№ 89
гр. Варна , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502875 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на З. П. П. срещу Решение № 3505 от
27.07.2020г. по гр.д. № 10900/2018г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които:
1/ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС въззивницата е осъдена да заплати на П. П. П. с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. В. с ЕГН **********
сумата от по 130.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения на страните делбен недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7, представляващ самостоятелен обект с ид.
№ 10135.4504.300.48.19, съразмерно с квотата на ищцата в съсобствеността от ½ ид.ч., за
времето от датата на предявяване на претенцията по сметки – 15.11.2019г. до окончателното
извършване на делбата, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на
претенцията - 15.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и
2/ на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
П. П. П. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител М. П. В.
с ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 5679.70 лв. с
ДДС, представляваща припадащата й се част, съобразно квотата в съсобствеността от ½
ид.ч. по отношение на делбения недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. Варна,
1
ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7, ап. 19 и представляващ самостоятелен обект с ид.
№ 10135.4504.300.48.19, представляващи действително сторени от З.П. разноски /разходи/ за
извършени през 2014г. и 2015г. в качеството й на съсобственик в общия имот подобрителни
строителни работи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
предявяване на претенцията – 15.11.2019г. до окончателното плащане.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваните части. Изложени са доводи, че вложените в общия имот разходи и
извършените строителни работи са установени от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от заключението на вещото лице. ВРС необосновано не е кредитирал
така събраните доказателства и не е отчел явната заинтересованост на показанията на
свидетелите на другата страна. Исковата сума съставлява половината от извършените в
общия имот разходи, като въззивницата е ремонтирала част от жилището. Две от стаите са
необитаеми, което се потвърждава от заключението на СТЕ. Не е ползвала частта на ищцата,
нито тя е идвала да я ползва, като твърдението за еднолично ползване на цялото е
голословно. Живее в този апартамент, няма друго жилище и не ползва част надвишаваща
съсобствената й. Вложените от нея средства следва да се понесат от другия съсобственик.
Моли за произнасяне в този смисъл, за отмяна на решението в обжалваните части и за
уважаване на претенцията й по сметки, а тази на ищцата – за отхвърляне като
неоснователна.
В отговор на жалбата П.П., действаща чрез майка си М.В. оспорва доводите в нея и
излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, в
обжалваните части и моли същото да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата не се явява и не
изразява становище. Въззиваемата страна поддържа изразената позиция по спора.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По
допустимостта на решението, съдът съобрази следното:
С влязло в сила на 15.10.2019г. Решение постановено по гр.д. № 10900/2018г. по
описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. № 20, вх. 14, ет. 7, ап. 19, представляващ жилище – Апартамент
№ 19 на седми етаж, със застроена площ от 81.25 кв.м., състоящ се от две спални, кухня,
дневна и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с ид.
10135.4504.300.48.19, при съседни обекти: на същия етаж – ид. 10135.4505.300.48.20, под
обекта – ид. 10135.4504.300.48.16 и над обекта – ид. 10135.4505.300.48.22, ведно с изба, със
застроена площ от 2.61 кв.м. и 1.0502% от общите части на сграда № 48, разположена в ПИ с
ид. 10135.4505.300 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/16.06.2007г. на
ИД на АГКК, между съделителите и при квоти, както следва:
2
1/2 ид.ч. за П. П. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
М. П. В. с ЕГН ********** и
1/2 ид.ч. за З. П. П. с ЕГН **********,
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на
П.Й.П., п. на 16.01.2018г.
В срока и по реда на чл. 346 от ГПК ищцата П.П., действаща чрез законния си
представител с писмена молба предявила претенции за осъждане на ответницата З.П. да й
заплаща суми, представляващи обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот в
размер на 200 лв. месечно за периода от датата на получаване на поканата за плащане на
наем – 23.11.2018г. до окончателното приключване на делото, ведно с лихва за забава върху
всяко месечно плащане от датата на поканата до датата на предявяване на претенцията в
съда. В съдебно заседание проведено на 07.02.2020г. ищцата уточнила евентуално
претенцията да се счита за заплащане на суми считано от датата на предявяване на
претенцията.
В същия срок и по реда на чл. 346 от ГПК съделителката З.П. от своя страна
предявила претенции по сметки за осъждане на ответницата П.П. да й заплати сумата от
5679.70 лева, представляваща припадащата й се част съобразно квотата й в съсобствеността
от действително сторените от ищцата в периода 2014-2015г. подобрителни разноски,
извършени в общия имот – коридор, кухня, тераса, баня, тоалет, спалня и подмяна на ел. и
ВиК инсталация в жилището, в качеството й на съсобственик, със знанието и без
противопоставянето на съсобственика, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяване на молбата – 15.11.2019г. до окончателното плащане
на сумата подробно описани по вид, местонахождение, обем и цена в молба на л. 105-107 и
л. 141-152 от делото.
В писмено становище ответницата П.П., чрез законния си представител оспорила
исковете с доводи, че твърдяните разходи и труд не са реално извършени в имота от ищцата
в твърдяния период и никога не е поискано съгласието й за извършване на същите. Навела
твърдения, че в посочения период подобренията в имота са извършени от общия
наследодател П.П.. Отправила искане за отхвърляне на исковете като недоказани по
основание.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство е приета покана от П.П. до З.П., обективираща искане на
първата считано от датата на получаване на поканата да й заплаща сумата от 200 лв. месечно
обезщетение за ползването на общия имот, съответстващо на дела й в съсобствеността.
3
Видно от Известие за доставяне, представено в оригинал и приложено на л. 109 от делото,
изпратената на 15.11..2018г. покана за наем е получена от З.П. на 23.11.2018г.
По повод предприето оспорване автентичността на подписа, положен за получател в
Известие за доставяне от 15.11.2018г., с протоколно определение от п.с.з. проведено на
15.11.2019г. по делото е открито производство по оспорване истинността на частния
документ, в частта относно положения за З.П. подпис за получател, на основание чл. 193 от
ГПК.
Пред ВРС е прието заключение на СКЕ за почерково изследване на документ, от
което се установява, че подписът в разписка към известие за доставяне № ИД PS 9002
00А9LА 6 – пощенски образец за получател, не е изпълнен от З. П. П..
По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Н.К. и П.З.. Свидетелите установяват в показанията си, че М.
живее на квартира в кв. „Левски“ и помолила същите да отидат до кв. „Владиславово“ да
говори със З.. Когато пристигнали пред блока, позвънила на седми етаж по домофонната
система, но З. така и не слязла да поговорят, нито отворила. И двамата свидетели не са
сигурни, че ищцата е говорила със З., но са сигурни, че блока е бил 20, а етажа 7 и че е
последвал отказ за разговор.
От заключението на проведената по делото СТЕ, изготвено от вещото лице Р.П. се
установява, че пазарната цена на деления апартамент възлиза на 80 500 лв. В жилището е
извършен частичен ремонт: към кухнята е приобщена съществуващата тераса. Стените са
със шпакловка и боядисани с латекс, пода е с теракот. Прозорците са с ПВЦ дограма.
Ремонт е извършен и в банята, тоалетната и една от стаите. Останалите две от стаите са
неизползваеми и необитаеми. Средният месечен наем за ползването на имота за периода
ноември 2018г. – февруари 2019г. възлиза на 232 лв./месец, а от март 2019г. – януари 2020г.
– на 260 лв./месец. Или за периода 23.11.2018г. – 10.01.2020г. общата наемна цена е в размер
на 3434 лв.
В заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Т.О. се установява, че действително
извършените в общия имот СМР, подробно описани по вид, количество, труд, материали и
обща стойност в количествено-стойностна сметка, към посочения в молбата момент на
изпълнение възлиза на 12 160 лв.
По инициатива на ищцата по претенцията по сметки по делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством показанията на свидетеля К.Т., а по искане на
ответницата са събрани показания на свидетелите Х.П. и Н.Н.. В показанията си, първият
свидетел, приятел на общия на страните наследодател, установява, че приживе П. предприел
ремонтни работи в жилището в блок 20, след смъртта на баба М.. През 2016г. изхвърлил
стари мебели, изкъртил банята, хола, антрето, като ремонтът отишъл до лятото. След
известно време разбрал от дъщеря му, че П. е починал.
4
Втората група свидетели установяват, че ремонта на жилището е извършен от З.,
която осигурявала материалите и заплащането на труда на майсторите. Извършила е
основен ремонт през 2014-2015г. в хола, антрето, кухнята, банята и тоалета, като е
шпакловала стените, подменила е дограмата, ел. и ВиК инсталациите в апартамента,
поставила е подови настилки. Свидетелят П. осъществявал контрола върху строителните
работи в апартамента в дните, в които не е бил на работа. Свидетелят Н., специалист по
вътрешно строителство, установява в показанията си, че през 2015г. З. се обърнала към него
за съвет как да ремонтира жилището си. Свидетелят посетил жилището „тип
комунистически апартамент, панелка“ и я посъветвал, че първо следва да започне с
къртенето – баня, тоалетна, тераса. Баща й по това време боледувал – имал болки в корема,
впоследствие се оказало, че има рак на корема. З. намирала къртачи, баща й осигурил
инструменти, свидетелят осигурил работници и ремонтът започнал. Свидетелят лично
поставил теракота на банята и на тоалетната, както и в кухнята. З. сменила врати и дограми,
като осигурила всичко необходимо за извършване на ремонтните работи. При
осъществяването им помагали вуйчо й, приятели, свидетелят, както и баща й когато може.
По време на ремонта З. и баба й живели на квартира.
При тези факти в обжалваното решение ВРС квалифицирал първата претенции по
сметки като такава по чл. 31, ал. 2 от ЗС. По същата изключил от доказателствата по делото
неавтентичният документ – известие за доставяне на поканата и формирал извод, че покана
не е връчвана на съсобственика. Въз основа на събраните гласни доказателства приел, че до
датата на предявяване на искането за плащане на обезщетение за едноличното ползване –
15.11.2019г., общото жилище ползвала еднолично ответницата, а П.а не е имала достъп до
същото, формирал извод за основателност на претенцията за времето от 15.11.2019г. до
окончателното извършване на делбата, в който смисъл уважил предявеното искане до
размера от 130 лв. месечно. Втората претенция квалифицирал като иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС,
по който след анализ на гласните доказателства приел за недоказано по делото разходите да
са извършени от ответницата и времето на извършването им, поради което приел същата за
недоказана по основание и я отхвърлил.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Производството е с предмет съдебна делба на недвижим имот, във фазата по
извършването й. Предмет на въззивното производство е решението на ВРС по претенциите
по сметки.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
5
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. След получаването му
съсобственикът изпада в забава и от този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Т.е. писменото
поискване е елемент от фактическия състав на обезщетението по този ред.
В конкретния случай е установено по делото от заключението на СГЕ, което съдът
кредитира като обективно дадено, че известието за доставяне от 15.11.2018г., сочещо със
съдържанието си, че поканата отправена и получена от съсобственика З. П.а на 23.11.2018г.
е неавтентичен документ. Като неистински документ, с решението си по делото ВРС е
изключил същия от доказателствата по делото на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК.
Следователно и при липса на други доказателства, получаване на отправената до ползващия
съсобственик покана, като елемент от фактическия състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2
от ЗС не е доказано по делото, поради което предявеният на това основание иск за
присъждане на обезщетение от поканата до предявяване на иска е бил неоснователен. В
решението липсва постановен отхвърлителен диспозитив по този иск, с аргумент, че е
налице евентуална претенция за обезщетение от датата на предявяване на претенцията.
Евентуалната претенция е заявена много след изтичане на преклузивния срок по чл. 346 от
ГПК, което не е съобразено от състава на ВРС, но този въпрос е извън обхвата на въззивен
контрол.
Евентуалното искане за заплащане на обезщетение от момента на предявяване на
претенцията по сметки в първо съдебно заседание във фазата по извършване на делбата,
заявено от ищцата в хода третото съдебно заседание в тази фаза, не е предявено като
привременна мярка досежно ползването по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, а като искане по
сметките по чл. 346 от ГПК, с предмет – заплащане на обезщетение на основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за лишаване от ползването на имота, но за бъдещ период от време, а именно – от
първото заседание във втората фаза на делбата до окончателното й извършване. Така
предявеният иск е процесуално недопустим. Както това е прието и в Решение № 182 от
26.01.2017г. по гр.д. № 2067/2016г. на ВКС, ІІ ГО, такова искане не може да се претендира
за бъдещ, а само за минал период от време, през който съответно съделителят е лишен от
възможността да ползва имота. Недопустимо е да се присъжда претендирано от
съсобственик обезщетение за бъдеще време на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, с каквото е бил
сезиран съдът. В случая не е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, а претенция по чл.
31, ал. 2 от ЗС, заявена по реда на чл. 346 от ГПК, извън визирания в него срок. Това е така,
защото срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е
преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения
между съсобствениците осъдителни искове след изтичането на този срок, както и да се
претендират суми за времето след първото заседание във втората фаза на делбеното
производство, както е в настоящия случай. Като се е произнесъл по същество по
6
недопустима претенция по сметки, ВРС е постановил недопустим съдебен акт, лишавайки
съсобственика от правото да претендира обезщетение и за този период, но след като същият
е изтекъл, с отделен иск. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, пр. I от ГПК в тази част
обжалваното решение следва да се обезсили като постановено по недопустим иск, като
производството се прекрати по недопустимата част от искането.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, разгледана от
ВРС на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:
Предмет на заявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция в случая е парична сума,
съставляваща стойност на извършени от ищцата З.П. подобрения в съсобствения на
страните имот – апартамент, извършени в качеството й на държател на частите на
съсобственика с негово съгласие.
Установено е по делото, че страните са наследници на П.Й.П., починал на
16.01.2018г. Съсобственият имот – жилище, е допуснат до делба при равни квоти между
двете съделителки и е изнесен на публична продан. В тази част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
По твърдения на З.П., строителните подобрения в общия имот са извършени в
периода 2014-2015г., т.е. приживе на наследодателя. Ето защо правната квалификация на
така предявената претенция по сметки е чл. 12, ал. 2 от ЗН. Претенцията по чл. 12, ал. 2 от
ЗН е в тясна връзка с исканията за уреждане на сметките между наследниците и затова тя
трябва да бъде заявена най-късно в първото заседание след допускане на делбата съгласно
постановките на т. 4 от Постановление № 4 от 30.10.1964г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са
спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг
начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението
може да се даде в имот или в пари.
От съвкупната оценка на събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията
на свидетелите П. и Н., се установява, че основен ремонт на жилището е извършен от З. през
2014-2015г., която осигурявала материалите и заплащането на труда на майсторите.
Извършила е основен ремонт в хола, антрето, кухнята, банята и тоалета, като е шпакловала
стените, подменила е дограмата, ел. и ВиК инсталациите в апартамента, поставила е подови
настилки, след първоначално цялостно къртене на банята, тоалетната и терасата. Баща й по
това време боледувал – имал болки в корема, впоследствие се оказало, че има рак на корема,
но помагал с осигуряване на инструменти. З. сменила врати и дограми, като осигурила
всичко необходимо за извършване на ремонтните работи. Съдът кредитира показанията на
тази група свидетели изхождайки от тяхната непосредственост, логическа подреденост,
взаимност и систематичност, поради което приема същите за обективни. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля К.Т. сочещ, че ремонта на жилището е извършен от наследодателя
7
на страните П., доколкото показанията на същия са непоследователни и лишени от
конкретика относно момента на извършване на строителните работи /2006г. или 2016г./; не
са плод на преки и трайни във времето впечатления на свидетеля, а са изолирани и
вътрешно хаотични. Ето защо, съставът на ВОС приема, че частичните подобрителни
работи в съсобствения имот са извършени от З.П. в периода 2014-2015г., с нейни средства,
труд и усилия. Стойността на действително изпълнените в общия имот СМР към този
момент възлиза на 12 160 лв. съгласно заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Т.О.,
което съдът цени като обективно дадено и неоспорено от страните по делото. За
претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН от друга страна е достатъчно обективно да е установено,
че спомогналия за увеличението стойността на наследственото имущество е възнаграден с
дарение, завещание, ползване на имота на наследодателя докато е бил жив или по друг
начин. Законът не определя формата, в която да е станало възнаграждаването. Доктрината и
съдебната практика приемат, че ползването на имота приживе на наследодателя от
спомогналия да се увеличи стойността на наследственото имущество е форма на
възнаграждение на бъдещия наследник, ако периода на ползване е бил приживе на
наследодателя и е бил значителен. В случая въззивницата по нейни твърдения, заложени в
молбата, с която е предявена претенцията по сметки, е живяла в наследствения имот от
2003г., вкл. и към момента на откриване на наследството на общия наследодател към 2018г.,
както и към настоящия момент. Периодът е значителен спрямо стойността на материалния
принос на въззивницата /половината от стойността на извършените СМР е 6080 лв., а
претендираната стойност е 5679.70 лв./. Ето защо, доколкото З.П. е ползвала жилището
приживе на наследодателя за период повече от 15 години /2003-2018г./, съдебният състав
приема, че въззивницата е била възнаградена приживе от наследодателя под формата на
безвъзмездно ползване на жилището за значителен период от време. Следователно не са
налице предпоставките за пресмятане на увеличението в нейна полза, като предявеният на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Решението на ВРС в тази част като постановено при неправилна правна
квалификация на иска следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се
отхвърли предявения иск.
Пред настоящата инстанция страните не претендират разноски.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 3 и чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3505 от 27.07.2020г. по гр.д. № 10900/2018г. по описа на
ВРС, ХLII-ри състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС З. П. П. с
ЕГН ********** е осъдена да заплати на П. П. П. с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител М. П. В. с ЕГН ********** сумата от по 130.00 лв. месечно,
8
представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните делбен
недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 20, вх.
14, ет. 7, представляващ самостоятелен обект с ид. № 10135.4504.300.48.19, съразмерно с
квотата на ищцата в съсобствеността от ½ ид.ч., за времето от датата на предявяване на
претенцията по сметки – 15.11.2019г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията - 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10900/2018г. по описа на ВРС, ХLII-ри
състав и по в.гр.д. № 2875/2020г. по описа на ВОС в тази част, като процесуално
недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 3505 от 27.07.2020г. по гр.д. № 10900/2018г. по описа на ВРС,
ХLII-ри състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е отхвърлен
предявеният от З. П. П. с ЕГН ********** срещу П. П. П. с ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител М. П. В. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответницата да й заплати сумата от 5679.70 лв. с ДДС, представляваща припадащата й се
част, съобразно квотата в съсобствеността от ½ ид.ч. по отношение на делбения недвижим
имот – апартамент № 19, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7,
ап. 19 и представляващ самостоятелен обект с ид. № 10135.4504.300.48.19, представляващи
действително сторени от З.П. разноски /разходи/ за извършени през 2014г. и 2015г. в
качеството й на съсобственик в общия имот подобрителни строителни работи, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията –
15.11.2019г. до окончателното плащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН предявеният от З. П. П. с ЕГН
********** срещу П. П. П. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител М. П. В. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да й заплати
сумата от 5679.70 лв., представляваща стойност на увеличение на наследството извършено
от нея чрез извършени през 2014г. и 2015г. подобрителни строителни работи, съразмерно с
припадащата й се част и квотата в съсобствеността от ½ ид.ч. в делбения недвижим имот –
апартамент № 19, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл. 20, вх. 14, ет. 7, ап. 19 и
представляващ самостоятелен обект с ид. № 10135.4504.300.48.19, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията – 15.11.2019г. до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10