Решение по дело №1251/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1354
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Венета Цветкова
Дело: 20231100901251
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично при закрити врати
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100901251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ е образувано по молба по чл.
625 ТЗ от Е. С.П.А. (AIRGEST S.P.A.), дружество, учредено съгласно законодателството на
Република Италия, вписано в Търговския регистър на Търговско-Промишлена, занаятчийска
и селскостопанска камара на Трапани, с номер на вписване и данъчен номер 01613650819,
със седалище и адрес на управление: Република Италия, Бирджи, Трапани, 91100,
Гражданско летище „Винченско Флорио“, представлявано от Председателя и временен
законен представител д-р Салваторе Омбра за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност срещу „Т.Д.“ ЕАД, с ЕИК ****.
Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания. Счита, че
ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването
на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по
чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на
чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на
ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал.
1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът
има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на
чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата
на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че
1
затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да
изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, съдът намира, че доколкото молбата е предявена от лице, което
твърди да е международен кредитор и спорът има международен елемент, пряко приложими
са правилата, установени в Регламент РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/848 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2015 година относно производството по
несъстоятелност.
По силата на чл. 3, Параграф 1, вр. чл. 4, вр. чл. 1, пар. 1, чл. 2, т. 2 и т. 4,
българският съд /доколкото седалището на ответника е в България/ притежава
изключителна международна компетентентност да разгледа искането за образуване на
производство по несъстоятелност спрямо настоящия ответник. В конкретната хипотеза не са
събрани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 3, пар. 1, абзац втори.
На следващо място, съгласно чл. 7 от Регламента, приложимото право към
производството по несъстоятелност и последиците от него е правото на държавата членка,
на чиято територия е образувано производството („държава на образуване на
производството“), което право определя условията на образуването, провеждането и
прекратяването на производството по несъстоятелност. Следователно, именно българското
право и по-специално нормите на ТЗ /а по силата на чл. 621 ТЗ – субсидиарно и правилата
на ГПК/ са приложимо относно определяне на предпоставките и реда за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо юридическото лице и условията за уважаване на
молба по чл. 625 ТЗ, вкл. тези посочени по-горе и в доклада по делото, като подлежащи на
установяване от страните факти.
При тези уточнения, първо следва да се посочи, че ответникът като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност.
Второ, условие за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ е установяване на факта, че
ищецът притежава качеството на кредитор към момента на предявяване на молбата, с
изискуемо парично вземане срещу длъжника по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването,
което длъжникът не изпълнява. Този факт обуславя неговата материално-правна
легитимация в процеса и съответно е свързано с основателността на молбата по чл. 625 ТЗ,
въпреки, че в производството по чл. 625 ТЗ не размерът на конкретното вземане
на кредитора подлежи на доказване, а наличието въобще на изискуемо вземане на молителя,
като последното, както и вземанията на останалите кредитори, подлежи на предявяване,
приемане, оспорване и съдебно установяване, вкл. досежно неговия размер, едва след
откриване на производство по несъстоятелност по специалните правила, предвидени в
Търговския закон.
Съдът намира, че тази предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ, подадена
от кредитора Е. С.П.А. (AIRGEST S.P.A.), не се доказа да е налице и молителят не проведе
пълно и главно доказване на материално-правната си легитимация.
В случая молителят, дружество регистрирано по законите на Република Италия,
2
претендира да е титуляр на вземания срещу длъжника като дружество, на което е
предоставена концесия за цялостно управление на летище Трапани, Италия и единствен
доставчик на услуги по наземно обслужване на летището, а ответникът като дружество,
което в резултат на обществена поръчка е получило изключителни права да упражнява
срещу възнаграждение редовна въздушна линия по маршрути Трапани - Триест и обратно,
Трапани - Анкона и обратно, Трапани - Перуджа и обратно, за периода от 18 декември 2020
година до 3 октомври 2023 година, в който период е осъществило и множество полети по
посочените въздушни линии. Във връзка с посоченото, между страните се твърди да са
възникнали облигационни отношения с търговски характер, а конкретните парични
вземания твърди да произтичат от Сключено между страните Стандартно споразумение от
15.12.2020 година за наземно обслужване /опростена процедура/ и предоставените от Е.
С.П.А услуги за Т.Д. ЕАД във връзка с осъществените от концесионера полети от и до
летище Трапани, обосновали възникването на задължения за заплащане на летищни такси,
установени по италианския закон; такси за обслужване на полети /като предоставени
обществени услуги/; такси, дължими на основание Договор от 30.10.2020 година за
преотдаване на концесия (субконцесия) на летищно пространство за ползване на офис и
склад за резервни части и поддръжка и допълнителни летищни услуги и издадени фактури
за посочените парични задължения. Видно от Параграф 12, точка 12.1. от Споразумението от
м.12.2020 година, страните са определили италианското право за приложимо право по
отношение на възникналите въз основа на него облигационни отношения и спорове.
За доказване на твърденията си за притежаваните от него вземания, ищецът е
ангажирал като писмени доказателства, освен посочените Договор за субконцесия и
Стандартно споразумение, и издадените въз основа на тях и за посочените като дължими в
молбата суми, фактури, издадени в периода 31.01.2021 година – септември 2021 година.
Както беше посочено, съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част четвърта на ТЗ няма
особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на ГПК. Текстът регламентира
субсидиарното приложение на ГПК и очертава съотношението между процесуалните
правила по ТЗ и тези по ГПК като съотношение на специални към общи правила. Поради
това и при преценка на доказателствата и при липса на специална уредба в ТЗ, съдът следва
да съобрази разпоредбите на ГПК. В този смисъл, представените с исковата молба и в
превод на български език писмени доказателства /издадени фактури, обективиращи
основание и размер на вземанията, твърдени от молителя и сроковете за заплащането им/
представляват частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда
доказателствена сила и не са противопоставими на ответника, тъй като установяват изгодни
за представилата ги страна факти. Следователно, въз основа единствено на тях не може да се
направи обоснован извод, че в патримониума на молителя са възникнали и съществуват
посочените от него изискуеми парични вземания, дори да се приеме, че от представените
подписани от представители на двете дружества споразумения, се установява възникване на
облигационни отношения във връзка с предоставяне на посочените в исковата молба услуги
от ищеца срещу заплащане /но същите не удостоверяват предоставени конкретни услуги и
тяхната цена/. Представените фактури не носят подпис на ответника, не се и установява да
са отразени в неговото счетоводство, тъй като изводите в приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза за наличието на изискуеми задължения на ответника
спрямо ищеца, вещото лице е направило само въз основа на представените по делото
доказателства и по-специално – цитираните фактури. Никоя от описаните в исковата молба
фактури /сумите, по които се твърди да са дължими и изискуеми/ не фигурира и в
постъпилите с молбата от 03.08.2023 година на НАП писмени доказателства /и по-
специално в справката-декларация по ЗДДС за м. 02.2021 година, част от исковия период и
отчетните регистри за покупко-продажба за м. 02.2021 година с контрагент – ответника/.
На следващо място, за доказване кредиторовото си качество молителят е представил
и съдебни документи, видно от които по искане от 30.10.2021 година е инициирано съдебно
3
производство във връзка с процесните вземания пред италианския съд в Трапани. В
резултат на същото, е представено издадено временно изпълнително разпореждане №
853/2021 г. от 03.12.2021 г. срещу ответното дружество, което разпореждане подлежи на
обжалване от длъжника в 50- дневен срок от съобщаване и с което е разпоредено „Т.Д.“
ЕАД да заплати на „Е. С.п.а“ сумата от 199 530,81 EUR, както и лихвите за забава и съдебни
и други разноски. Въз основа на разпореждането е издадена и заповед за принудително
изпълнение от 15.12.2021 година и изпълнителен лист. Представено е и уведомление за
връчване, видно от което адресатът ответник не е намерен на адреса по седалище и
управление на дружеството.
От посочените документи, обаче, също не се установяват притежавани от ищеца
спрямо ответника изискуеми вземания. Действително, представените съдебни документи
представляват публични актове по смисъла на ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ от 05.10.1961
година за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове,
ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.
Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., в сила от
29.04.2001 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г., по която страна е и Италия, но същите не са
заверени с апостил, не съдържат подпис и печат на компетентния орган, не е удостоверено
влизането им в сила. Поради това и същите нямат характер на официални документи и не
удостоверяват наличието на каквито и да е съдебно признати, изискуеми и незаплатени
задължения на ответника към ищеца.
За доказване на активната материално-правна легитимация, други доказателства не са
ангажирани. А щом не е доказано, че ищецът е носител на твърдените изискуеми вземания
към длъжника /дори да се приеме, че същият е кредитор на длъжника, предвид
представените по делото двустранно подписани договори/, съдът не разглежда наличието на
наведеното в молбата по чл. 625 ТЗ основание за откриване на производството по
несъстоятелност (неплатежоспособност/свръхзадълженост) и молбата следва да се отхвърли
само на посоченото основание.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Е. С.П.А. (AIRGEST S.P.A.),
дружество, учредено съгласно законодателството на Република Италия, вписано в
Търговския регистър на Търговско-Промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара на
Трапани, с номер на вписване и данъчен номер 01613650819, със седалище и адрес на
управление: Република Италия, Бирджи, Трапани, 91100, Гражданско летище „Винченско
Флорио“ за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност срещу „Т.Д.“ ЕАД, с ЕИК ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в седмодневен
срок от обявяването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4