Р Е
Ш Е Н
И Е
№12 24.01.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
18 декември Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1157 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл от НПК.
Присъда
№79/28.05.2019 г., постановена по нохд №773/2019 г. Районен съд – Стара Загора,
е признал подсъдимия В.М.В. за виновен в
това, че в периода от месец февруари 2018 г. до месец февруари 2019 г. включително, в с.Калояновец, общ.
Стара Загора, след като бил осъден с Решение №1270/23.11.2017 г., постановено
по гражданско дело № 3305/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
влязло в сила на 26.01.2018 г., да
издържа свой низходящ – детето М.В.В.
/роден на *** г./, чрез неговата майка и законен представител Д.И.В.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 13 /тринадесет/ месечни вноски в размер на 130.00 лева
всяка, всички вноски в общ размер на 1690.00 /хиляда шестстотин и деветдесет/
лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода" за срок от четири
месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за изпитателен срок от три години.
Против
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Г.И., в качеството на
служебен защитник на подсъдимия В.М.В., в която се излагат доводи относно
незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, изразяващи се в
неговата необоснованост и несправедливост. Искането, което се прави, е за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд
№773/2019 г. по описа на Pайонен съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение,
според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по
чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, тъй като не са събрани относимите и допустими доказателства за
всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за
съставомерността на деянието.
За да
постанови съдебния си акт, въззивната инстанция e приела, че от събраната
доказателствена маса, преценена в съвкупност, по несъмнен начин е установено,
че подсъдимият не е изпълнил задължението си, в качеството си на родител, да
изплаща месечна издръжка в размер на 130 лева по отношение на сина си –
низходящия Марио В. през инкриминирания период. Поначало районният съд, в
съответствие с правната доктрина и съдебна практика, правилно е очертал
обективните и субективни характеристики на престъплението по чл. 183 от НК.
Интерпретацията на доказателствения материал, на базата на която съдът е
изградил заключение за съставомерност на престъпното поведение на подсъдимия В.,
е извършена при непълнота на доказателствата.
Решаващата
съдебна инстанция не е положила усилия да събере доказателства, относими към
изясняването на факта, дали към процесния период подсъдимият В. е бил в
състояние обективно да заплаща издръжка или не. В тази насока по делото е следвало
да се изискат редица официални документи, като справки от Агенция по заетостта,
Дирекция "Бюро по труда", с оглед твърдението, съдържащо се в
показанията на св. Катя Илиева и константно установената практика в тази връзка
/Решение №116/11.07.2017 г. по н.д. №416/2017 г. на ВКС, Решение
№158/25.10.2017 г. по н.д. №690/2017 г. на ВКС/.
Изводът
на съда, че подсъдимият В. през целия инкриминирания период от време е бил в
обективна възможност да изпълни задължението си за издръжка, е неверен и е
изведен при непълнота на доказателствения материал. Това е така, тъй като на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие не са събирани доказателства, от
които да се установява дали същият като безработен се е регистрирал в Агенцията
по заетостта, Дирекция "Бюро по труда", както и дали в случай на
извършена регистрация в Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по
труда", му е предлагана работа от институцията.
Този
факт е значим за съставомерността на деянието, тъй като от него се прави извод за това дали подсъдимият, след
като е безработен, сам се е лишил от възможността за евентуално намиране на
работа.
В тази
връзка настоящата инстанция изиска Справка от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“, община Карнобат, област Бургас, относно следните
обстоятелства:
1.Лицето
В.М.В. ЕГН **********, с постоянен адрес *** за периода месец февруари 2018 г.
– месец февруари 2019 г., включително регистрирано ли е в Агенция по заетостта,
Дирекция „Бюро по труда“, община Карнобат, област Бургас.
2.В
случай, че е извършена регистрация от посоченото лице, предлагана ли му е
работа от институцията за периода месец февруари 2018 г. – месец февруари 2019
г., включително.
От изпратената
Справка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, община Карнобат,
област Бургас, е видно, че подсъдимият В. има регистрация при тях като търсещо
работа лице за периода 13.02.2018 г. – 22.05.2018 г., като за същия период не
му е предлагана работа. Подновява регистрацията си на 04.02.2019 г. и към
момента на изготвяне на справката продължава да я поддържа.
Установяването на
факта, че след
извършена регистрация в Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по
труда" гр. Карнобат за посочените периоди от време, на подсъдимия не е
предлагана работа от институцията, налага извода, че подсъдимият в
действителност е положил усилия с цел намиране на работа, но по обективни
причини не е успял. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
подсъдимият В. за периодите 13.02.2018 г. – 22.05.2018 г. и 05.02.2019г.
– 28.02.2019 г. е бил в обективна невъзможност да си
намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като е изчерпал всички възможни
законови механизми за справяне със ситуацията, в която се е намирал.
Действително,
наличието на материални затруднения не
изключва наказателната отговорност за престъпление по чл.183 от НК. След като
по делото е установено, че подсъдимият не е реализирал доходи за инкриминирания
период от време и същевременно за посочените по-горе периоди от време се е възползвал от законно предоставените му опции
за търсене и намиране на работа и такава не му е предлагана, следва да се
приеме, че той е бил в обективна невъзможност за тези периоди от време да
изплаща издръжка. Логична последица от това е и неангажирането на наказателната
му отговорност по чл.183, ал.1 НК за периодите 13.02.2018 г. – 22.05.2018 г. и
05.02.2019г. – 28.02.2019 г.
Внимателният
прочит на събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства налага следните фактически изводи:
Подсъдимият
В.М.В. е жител и понастоящем живее в с.Екзарх Антимово, общ.Карнобат,
обл.Бургас. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият В.М.В. и
св. Д.И.Т.сключили граждански брак на
09.05.1996 г., от който имат дете М.В.В., родено на *** г.
С Решение №1270/23.11.2017
г., по гр. д. № 3305/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, гражданският
брак между двамата бил прекратен. Със същото съдебно решение упражняването на
родителските права върху детето Марио В. били предоставени на майката - св.
Донка Тодорова, а подсъдимият В.М.В. бил осъден да му заплаща, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 130.00 лв. Съдебното
решение влязло в законна сила на 26.01.2018 год.
След влизане на
решението в сила, в периода от м.февруари 2018 г. до м.февруари 2019 г.,
включително подсъдимият В.М.В., въпреки че бил осъден с Решение № 1270 от
23.11.2017 год., постановено по гражданско дело № 3305/2017 год. по описа на
Районен съд Стара Загора да издържа своя низходящ - детето М.В.В. (роден на ***
г.), не изпълнявал това свое задължение и не извършвал никакви плащания на
дължимите суми за издръжка. Неизпълнението на задължението било в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 13 /тринадесет/ месечни вноски в размер
на 130.00 лева всяка, като общото задължение по неизплатените суми за издръжка
било в общ размер на 1690.00 лева.
По
делото е установено, че подсъдимият не работи и не получава регулярни доходи.
Същият е неграмотен, което обстоятелство допълнително затруднява намирането на
работа, а то Удостоверение, издадено от кмета на с. Антимово е видно, че В. не
е наеман на работа по трудов договор, а работи инцидентно почасово. Същевременно
обаче, за времето, извън периодите 13.02.2018
г. – 22.05.2018 г. и 05.02.2019г. – 28.02.2019 г., той не се е възползвал от законно
предоставените му опции за търсене и намиране на работа, като не се е
регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“, община Карнобат, поради което следва да
се приеме, че той не е бил в обективна невъзможност за тези периоди от време да
изплаща издръжка, респ. за тях следва да се ангажира наказателната му отговорност
по чл.183, ал.1 НК.
С оглед изложеното,
в рамките на инкриминирания период, от който следва да се изключат периодите 13.02.2018
г. – 22.05.2018 г. и 05.02.2019г. – 28.02.2019 г., подсъдимият В.М.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
При определяне вида
и размера на наказанието, настоящият съдебен състав счита, че тъй като периодът
от времето, през който подсъдимият В. е бил в обективна невъзможност да
изпълнява задължението си да заплаща издръжка е твърде малък, на фона на общия
период, през който е налице неизплащане на издръжка, същият не се отразява
съществено на наказателната отговорност, която следва да понесе.
С оглед изложеното, съдът
намира, че първата инстанция правилно е отчела
чистото съдебно минало и направените от подсъдимия самопризнания в хода на
досъдебното производство като смекчаващи отговорността обстоятелства, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства продължителния период на неизпълнение на
задължението за издръжка и трайно пренебрегване на интересите на детето, както
и липсата на критичност към извършеното от него. В случая районният съд е намерил,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, на последния следва да бъде определено наказание по първата
алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК, а именно ”лишаване от свобода” за
срок от четири месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от три години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав счита, че така
определеното наказание на В. е справедливо и съответства на тежестта на
извършеното престъпление и на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.,
поради което не е налице основание за намаляването му.
По изложените съображения и на осн. чл.337, ал.1, т.2 от НПК съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№79/28.05.2019 г., постановена по нохд №773/2019 г. Районен съд – Стара Загора,
като:
ПРИЗНАВА подсъдимия В.М.В. за НЕВИНЕН в това, че за периодите 13.02.2018 г. – 22.05.2018 г. и
05.02.2019г. – 28.02.2019
г., в
с.Калояновец, общ. Стара Загора, след като бил осъден с Решение
№1270/23.11.2017 г., постановено по гражданско дело № 3305/2017 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, влязло в сила
на 26.01.2018 г., да издържа свой низходящ – детето М.В.В. /роден на *** г./, чрез неговата майка
и законен представител Д.И.В., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, в размер на 130.00 лева всяка, и го ОПРАВДАВА
по чл.183, ал.1 от НК за тези
периоди.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №79/28.05.2019 г., постановена по
нохд №773/2019 г. Районен съд – Стара Загора, в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.