Р Е Ш Е Н И
Е № 260029
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15159 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.439 ГПК,
предявен от О.А.К. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. София, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от общо 1141,37 лв. като погасена по давност, от които: 830,63
лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги **** от
18.08.2008 г.; сумата от 115,66 лв. – възнаградителна лихва за периода от
27.02.2009 г. до 30.09.2009 г., сумата от 195,08 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 30.03.2009 г. до 26.04.2011 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9223/2011 г. на ПРС и е образувано изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ ****, рег. № ***.
Ищецът твърди, че с изпълнителен
лист от 27.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 9223 по описа за 2011 г. на Районен
съд Пловдив, бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
следните суми: 830,63 лв. – главница по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги **** от 18.08.2008 г; сумата от 115,66 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 27.02.2009 г. до 30.09.2009 г., сумата от 195,08 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 30.03.2009 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната
лихва от 19.05.2011 г., както и 125 лв. – такси и разноски по заповедното
производство. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист било образувано на
17.12.2014 г. изпълнително дело № ***** на ЧСИ **** по молба на частния
правоприемник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. София, като в молбата за
образуванe били възложени на частния
съдебен изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Посочва, че по изпълнителното
дело били реално извършени следните изпълнителни действия: на 08.12.2016 г. –
наложен запор върху МПС, на 09.10.2018 г. – наложен запор на банкова сметка ***
„ОББ“ АД. На 24.01.2017 г. съдебният изпълнител разпоредил извършването на опис
на движими вещи, но такъв реално не бил извършен. Намира, че процесните
вземания били погасени по давност. Счита, че вземанията за мораторна и
възнаградителна лихва били погасени още преди образуването на изпълнителното
дело с изтичането на кратката тригодишна давност. Моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.
София със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г., по ч.гр.д. № 9223 по описа
за 2011 г. на Районен съд Пловдив, както и че по молба от 17.12.2014 г. е
образувано изпълнително дело № ***** на ЧСИ ****, с взискател ответникът.
Поддържа, че процесното вземане не е погасено по давност. Счита, че в случая се
прилага общата петгодишна давност, тъй като последиците от влязлата в сила
заповед били аналогични с тези на съдебното решение. Излага твърдения, че
давностният срок бил прекъснат, както с образуването на изпълнителното дело,
така и с извършените по него изпълнителни действия. Твърди, че с договор за
цесия от 07.03.2019 г. ответното дружество е прехвърлило вземанията си срещу
ищеца на „С.Г. Груп“ ООД. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
По делото е постъпил отговор и от конституираната
подпомагаща страна „С.Г. Груп“ ЕАД, в качеството си на универсален
правоприемник на „С.Г. Груп“ ЕООД (заличен). Третото лице помагач прави
възражение за местна неподсъдност на спора, като поддържа, че ищецът няма
качеството на потребител. Изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че до постановяването на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата
26.06.2015 г., давност не е текла по време на изпълнителния процес, като счита,
че за случая приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. Сочи, че с налагането на
запор върху МПС на 08.12.2016 г. давността за вземането е прекъсната и е
започнала да тече нова давност. Моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е
отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо
право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на
заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на
длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не
е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг.
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Съдът намира за необходимо за пълнота на изложението
да изясни и разликата между иска по чл.439 ГПК, който е предявен в случая, и
иска с правно основание чл.424, ал.1 ГПК (ред. изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.).
Последният предпоставя оспорване на вземането след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, при наличие на изрично посочените основания: новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражение или с които длъжникът не би могъл да се снабди в същия срок. Това
производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна по чл.303,
ал.1, т.1 ГПК. То обаче не изключва възможността за предявяване на иск по чл.439 ГПК, чрез който се оспорва изпълнението, тъй като фактическите състави за
оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. От изложеното
следва, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с
възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства
са основание за оспорване на вземането по реда на и в сроковете по чл.424 ГПК.
На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав – оспорване на
изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и
ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424 ГПК и ако сроковете по тази
разпоредба не са изтекли. Изложените от ищеца фактически твърдения за
новонастъпили обстоятелства, след стабилизиране на изпълнителното основание,
обосновават правна квалификация – чл.439 ГПК.
Като основание за недължимост на процесното вземането
ищецът изтъква изтичане на давностен срок след издаването на изпълнителния лист
за процесните вземания на дата 27.07.2011 г.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, а и страните не спорят, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № **** от 18.08.2008 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответното дружество
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
№ 6906/ 03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 9223 по описа за 2011 г. на Районен съд
Пловдив, VI гр.с. е издаден изпълнителен
лист от 27.07.2011 г. По делото няма данни, а и твърдения от страните срещу
издадената заповед за изпълнение да е депозирано възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което след връчването й на длъжника и изтичането на срока за
депозиране на възражение по чл.414, ал.2 ГПК, тя се е стабилизирала. След този
момент, длъжникът би могъл да се брани срещу принудителното изпълнение чрез
предявяването на иск по реда на чл.439 ГПК, който може да се основава само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
По молба на ответното дружество от 17.12.2014 г. и на
основание чл.426, ал.1 ГПК, е образувано изпълнително дело № ***** на ЧСИ ****,
за принудително събиране на процесните суми.
С оглед наведените от ищеца
твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли
са по давност процесните вземания за периода от влизането в сила на заповедта
за изпълнение и издаване на изпълнения лист на 27.07.2011 г. до момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство. Спорно е между страните
какъв е срокът на погасителната давност в случая – дали за всички вземания е
общата петгодишна давност с оглед нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, или лихвите се
погасяват с кратката 3-давност. Съдът приема, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая, макар влизането в сила на заповедта за
изпълнение да създава последици, близки до тези на влязлото в сила съдебно
решение (преклудиране на правото на длъжника да навежда възражения във връзка с
недължимост на вземането, преди влизане в сила на заповедта). Според трайната
практика на ВКС обаче този стабилитет на заповедта не може да се приравни на
сила на пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване на вземането по
давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен
срок се погасяват само вземанията, които са били предмет на установяване в
рамките на същинско двустранно спорно исково производство, какъвто настоящият
случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК, не е. В този смисъл
решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК,
решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д.
98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата
по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.) относно последиците, свързани с давността.
Поради това съдът намира, че
вземанията за главница се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност
съгласно чл. 110 ЗЗД, а тези за лихви – с изтичане на кратката тригодишна
давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
При преценка изтекла ли е давността следва
да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с
ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За
разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен
съд – Пловдив, решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив,
решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г.
на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в.
гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин се
приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение
дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
От приетото по делото изпълнително дело № ***** по
описа на ЧСИ ****, се установяват последователно предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия. С молбата за образуване, депозирана от
взискателя на 17.12.2014 г. са посочени конкретни изпълнителни способи при установяване
на имущество на длъжника – налагане на възбрана, запори, както и е възложено на частния
съдебен изпълнител предприемането на всички предвидени в ЗЧСИ мерки за събиране
на вземането на взискателя на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена при отказ на дата 05.06.2015
г. На дата 08.12.2016 г. е наложен запор върху притежаваните от длъжника два
броя моторни превозни средства. С разпореждане от 24.01.2017 г. частният
съдебен изпълнител е разпоредил насрочването на опис на движими вещи в дома на
длъжника за дата 23.03.2017 г. Със запорно съобщение от 09.10.2018 г. е наложен
запор на вземанията на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
С оглед изложените по-горе фактически констатации и
правни съображения, съдът приема, че вземанията за лихви са погасени по давност
още преди образуване на изпълнителното дело. Както се посочи по-горе,
изпълнителният лист за вземането е издаден на дата 27.07.2011 г., като до
образуването на изпълнителното дело на 17.12.2014 г. не се доказа да се
предприети изпълнителни или други действия, които да са прекъснали давността по
отношение на лихвите. Поради това, съдът намира, че с изтичането на тригодишния
давностен срок на 27.07.2014 г. (преди образуване на изпълнителното дело), вземанията
за лихви са се погасили по давност. Поради искът на ищеца по отношение на тях
следва да се уважи като основателен. Доводите на подпомагащата страна, че в
случая приложение намирало ППВС № 3/1980 г. не са относими по отношение на
вземанията за лихва, доколкото се прие, те са да са погасили по давност още
преди образуване на изпълнителното дело.
По отношение на претенцията за главница, съдът приема
следното: С образуването на изпълнителното дело на дата 17.12.2014 г. давността
по отношение на главницата е прекъснала, доколкото в молбата за образуване
взискателят е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, а също и е
възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ. От този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която отново е била
прекъсната на 08.12.2016 г. с налагането на запор върху притежаваното от
длъжника МПС. Действие, прекъсващо давността, е и насрочването на опис на
движими вещи от съдебния изпълнител с разпореждането от 24.01.2017 г. Отново
давността се е прекъснала с налагането на запор на банковите сметки на длъжника
на дата 09.10.2018 г. Между нито едно от описаните действия, годни да прекъснат
погасителната давност, не е изтекъл период от пет години, необходим, за да се
погаси по давност кредиторовото вземане. Поради това съдът приема, че искът за
признаване на недължимостта на вземането за главница поради погасяването му
давност е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Доказа се да са сторени разноски в общ
размер от 574 лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 50 лв. за
ДТ, 24 лв. за такса за копие от изпълнително дело и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение. От посочената сума в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 156,27 лв. по съразмерност. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответното
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78,
ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на
ответника ще се присъди сумата от 72,78 лв. На основание чл.78, ал.10 ГПК в
полза на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което искането
на подпомагащата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че О.А.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, не дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, представлявано от Л. К. Д., сумата от 115,66 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 27.02.2009 г. до 30.09.2009 г., и сумата от 195,08 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.03.2009 г.
до 26.04.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по
ч.гр.д. № 9223/2011 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав и е образувано изпълнително дело № *****
по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, като погасени
по давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 830,63 лв. – главница
по договор за кредит за покупка на стоки и услуги **** от 18.08.2008 г., за която
е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по ч.гр.д. № 9223/2011 г. на
Районен съд Пловдив, VI граждански състав и е образувано изпълнително дело № *****
по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, като погасена по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет.7 да
заплати на О.А.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 156,27 лв. (сто петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки) –
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК О.А.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет.7 сумата от 72,78 лв. (седемдесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки) – разноски за юрисконсулстко възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника – „С.Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ № 4, ет.6 (универсален правоприемник „С.Г.Груп“ ЕООД).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.