Р Е
Ш Е Н
И Е № 45
29.01.2020г., гр.Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №929 по описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от С.Н.П.
***, чрез пълномощник адв. С.П.,*** против ОДМВР Стара Загора. Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в общ размер на 700.00 (седемстотин) лева,
представляващи обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер
на 400 лева по АНД №118/2019г.
на Районен съд – Чирпан, по което с решение бил отменен като незаконосъобразен електронен
фиш /ЕФ/, серия К №2561854 на ОДМВР Стара Загора и за заплатено възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лева по канд № 408/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора. Претендира и присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Оспорващият, редовно призован за с.з., не се явява и
не се представлява, като от пълномощника се депозират писмени бележки.
Ответникът – ОДМВР Стара Загора, редовно призован, не
се представлява и не взема становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита
исковата молба за за основателна по изложени в с.з. доводи.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С ЕФ, серия К №2561854 ОДМВР Стара Загора, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на С.Н.П. била наложена глоба в размер на 300лв. за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. ЕФ бил обжалван от наказаният пред
Районен съд – Чирпан, където било образувано АНД №118/2019г., по което с
Решение №34/25.07.2019г. съдът отменил жаления ЕФ. Съдебният акт бил обжалван пред
Административен съд Стара Загора, където било образувано канд № 408/2019г.,
като с Решение №399/28.11.2019г. касационната инстанция оставила в сила
решението на въззивния съд.
Видно от доказателствата, съдържащи
се в АНД №118/2019г. на Районен съд – Чирпан (приложено по настоящото дело), в
производството пред тази инстанция С.П. упълномощил /л.8/ адвокат
С.П. да изготви жалба против ЕФ, серия К №2561854 на
ОДМВР Стара Загора и да го представлява пред РС Чирпан до
приключване на делото, да води делото /анд/, вкл. и да признава искания на
противната страна и пр. Видно от приложения в делото на РС договор за правна
защита и съдействие от 18.03.2019г. адвокат П. и С.П. договорили възнаграждение
за адвокат П. в размер на 400 лева, която била заплатено напълно и в брой. По
делото били проведени три открити с.з., на които адв. П. присъствал в
качеството си на пълномощник на г-н П..
Пред касационната инстанция се
удостоверява, че от адв. П. било подадено възражение против касационната жалба
на ОДМВР Стара Загора, прикрепено с договор за правна защита и съдействие от
29.08.2019г. с предмет изготвяне на касационна жалба и процесуално
представителство по образуваното пред Адм.Съд Стара Загора дело и пр., като за
това било договорено възнаграждение от 300 лева, което било изплатено изцяло и
в брой. На проведеното открито с.з. пред касационния съд на 31.10.2019г. адв. П.
не се явил, нито настоящият ищец присъствал.
Искът е подаден на 10.12.2019г.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:
Според
разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК /ред. на ДВ, бр.94/2019г./, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на правото на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – ОДМВР Стара
Загора по основната искова претенция. Налице е незаконосъобразен акт – електронен
фиш, издаден от ОДМВР Стара
Загора, който е отменен с влязло в законна сила решение на съд.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.11.2019г. Незаконосъобразният акт е
издаден от ответната
страна - Областна дирекция на МВР – Стара Загора, която е юридическо лице
съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и
следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че конкретния кат не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд. В
нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление №19-1228-001120/17.05.2019г. Началник
сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влезлия в законна сила съдебен акт, с който
е постановена отмяната на визирания
електронен фиш, издаден от ОДМВР Стара Загора,
следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на общо 700 лева, като съставляващи заплатените от
ищеца суми за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по
АНД №118/2019г. по описа на Районен съд – Чирпан и по канд №408/2019г. по описа
на този съд в полза на адв. С.П., Съдът намира, че от събраните пред него доказателства,
действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца П. в
полза на упълномощения от него адвокат. Налице са не оспорени писмени
доказателства в тази насока, а именно два договора за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адвокат П., в които намират отражение фактите
на договорени и заплатени в брой суми, съотв. от 400лв. и от 300 лева, като те
изрично удостоверяват и тяхното заплащане в брой.
В така приложените договори пред РС и пред
касационния изрично има вписано, че се сключват по повод и процесуално
представителство във връзка с обжалване на цитирания по-горе ЕФ, съотв.
решението на РС-Чирпан. Ето защо няма съмнение, че договарянето и заплащането
на въпросната сума в общ размер на 700 лева касае точно защитата против ЕФ,
сер. К № 2561854, чиято отмяна от РС-Чирпан е постановена и чийто съдебен акт е
потвърден от Административен съд Стара Загора. От данните по анд №118 се удостоверява /вж. протоколите
от откритите с.з./ по несъмнен начин, че от страна на адв. П. действително има реализирана
дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на
настоящия ищец, негов доверител, както и че същият е изготвил и писмения
отговор по касационната жалба на ОДМВР Стара Загора.
По отношение на така заплатената сума
следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по
отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления /ЕФ/ подлежат на
обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по
ЗОДОВ и това е така до промяната, извършена с ДВ бр.94/2019г., в сила от
03.12.2019г. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие от незаконосъобразността на електронен фиш, действия или
бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по
обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този
смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело
№2/2014г., ОСГК и Първа, и Втора колегия на Върховния административен съд, в
мотивите на което се сочи, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. Доколкото разноските и пред
двете съдебни инстанции са извършени преди изменението на чл.63 от ЗАНН, то
така заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи
направени от ищеца разноски за един адвокат в хода на съдебното оспорване на цитирания
електронен фиш, издаден от ответника, се явява изцяло основателна, а предвид
ангажираните писмени доказателства – и доказана.
С оглед доказаността на постановената отмяна по
съдебен ред на въпросния електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени
вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление, като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на
ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което се постановява, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо, Съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът не прави искане за присъждане на
законната лихва върху претендираната сума, поради което такава не му се следва.
Основателно обаче е искането за
присъждане на направените в това производство разноски, които съдът намира за
своевременно поискани и доказани до претендирания размер от 360 лева, от които
350 лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, като липсва възражение
за неговата прекомерност и 10 лв. заплатена ДТ.
Гореизложеното мотивира Съдът да приеме,
че се установяват и доказват кумулативните предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция на С.П. се явява изцяло основателна и доказана по основание
и размер, и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
изцяло претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Електронен фиш,
сер. К №2561854 на
ОДМВР Стара Загора, ведно с направените в това производство деловодни разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.203
и сл. от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.Н.П. ***, ЕГН-**********, сума в
размер на 700 (седемстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен
електронен фиш, сер. К №2561854,
издаден от ОДМВР Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.Н.П. ***, ЕГН-**********, разноски
по делото в размер на 360 (триста и шестдесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.