Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260430
гр.
Пловдив, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 05.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6694/2020 г. по описа на ПРС, IІІ наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано
е по жалба на ЕТ М.-М. П. против Наказателно постановление (НП)№ 36-0000576/02.10.2020
г., издадено от директора на РД АА - Пловдив, с което на ЕТ М. –М. П. е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 Закона за Автомобилните Превози (ЗАП).
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП тъй като
посочените в НП норми не били нарушени в посочените ден и час, и се моли за
неговата отмяна. Сочат се пороци при описание на нарушението и на приложимата материално
правна норма. Моли се за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание
нарушителят моли за отмяна на постановлението, тъй като имало заповед на
Министерство на Здравеопазването за удължаване на сроковете за удостоверенията
за психологическа годност.
Въззиваемата
страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
НА
16.09.2020г. служители на РД АА извършили проверка на ЕТ М. М. П. при която
установили, че на 23.08.2020 г. шофьор на едноличния търговец – М.П. М. е
извършил превоз за собствена сметка, при условие че удостоверението му за
психологическа годност било изтекло на 04.08.2020 г. На 11.09.2020 г. същото
било подновено.
Бил
съставен акт за установяване на администратвно нарушение серия А-2019 № 277351
от 16.09.2020 г. в присъствието на представител на нарушителя, който му бил
връчен.
На
база на съставения АУАН било съставено и процесното наказателно постановлеине,
с което на ЕТ М. – М. П. била наложена имуществена санкция от 3000 лв.
Съдът
възприе тази фактическа обстановка на база на непротиворечивите и еднопосочни
гласин доказателства – разпитите на свид. И.Д.М. и И.Г.С., както и на писмените
доказателства АУАН, тахо шайба, Пътен лист, извлечение от електронна справка от
регистъра на психологични изследвания на водачите, оправомощителна заповед.
По
отношение на процесуалните правила и приложението на материалния закон:
В
АУАН и НП нарушението е описано по
следния начин:
На 23.08.2020
г. като лице с предмет на дейност обществен превоз на пътници притежаващ лиценз
на Общността № 0044/22.02.2027 г. ЕТ М. М. П., извършва следното нарушение: допуска
извършването на обществен превоз на пътници – случаен, видно от пътен лист №
21серия А от 23.08.2020 г. с МПС Мерцедес с рег. № ***, със собственост на ЕТ М.
– М. П. и водач М.М.П. с ЕГН **********, като
същия не отговаря на изискванията за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал.3 и чл.
12б, ал. 1 от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата и
всичко това видно от направената справка в база данни на ИА „Автомобилна
администрация“ в регистъра за психологически
изследвания на водачите.
Съдът
намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, което прави невъзможна проверката от страна на съда на
фактическа страна на нарушението.
Съгласно
чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване
на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв
начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1) какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото.
В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на
посочената като нарушена норма на чл. 7а, ал.2, пр.3 ЗАП е видно, че основните
факти, които следва да са установени, за да е съставомерно деянието са:
извършване на превоз на товари и водачът на товарния автомобил да не отговаря
на поне едно от изискванията за психологическа годност на водачите.
Действително
както в АУАН, така и в НП в частта описваща нарушението от фактическа страна са
изложени правните изводи на контролния орган, че на процесното място и час е
извършен „превоз на товари“ и че водачът не отговаря на изискванията за
психологическа годност.
Липсва
обаче изложение на факти, от които да се направи проверка за правилността на
тези правни изводи.
Кои
са изискванията за психологическа годност на водачите на МПС е посочено в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, както
и в Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари.
Така
в чл. 3, ал. 2- ал. 4 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г са изброени конкретните
изисквания, за да се счете, че лицето отговаря на изискванията за
психологическа годност, като е видно, че
се касае за значителен на брой фактически изисквания (общо 32). От това следва,
че порока при описанието на нарушението е
особено съществен, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил.
В конкретния случай предвид
множеството изисквания (32), на които следва да отговаря водача, жалбоподателят
се поставя в пълно неведение какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение, нещо повече съдът се поставя в невъзможност надлежно да очертае
предмета на доказване и да провери правилността на фактическите изводи наказващия
орган.
Допуснатите пороци при описание на нарушението
в АУАН и НП не могат да се санират от съда на фаза съдебно следствие, чрез
събиране на доказателства за съставомерни обстоятелства, които не са надлежно
описани в сезиращите съда документи.
Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото
на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към момента на съставяне на АУАН. Очертаването
на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното
лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като
наказанието вече е наложено.
На
следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено
нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно
са извън предмета на доказване.
В
гореизложения смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
постановена при напълно идентични фактически положения.
Така
изрично Решение № 293 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3762 / 2019 г. на XX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 301 от 05.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3828 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 619 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2020 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 166 от 17.01.2020 г. по к. адм. н.
д. № 3439 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение №
2577 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2980 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к. адм. н.
д. № 1569 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
В тази връзка следва да се съобрази и трайната практика на Административен
съд-Пловдив, чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим при процесуални пороци, свързани с
неизлагане в АУАН и НП на всички факти, които обуславят съставомерност на
деянието, доколкото в противен случай напрактика би се обезсмислило изготвянето
на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015
г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г.
по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място съгласно трайната съдебна
практика нормата на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАП е бланкетна. Тя не въвежда
конкретни изисквания за психологическа годност на водачите, а препраща към
съответната подзаконова нормативна база. В този смисъл изискването за посочване
в АУАН и НП на съответните нарушени норми ще е изпълнено, само когато надлежно
е индивидуализирана нарушената препращаща норма, но освен това са посочени и
конкретните подзаконови правила за поведение, които запълват бланкета.
В конкретния случай нарушението на процесуалните
правила е още по съществено, доколкото приложимите правила за психологическа
годност, както вече се посочи, се съдържат в различни разпоредби на две
самостоятелни наредби на министерството на транспорта- Наредба № 36 от
15.05.2006 г. и Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари.
В този изричен смисъл Решение №
520 от 25.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 20 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 293 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. №
3762 / 2019 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 301 от
05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3828 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 619 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 199 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 166
от 17.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3439 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1185 от 11.06.2015 г. по н. д. № 900/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2577 от 10.12.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2980 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1569 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Разпоредбата на чл.7а,ал.2 от ЗАвП не съдържа
конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага
при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия
подзаконов акт е нарушен и то този, към който самата законова разпоредба
препраща, а именно наредба, издадена в приложение на чл.7,ал.3 от ЗАвП. В
приложение на чл.7,ал.3 от ЗАвП са издадени две наредби - НАРЕДБА № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари. Не са конкретизирани нито относимите норми от
поднормативните актове, което би могло да ориентира нарушителя за фактическите
параметри на нарушението, нито самите фактически параметри, а администартивно
наказаващия орган се е задоволил да препише текста на нормата на чл. 7а ал.2 от
ЗАП.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че от доказателствата по делото се установява, че предполагаемата
воля на наказващия орган е, че дружеството жалбоподателя следва да бъде
наказано поради това, че според РД АА към момента на извършване на превоза
водачът М.М.П. е бил с изтекла валидност на удостоверението за психическа
годност. Отговорността на жалбоподателя обаче в процесния случай не може да
бъде законосъобразно ангажирана на това основание, доколкото отново са налице
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, предвид
обстоятелството, че нито в АУАН, нито в
НП не са посочени нито конкретните норми, които регулират задължението за
притежаване от водача на товарно МПС на удостоверение за психологическа
годност, нито нормите които регулират самия срок на валидност на вече издадено
удостоверение.
В случая това нарушение не може да бъде санирано от
съда, който да посочи приложимите правни норми, доколкото нарушителя би бил
поставен в положение да разбере кой е приложимия към фактите по делото закон
едва с акта на въззивната инстанция, което е напълно несъвместимо с правото му
на защита.
На
следващо място НП се явява
незаконосъобразно и на самостоятелно материално основание. Това е така предвид
трайно установената съдебна практика, че в случая нормата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвт.Пр не е надлежната
правна квалификация, доколкото самия факт на изтичане срока за валидност на
удостоверението за психологическа годност не означава, че водачът на МПС е
престанал да притежава такава по смисъла на чл.2-4 от Наредба № 36 от 15.05.2006.
Този
извод следва от систематичното тълкуване на алинеите на чл. 36 и 37 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г., от които е видно,
че удостоверението представлява
свидетелстващ документ, който удостоверява констатираната в рамките на нарочно
производство психологическа годност. Издаването на удостоверението е дейност
последваща изследването на психологическата годност и констатацията от
компетентните лица за нейното наличие. От гореизложеното следва, че
удостоверението представлява документ с доказателствено значение, но не е
условие за придобиване на психологическа годност.
В
този изричен смисъл Решение № 619 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 199 /
2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В
конкретния случай доказателство, че в нито един момент водачът не е губил
психологическата си годност, разбирана като съвкупност от качества по смисъла
на чл.2-4 от Наредба № 36 от 15.05.2006. са и данните черпени от приложената по
делото Справка от регистър на психологическите изследвания на водачите, от
която е видно, че М.М.регулярно и успешно е преминавал през надлежните
психологически тестове и изследвания, за което са му издавани съответните
Удостоверения, включително и след датата на нарушението, за което е издадено
НП.
Предвид този изход на спора съгласно новелата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят, но доколкото
такива не са поискани и не са представени доказателства за сторването им, то не
следва да се присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000576/02.10.2020 г., издадено от директора на
РД АА - Пловдив, с което на ЕТ М. –М. П. е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 2 ЗАвПр
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.