. За характера й на автономна
11
архитектурна единица, съответстваща на строително-техническите нормативи, липсват
категорични данни. Отразените такива в Скица изх. № 746/13.08.2019 г. (л. 12), издадена от
Община Първомай, за местоположението й в непосредствена близост до къщата, за малката
й площ и за жилищната й функция, са достатъчни все пак да се приеме, че е изградена да
служи на обитателите на основното жилище като принадлежност към главна вещ с
последиците по чл. 98 от ЗС.
В обобщение, до делба между ищците, с изключение на С. М., и ответниците следва
да се допусне УПИ № ******* и изградените в него стопански сгради с площ от **кв. м. и от
* кв. м. и навес с площ от** кв. м., при квоти от по 6/36 идеални части за ищците М. В. и И.
В., от по 2/36 идеални части за ищците А. В., Г. В. и Х. В., от 12/36 идеални части за
ответницата Л. В. и от по 3/36 идеални части за ответниците Г. В. и Т. Н.. За двете жилищни
сгради, които принадлежат изцяло на ответниците, искът се отхвърля като неоснователен.
С игнориране на правното действие на завещанието досежно признатите на
ответницата Л. В. права от него върху жилищните постройки легитимиращият ефект на
констативен Нотариален акт № 89, том V, рег. № 5154, дело № 833 от 21.12.2018 г. (л. 54) се
явява разколебан, но съдът не следва да упражнява служебното си правомощие по чл. 537,
ал. 2, изр. 3 от ГПК да го отменя или изменя, тъй като то е уредено като последица от
уважаване на съдебна претенция на трето лице, насочена срещу ползващото се от акта лице,
а настоящият спор приключва с отричане правата на ищците върху двете жилищни сгради.
Съдът намира, а между страните отсъства спор, че Поземлен имот № ***** е
съсобствен помежду им и подлежи на подялба при съблюдаване на съдебно признатите
части с Решение № 41/14.05.2010 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 222/2009 г. (л.
6 – л. 7), влязло в законна сила на 10.12.2010 г., и със съдебна спогодба, одобрена с
протоколно Определение на същия съд по гр. дело № 203/2012 г. (л. 8 – л. 9), в сила от
20.06.2013 г. – а именно по 1/15 идеална част поотделно за ищците А. В., Г. В. и Х. В. и
ответниците и по 3/15 идеални части за всеки от ищците М. В., И. В. и С. М..
Като неотносим към материалния спор се преценя вписаният под № 45/01.07.1980 г. в
особената книга на Районен съд – Първомай формално редовен отказ на ищците С. М., М. В.
и И. В. и брат им Н. В. от наследството на техния баща, тъй като създаващите
съсобствеността върху делбеното имущество фактически състави не включват наследяване
от него, а давност при присъединено давностно владение и наследствено правоприемство от
Я. В..
Поради частичното отхвърляне на иска на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищците
дължат в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 60, 00 лева,
определен съобразно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, или поотделно по 10, 00 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 235 и чл. 344, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА за установено по оспорването на М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес:
************, И. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, С. Г. М., ЕГН: **********,
с адрес: ************, Г. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, А. Х. В., ЕГН:
**********, с адрес: ************, и Х. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, че
представеният от Л. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, Г. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес: ************, и Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. М. Н., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, документ:
саморъчно Завещание на Я. К. В., ЕГН: **********, от ************ от 09.01.2004 г.,
пазено от Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № ***** по
регистъра на Нотариалната камара, под № ** от 2004 г. в регистъра й, е неистински, и го
изключва от доказателствата по делото.
ДОПУСКА делба между М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, И. Г. В.,
ЕГН: **********, с адрес: ************, С. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: ************,
Г. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, А. Х. В., ЕГН: **********, с адрес:
************, и Х. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, Л. С. В., ЕГН:
**********, с адрес: ************, Г. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, и Т.
Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ************, първите шестима процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, а последните трима – от адв. М.
Н., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ************, на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот № ***** в кв. 78 по действащия регулационен план на **********,
предназначен за озеленяване, с приложени улична и дворищна регулации, площ от
***** кв. м. и граници: улица, УПИ № *****, УПИ № ******* и УПИ № *****, при
квоти от по 3/15 за М. Г. В., И. Г. В. и С. Г. М. и от по 1/15 за Г. Н. В., А. Х. В., Х. Н. В.,
Л. С. В., Г. Д. В. и Т. Д. Н., и
2. УПИ № ******* в кв. 78 по действащия регулационен план на ***************,
предназначен за жилищно строителство, с приложени улична и дворищна регулации,
площ от ***** кв. м. и граници: улица, УПИ № ************ и УПИ № *******,
ведно с построените в него полумасивна стопанска сграда със застроена площ от ** кв.
м., масивна стопанска сграда със застроена площ от * кв. м. и навес с покрита площ от
25 кв. м., при квоти от по 6/36 идеални части за М. Г. В. и И. Г. В., от по 2/36 идеални
части за Г. Н. В., А. Х. В. и Х. Н. В., от 12/36 идеални части за Л. С. В. и от по 3/36
идеални части за Г. Д. В. и Т. Д. Н., като искът за делба относно построените в УПИ №
******* масивна жилищна сграда със застроена площ от ** кв. м. и масивна жилищна
сграда със застроена площ от ** кв. м. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, И. Г. В., ЕГН:
13
**********, с адрес: ************, С. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: ************, Г. Н.
В., ЕГН: **********, с адрес: ************, А. Х. В., ЕГН: **********, с адрес:
************, и Х. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, да заплатят поотделно в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 10, 00
(десет) лева – държавна такса за разглеждане на иска в отхвърлената му част.
УКАЗВА на ищците в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извършат
отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС, както
и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата
молба губи действието си.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила препис
от него и от признатия за неистински документ (л. 72) ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна
прокуратура – Първомай за процедиране по компетентност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ______п_________________
14