Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
07.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 529
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Н.Н.И. ***, чрез
процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 19-1085-000765 от 24.07.2019 г., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство
– лек автомобил „БМВ 320 И КУПЕ“, с рег. № Р 3792 АН, за срок от 3 месеца. В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с
материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени същата като му
присъди направените деловодни разноски съгласно представения списък.
Ответникът по делото – началник група в сектор ПП към ОД
на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да му присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Със ЗППАМ № 19-1085-000765
от 24.07.2019 г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Русе спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.„м“
от ЗДвП – временно спиране от движение
на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 320 И КУПЕ“, с рег. № Р 3792
АН, за срок от 3 месеца. Заповедта е
мотивирана с обстоятелството, че срещу последния е съставен акт за установено
административно нарушение (АУАН) № АА60945 от 24.07.2019 г. от В.Н.П., на
длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП, за това, че на
24.07.2019 г., около 01:10 часа, в гр.Русе, паркинг на МОЛ – Русе, до бул.„Липник“,
като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, го управлявал,
използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз
на хора и товари, като умишлено нарушавал устойчивостта на автомобила,
поднасяйки го вляво и вдясно и завъртайки го около оста му.
Жалбоподателят
оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди,
че на посочените в заповедта време и място действително е управлявал
собственото си МПС, но нито настилката е била „суха“, нито е извършвал описаните в нея действия по умишлено
нарушаване устойчивостта на автомобила, поднасянето му вляво и вдясно или
завъртането му около оста му, поради което не е използвал път, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари.
С оглед
установяване на спорните по делото обстоятелства съдът, на основание чл.171,
ал.1, изр.първо от АПК, взе предвид съдържащите се в приобщената към делото
административна преписка писмени доказателства – докладна записка на
полицейския служител В. П., съставил АУАН № АА60945 от 24.07.2019 г., доклад за
установен факт и предприети действия от страна на полицейските служители Т. В.,
П. А. и В. И, които на процесната дата са били изпратени от дежурен в ОД на МВР
– Русе на адрес: гр. Русе, западен паркинг на МОЛ – Русе, находящ се на бул.
„Липник“ № 121, по сигнал за водачи на МПС-та, които „дрифтят“, както и писмено
обяснение, дадено от жалбоподателя на процесната дата (л. л. 3 – 5 от
преписката). От тези писмени доказателства се установява, че полицейският
служител, съставил АУАН, не е бил очевидец на процесното нарушение. П. е бил
изпратен от дежурен в ОД на МВР – Русе да окаже съдействие на колеги от Второ
РУ. При пристигането му на място му било обяснено, че полицейските служители
установили как водач на л. а. „БМВ 320 И КУПЕ“, с рег. № Р 3792 АН, умишлено
нарушавал устойчивостта на автомобила. Впоследствие била установена и
самоличността на водача, а именно жалбоподателя, като срещу него съставил АУАН
за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. В
доклада за установен факт и предприети действия, полицейските служители Т. В.,
П. А. и В. И. дават подробно описание на случая, а именно, че на посочените
място, дата и час са били изпратени по сигнал за водачи на МПС-та, които „дрифтят“.
Първоначално полицейският автомобил се придвижвал по ул.„Потсдам“ към западния
паркинг на МОЛ – Русе, където забелязали група водачи на МПС-та, които се били
събрали там. В този момент два от автомобилите – БМВ и джип се отправили към
бул.„Липник“, като л.а.“БМВ“ се движел първи и започнал да „дрифти“. Тогава
полицейските служители включили светлинна и звукова сигнализация, за да спрат
двата автомобила, но първоначално те не изпълнили разпореждането, поради което
полицейските служители ги последвали със служебния автомобил и ги спрели на
бул.„Липник“ до № 119, пред автокъща „Оренда карс“. При извършената проверка
водачът на джипа – лицето К.К.П. обяснил, че е приятел на И., като се събирали
на паркинга на МОЛ-а. При проведения разговор с жалбоподателя той заявил, че „…
по принцип ходел в кв. „ДЗС“, където се
събирали да дрифтят, но тази вечер по изключение бил на паркинга на МОЛ – Русе“.
Обяснил още, че не е спрял веднага, защото не видял и не чул звуковата и
светлинна сигнализация на полицейския автомобил. В доклада е посочено, че И. се
извинил за извършената постъпка, като разбирал опасността от подобен вид
действия на пътя. На процесната дата жалбоподателят дал и писмени обяснения по
случая, в които заявил следното: „Тръгнах
от мола и ми заяде ръчната, дадох газ просто. Не знаех дали е от това и колата
се занесе наляво и надясно и на излизане я дръпнах, да не е заяла, при което си
се оправи.“
В
производството по съдебно обжалване на заповедта са събрани и гласни
доказателства, които условно могат да бъдат обособени в две групи – св.
показания на актосъставителя В. П. и на полицейските служители, които са били
изпратени на място по получения сигнал – П.В.А. и Т.С.В., от една страна, и показанията
на доведените от жалбоподателя свидетели – водачът на другия автомобил, на
който на процесните дата и място е била извършена проверка от полицейските
служители – К.К.П., който бил зад автомобила на жалбоподателя и на В.Т.Л.,
приятел на жалбоподателя, който също по това време бил на паркинга на МОЛ –
Русе, от друга.
Показанията
на свидетелите от тези две групи разкриват съществено противоречие по отношение
на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и
съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а
именно извършването на административно нарушение, изразяващо се в умишленото
нарушаване на устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно и
завъртането му около оста му така, както е описано в оспорената заповед. При
преценка на тяхната достоверност съдът анализира събраните гласни доказателства
както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по
делото.
Разпитаният
по делото полицейски служител, съставил АУАН № АА60945 от 24.07.2019 г., не е
бил очевидец на описаното в заповедта поведение на жалбоподателя. От
показанията му се установява, че при съставянето на акта водачът не обяснил
нищо по случая като заявил, че възраженията си по АУАН ще представи по
надлежния ред. Видно и от самия АУАН, в него жалбоподателят е вписал бланкетно
само, че има възражения. Според показанията на актосъставителя, при съставяне
на акта И. не е заявявал да е имал проблеми с автомобила към момента на
вмененото му нарушение. Свидетелят пояснява, че на паркинга на МОЛ – Русе не е
необходимо използването на ръчна спирачка, защото теренът е абсолютно равен.
Свидетелите
П. А. и Т. В. лично са възприели поведението на жалбоподателя на посочените в
заповедта място, дата и час и начина, по който се е движил автомобилът,
управляван от жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на посочените
свидетели, доколкото те кореспондират на останалите доказателства по делото и
на писмените обяснения, дадени от самия жалбоподател. Доколкото същите
удостоверяват неизгодни за последния обстоятелства и се подкрепят от останалите
събрани доказателства, те се ползват с материална доказателствена сила срещу него
– арг. от чл.175 от ГПК вр. чл.171, ал.2
от АПК. Обясненията са дадени непосредствено след установяването му на паркинга
на МОЛ – Русе и в тях жалбоподателят заявява, че при потеглянето си му е заяла
ръчната спирачка, при което подал газ, колата се занесла наляво и надясно и на
излизане той дръпнал ръчната спирачка, при което тя се „оправила“. Така на
практика той признава, че е извършил, и то в необходимата последователност,
всички действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила (същият е със
задно предаване), нужни за извеждането му извън контрол, загубата на сцепление
на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване
контрола върху същия. От обективна страна тези действия изпълняват описаното в
оспорена заповед поведение, изразяващо се в нарушаване устойчивостта на
автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно, която техника на управление на
автомобила е придобила популярност като „дрифтиране“. Следователно в дадените обяснения
жалбоподателят оспорва единствено субективния момент на нарушението като
твърди, че поднасянето на автомобила не е станало умишлено.
Предложената
от И. версия на събитията се опровергава от събраните доказателства. Не става
ясно защо последният въобще е използвал ръчна спирачка, щом теренът на паркинга
на МОЛ – Русе е равен и подобно действие не е било необходимо, за да се избегне
опасността превозното средство да потегли само – арг. от чл.96 от ЗДвП. На
следващо място, действията на жалбоподателя изглеждат житейски и правно
нелогични, доколкото ако действително е бил налице технически проблем с ръчната
спирачка, констатиран по време на движение на автомобила, то той, като водач, е
следвало да спре и да вземе мерки за отстраняване на неизправността – чл.101,
ал.1, изр. първо от ЗДвП, а не да подава газ (да ускорява), което действие е
довело и до признатото от самия жалбоподател занасяне вляво и вдясно.
С оглед
пълното им разминаване с останалия доказателствен материал, в това число саморъчните
обяснения на самия жалбоподател и предвид приятелските им отношения с
последния, съдът не кредитира показанията на доведените от него свидетели -
К.П. и В.Л.,
относно това нарушавал ли е жалбоподателят устойчивостта на автомобила чрез
поднасянето му вляво и вдясно. Изводът, че тези действия са извършени умишлено,
се подкрепя и от показанията на св. Т. В., който заявява, че при разговор с И.
последният заявил, че в другите държави имало по-либерално отношение към този
начин на шофиране. В доклада за установен факт и предприети действия е записано
още, че И. се извинил за извършената постъпка, като разбирал опасността от
подобен вид действия на пътя.
Според
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната
се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат
с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2, предл.2 и началник на група
в сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция. Заповедта е издадена на
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на министъра
на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно
известна на съда и с нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като
служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. По тази причина и в
съответствие с нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе,
с горецитираната заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със заповед №
336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на групи в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе. (л. л. 16 – 18 от делото). Следва да се приеме,
че процената заповед е издадена в условията на делегирана компетентност –
разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с
който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на
индивидуалния административен акт. При нейното издаване е спазена изискуемата
писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.
Фактическите
основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № АА60945 от 24.07.2019
г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което
съдът намира допустимо (вж. Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК).
Самият акт е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените
с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а
напротив – констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства.
В
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Същият
е издаден при правилно приложение на материалния закон. Според
чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП, на собственик, който допуска, организира или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари – за срок три месеца. В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че
тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за
издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз
основа на който се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, по несъмнен начин се
установява, че на
24.07.2019 г., около 01:10 часа в гр. Русе, паркинг на МОЛ – Русе до бул.
„Липник“, Н.Н.И., като водач на МПС – „БМВ 320 И КУПЕ“, с рег. № Р 3792 АН,
негова собственост, управлявал автомобила, използвайки път, отворен за
обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари, като
умишлено нарушава устойчивостта на автомобила, поднасяйки го вляво и вдясно. Така описаните фактически обстоятелства се установяват
както с АУАН № АА60945 от 24.07.2019 г., който, както беше посочено
по-горе, се ползва с презумптивна доказателствена
сила, така и със събраните по делото гласни доказателства, съобразно
извършената от съда тяхна оценка. Доказателствата сочат, че поднасянето на
автомобила вляво и вдясно е резултат на умишлено предприети от жалбоподателя
действия с уредите на кормилната и спирачната уредби и не се дължи на пътните
условия или на внезапно възникнала повреда (блокиране на ръчната спирачка). Поведението
на жалбоподателя очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение
- за превоз на хора и товари. Това поведение се субсумира под фактическия
състав на чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП, като основание за налагане на ПАМ
като процесната. Обстоятелството, че от
доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е извършвал и
завъртане на автомобила около оста му, както е посочено в оспорената заповед,
не променя крайния извод за нейната законосъобразност, щом по делото бяха
установени останалите предприети от жалбоподателя действия, съставляващи
основание за прилагане на процесната ПАМ. При налагането й административният
орган действа при условията на обвързана компетентност, а срокът на мярката е
фиксиран без възможност за преценка от негова страна.
Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, заявена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения по същия закон. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна
и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.4 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.Н.И., с ЕГН **********,***, алея „Трепетлика” № 3, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1085-000765 от 24.07.2019
г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2, б.„м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно
превозно средство – лек автомобил „БМВ 320 И КУПЕ“, с рег. № Р 3792 АН, за срок
от 3 месеца.
ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН **********,***,
алея “Трепетлика” № 3, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: