РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1469
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Св.Чераджийски, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1406/2022г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Сектор Пътна полиция при ОД МВР –
Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б. обжалва Решение № 387 от
22.02.2022г., постановено по АНД № 7931 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
21-1030-008523/01.09.2021г., изд. от Началник Група в сектор Пътна полиция към
ОД МВР – Пловдив, за наложено на И.К.Г. административно наказание : глоба в
размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДв.П, вкл. ОД МВР – Пловдив е осъдена да плати 300лв. разноски
на И.Г..
Решението е обжалвано като незаконосъобразно
с искане за отмяната му и потвърждаване на НП, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Счита се за неправилен извода на съда за
недоказано авторство на деянието, тъй като отговорността на жалбоподателя е
ангажирана с оглед факта, че е собственик на процесния автомобил и не е посочил
посредством декларация по чл.188 ЗДв.П същият да е бил управляван на посочената
дата, време и място от друго лице. Поддържа се, че законовата процедура за
установяване извършителя на нарушението е спазена, вкл. няма възражение от
страна на жалбоподателя против АУАН и същия не е оспорил факта, че на
посочените дата и място – именно той е управлявал автомобила. Заявено е, че
посочената от съда като неспазена разпоредба на чл.165 ал.2 т.8 ЗДв.П е
отменена с ДВ бр.54 от 2017г. При уважаване на жалбата е направено възражение
за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на минималните по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Ответникът И.К.Г.,*** с пълномощник
адв.А.А. оспорва касационната жалба. Счита решението на ПРС за законосъобразно.
Поддържа, че снимковия материал по делото съдържа четири снимки, на които са
заснети четири движещи се автомобили и не става ясно как е установено, че
именно автомобила на Г. се е движил с превишена скорост. Претендират се за
присъждане разноски за двете инстанции.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Чераджийски предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.12/, допълнена със заповед от 19.07.2019г.
Същите са отразена в НП и приети по делото. АУАН серия АА № 849299/12.08.2021г.
е съставен от мл.автоконтрольор С.С. към ОД МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция
/длъжността е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със
съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в цитираната оправомощителна
заповед от 2018г./. АУАН е връчен на 12.08.2021г. без да са вписани възражения
от И.Г..
Според обстоятелствената част на НП
: На 03.11.2020г., в 13:50ч. в гр.Пловдив на ул.Асеновградско шосе до № 1, посока
юг-север, като водач на лек автомобил Пежо 307 с рег.№ ***, И.Г. управлява
посочения лек автомобил със скорост 115 км/ч при максимално разрешена скорост
за движение в населено място – 50 км/ч, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3% и наказуема скорост 112 км/ч. В НП е вписано, че
нарушението е установено с TFR-1-М
№ 581 в клип 22079 и снимков материал е показан на водача. Прието е, че е
извършено нарушение, изразяващо се в превишаване разрешената максимална скорост
за населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушен чл.21 ал.1 ЗДв.П. Приложена
е санкцията по чл.182 ал.1 т.6 ЗДв.П : „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.6 за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“.
В случая нарушението е установено с TFR-1-М № 581 в клип 22079, предвид което
преписката съдържа : протокол за използване на АТСС с дата на използване
03.11.2020г., място за контрол – гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе №1, посока
на движение на контр. МПС от юг на север, общо ограничение на скоростта – 50
км/ч, посока на задействане – приближаващ, режим измерване – в движение,
служебен автомобил – ***, начало на работа 09.00ч. и край на работа 17.00ч,
номер на първо статично изображение 22052 и номер на последно статично
изображение 22110; снимка на МПС, в което е АТСС; клип № 22079, попадащ в обхвата
на първо и последно статично изображение, заснети на 03.11.2020г. – като клип
22079 е от 03.11.2020г., 13:50ч., измерената скорост е 115 км/ч при ограничение
50 км/ч и превишение 65 км/ч с наказуемо превишение 62 км/ч, с отразени
координати на техническото средство и рег.номер на заснетия автомобил – ***;
справка за собственост на МПС; протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М
от 28.09.2020г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; писмено
уведомление от сектор ПП при ОД МВР-Пловдив от 14.04.2021г. до Началник РУ
Стамболийски с изпратени данни за нарушения на скоростните режими – за
установяване на собственика на МПС и попълване на декларация по чл.188 ЗДв.П,
сред които и МПС с рег.№ ***; декларация за предоставяне на информация вр. с
чл.188 ЗДв.П от 12.07.2021г., в която И.Г. е вписал, че на 03.11.2020г. лично е
управлявал собствения си автомобил /отразени са трите му имена и ЕГН/.
ПРС приел, че в случая макар Г. да е
собственик на МПС, реализирало нарушение за скорост, не е доказано че именно
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21 ал.1 ЗДв.П, тъй като не са
представени доказателства, че Г. е бил в автомобила, както и, че на
инкриминираното място наистина е била разположена мобилна система за видеоконтрол.
В решението е посочено, че твърдяното нарушение е установено посредством АТС № TFR-1-M
№ 581, но по делото не са
ангажирани доказателства, че същото представлява мобилна система за
видеоконтрол – отбелязва се, че не са описани доказателства, които според съда
доказват обстоятелството при съпоставка с представените данни от преписката,
изброени по-горе. РС – Пловдив счел, че
не е изпълнено изискването на чл.165 ал.2 т.8 ЗДв.П, която разпоредба е отменена
с ДВ бр.54 от 2017г., а нарушението е извършено на 03.11.2020г. Прието е, че е
нарушена нормата на чл.34 ЗАНН, тъй като за нарушение от 03.11.2020г. е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставяне на АУАН от 12.08.2021г., като не е съществувала пречка за установяване
самоличността на твърдения нарушител.
2. Според съдържанието на
административно-наказателната преписка нарушението е заснето с АТСС, за което
са представени описаните по-горе доказателства. Протоколът по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. е с дата на използване – 03.11.2020г., която дата е
отразена в АУАН и НП за дата на извършване на нарушението. Налице е идентичност
между отразеното в протокола ползвано АТСС и посоченото в снимковия материал –
клип № 22079, който попада в обхвата на заснетите на 03.11.2020г. с АТСС TFR1
– M № 581 – статични
изображения, вкл. е налице идентичност в посока – приближаваща спрямо заснетия
лек автомобил в клип № 22079 и посока на задействане, отразена в протокола –
приближаваща. Предвид тези данни следва извод за наличие на достатъчно
реквизити, установяващи без съмнение обвръзката между данните в протокола по
чл.10 от наредбата и данните в снимковия материал, което изключва съмнение в
истинността на фактическата установеност. В реда на изложеното следва протоколът
да бъде възприет като официален свидетелстващ документ. Доказателствената сила
както на протокола, така и на снимковия материал – не е разколебана или
опровергана. Географските координати в снимковия материал не са оспорени,
поради което не е внесено съмнение за мястото, където се е намирал служебния
автомобил, в който е било поставено АТСС. Преписката съдържа снимка на АТСС, по
отношение на която следва да бъде отбелязано, че не е относима разпоредбата на
чл.10 ал.3 от наредбата – същата касае работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС /преносими, тип триножник/, а в случая техническото средство е
разположено в служебен автомобил, като видно от снимката посоката на заснемане
е приближаващи МПС. Протоколът съдържа данни за начало и край на работа /09.00
до 17.00/, в който период е осъществено заснемането – 13.50ч. Налице е
информация за годността на ползваното техническо средство. Следователно, не
следва да има съмнение за способът за установяване на нарушението, като по
отношение възражението за четири снимки в клипа се отбелязва, че на двете
снимки с близка позиция на МПС ясно е видим рег.номер – ***, което в достатъчна
степен индивидуализира конкретния лек автомобил.
В случая самоличността на нарушителя е
установена посредством правилото на чл.188 ЗДв.П, тъй като нарушението е
установено с техническо средство и е следвало да бъде спазен предписания ред в
чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДв.П. Според нормата на чл.189 ал.4 пр.1-во ЗДв.П : „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.“, което определя редът за ангажиране на
административно-наказателна отговорност, и по-конкретно – посредством съставяне
на АУАН и издаване на НП, тъй като за конкретното нарушение на скорост е
предвидено и наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство. Приложимият процесуален ред изисква установяване самоличността на
нарушителя с прилагане нормите на чл.188 ал.1 ЗДв.П и чл.189 ал.5 : „Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.; Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“. Цитираните норми са съобразени и
посредством декларацията от 12.07.2021г. самоличността на нарушителя е
установена. От тази дата тече срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН и при съставен АУАН на
12.08.2021г. тримесечният срок е спазен /както и едногодишния от извършване на
нарушението, считано от 03.11.2020г. при АУАН от 12.08.2021г. и НП от
01.09.2021г./. Попълването на декларация по чл. 188 ЗДв.П, е способът, чрез
който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин се
осигурява защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците,
доколкото им предоставя възможност да заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не
се санкционират пряко собствениците на основание притежаваното от тях право на
собственост, тъй като нарушението се извършва чрез управление на МПС /в тази
насока решение по КАНД № 387/2022г., АС – Пловдив и др./.
Мотивиран с изложеното,
АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 387 от 22.02.2022г.,
постановено по АНД № 7931 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив.
Потвърждава Наказателно постановление
№ 21-1030-008523/01.09.2021г., изд. от Началник Група в сектор Пътна полиция към
ОД МВР – Пловдив, за наложено на И.К.Г., ЕГН **********, административно
наказание : глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДв.П/ на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДв.П.
Осъжда И.К.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на ОД МВР – Пловдив 80лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :