Решение по дело №1200/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Вянд ойл" ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Батак" № 15, представлявано от управителя Николай Валдимиров Петров, срещу отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 59/16.06.2023 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Жалбоподателят счита, че след като притежава издаден лиценз за управление на данъчен склад, на осн. чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, за него не е налице задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че административният орган неправилно тълкува цитираната разпоредбата, тъй като в същата не е посочено изрично изискване лицензирания складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки – течни горива. Излага съображения, че оспорения отказ е в противоречие с установения от правото на СЕС принцип на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както и на принципа на законност установен в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ДОПК. По подробно изложени в жалбата доводи, претендира отмяна на оспорения АА и присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "Данъчно-осигурителна практика и обжалване" (ОДОП) Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят "Вянд ойл" ООД е подал заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176, ал. 10 от ЗДДС, вх. № 025542301628025/29.03.2023 г. (л.33), към което е приложен оригинал на промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция, реф. № 116DSK08224 от 01.09.2016 г., издадена от „Банка ДСК“ АД (л.32), с която се намалява размерът на гаранцията от 2 500 000 лева на 1 000 лева, като останалите параметри и условия на банковата гаранция остават непроменени.

В тази връзка, с Резолюция за извършване на проверка № П-02000223063217-0РП- 001/30.03.2023 г. на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас на дружеството е възложена проверка за установяване на наличие или липса на основания за вписване на представената промяна № 10 от 28.03.2023 г. в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. Проверката е приключила с издаването на протокол № 02000223063217-073-001/03.04.2023 г. (л.26), с който е установено следното:

„Вянд ойд“ ООД е регистрирано с решение на БОС по ф. д. № 2141/22.07.2004 г. и пререгистрирано в Търговския регистър на 06.08.2008 г. Основната му дейност е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива. За дейността си „Вянд ойл“ ООД ползва офис под наем, находящ се на адрес: гр. Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Батак“ № 15, който адрес съвпада със седалището и адреса на управлението му. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 29.03.2005 г. Предвид предмета на дейността му, както и факта, че за всеки един данъчен период се извършват облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв. е предоставена безусловна и неотменяема банкова гаранция в „Банка ДСК“ АД в размер на 2 500 000 лева със срок на обезпечение до 01.09.2023 г. на основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС. При проверката е констатирано, че за периодите от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., и от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. данъчните основи на извършените продажби от „Вянд ойл“ ООД са съответно - 7 786 600,48 лв. и 8 329 245,47 лв. и не е установено превишение над 20 на сто от извършените облагаеми доставки на течни горива над представеното обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС.

Проверката е установила, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. на „Вянд ойл“ ООД е извършена данъчна ревизия, която е приключила с издаването на ревизионен акт /РА/ № Р-02000222004536-091-001/15.03.2023 г. В хода на ревизията, от проверяваното дружеството е подадено заявление от 30.08.2022 г. за връщане на банкова гаранция с № 116DSK08224, издадена от „Банка ДСК“ АД, както и всички промени към нея, като за причина се посочва притежаването на Лиценз за управление на данъчен склад № 759 от 25.08.2022 г., издаден от Агенция „Митници“ за складиране на тихи и шумящи вина.

В ревизионния доклад, е посочено, че правото на освобождаване съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 176в от закона регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, а не по принцип за други видове акцизни ; стоки, различни от горива, независимо че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС не е посочено изрично изискване лицензираният складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки — течни горива. Следователно, изключението в чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС следва да се прилага за дейностите с доставки на течни горива и само лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща течни горива, може да бъде освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, респективно само предоставено обезпечение от лице, получило по-късно такъв лиценз, може да бъде освободено. Предвид това, че не са налице обстоятелства за връщане на дружеството на направеното обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция, то в хода на ревизията относно подаденото заявление от 30.08.2022 г. не се предприети действия по компетентност.

При проверката по подаденото ново заявление вх. № 025542301628025/29.03.2023 г. (л.33) , органът по приходите, като се е съобразил с гореизложените мотиви е обосновал извода, че не са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. С оглед на това, промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция № 116DSK08224/ 01.09.2016 г. не следва да бъде вписана в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. В тази връзка е издаден Отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04,2023 г., който на същата дата е връчен електронно.

Така издаденият отказ е оспорен от жалбоподателя по административен ред. С Решение № 59/16.06.2023 г., директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е потвърдил отказа, като е приел, че при преглед на предоставения лиценз за управление на данъчен склад № 759 от 25.08.2022 г., издаден от Агенция „Митници“ към Министерство на финансите, на „Вянд Ойл” ООД, ЕИК **********, с адрес -на данъчния склад: гр. Бургас, ул. Батак № 15 е видно, че същия е връчен на 29.08.2022 г. В приложение към лиценз № 759 са описани дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад — складиране на тихи и шумящи вина. Приел е, че посочените акцизни стоки не са посочени в приложение № 35 от ППЗДДС, както и че при извършена служебна справка в дневниците за покупки и продажби на жалбоподателя за периодите от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г, се установява, че същият търгува само с горива и няма получени и извършени доставки на вина, за които притежава лиценз. Горестоящият орган е обосновал краен извод, че независимо че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС не е посочено изрично изискване лицензираният складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки — течни горива, то правото на освобождаване следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 176в от закона регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, а не по принцип за други видове акцизни стоки, различни от горива. Изхождайки от целта на предвиденото в чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС обезпечение, а именно да се гарантира внасянето на дължимия за доставките на течни горива данък върху добавената стойност, следва, че изключението в чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС трябва да се прилага в контекста на дейностите с доставки на течни горива и само лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща течни горива, може да бъде освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС. В тази връзка е прието, че притежанието на лиценз за търговия с други акцизни стоки по ЗАДС не може да се приеме за основание за освобождаване от задължението за обезпечение с течни горива.

По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения отказ. От страна на жалбоподателя е представено и промяна № 10 по банкова гаранция реф. № 116DSK08224 от 07.08.2023 г. с която сумата на банковата гаранция се намалява с 1 500 000 лв. до новата сума от 1 000 000 лв., като срокът на валидност на гаранцията се удължава до 01.09.2024 г. (л.60).

Решение № 59/16.06.2023 г., директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е издадено на 16.06.2023 г., жалбата до АС – Бургас е депозирана в Дирекция „ОДОП“ – Бургас на 29.06.2023 г., тоест в законоустановения 14-дневен срок.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Като такава жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

При издаване на оспорения АА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От страна на приходните органи са извършени съответните проверки и запитвания по подаденото заявление от дружеството за вписване на промяна на данните в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. След изясняване на относимите факти във връзка с исканата промяна е издаден и оспорения в настоящето производство отказ № 025542301713621/04.04.2023 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас. Жалбоподателят е изложил своите възражения в подадената жалба по административен ред, но същите не са били възприети от решаващия орган и жалбата е била отхвърлена с Решение № 59/16.06.2023 г., директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас.

Оспореният отказ е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:

1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или

2. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или

3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.

Размерът на обезпечението се изчислява според правилото на чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС, която норма предвижда, че предоставеното обезпечение при доставки на течни горива е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период. При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление. Съгласно ал. 3 на същия член, когато данъчно задължено лице не е извършвало облагаеми доставки или вътреобщностни придобивания или не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период, размерът на обезпечението се определя по реда на ал. 2 върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца. В ал. 4 е посочено, че при промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в тридневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение.

В конкретния случая, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, съгласно който лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение. Излага твърдения, че след като притежава лиценз за управление на данъчен склад № 759/29.08.2022 г. издаден от директора на Агенция „Митници“, то за него не е налице задължение за предоставяне на обезпечение, във връзка с извършваните доставки на горива. Видно от представения лиценз (л.36), същият е за складиране на тихи и шумящи вина, изрично посочени кодове на тези акцизни стоки по комбинираната номенклатура.

В случая според приходните органи, независимо, че в ал. 8 на чл. 176в от ЗДДС е посочено, че лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, е освободен от задължението за предоставяне на обезпечение, то тази разпоредба се отнася единствено за лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи или преработва, да получава и изпраща акцизни стоки – течни горива. Мотивите, на които се позовават са, че разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, като правото на освобождаване следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива. Настоящият съдебен състав, счита за правилни изводите на приходните органи. Видно от събраните материали по делото, както и от твърденията на жалбоподателя, основната дейност на дружеството е търговия с течни на едро с твърди, течни и газообразни горива. Целта на предоставеното обезпечение, в случая - банкова гаранция, е обезпечаване задължението на търговеца за внасяне на дължимия данък добавена стойност за извършените от него доставки на течни горива. Предвид на тези обстоятелства, правилно е прието, че освобождаването от задължението за предоставяне на обезпечение на лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС следва да се тълкува единствено в контекста на доставките на течни горива. Независимо, че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС не е посочено, какъв вид лиценз по смисъла на ЗАДС следва да притежава търговеца, което може да се дължи на законодателен пропуск, освобождаване от задължението за предоставяне на обезпечение следва да бъде разрешено единствено на търговец, който притежава лиценз да произвежда и/или складира, да държи или преработва, да получава и изпраща акцизни стоки – течни горива. Тези изводи се обуславят от наименованието на разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС, което е именно – „Обезпечение при доставки на течни горива“, както и от систематичното и функционално тълкуване на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС. Следва да се посочи, че притежаването на лиценз за управление на данъчен склад № 759/29.08.2022 г. издаден от директора на Агенция „Митници“, с който на търговеца е разрешено да осъществява дейности в данъчния склад по складиране на тихи и шумящи вина, по никакъв начин не може да се обезпечи внасянето на дължимия данък добавена стойност за извършените от дружеството доставки на течни горива. В тази връзка с оспорения отказ № 025542301713621/04.04.2023 г. издаден от орган по приходите правилно е прието, че не са налице основания за вписване на промяна в публични регистър по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, с № 10/28.03.2023 г. към банкова гаранция № 116DSK08224/01.09.2016 г. издадена от Банка ДСК АД, с която се променя размер на обезпечението от 2 500 000 лв. на 1 000 лв.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че с издаването на лиценз за управление на данъчен склад № 759/29.08.2022 г. за осъществяване на дейности по складиране на тихи и шумящи вина, лицето се ползва с достатъчно доверие относно дейността му, независимо от вида на акцизните стоки, с които търгува, поради което същото следва да бъде освободено от задължението за представяне на обезпечение по смисъла на чл. 176в от ЗДДС. Това разбиране и тълкуване би било правилно ако на дружеството жалбоподател беше издаден лиценз да произвежда и/или складира, да държи или преработва, да получава и изпраща акцизни стоки – течни горива, но не и лиценз за управление на данъчен склад на други акцизни стоки. Както беше посочено по-горе в изложението, посоченият лиценз за управление на данъчен склад за дейности по складиране на тихи и шумящи вина, по никакъв начин не обезпечава внасянето на дължимия ДДС при извършване на търговия на едро с течни горива.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че в случая са нарушени принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания установени от правото на СЕС. В конкретния случай, както разпоредбите на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, така и дадените указания на уебсайта на НАП следва да бъдат тълкувани в контекста на търговия с течни горива, като разширителното тълкуване на същите е неправилно и в противоречие с целите заложени в ЗДДС.

По изложените съображения, оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер на 1 000 /хиляда/ лева, изчислено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Вянд ойл" ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Батак" № 15, представлявано от управителя Николай Валдимиров Петров, срещу отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 59/16.06.2023 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Вянд ойл" ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Батак" № 15, представлявано от управителя Николай Валдимиров Петров, да заплати на дирекция Национална агенция по приходите, разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: