№ 1089
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200501016 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ЗД
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***” 43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б. – изпълнителни
директори, чрез адв. Т. С. Г., против решение № 201/ 24.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 877/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с искане за
отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на
доказателствата избирателно.
Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като противоречи на
действителното правно положение. Сочи се, че е налице несъответствие на
решението с извънпроцесуалното материалноправно положение. Нарушени са
правилата на логиката /опитните правила/ при преценка на фактическия и
доказателствен материал, което е довело до погрешни фактически
констатации и оттам до неправилни правни изводи.
Поддържа се, че съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът
1
основава решението си върху закона и в решението си излага мотиви, в които
се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото,
игнорирал е по-голямата част от тях, което е в противоречие с
процесуалните норми. Той следва да изхожда от сведенията, съдържащи се в
доказателствата, такива каквито са. Обсъдил е поотделно и едностранчиво
само част от доказателствата. Навежда се, че съдът е постановил решението си
в нарушение на горепосочените процесуални правила.
Поддържа се, че съдът неправилно е определил предмета на спора, а
именно: „Съдът достига до извод, че страните спорят по размера на щетите и
по механизма на ПТП, като ответникът твърди вина на водача, застрахован
при ищеца." Неправилността следва от това, че видно от отговора на исковата
молба ответникът изрично е заявил, че не оспорва размера на обезщетението:
„Не оспорвам размера на причинената щета на лекия автомобил", което на
практика означава, че ответникът не оспорва и механизма на ПТП, а само
твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, тъй като времето на настъпване на
ПТП не отговаряло на понятието за „нощ", поради което не бил извършил
нарушение на чл. 71, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Единствено
това обстоятелство оспорва ответникът. Сочи се, че първостепенният съд не е
споменал действителния предмет на спора - дали времето на ПТП попада в
обхвата на понятието за сумрак, а оттам и неизпълнението на задължението на
ответника по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържа се, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал и не е
обсъдил следните доказателства: документите, съдържащи се в приетата като
доказателство по делото, административно-наказателна преписка срещу Р.
С. П.; справката от Националния институт по метеорология и хидрология,
както и влязлото в сила решение по касационно НАХ дело №
20237030600130/2023 год. на Административен съд Благоевград. Показанията
на свидетелката Р.Т. само са споменати, не са обсъдени и са превратно
тълкувани. В абсолютно противоречие с тях и с всички останали
доказателства по делото, съдът направил напълно погрешния, необоснован
и неагументиран извод, че посоченият в исковата молба механизъм на ПТП
не бил безспорно установен. Прави се довод, че това е в противоречие с
процесуалните норми и е довел до постановяване на неправилно решение.
2
Твърди се, че съдът никъде в решението си не обсъжда въпроса за вината
на ответника за настъпване на процесното ПТП, нито доказателствата, които
категорично установяват тази вина. Никъде в решението на
първоинстанционния съд не е споменато по какъвто и да било начин
обстоятелството, че настоящият иск е предявен за главница в размер 1221.74
лева /хиляда двеста двадесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща 1/2 /една втора/ от застрахователното обезщетение в размер
на 2443.47 лева.
Поддържа се, че въпреки недоказаността на вината на водача на л.а.
„Шкода Фабия" ***, ЗД ЕВРОИНС" АД е приело наличие на съпричиняване и
е предявило исковата си претенция само за една втора от изплатеното
обезщетение.
Навежда се, че предвид всички събрани доказателства в
първоинстанционното производство се доказа участието и вината на
ответника за настъпване на процесното ПТП е доказана. Относно вината на Р.
С. П. за причиняване на ПТП, компетентите органи са посетили
местопроизшествието, установили са обстоятелствата, включително и
условията на видимост и светлината на местопроизшествието, настъпило
извън населено място, на извънградски планински път. В тази връзка органите
на КАТ са констатирали и извършеното нарушение от ответника по чл. 71 от
Закона за движение по пътищата.
Сочи се, че за извършеното от Р. П. нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. е
съставен АУАН № 979550 от 17.10.2029 год. Издаденото срещу ответника
Наказателно постановление № 19-0331- 001083 от 27.11.2019 г. е потвърдено с
решението по НАХ дело № 20201240200013 от 2020 год., както и с
окончателното решение в касационното производство по НАХ дело №
20237030600130/2023 год. НП е влязло в сила на 28.04.2023 год.
Документите от приетата по настоящото производство административно-
наказателната преписка доказват напълно и категорично вината на ответника
за настъпване на процесното ПТП. Видно от събраните показания на
свидетелката, Р. П. не е бил на местопроизшествието, изоставил е каруцата и е
избягал с коня. Съшият не е тестван за употреба на алкохол. Съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал.1 от ЗДВП всяко пътно превозно средство с
3
животинска тяга е задължено да има светещо тяло, излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина, при движение, както през нощта, така и при
намалена видимост. Същевременно в ЗДвП няма определение за понятието
„нощ", както твърди ответникът в отговора на исковата молба. ПТП е
настъпило през нощта /преди да изгрее слънцето /което според справката е
станало в 7:39 ч. /почти половин час преди изгрева на слънцето/.
Управляваната от ответника каруца е била на практика невидима и
неразличима на главния път на който се е намирала. Навежда се, че
същевременно е налице „намалена видимост" по смисъла на т. 55 от § 6
на ЗДвП. "Намалена видимост" е налице при здрач, мъгла, валеж,
запрашеност, задименост и други подобни. Прави се довод, че ако се приеме
твърдението на самия ответник, че в момента на ПТП е било „сумрак", то това
напълно попада в определението на закона за „намалена видимост" и за частта
от денонощието в която още не е изгряло слънцето /нощ/. „Здрач" означава
„полутъмно състояние" и е синоним на сумрак /използваното от ответника
понятие/. Твърди се, че касационният административен съд със своето
влязло в сила решение е приел категорично, че: .. Безспорно е установено,
че Р. П. на горепосочената дата и на посоченото място е осъществил
фактическия състав на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП - управлява ППС с животинска
тяга, на което не е поставил светещо тяло, излъчващо бяла и жълта светлина,
при движение през нощта."
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 201/
24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 877/ 2021 г. по описа на РС – Разлог,
като съдът постанови друго такова, с което да уважи иска. Претендира
сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
4
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1016/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 14.11.2024 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5