РЕШЕНИЕ
№ 3723
гр. Пловдив, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330119935 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. К., ЕГН ********** и Г. Т. К., ЕГН
**********, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците твърдят, че на 04.08.2010 г. в полза на „Банка Пиреос България“ АД бил
издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 7171/02.08.2010 г. по ч. гр. д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС. С молба от
01.09.2010 г. „Банка Пиреос България“ АД образувало изпълнително дело № **** г. по
описа на ***, с рег. № ****, с район на действие ОС – Пловдив. Твърдят, че покана за
доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело била връчена на длъжниците
лично.
Посочват, че на 08.09.2010 г. били наложени запори на банковите им сметки в
различни кредитни институции, като на 05.10.2010 г. била наложена възбрана на недвижими
имоти на ищците в режим на СИО, находящи се в с. П., а на 07.10.2010 г. – извършен опис
на възбранените недвижими имоти. Твърдят, че в периода 29.10.2010 г. – 29.11.2010 г. била
проведена публична продан, която не е станала по смисъла на ГПК.
На 17.12.2010 г. последвал запор на трудовото възнаграждение на ищцата Ц. К.,
който не бил изпълняван.
Сочи се, че в периода 30.04.2011 г. – 28.05.2014 г. били провеждани няколко
публични продани на недвижимите имоти в с. П., последната от които била за периода
28.04.2014 г. – 28.05.2014 г., като на 29.05.2014 г. бил обявен за купувач на имотите –
наддавачът „БГ ЛЕНД СИС“ ООД, ЕИК *********, на което дружество било издадено
постановление за възлагане.
Твърди се, че само по отношение на ищеца Г. К. вземанията по издадения по ч. гр. д.
№ 11741/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист били присъединени към изпълнително
1
дело № **** г. по описа на **** ***, по което на 28.10.2014 г. бил продаден собствен на
ипотекарния длъжник „ЗК Лондон Груп“ ЕООД недвижим имот за сумата от 62 668.80 лева.
Ищците твърдят, че в резултат на извършени погасявания, съгласно Разпределение от
18.03.2015 г. по изп. дело № **** г. и Разпределение от 28.11.2014 г. по изп. дело № **** г.,
и двете по описа на **** ***, остатъкът на задължението за главница по изп. дело № **** г.
и издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС, бил 24 867.47
лева.
Посочват, че след приключилите публични продани, на 03.06.2016 г. била подадена
молба за конституиране на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като частен
правоприемник, въз основа на Договор за цесия от 14.01.2016 г. на остатъка от вземанията
по изпълнителното дело.
С Разпореждане от 31.07.2018 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД било
конституирано като взискател по изп. дело № **** г. по описа на **** ***, като частен
правоприемник на вземанията по издадения по ч. гр. д. № 11741/2010 г. изпълнителен лист.
Твърдят, че на 20.02.2020 г. бил насрочен опис на движими вещи на Ц. К., който не
се състоял, а на 09.01.2020 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на същата в
ОД на МВР – Пловдив, който към настоящия момент се изпълнявал ежемесечно.
Ищците излагат, че не дължат остатъка от претендираната по изпълнително дело №
**** г. по описа на **** ***, рег. № ****, сума в размер на 24 867.47 лева, представляваща
главница по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г., тъй като същата е
погасена по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Навеждат доводи, че по отношение на ищеца Ц. К. вземането е перемирано на дата
29.05.2016 г. с изтичане на две години от датата на обявяване на купувач по изп. дело №
**** г. по описа на **** *** – 29.05.2014 г., а за ищеца Г. К. – на дата 28.10.2016 г., с
изтичане на две години от датата на обявяване на купувач по публична продан по изп. дело
№ **** г. по описа на **** ***, към което по отношение на К. били присъединени
вземанията по изп. дело № **** г.
В тази връзка считат, че молбата от 03.06.2016 г. за конституиране на ответника като
взискател не представлява искане за предприемане на конкретно действие, изграждащо
определен изпълнителен способ, поради което и не прекъсва срока за перемпция нито
давностния срок за вземанията.
Твърдят, че ответникът е конституиран като взискател едва на 31.07.2018 г., към
която дата производството по изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.
Поради това, сочат, че исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
и извършените такива след дата 29.05.2016 г. и дата 28.10.2016 г., включително и удръжките
от трудовото възнаграждение на ищеца Ц. К., са ненадлежни, поради което не са прекъснали
погасителната давност за вземането за главница.
Считат, че дори да се приеме, че давностният срок е започнал да тече от датата на
прекратяване на изпълнителното дело, задълженията са погасени по давност, както следва:
на 29.05.2021 г. за Ц. К. и на 28.10.2021 г. за Г. К..
С уточняваща молба от 20.01.2022 г. е посочено, че ищците са осъдени да заплатят
солидарно следните суми: 25 381.37 евро – главница, дължима по Договор за кредит от
16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г.; 783.66 евро – просрочена лихва за периода
30.04.2010 г. – 29.07.2010 г.; 28.55 евро – наказателна лихва за периода 30.04.2010 г. –
29.07.2010 г.; законна лихва върху главницата, считано от 30.07.2010 г., както и 1024.60 –
разноски.
Направено е уточнение, че изп. дело № **** г. по описа на **** *** е образувано на
2
01.09.2010 г. от „Банка Пиреос България“ АД против солидарните длъжници „ЗК Лондон
Груп“ ЕООД и Г. Т. К., като предмет на изпълнителното дело са сумите: 126 620.74 лева –
главница по Договор за инвестиционен кредит от 16.01.2007 г.; 2286.29 лева – лихва за
забава и 2578.14 лева – присъдени съдебни разноски. Твърди се, че към настоящия момент
производството по принудително изпълнение не е приключило.
Поддържа се, че по изп. дело № **** г. по описа на **** ***, ищецът Г. К. също е
солидарен длъжник заедно с ищеца Ц. К., поради което и само по отношение Г. К.
вземанията по двете изпълнителни дела са присъединени.
Твърди се още, че в резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение на Ц.
К. от 09.01.2020 г. до настоящия момент по процесното изпълнително дело е получена
сумата от 2400 лева в резултат на удръжка в размер на по 200 лева месечно в продължение
на 12 месеца. Твърдят, че с удържаната сума са погасявани такси по изп. дело № **** г. по
описа на **** *** и законни лихви, като не е погасявана главницата в размер на 24 867.47
лева.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в
размер на 24 867.47 лева, представляваща непогасена главница, дължима по Договор за
кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1/25.02.2010 г., сключени с „Банка Пиреос България“ АД,
дължима по изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***, рег. № ****, образувано за
принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 04.08.2010 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 7171/02.08.2010 г. по ч. гр. д. №
11741/2010 г. по описа на ПРС. Претендират сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
В първото открито съдебно заседание, ответното дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД изразява становище за недопустимост на предявените искове. В условията
на евентуалност, изразява становище за неоснователност на предявените искове, като
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага, че въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на
**** ***. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980 г., отменено с т. 10 от ТР № **** г., обявено
на 26.06.2015 г., като счита, че давността е била прекъсната с образуването на изпълнително
дело, а по силата на ППВС № 3/1980 г., което е действало към образуване на изпълнително
дело № **** г. по описа на **** ***, давността била и спряна, като спирането на давността
следвало да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР № **** г. Във връзка с
горното, ответникът заявява, че давността за вземането започнала да тече отново на
26.06.2015 г.. По съществото на спора, счита, че в настоящия случай се прилага общият
петгодишен давностен срок, като заявява, че давността по отношение на вземането е
прекъсвана. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Относно допустимостта:
Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, е
неоснователно, доколкото предявените искове целят признаване със сила на присъдено
нещо, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 24 867.47 лева –
представляваща непогасена главница, обективирана в изпълнителен лист от 04.08.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС, поради настъпила погасителна давност.
Предвид направеното оспорване на иска и липсата на признанието му, следва, че спорен
3
предмет е налице, като ищците имат правен интерес да бъде установено, че не дължат
непогасена сума по изпълнителния лист.
По същество:
Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото
изпълнителен лист, че в полза на „Банка Пиреос България“ АД е издаден изпълнителен лист
от 04.08.2010 г. по ч.гр.д. № 11741/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ-ти гр.
състав, срещу ищците Г. Т. К. и Ц. Д. К., солидарно да заплатят, следните суми: 25 381.37
евро – главница по Договор за кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1 от 25.02.2010 г.; 783.66
евро – просрочена лихва за периода от 30.04.2010 г. до 29.07.2010 г.; 28.55 евро –
наказателна лихва за периода от 30.04.2010 г. до 29.07.2010 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.07.2010 г. до окончателното издължаване, както и сумата от 1024.60 лева –
разноски по делото, въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на ****
***, рег. № **** на КЧСИ, както и, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от „Банка Пиреос България“ АД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Ищците сочат, че по изпълнителното дело, са извършвани плащания, като видно и от
Удостоверение /л.41/, издадено с изх. № ****/04.02.2020 г. от **** *** по изпълнителното
дело № ****, се установява, че дължимата сума по издадения изпълнителен лист от
02.08.2010 г. е в размер на 24 867.47 лева – представляваща непогасена главница.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията
на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща
възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото
право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до
това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното
вземане в период след възникването му до момента на предявяване на иска.
С оглед характера на вземането за дължими суми по договор за кредит и
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с
изтичане на петгодишна давност, съответно за главница.
Относно твърденията на ищците, че вземането им е погасено по давност в рамките на
образувания срещу тях изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № **** г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
4
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
От приложеното изпълнително дело № **** г. по описа на **** ***, рег. № **** на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд– Пловдив, се установява следното:
На 01.09.2010 г. е подадена молба от първоначалния взискател за образуване на
изпълнително дело пред **** ***, с район на действие Окръжен съд– Пловдив. /л.82/, въз
основа на издадения изпълнителен лист от 04.08.2010 г. срещу двамата солидарни
длъжници. В нея са посочени конкретни изпълнителни способи при липса на доброволно
плащане – възбрани на техните собствени недвижими имоти, запор на движими вещи, запор
на дружествени дялове, възнаграждения, опис, оценка и публична продан на същите, запор
върху банкови сметки. Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид
изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР №
**** г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.
На същата дата - 01.09.2010 г., срокът е бил прекъснат и, поради наложени от ****
/л.105/: възбрана на недвижими имоти – собственост на Г. Т. К. и е насрочен опис на
същите на 07.10.2010 г.; запор върху капитала на търговско дружество „ЗК – Лондон
Аква Груп“ ЕООД и запор върху капитала на търговско дружество „ЗК – Лондон
Груп“ ЕООД – собственост на Г. Т. К.; запор върху банковите сметки на Г. Т. К., както
и в качеството му на ЕТ „**** – Г. К.“; възбрана на недвижим имот – собственост на
„ЗК – Лондон Груп“ ЕООД, който служи за обезпечение на вземането по изп.дело,
съгласно договорна ипотека; насрочен опис на движимите вещи на длъжниците,
находящи се в жилището им; както и запор върху банковите сметки на Ц. Д. К..
Изпратени са съобщения до Служба по вписванията – Пловдив за вписване на
възбрани върху недвижимите имоти (вписани на 08.09.2010 г.), запорни съобщения до
търговските банки, запорни съобщения до Агенция по вписванията – Търговски
регистър /л.107-176/.
Срокът е бил прекъснат на 10.09.2010 г., когато първоначалния взискател е подал
молба до **** ***, с искане изп. производство срещу длъжника Г. Т. К. да бъде
насочено и към имота, който служи за обезпечение, съгласно Договорна ипотека.
/л.216/.
Впоследствие са извършени справки за имуществото, като искането за тях и самото
им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността,
доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
5
/съобразно ТР/. По делото са извършени справки за имущественото състояние на
длъжниците.
Срокът е бил прекъснат на 04.10.2010 г., когато са наложени от **** /л.390/: запор
върху акции – собственост на Ц. Д. К.; възбрана на недвижими имоти – собственост на
Ц. Д. К.; както и запор върху МПС-та, които се намират в режим на СИО между Г. Т.
К. и Ц. Д. К. като е насрочен опис на същите на 07.10.2010 г.
Впоследствие са извършени справки за имуществото, като искането за тях и самото
им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността,
доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
/съобразно ТР/. По делото са извършени справки за имущественото състояние на
длъжниците.
От материалите по изпълнително дело, се установява, че на 07.10.2010 г. /л.434/, по
изп.дело № **** г., **** е извършен опис и оценка на недвижими имоти –
собственост на длъжниците Г. Т. К. и Ц. Д. К., като е насрочена публична продан на
описаните имоти: от 29.10.2010 г. до 29.11.2010 г. Видно от Протокол /л.563/ от
30.11.2010 г., предвид липсата на наддавателни предложения, проданта е обявена за
нестанала, за което е редовно уведомен първоначалния взискател.
Със запорно съобщение от дата 27.12.2010 г. е уведомено „Общинска охрана“ ЕАД, че
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ц. Д. К., като видно от запорното
съобщение, посоченото дружество е посочило, че същото е в ликвидация, както и, че
длъжникът К. не работи във фирмата от 15.11.2010 г. и няма да получава
възнаграждения. /л.571/.
Срокът е бил прекъснат на 15.04.2011 г. , когато с молба /л.577/ от първоначалния
взискател до ****, по изп.дело № **** г. е поискано да се насрочи втора по ред
публична продан върху недвижимите имоти, които се намират в режим на СИО между
длъжниците Г. Т. К. и Ц. Д. К., като на 19.04.2021 г. **** *** е насрочил втора по ред
публична продан на описаните имоти, която да се проведе от 30.04.2011 г. до
30.05.2011 г.. /л.586/. Видно от Протокол /л.611/ от 31.05.2011 г., предвид липсата на
наддавателни предложения, проданта е обявена за нестанала, за което е редовно
уведомен първоначалния взискател.
Срокът е бил прекъснат на 03.11.2011 г. , когато с молба /л.621/ от първоначалния
взискател до ****, по изп.дело № **** г. е поискано да се насрочи нова публична
продан върху всички недвижимите имоти, като на 14.02.2012 г. **** *** е насрочил
следваща по ред публична продан на описаните имоти, която да се проведе от
19.02.2012 г. до 19.03.2012 г.. /л.624/. Видно от Протокол /л.661/ от 20.03.2012 г.,
предвид липсата на наддавателни предложения, проданта е обявена за нестанала, за
което е редовно уведомен първоначалния взискател.
Срокът е бил прекъснат на 09.04.2012 г., когато с молба /л.669/ от първоначалния
взискател до ****, по изп.дело № **** г. е поискано да се насрочи нова публична
продан върху всички недвижимите имоти, като на 13.09.2012 г. **** *** е насрочил
следваща по ред публична продан на описаните имоти, която да се проведе от
19.09.2012 г. до 22.10.2012 г.. /л.671/. Видно от Протокол /л.799/ от 22.10.2012 г.,
предвид липсата на наддавателни предложения, проданта е обявена за нестанала, за
6
което е редовно уведомен първоначалния взискател.
Срокът е бил прекъснат на 12.11.2012 г. , когато с молба /л.804/ от първоначалния
взискател до ****, по изп.дело № **** г. е поискано да се насрочи нова публична
продан върху всички недвижимите имоти, като на 23.09.2013 г. **** *** е насрочил
следваща по ред публична продан на описаните имоти, която да се проведе от
27.10.2013 г. до 27.11.2013 г.. /л.801/. Видно от Протокол /л.732/ от 28.11.2013 г.,
проданта е обявена за нестанала, предвид обявеното за недействително едно
наддавателно предложение, за което е редовно уведомен първоначалния взискател.
Срокът е бил прекъснат на 18.03.2014 г., когато с молба /л.748/ от първоначалния
взискател до ****, по изп.дело № **** г. е поискано да се насрочи нова публична
продан върху всички недвижимите имоти, като на 07.04.2014 г. **** *** е насрочил
следваща по ред публична продан на описаните имоти, която да се проведе от
28.04.2014 г. до 28.05.2014 г.. /л.751/. Видно от Протокол /л.852/ от 29.05.2014 г.,
недвижимите имоти са продадени на публична продан, като с Постановление от
20.06.2014 г. /л.1201/, недвижимите имоти са възложени на купувачите. На 28.11.2014
г., **** *** е извършил Разпределение на постъпилите суми от публичната продан на
недвижимите имоти /л.1225/.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че с Молба от 27.02.2015 г.,
/л.1257/, депозирана от първоначалния взискател, по изп.дело № **** г. до **** ***, „Банка
Пиреос България“ АД е поискал изп.дело № **** г. да бъде присъединено към изп.дело №
**** г. по описа на **** ***. Издадено е Удостоверение за дължимите суми по изп.д. №
**** г., което да послужи за присъединяване на вземането към изп. дело № **** г.
Впоследствие са извършени справки за имуществото, като самото им осъществяване,
не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част
от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ.
По изпълнителното дело, на 03.06.2016 г. е постъпила Молба /л.1265/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане да бъде конституирано като взискател, в
качеството му на цесионер на „Банка Пиреос България“ АД (цедент), като е направено
искане за извършване на справка за наличие на работодател на длъжниците и при наличие
на такъв да се наложи запор върху трудовото възнаграждение. Молбата е изпълнително
действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл
задължителните разяснения, дадени в ТР № **** г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.
По изпълнителното дело, на 12.01.2018 г. е постъпила Молба /л.1298/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане да бъде извършена справка за
притежаваните от длъжника Г. Т. К. банкови сметки и в случай, че такива са установят
– да се наложи запор.
По изпълнителното дело, на 24.07.2018 г. е постъпила Молба /л.1300/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане по отношение на длъжника Г. Т. К.
да се пристъпи към опис на движимо имущество.
С Разпореждане от 31.07.2018 г. /л.1301/, **** ***, е конституирал като взискател по
изп. дело № **** г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД спрямо длъжника Г. Т. К.,
а спрямо длъжника Ц. Д. К., молбата от 03.06.2016 г. е оставена без движение, до
представяне на надлежно връчено уведомление по чл. 99 ЗЗД.
По изпълнителното дело, на 13.11.2018 г. е постъпила Молба /л.1312/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** *** към която представя уведомително писмо с
7
изх. дата 04.10.2018 г., ведно с обратна разписка към него, адресирано до длъжницата
Ц. Д. К., като с молбата отново моли да бъде конституиран като взискател и по
отношение на длъжницата К..
По изпълнителното дело, на 05.06.2019 г. е постъпила Молба /л.1316/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане по отношение на длъжниците, да
бъде извършена справка НОИ за работодател и ако се установи трудов договор – да се
наложи запор, както и да се направи справка ОСЗГ за наличие на земеделски земи, и
при наличие на такива – да се наложи възбрана.
По изпълнителното дело, на 15.07.2019 г. е постъпила Молба /л.1323/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** *** към която представя уведомително писмо с
изх. дата 03.07.2019 г., за извършена цесия до съдлъжника Ц. Д. К., като моли с
молбата да бъде конституиран като взискател и по отношение на длъжницата К.. С
Разпореждане от 18.07.2019 г. на ****, на основание чл. 429 ГПК е конституиран
молителя като взискател спрямо Ц. К..
По изпълнителното дело, на 20.08.2019 г. е постъпила Молба /л.1330/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане по отношение на длъжниците, да
бъде се пристъпи към опис на движимо имущество, както и да се извърши справка в
Имотен регистър за наличие на имоти и при наличие на такива – да се наложи
възбрана; да се извърши справка за притежавани банкови сметки и при наличие на
такива да се наложат запори, както и да се извърши справка НОИ за работодател и ако
се установи трудов договор – да се наложи запор.
С Разпореждане от 17.12.2019 г. на **** ***, по изп.дело /л.1432/, е насрочен опис на
20.02.2020 г. на движимите вещи, собственост на солидарните длъжници по изп.дело
Г. К. и Ц. К..
С Разпореждане от 09.01.2020 г. на **** ***, по изп.дело /л.1446/, е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Ц. Д. К., за което е получено от работодателя й –
Областна Дирекция на МВР – гр. Пловдив запорно съобщение на 13.01.2020 г..
От изп.дело се установява, че поради наложения на 09.01.2020 г. запор върху
трудовото правоотношение на Ц. Д. К., по изп.дело от 24.02.2020 г. са започнали да
постъпват суми от работодателя на длъжника Ц. Д. К. – Областна Дирекция на МВР –
гр. Пловдив, които са разпределяни на взискателя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като последното е от 28.04.2022 г., след което е изискано копие от изп.дело
/л.1557/.
По изпълнителното дело, на 26.10.2021 г. е постъпила Молба /л.1524/ от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане по отношение на длъжника Г. Т. К.,
да бъде се пристъпи към опис на движимо имущество.
С Разпореждане от 01.11.2021 г. на **** ***, по изп.дело /л.1527/, е насрочен опис на
17.12.2021 г. на движимите вещи, собственост на длъжника по изп.дело Г. К.. От
изп.дело № **** г. по описа на **** ***, се установява безспорно, че поради
извършена публична продан в периода от 28.04.2014 г. до 28.05.2014 г. на
недвижимите имоти – съсобствени, в режим на СИО на длъжниците Ц. Д. К. и Г. Т. К.,
с Протокол от 29.05.2014 г., недвижимите имоти са продадени на публична продан,
като с Постановление от 20.06.2014 г. недвижимите имоти са възложени на
купувачите. Съдът приема, че именно от датата на Постановлението за възлагане на
8
имотите на купувачите – 20.06.2014 г. е завършен фактическия състав на проведената
публична продан, а не с Протокола от 29.05.2014 г., с който са продадени недвижимите
имоти, с която дата ищците свързват като последна за прекъсването на давността. Този
извод се налага от разпоредбите на чл. 492 – 497 ГПК. Съгласно чл. 492, ал. 3 ГПК,
според която купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да
внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Ако купувачът не
е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има
право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан
/чл.494, ал. 1/. Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок
от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на
съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Ако не внесе тази сума, той
отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл.
493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 ГПК /чл. 495 ГПК/. Когато лицето, обявено за купувач по реда
на чл. 492-494 внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с
постановление. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имот. /чл.496/. Ако
постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за
недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване. /чл.
497/. От цитираните разпоредби се налага изводът, че фактическият състав на
публичната продан завършва с Постановлението за възлагане на имота на купувача, в
конкретния случай от 20.06.2014 г., а не с Протокола от 29.05.2014 г., с който са
продадени, доколкото в случай, че не беше внесена цената на имота, то проведената
продан щеше да бъде обявена за нестанала. Този извод се подкрепя и от възприетото
в т. 10 от Тълкувателното решение № **** г. на ОСТГТК на ВКС, според което
извършването на публичната продан прекъсва давността до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
По изпълнителното дело, на 03.06.2016 г. е постъпила Молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до **** ***, с искане да бъде конституирано като взискател, в
качеството му на цесионер на „Банка Пиреос България“ АД (цедент), като е направено
искане за извършване на справка за наличие на работодател на длъжниците и при наличие
на такъв да се наложи запор върху трудовото възнаграждение. Молбата е изпълнително
действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл
задължителните разяснения, дадени в ТР № **** г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/.
Действително, цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е бил
конституиран като взискател по изп. дело спрямо длъжника Г. Т. К., с Разпореждане от
31.07.2018 г., а спрямо длъжника Ц. Д. К. – с Разпореждане на 18.07.2019 г., като по
отношение на последната, молбата му от 03.06.2016 г. е била оставена без движение. Самото
обстоятелство, че в крайна сметка, цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
бил конституиран като взискател по изп. дело, макар и от по-късна дата по отношение и на
двамата длъжници, /по аналогия на чл. 129, ал. 5 ГПК – поправената искова молба се смята
за редовна от деня на подаването й/ и доколкото в молбата от 03.06.2016 г. изрично е
посочен способ, съдът намира, че същата е прекъснала давността по изпълнителното дело от
тази дата.
Видно от гореизложеното по делото, регулярно са извършвани действия, водещи до
прекъсване на давността по смисъла на ТР № **** Г. ОСГТК на ВКС. Не съществуват две
отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не
9
е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Не са налице и две действия, между които да е изтекъл 5-годишен давностен срок,
поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.
В настоящия случай по делото се установява, че от влизането на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК в сила, взискателят /както първоначалният, така и последващия
такъв – цесионерът – ответник/ е предприел изпълнителни действия и сезирал многократно
съдебния изпълнител с искане за предприемане на такива, поради което не е налице период
по-дълъг от 5 години, водещ до погасяване на вземането по давност. Така, всяко едно от
предприетите и извършени изпълнителни действия – след извършената продан на
съсобствените на длъжниците недвижимите имоти през 2014 г., има подадена молба от
взискателя на 03.06.2016 г. за налагане на запор на трудови възнаграждения на длъжниците;
молба от взискателя на 12.01.2018 г. за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжниците; молба от взискателя от 24.07.2018 г. – за извършване на опис на движимите
вещи – собственост на Г. К.; молба от взискателя на 05.06.2019 г. - за налагане на запор на
трудови възнаграждения на длъжниците и възбрани; насрочения от **** опис на движими
вещи на длъжниците на 17.12.2019 г.; молба от взискателя на 20.08.2019 г. - за налагане на
запор върху банковите сметки и върху трудови възнаграждения на длъжниците; наложен от
**** на 09.01.2020 г. запор върху трудовото възнаграждение на Ц. К., получавано от
работодателя й; молба от взискателя на 26.10.2021 г. за насрочване на опис на движими
вещи на Г. К.. Същевременно с всяко извършено плащане от длъжника и от третото
задължено лице – работодателя на длъжника Ц. К., на основание наложен от **** запор
върху трудовото й възнаграждение, съответно на 09.01.2020 г. и ежемесечно от 01.02.2020
г., давността също е била прекъсната, съгласно възприетото в т. 10 от посоченото
Тълкувателно решение.
Така поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия и
предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна давност за вземането на
взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за
претендирания в исковата молба размер не е погасено по давност.
По изложените съображения предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на процесните суми е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото и материалният интерес
от него, конкретният размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен на
150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. К., ЕГН ********** и Г. Т. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. П. ****, против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, иск по чл. 439 ГПК за установяване, че двамата в качеството им на солидарни
длъжници не дължат солидарно сумата от 24 867.47 лева /двадесет и четири хиляди
осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ - неплатена главница
10
по Договор за банков кредит от 16.01.2007 г. и Анекс № 1 от 25.02.2010 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 04.08.2010 г., по ч.гр.д. № 11741/2010 г. по описа на ПРС, в
полза на „Банка Пиреос България“ АД, които вземания са били прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД.
ОСЪЖДА Ц. Д. К., ЕГН ********** и Г. Т. К., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. П. **** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
11