№ 3526
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100505621 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20033335/03.05.2022 г., постановено по гр.д. № 18182/2020 г. на
Софийски районен съд, 57 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и
сл. ГПК по отношение на „Гео Пет-М” АД, че същото дължи на „Топлофикация
София” ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 82148/2017 г. на СРС, 160 състав, на следните
суми:
- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 322,45 лева, представляващи стойността, с
която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание в размер на цената на
незаплатената, но доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект –
офис № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, бул. „********* III” №
*********, за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 322,45 лева, считано от 21.11.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2,96 лева, представляващи обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 322,45 лева за периода 12.10.2017 г. – 13.11.2017
г.;
- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 9,48 лева, представляващи стойността, с
която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание с цената на извършеното дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2016 г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,09 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9,48 лева и за периода
12.10.2017 г. – 13.11.2017 г.
1
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете срещу „Гео Пет-М” АД за
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за горницата над 2,96
лева до пълния претендиран размер от 40,96 лева и за периода 31.03.2016 г. –
12.10.2017 г., както и за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за горницата над 0,09 лева до пълния претендиран размер от 0,95 лева.
С горепосоченото решение е осъдил „Гео Пет-М” АД да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното производство в размер на 694,44 лева, както и разноски за
заповедното производство в размер на 67,20 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Термокомплект“ ООД.
С Определение № 20084200/20.03.2023 г. по гр.д. № 18182/2020 г. на СРС, 57
състав, съдът е оставил без уважение молбата на „Гео Пет-М” АД за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Срещу частта от решението, с която са уважени претенциите на „Топлофикация
София” ЕАД, е постъпила въззивна жалба от ответника „Гео Пет-М” АД. Релевирани
са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът
не е взел предвид възраженията и доказателствата, представени от ответника. Твърди
се, че не е изяснен механизмът на неоснователното обогатяване. Поддържа се, че не се
установява наличието на писмен договор. Поддържа се, че от справка в ТРРЮЛНЦ е
видно, че други дружества са разположили офисите си на същия адрес, като в тежест
на ищеца е да докаже на кого точно е предоставяна топлинната енергия. Твърди се, че
двете експертизи по делото са изготвени на базата на документи на ищеца, поради
което заключенията са обезсмислени. Поддържа се, че дружеството няма сключен
договор с ищеца, като не е и собственик на процесния имот. Твърди се, че не са
получавани и фактури от ищеца. Поддържа се, че ищецът се възползва от собственото
си неправомерно поведение, като не сключва договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и след това предявява претенциите си по реда на чл. 59
ЗЗД, за да преодолее кратката погасителна давност, приложима за периодичните
плащания. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил задължението си да изпраща
данъчни фактури до потребителите. Твърди се, че липсват фактури и отчети от
своевременно извършени измервания. Поддържа се, че не е изяснено на каква база са
определени претендираните суми. Поддържа се, че не е установено да е налице
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, респ. не е доказано, че ищецът е
заплатил суми на „Термокомплект” ООД. Твърди се, че съдът е разгледал формално
възражението за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се
разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с
който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно
и постановено в съответствие със събраните доказателства и константната съдебна
практика, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника
част. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Термокомплект” ООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва
следните елементи: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на благата
трябва да е настъпило без основание. Обогатяването на ответника може да се изрази в
спестяване на разходи, които е следвало да извърши, в увеличаване на активите му или
в намаляване на пасивите му.
При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването. Тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и
обогатяването. Размерът на обедняването и обогатяването се определя от пазарната
стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил.
В конкретния случай се твърди, че неоснователното обогатяване е свързано с
доставка на топлинна енергия. Затова за уважаването на претенцията за неоснователно
обогатяване ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че е доставил топлинна енергия
за стопански нужди в твърдените количества и на посочената стойност до процесния
недвижим имот, ползван от ответника; 2/ че ответникът се е обогатил чрез спестяване
на разходи, тъй като е използвал доставената топлинна енергия за стопански нужди; 3/
че „Топлофикация София” ЕАД се е обеднило, тъй като не е получило цената на
доставената топлинна енергия; 4/ че е извършено дялово разпределение на доставяната
топлинна енергия през исковия период.
Неотносими към предмета на настоящия спор са релевираните от „Гео Пет-М“
АД доводи относно това, че не е титуляр на правото на собственост върху процесния
имот. По делото са представени неоспорени от ответното дружество писмени
доказателства, от които се установява, че „Гео Пет-М“ АД е било наемател на
топлоснабдения имот за исковия период съгласно Договор за наем от 07.12.2011 г. Въз
основа на този договор за срок от 3 години на ответника е предоставен за временно и
възмездно ползване обект, представляващ офис № 6, находящ се на адрес в гр. София,
бул. „********* III“ № *********.
С Анекс от 27.11.2016 г. наемателят и наемодателят са постигнали съгласие
сключеният договор за наем да продължи действието си за още три години, считано от
датата на подписване на анекса. Ответното дружество не е оспорило цитирания анекс.
Освен това ответникът нито твърди, нито доказва наемното правоотношението по
отношение на процесния офис № 6, да е било прекратено, респ. държането на имота да
е било предадено обратно на наемодателя или на друго лице преди исковия период.
Тоест установено е по делото, че през исковия имот именно „Гео Пет-М“ АД е
ползвало процесния офис № 6. Недоказани са доводите на „Гео Пет-М“ АД, че други
дружества са разположили офисите си на същия адрес и вероятно те са ползвали
3
топлинната енергия.
Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е „клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и
предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.“.
Горепосоченият офис № 6, за който се установява, че е предоставен на „Гео
Пет-М“ АД за ползване по договор за наем, е предназначен за задоволяване на
стопански /небитови/ нужди, доколкото представлява офис, нает от юридическо лице,
което няма домакинство и собствени битови нужди.
На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
Предвидената в закона писмена форма е такава за действителност. Тоест, ако формата
не е спазена, то не възниква валидна облигационна връзка.
Безспорно в случая е, че между страните по делото няма сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди за исковия период,
поради което ответникът (настоящ въззивник) няма и качеството на небитов клиент.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената от него топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и може да търси възстановяване на настъпилото
имуществено разместване на извъндоговорно основание.
В тази връзка следва да се посочи, че въззивникът „Гео Пет-М“ АД нито твърди,
нито доказва да е заплащал стойността на потребената топлинна енергия за офис № 6
след 01.12.2014 г., когато е изтекъл срокът на действие на първоначално сключения
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Гео Пет-М“ АД договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот. Видно от съдържанието на
договора от 21.12.2011 г. същият е сключен от ответника „Гео Пет-М“ АД в качеството
му на наемател на офис № 6, със съгласието на собственика – наемодателя „МИК – М“
ООД.
Неоснователни са релевираните от въззивника възражения относно
доказателствената стойност на приетите в първоинстанционното производство
съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи. Двете заключения следва да се
кредитират като пълни, обективни и обосновани, доколкото липсва оспорване от
страна на ответника „Гео Пет-М“ АД по реда и в сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Неоснователни са релевираните от ответното дружество възражения, че
заключенията са изготвени единствено въз основа на едностранно съставени от ищеца
частни документи. Напротив, вещите лица са съобразявали и представените от третото
лице помагач изравнителни сметки и протоколи за отчет на уредите /подписани от
потребителя/ за процесния период. Тези документи, представени от третото лице
помагач, не са оспорвани от страна на ответника. Освен това експертът топлотехник е
направил и самостоятелни изчисления относно доставяната енергия и цената на
същата.
Размерът на спестените от ответника разноски за исковия период следва да се
определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, които се
установяват от изготвените по делото експертизи.
В техническата експертиза е посочено, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, съответно имотът е
4
топлофициран. През исковия период дяловото разпределение е било извършвано от
„Термокомплект“ ООД, като отчитането на потребената топлинна енергия е било
извършено въз основа на реален отчет на монтираните топломер и водомер. Вещото
лице изрично е посочило, че се е запознало с представени му отчети при осигурен
достъп от 28.04.2016 г. и 27.04.2017 г. Тези отчети са представени и по делото от
третото лице помагач – „Термокомплект“ ООД.
Вещото лице по техническата експертиза е посочило също така, че топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, е била определена при съобразяване на
правилата, установени в приложимата Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
Според вещото лице топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е била
изчислена в съответствие с т. 7.2. от Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сграда в етажна собственост към Наредба № 16-334/2007 г. Вещото лице е
посочило, че изчислената топлинна енергия е разпределена според пълния отопляем
обем на имота, като ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е представил акт за
разпределение на кубатурата в сградата.
Вещото лице е констатирало, че постъпилата в абонатната станция топлинна
енергия е била отчитана въз основа на общ топломер, който е бил годно средство за
търговско измерване. Именно поради изложеното в експертизата е прието, че
стойността на количеството реално доставена топлинна енергия с включени
изравнителни вземания за исковия период възлиза на сумата от 500,90 лева.
Наведените от „Гео Пет-М“ АД доводи относно неиздаването на фактури за
доставеното количество топлинна енергия са ирелеванти за предмета на правния спор,
защото в случая е предявен иск, основан на неоснователно обогатяване, а не на
договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че в процесния обект и за
исковия период е потребена топлинна енергия на стойност 322,45 лева, както правилно
е приел и първоинстанционният съд при съобразяване на диспозитивното начало на
гражданския процес. В случая претендираната от „Топлофикация София“ ЕАД с
исковата молба сума за доставена топлинна енергия за исковия период е в по-нисък
размер от реално потребената с оглед приетата без възражения от страните техническа
експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Услугата за извършване на дялово
разпределение е възмездна и е в тежест на лицата, ползвали топлинната енергия.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от
„Термокомплект“ ООД. Това се установява от изготвената по делото техническа
експертиза, както и от представените от „Термокомплект“ ООД неоспорени писмени
доказателства.
Според представения по делото договор, сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Термокомплект“ ООД ищецът „Топлофикация София“ ЕАД заплаща
на „Термокомплект“ ООД извършваните услуги за дялово разпределение. По делото
няма твърдения или доказателства този договор между ищеца „Топлофикация София“
ЕАД и третото лице помагач „Термокомплект“ ООД да е прекратен към исковия
период. Следователно „Топлофикация София“ ЕАД е легитимирано да събира от
потребителите спестените разходи за предоставената услуга „дялово разпределение“.
5
Неоснователни са наведените от въззивника доводи относно погасяване на
вземанията по давност. В първоинстанционното производство не е реливирано в
преклузивния срок по чл. 131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност, поради
което правилно първоинстанционният съд не е разгледал такова. След като с отговора
на исковата молба „Гео Пет-М“ АД не се е позовало на изтекла давност, то е
недопустимо в настоящото въззивно производство да се разглежда такова възражение
за първи път.
Други оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд не се
релевирани. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва
да извършва по-нататъшна проверка. Това следва от разясненията, дадени с Решение
№ 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи
обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Предвид съвпадение в изводите на първоинстанционния и въззивния съд
решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалвана уважителна част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемият
„Топлофикация София“ ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред СГС.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда.
С оглед вида и сложността на спора, материалния интерес, вида и количеството
на извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия
юрисконсултското възнаграждение, дължимо на „Топлофикация София“ ЕАД за
настоящото производство, следва да се определи на 50,00 лева.
С оглед цената на всеки от обективно съединените искове решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20033335/03.05.2022 г., постановено по гр.д. №
18182/2020 г. на Софийски районен съд, 57 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, по отношение на „Гео Пет-М” АД, че същото
дължи на „Топлофикация София” ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 82148/2017 г. на
СРС, 160 състав, на следните суми:
- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 322,45 лева, представляващи стойността, с
която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание в размер на цената на
незаплатената, но доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект –
офис № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, бул. „********* III” №
*********, за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 322,45 лева, считано от 21.11.2017 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2,96 лева, представляващи обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 322,45 лева за периода 12.10.2017 г. – 13.11.2017
г.;
- на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 9,48 лева, представляващи стойността, с
която „Гео Пет-М” АД се е обогатило без основание с цената на извършеното дялово
6
разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2016 г.;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,09 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9,48 лева и за периода
12.10.2017 г. – 13.11.2017 г.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Гео Пет-М“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „*********, да заплати на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*********, сумата от 50,00 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред
СГС.
Указва на СРС да извърши преценка за поправка на ОФГ в периода, за който е
присъдена сумата от 322,45 лева, представляващи стойността на топлинната енергия, с
която ответникът неоснователно се е обогатил.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Термокомплект” ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7