№ 6
гр. Русе , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500036 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Брани“ ЕООД против постановление от 30.11.2020 г. на
частен съдебен изпълнител В.Н. - рег. № *** на КЧСИ, с което ЧСИ е намалил частично
поради прекомерност адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, от 15 900
лв. на 6247.06 лв. и е отказал да намали същото до поискания от жалбоподателя размер 2000
лв. за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело №
2020***0400866. Твърди се, че разноските са изцяло недължими, доколкото по делото
липсват доказателства взискателят да е сторил такива, а представеното платежно нареждане
не удостоверява плащането по категоричен начин, тъй като липсва потвърждение от
банката, че преводът реално е изпълнен.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело “Булвикс“ АД – гр. Русе,
изразява становище за неоснователността ѝ.
В представените мотиви към обжалваното постановление, съдебният изпълнител излага
становището си относно подадената жалба, като я счита за неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване
на разноски по делото. В настоящия случай жалбоподателят „Брани“ ЕООД обжалва
постановлението от 30.11.2020 г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражението на
длъжника срещу разноските за адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело –
подлежащ на обжалване акт, като жалбоподателят в качеството си на длъжник в
1
изпълнителното производство е процесуално легитимиран да обжалва тези действия на
съдебния изпълнител. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на
обжалване действие, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 866/2020 г. по описа на ЧСИ В.Н. е
образувано на 07.10.2020 г. по молба на „Булвикс“ АД, гр. Русе въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 4274/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Русе срещу длъжника
и настоящ жалбоподател „Брани“ ЕООД за събиране на следните суми: 360 000 лв. –
главница, 33 780 лв. лихви, 111 600 лв. – неустойка върху главница, 1880.46 лв. - неустойка
върху лихва, 10 145.21 лв. – разноски и 9 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Молбата е подадена от пълномощник с представен договор за правна защита, в който е
посочен размер на заплатен адв. хонорар - 15900 лв. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е поскал служебно проучване на имущественото
състояние и е посочил изпълнителен способ - запор на банковите сметки и възбрана на
недвижими имоти на длъжника. Възложени са правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело и проучване на имуществото, ЧСИ е наложил
запор върху движими вещи, запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими
имоти на длъжника.
На „Брани“ ЕООД е изпратена ПДИ, връчена на 09.10.2020 г. С писмена молба от 12.10.2020
г., дружеството е поискало вдигане на възбраната върху един от имотите поради
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на задължението. Съдебният
изпълнител е уважил молбата и е разпоредил частично заличаване на възбрана.
На 16.11.2020 г. по изпълнителното дело е депозирано възражение от длъжника, с което е
оспорил дължимостта на разноските за адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 15 900 лв. и в условия на евентуалност е направил възражение за
прекомерност на същите. Длъжникът твърди, че посоченото в договора за адвокатска защита
и съдействие възнаграждение не е заплатено от взискателя, доколкото по изп. дело липсват
доказателства, че взискателят реално е направил такъв разход. Във връзка с възражението за
прекомерност заявява, че размерът на възнаграждението от 15 900 лв. не съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено
до справедлив размер, който да не надвишава 2000 лв. Взискателят е представил становище,
че е заплатил изцяло адвокатското възнаграждение по банков път, за което е приложил
копие от пл.нареждане. Счита, че заплатеният хонорар е в разумни граници, предвид
2
големия размер на дълга, отговорността и ангажираността на адвоката във връзка
извършените дейности, свързани подготовката, проучване на имущество, провеждане на
срещи с доверителя му и длъжника за доброволно уреждане на финансовите отношения
между страните.
С обжалваното постановление ЧСИ В.Н. е уважил частично исканията във възражението,
предвид нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото като е намалил поради прекомерност претендираното адвокатско
възнаграждение до размера от 6247.06 лв. и е отказал да го намали до искания размер от
2000 лв.
С изявление от 20.11.2020 г. длъжникът е заявил, че с възражение по чл. 414 от ГПК е
оспорил дължимостта на част от задълженията - двете неустойки в размер на 111 600 лв. и
1880.46 лв., не оспорва останалите пера по предоставена справка за размера на дълга, освен
вече оспореното адвокатско възнаграждение по изп. дело и планира да заплати следните
суми за погасяване на част от задълженията: 360 000 лв. – главница, 4900 лв. – лихва,
10 145.21 лв. – държавна такса, 9600 – адвокатско възнаграждение по гр.дело и 13 095.48 лв.
– такса на ЧСИ. На 25.11.2020 г. посочените суми са постъпили по банковата сметка на
съдебния изпълнител.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство, а именно – от длъжника, доколкото липсата на
доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да
замести липсващото доброволно изпълнение – да даде защита на съдебно признатото право
чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата обаче не е и не следва да се
превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за
забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради
това процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и
съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „справедлив и
обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и
съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните
в производството.
Видно от договор за правна защита и съдействие (л. 5 от ИД), взискателят е упълномощил
адв. Явор Чорбаджиев да изготвя документи, да подаде молба за образуване на
3
изпълнително дело, както и да осъществява процесуално представителство по същото. В
този смисъл, в настоящия случай обемът на учредената на адвоката представителна власт
обхваща не само действия по образуване на изпълнителното дело, а също и по процесуално
представителство, защита и съдействие на доверителя му в производството. За тези действия
по образуване и водене на делото му се дължи съответно възнаграждение в справедлив и
обоснован размер, не по-нисък от посочения в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4/2009 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По процесното изпълнително дело са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 15900 лева. Изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, които да обосновават заплащане на адвокатски хонорар в поискания пълен
размер. Съдебният изпълнител с обжалваното постановление правилно е преценил, че с
оглед извършените действия по изпълнението, както и обема на оказаната правна помощ,
това възнаграждение следва да се намали до предвидения законов минимум, но е изчислил
този минимален размер върху общия дълг към датата на образуване на изп. дело.
В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГТК е прието, че разноските се събират от длъжника в хода на
производството по принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде
установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че сумите
са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им. С изявление от 20.11.2020 г. длъжникът е
заявил, че с възражение по чл. 414 от ГПК оспорва дължимостта на двете неустойки в
размер на 111 600 лв. и 1880.46 лв. Настоящият състав счита, че преценката за дължимост на
адвокатския хонорар върху тази част от дълга би могла да бъде направена едва след
решаване на спора с влязло в сила решение, за което съдебният изпълнител ще се произнесе
с отделно постановление за разноски. На настоящия етап действително дължими са
разноските за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно неоспорената част от дълга,
както следва: 360 000 лв. – главница, 33 780 лв. – лихви, 10 145.21 – разноски и 9600 лв.
адвокатско възнаграждение (общо 413525.21 лв.) по изпълнителен лист № 260412 от
30.09.2020 г., издаден по ч.гр.д. № 4274/2020 г. по описа на РРС. Следователно на
взискателя следва да бъдат определени разноски за адвокатска защита за образуване на
изпълнителното дело по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв., както и
разноски с оглед осъществяваното от довереника му процесуално представителство по реда
на чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата – една втора от размера, изчислен по
реда на чл. 7 (1/2 от сбора на 3530 лв. + 2% от 313525.21 лв.), т.е. възнаграждение в общ
размер на 5100.25 лв., а обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която ЧСИ
е отказал да намали хонорара до тази сума.
Оплакването на жалбоподателя, че представеното от взискателя платежно нареждане не
удостоверява по категоричен начин заплащане на уговорения адвокатски хонорар на
процесуалния му представител е неоснователно. Приложеното по изпълнителното дело
4
платежно нареждане съдържа уникален регистрационен номер на платежната операция,
информация относно получателя, стойността на платежната операция, а като основание е
посочен номерът на договора за правна защита. Към възражението на взискателя по чл. 436,
ал. 3 от ГПК с вх. № 392/12.01.2021 г. са приложени: авизо за издадено преводно нареждане
и извлечение от сметката на адв. Я.Ч. с подпис и печат на съответните банки, доказващи
категорично извършване на плащането и получаването му от процесуалния представител и
не е необходимо това да бъде установено с назначаване на съдебно-икономическа
експертиза, както се иска в жалбата.
Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 30.11.2020 г. по изп.д. №
866/2020г. по описа на ЧСИ В.Н. - рег. № *** на КЧСИ в частта, с която
ЧСИ е отказал да намали претендираното възнаграждение от 15 900 лв. до
размера от 5100.25 лв. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА претендираното по делото адвокатско възнаграждение от
15900 лв. на 5100.25 лева.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението за разноски в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5