Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, Втори касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание, проведено на
08.10.2010 г при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Владислав Томов, разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова КНАХД № 2010/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по Директора на ТД на НАП
Варна -Варна , депозирана чрез
процесуален представител срещу Решение № 1142/31.07.2020 г.на ВРС, постановено от ХХХVІІІ-ми с-състав по НАХД № 2439/2020 г. по описа на ВРС.
С
него е отменено издаденото от касатора
НП № 514203F545093/27.05.2020
г., с което на „Ди екс Транс“ ЕООД, представлявано от Г.М.М.,за нарушение на чл. 113, ал.9 от ЗДДС на основание чл.
183, ал.1 от същия закон е
наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1916.66 лв.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно, постановено при неправилно при нарушение на материалния и на процесуалния закон.
Възразява срещу констатациите на
първоинстанционния съд за липсата на данни за връчване на книжа във връзка с дерегистрацията на
наказаното дружество по ЗДДС и отдаденото значение на датата на издадената от същото фактура на 05.02.2020 г. – ден след датата на
служебната дерегистрация на 04о.02.2020
г.
Счита, че нарушението е доказано
по безспорен начин, не приема дадената от въззивния съд квалификация на
деянието като маловажен случай.
Въз основа на изложеното моли за
отмяна на въззивното решение и за постановяване на друг, с което издаденото
наказателно постановление да се потвърди.
Ответникът в представен по делото писмен отговор счита
касационната жалрба за неоснователна,
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Моли оспореното решение на ВРС да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл. 218 АПК, касационният съд намира следното:
При извършена на 28.04.2020 г. проверка, контролните органи на ТД на НАП гр. Варна установили,
„Ди екс транс“ ЕООД е със служебно прекратена
регистрация по ЗДДС, актът за дерегистрация бил връчен на дружеството на
04.02.2020г. по реда на чл. 32 от ДОПК,
а на 05.02.2020 г. същото издало фактура
с посочени данъчна основа и ДДС в размер от 1916.66 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка бил
издаден АУАН№ F545093/05.05.2020 г., според
който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 113, ал.9 от ЗДДС,
осъществяващо състава на чл. 183 ал.1 от същия закон. АНО възприел изцяло
фактическите констатации и правните изводи
на контролните органи и издал НП № 514203F545093/27.05.2020 г., с което
наложил на дружеството административно наказание имуществена санкция в размер
от 1916.66 лв.
Въззивният съд отменил наказателното
постановление като приел, че се касае за
маловажен случай на административно нарушение, отчитайки като обстоятелствата
че липсвали данни за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК на доказателствата за дерегистрация на
дружеството от една страна, а от друга – че процесната фактура била издадена
един ден след твърдяното от АНО връчване на книжата – 04.02.2020 г.
Обжалвано решение е правилно и
законосъобразно.
Изложените от въззивния съд мотиви относно допуснатите нарушения на
процесуалния закон при реализиране на административнонаказателната отговорност
на ответника, касационният съд в
настоящия си състав изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Намира
за необходимо обаче да сложи акцент върху следното:
Разпоредбата на чл. 176 от ЗДДС
регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията
по ЗДДС на определен данъчен субект, като едно от основанията е посочено в т.1 -
поради ненамиране на данъчния субект на посочения от него адрес за
кореспонденция по ДОПК. Законодателят не е посочил конкретно колко на брой
трябва да бъдат ненамиранията на адреса за кореспонденция на данъчния субект,
за да е налице основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС, но съдебната практика е категорична по този въпрос,
приемайки, че това трябва да е системно,
не еднократно.
В разглеждания случай липсват данни дори и за
еднократно проведено и документирано търсене на данъчния субект на посочения от
него адрес за връчване на акта за дерегистрация.
Целта на законодателя е да се санкционират
неизправните данъчни субекти, които нарушават законовите разпоредби и това води
до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай не се установяват данни, от които да
е възможен извод за информираност на данъчния субект за служебното му
дерегистриране, нито такива актът с който това е сторено да е влязъл в сила и
да е произвел правния си ефект.
Изложеното води до извод за липса на
противоправно деяние от страна на данъчния субект, което да обективира нарушението по чл. 183,
ал.1 от ЗДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, Втори касационен състав при
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1142/31.07.2020 г. постановено от ХХХVІІІ-ми състав на Районен съд – Варна, по НАХД № 2439/2020
г. по описа на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……..
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………