О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./10.07.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 10.07.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
936
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава
на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД
на делото.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца И.П.Т. против Прокуратурата
на Р.България иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания и нарушена репутация в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по пр.преписка №
924/2008г. по описа на ОП – Варна и ДП № 172/2008г. по описа на ОД на МВР-Варна
е прекратено с Постановление от 14.05.2018г. на ВОП, включително от наложената
му мярка за неотклонение – „Подписка“, както и във връзка с наложената му
забрана да напускане на пределите на Р.България“ и отнемането на оръжие,
разрешение за носене и употреба, както и
сумата от 35200 лева,
представялваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в
сторени разходи за адвокатска защита по воденото срещу него наказателно
производство по повод повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.05.2018г.
до окончателното й изплащане.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича
претендираното право: В исковата молба ищецът И.П.Т. излага, че на
30.09.2010г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по пр.преписка №
924/2008г. на Окръжна прокуратура-Варна за извършени престъпления по чл.257,
ал.1, вр.чл.255, ал.1, предл.2 и чл.256, ал.1, предл.2 от НК. Била му взета
мярка за неотклонение „подписка“ и е наложена забрана да напуска пределите на
Р.България, а също и отнемане на притежавано оръжие, разрешение за носенето и
употребата му. Посочва, че обвинителният акт срещу него е бил внесен в съда на
07.06.2013г. и по него е образувано НОХД № 690/2013г. по описа на ВОС завършило
с осъдителна присъда. С решение по ВНОХД№ 161/2014г. по описа на ВАпС
първоинстанционната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане.
С присъда по новообразуваното НОХД № 928/2014г. по описа на ВОС ищецът бил
оправдан по повдигнатото обвинение. По повод протест на прокурора се провел
инстанционен контрол по ВНОХД № 130/2015г. по описа на ВАпС, като
оправдателната присъда била потвърдена. Отново по протест на прокурора било
образувано НД № 1209/2015г. по описа на ВКС, по което било постановено решение,
с което е отменено решението на ВАпС и делото е върнато за ново разглеждане.
Във ВАпС същото било образувано като ВНОХД № 167/2016г., по което е постановено
решение, с което първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на
ОП-Варна поради допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
обвинителния акт, а с последващо постановление от 25.08.2017г. на прокурор при
ОП-Варна наказателното производство било прекратено поради недоказаност на
обвинението. По жалба на ищеца постановлението преминало през съдебен контрол
по ЧНД № 1111/2017г. на ВОС, с което постановлението за прекратяване било
отменено поради вътрешни противоречия, а на 14.05.2018г. било постановено от
ОП-Варна постановление за прекратяване на наказателното производство поради
това, че деянието не съставлява престъпление.
Твърди, че в периодът
от 30.09.2010г., когато му е повдигнато обвинението до 14.05.2018г., когато е
прекратено наказателното производство срещу ищеца е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Накърнени били името и авторитетът му в обществото,
поставен бил в условията на дискомфорт във връзка с ограниченията свързани с
наложените му мерки – подписка и забрана да напуска пределите на страната,
загубил уважението на колеги, бизнес партньори и близки и познати, които градил
с години. Почувствал се унизен да му правят снимки като престъпник и да му
снемат отпечатъци; бил лишен от възможността на упражнява хобито си – да
ловува, тъй като му било отнето оръжието. За обезщетяването на тези
неимуществени вреди претендира за присъждане на обезщетение в размер на
30 000 лева. Отделно от това твърди, че е направил разходи за заплащане на
адвокатски възнаграждения по всички водени наказателни дела във връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение в размер на общо 35200 лева, които желае да
му бъдат възстановени от ответника. Претенидра сумите на обезщетенията да бъдат
присъдени ведно със законната лихва върху тях считано от 14.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна Прокуратура
– Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност
и противоречие с принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди. Твърди,
че наказателното производство е протекло в разумни срокове с оглед фактическата
му и правна сложност, а спрямо ищецът е била взета най-леката мярка за неотклонение.
Оспорва се също размерът на претендираните имуществени вреди, като прави
възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения. Прави
възражение за неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва
считано от датата на прекратявне на наказателното производство – 14.05.2018г.
до 29.05.2018г., като посочва, че макар действително постановелението за
прекратяване на наказателното производство да е издадено на 14.05.2018г.,
същото е било съобщено на ищеца на 21.05.2018г. и е влязло в сила едва на
29.05.2018г.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ищеца,
че носи доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него
неимуществени вреди /стрес, психически болки и страдания/ от посочения вид и
размер - вреди от незаконосъобразно повдигнатото обвинение, вреди от наложената
мярка за неотклонение, както и на принудителната мярка – забрана за напускане
на страната и от отнемане на законно протежаваното му оръжие, които са резултат
и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на ответника –
че е образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем, както и че същото е прекратено; Следва да установи по отнование и
размер и претенцията си за имуществени вреди, а именно заплащането на
адвокатско възнаграждение по водените срещу ищеца наказателни производства;
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи доказателствена
тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите на ищеца.
Съдът по
доказателствените искания на страните, намира, че следва да бъдат допуснати до
събиране към доказателствения материал представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства. Относими и допустими са доказателствените
искания на ищеца за ангажиране на гласни доказателства, но чрез разпита на
двама свидетели за установяване на твърдяните от него неимуществени вреди. Следва
да бъде изискано за послужване и ДП № 172/2008г. по описа на
ОД на МВР-Варна, както и пр.преписка № 924/2008г. по описа
на ОП -Варна. Искането
за изискване на ч.гр.д.№ 971/2012г. на ВОС, по което спрямо ищеца и трети лице
са напожени обезпечителни мерки по ЗОПДИППД /отм./ следва да бъде оставено без
уважение, тъй като е неотносимо към предмета на настоящия спор. Евентуално
претърпените от ищеца вреди от действията на КУИППД подлежат на обезщетяване от
ограна, който ги е предприел, а не от Прокуратурата на Р.България, който е
ответник по настоящия иск, а по същество са обстоятелства обуславящи иск с
различна от предявената правна квалификация.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството
за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 04.10.2019г. от 10:30ч., за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание
/призовка обр.1/, на ищеца и от отговора на ответника.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в
първото съдебно заседание представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в срок до съдебно заседание
да уточни: 1) С кой акт и от коя дата му е наложена мярка за неотклонение
„подписка“, както и с кой акт и кога е отменена същата; 2) С кой акт и кога му
е наложена забраната да напуска пределите на Р.България, както и с кой акт и
кога е отменена; 3) С кой акт и кога му е било отнето оръжието, разрешението за
носене и употребата му и с кога му е възстановено ползването им с оглед
установяване на спорните и безспорните между страните обстоятелства в първото
по делото съдебно заседание.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ДП № 172/2008г. по описа на ОД на МВР-Варна, както пр.преписка
№
924/2008г. по описа на ОП -Варна.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да доведе в съдебно
заседание двама души свидетели, с
показанията на които да установи твърденията си за претърпени от него
неимуществени вреди от посочения вид.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ОСТАЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване за послужване на ч.гр.д.№
971/2012г. на ВОС.
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред
спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: