Р Е Ш Е Н И Е
Номер 210 10.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд–Бургас, XVI-ти състав, на тридесети януари, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: Андрей Ч.
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2904 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „Фобеск Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.„Иван Вазов“№ 69, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя И.Х.А., чрез упълно-мощен процесуален
представител, против Решение № 1222 от 09.10.2019г.,
постановено по НАХД № 2737 по описа за 2019г. на
Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено издаденото от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас наказателно постановление № 02-0002490 от 30.05.2019г., с което за нарушение на чл.40,
т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (за краткост Наредбата), на
основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, на касатора „Фобеск Трейдинг” ЕООД,
ЕИК *********, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат твърдения, че при
постановяване на решението, съдът въобще не е обсъдил възражението на
дружеството, че актът за установяване на нарушението е съставен не при
извършване на проверката, а 14 дни по-късно, без обаче да са налице предпоставките
за това. Дори протоколът за проверка на бил съставен веднага, а в деня на
изготвяне на АУАН, без каквато и да е логика и правно основание, според
касатора. Оспорва се извършването на нарушението. Излагат се доводи за погрешно
определен субект на отговорността, който според описаното в касационната жалба
следва да бъде физическо лице- управителят И.Х.А., а не представляваното от
него юридическо лице- дружеството. Сочи се, че по делото са ангажирани
доказателства, че длъжностното лице отговарящо за спазване на здравословните и
безопасни условия на труд е И.Х.А., управител на фирмата, поради което „…ако наказващият орган си беше свършил
работата докрай, щеше да установи, че нарушител е И.Х.А. и да му наложи глоба.
Разбира се предпочита се да се накаже едно работещо дружество, с имоти...“Изтъква
се, че при извършване на проверката на строителния обект не е имало работници.
Поддържа се становището, че не са изложени мотиви съгласно чл.27 от ЗАНН защо
се налага наказание над минимума. Оспорва се изложеното от предходната съдебна
инстанция за наличието на други нарушения, като отегчаващи обстоятелства. Иска отмяна
на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление, а в условието на
евентуалност, ако съдът приеме наличието на нарушение, то следвало да бъде
изменена санкцията, а именно с минималната имуществена санкция, т.е. в размер
на 1500 лева, а не определеният от органа размер от 2000 лева.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон. Не се сочат нови писмени доказателства, допустими в това производство. В
съдебно заседание, касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“-
гр.Бургас, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Излага становище, че решението на БРС е правилно и обосновано
и следва да бъде оставено в сила. Сочи се, че е недопустимо прехвърлянето на
отговорността на работодателя върху друг субект, а именно управителя, тъй като
отговорното лице съгласно изискванията на закона за безопасните условия на труд
/ЗБУТ/ е именно работодателя, т.е. дружеството. В този смисъл правилно била
ангажирана отговорността на фирмата, а не на нейния законен представител.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство
на ответната страна пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването, респективно за потвърждаване на
обжалваното решение на районния съд. Прокурорът счита, че настоящата инстанция
следва да се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.БУРГАС, след като обсъди
изложеното в касационната жалба, доводите и становищата на страните и събраните
по делото доказателства, въз основа на приложимите законови разпоредби, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – гр.Бургас било
образувано по жалба на „Фобеск Трейдинг” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.„Иван Вазов“№ 69,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя И.Х.А., против наказателно
постановление № 02-0002490 от 30.05.2019г., с което
за нарушение на чл.40, т.1 от Наредба № 2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи (за краткост
Наредбата), на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, на касатора „Фобеск
Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
С оспореният първоинстанционен съдебен акт, РС– гр.Бургас потвърдил наказателното
постановление. За да постанови това решение съдът приел, че на дружеството било
вменено нарушение по чл.40, т.1 от посочената наредба № 2 от 2004г. за
минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване
на СМР.
От фактическа страна е прието,
че на 30.04.2019г. е извършена проверка на място от
контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас в строителен обект:
“Жилищна сграда с гаражи в посоченият недвижим имот, находящ се в гр.Бургас,
като е посочено, че строежът е изпълняван от дружеството- жалбоподател, в
качеството на възложител и строител. При проверката е установено, че
жалбоподателят е допуснал отворите на асансьорните шахти на третия етаж на
строежа да създават опасност за падане от височина, тъй като не са обезопасени
чрез парапети или друго здраво покритие, което да може да понесе съответното
натоварване.
На 13.05.2019г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение на фирмата за нарушение на чл.40, т.1
от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от
МТСП и МРРБ. Констатирано е, че актът за установяване на административно
нарушение съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН. Същият е
предявен на упълномощен представител на дружеството, който се е запознал с него
и го е подписал, без възражения. В срока чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани
писмени възражения.
Административнонаказващият орган издал
наказателното постановление, като на основание чл.413, ал.2 от КТ на
отговорният субект е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Направен е анализ на ангажираните по
делото гласни доказателства и приложените писмени такива, включително протокол
за извършена проверка от 13.05.2019г., който се ползва с доказателствената сила
на официален документ, по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
С категоричност според решаващият състав
се установява, че инспекторите от Д“ИТ“, в качеството си на контролни органи са
извършили проверка на 30.04.2019г., относно спазване на трудовото
законодателство на процесния строителен обект: „Жилищна сграда с гаражи“ на посоченият
административен адрес в гр.Бургас, който обект е стопанисван от търговското
дружество- жалбоподател, в качеството на възложител и строител. При проверката
е констатирано, че отворите на асансьорните шахти на третия етаж на строежа
създават опасност за падане от височина, тъй като не са обезопасени чрез
парапети или друго здраво покритие. Нарушена е описаната по-горе разпоредба
съгласно, която „Отворите в строителни и
конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават
опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или
здраво покритие, които да понесат съответното натоварване”. Изтъкнато е, че
нарушението е осъществено от обективна страна, като въпросът за вината не следва
да се обсъжда, тъй като нарушителят е юридическо лице.
Цитирана е нормата на чл.413, ал.2 от КТ,
която предвижда административно-наказателна отговорност за РАБОТОДАТЕЛ. Според
посоченият текст на закона, РАБОТОДАТЕЛ, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
Съдът се позовава и на легалната
дефиниция, по смисъла на Параграф 1 от ДР от КТ на понятието “работодател“, а именно „всяко физическо, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /
предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.“ При съобразяване на обстоятелствата
по делото, съдът посочил, че в конкретният случай работодател е юридическото
лице жалбоподател /касатора/, респективно в това му качество следва да бъде
определена имуществена санкция, съобразно посоченото в закона.
По отношение индивидуализацията на наложената
имуществена санкция, определена от административнонаказващия орган в размер на
2000 лева, решаващият състав изтъкнал, че същата е определена към минимума,
независимо, че деянието е със сравнително висока степен на обществена опасност,
тъй като обекта на защита са живота и здравето на работниците и служителите. Освен
това, според районният съд при определяне размера на санкцията било отчетено и
обстоятелството, че дружеството е санкционирано и за други нарушения на
трудовото законодателство. С тези съображения е потвърдено наказателното
постановление.
Настоящия касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи
на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло е съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изводът за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството се споделят и от настоящия съдебен състав. Съдът
подробно е обсъдил защо именно дружеството –касатор следва да носи отговорност
за нарушението в качеството на работодател. Изводът е базиран както на
установените по делото факти, така и въз основа правилно приложение на
материалния закон и указаното в него, поради което настоящата касационна
инстанция се солидаризира с тези аргументи. Както вече бе отбелязано,
отговорността на търговското дружество е обективна /безвиновна/ и се носи на
самостоятелно основание, в качеството на РАБОТОДАТЕЛ, а както е известно
управителят на дружеството не е работодател, по смисъла на тази нормативна
уредба. Разбира се, няма пречки работодателят да търси на свой ред предвидената
в законодателството отговорност от виновното длъжностно лице за допускане на
това нарушение, ако счита, че това е самият законен представител на
дружеството- касатор. Колкото до курсът, който успешно завършил управителят на
дружеството, видно от приложеният по делото документ /л.6 от първоинстанционното дело/, същият е в изпълнение на
ангажиментите му по провеждане на периодично обучение, инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и в този смисъл се сочи, че лицето „може да провежда инструктажите“. Това
обстоятелство обаче не означава, че отговорността на работодателя по
нормативната уредба за безопасни и здравословни условия на труда се прехвърля
върху конкретното посочено лице, независимо дали той е управителят на фирмата
или друго лице. В случаят, предприетите от контролните органи действия са
изцяло в съответствие с приложимия материален закон и субектът на наложената
санкция е определен законосъобразно.
Не са основателни и доводите на касатора
за допуснати нарушения на процесуалните правила относно времето на изготвяне на
протокола от проверката и актът за установяване на административно нарушение.
При посещението си на мястото проверяващите служители на Д“ИТ“ са връчили призовка на представител на дружеството, в
която е посочено какви документи следва да бъдат представени при последваща
проверка в институцията, чиято дата е именно 13.05.2019г. Следователно,
проверката окончателно е завършила на тази дата, когато е и съставен протокол
за извършена проверка и въз основа на неговите констатации е издаден акт за
установяване на процесното нарушение. В този смисъл, напълно логично е
документите да се изготвят на посочената дата, когато приключила проверката,
т.е. именно на 13.05.2019г., а не на 30.04.2019г. Спазени са сроковете за
съставяне на акт за установяване на нарушение, който всъщност е съставен още в
деня на приключване на документалната проверка, поради което възраженията на
жалбоподателя са несъстоятелни.
По отношение индивидуализацията на
наложената имуществена санкция по размер, МНОЗИНСТВОТО от настоящият съдебен
състав се солидаризира с изложеното от предходната инстанция за съответствие на
наложената санкция с тежестта на нарушението. Не се споделят само доводите за
наличие на други нарушения, които са установени по надлежния ред, с влязло в
сила наказателно постановление, тъй като подобни доказателства не са ангажирани
от страна на органа- издател на НП. Обаче, фактът, че установеното нарушение е
първо по ред от такъв вид, не задължава наказващият орган да приложи
минималната възможна санкция или глоба. Както вече бе отбелязано, законодателят
предвижда санкция в диапазона от 1500 лева до 15 000 лева. Ясно е, че
процесната санкция в размер на 2000 лева е към законоустановения минимален
размер, макар и не точно минимума. Необезопясяването на отвора на асансьорна
шахта на третия етаж на строежа, при съобразяване на височината и потенциалната
опасност от застрашаване живота и здравето на всеки преминаващ покрай нея
обосновава извод за завишена опасност, допусната с констатираното нарушение.
Въпреки, че към момента на проверката там не е имало работници, вероятността от
злополука, свързана с падане от отвора е съвсем реална докато не бъде
обезопасен отвора на шахтата, поради което правилно съдът е изтъкнал, че
процесното нарушение е с висока степен на обществена опасност, за което следва
да се наложи по-висок от минималния размер на санкцията. Определената такава в
размер на 2000 лева не е завишена, а обоснована именно от обстоятелствата по
случая, които очевидно са взети предвид от органа при издаване на наказателното
постановление, а верни съображения в тази насока са изтъкнати и от предходния
съдебен състав. Ето защо, според мнозинството от касационният състав не са
налице основания за изменение на наказателното постановление, както правилно
констатирал и РС-гр.Бургас потвърждавайки наказателното постановление.
Предвид изложеното, касационният съд
намира, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно, което обуславя оставянето му в сила, респективно
жалбата се приема за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В хода на касационното производство е
направено своевременно искане от представителя на ответната страна- упълномощен
юрисконсулт, за присъждане на съответно възнаграждение, което е в съответствие
с приложимата нормативна уредба към настоящият момент. Съгласно действащата
редакция на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, субсидиарно приложима, съгласно чл.144 от АПК, в полза на юридическото
лице Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас следва да се присъди такова
възнаграждение, в съответствие с размерите предвидени в Наредбата за заплащане
на правната помощ, като съдът определя такова в минималния размер– 100 /сто/
лева, която сума следва да бъде платена от дружеството – касатор в полза на
ответната страна, с оглед изхода от делото в касационното производство и
отхвърляне на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1222 от 09.10.2019г., постановено по НАХД № 2737
по описа за 2019г. на
Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Фобеск Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, бул.„Иван Вазов“№ 69, ет.1, ап.1, представлявано от управителя
И.Х.А., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр.Бургас сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/О.М./
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
по к.н.а.х.д.№ 2904/2019г. по
описа на Административен съд Бургас
Считам, че в случая са основателни
възраженията на касатора за неправилно определяне на размера на наложената
имуществена санкция. Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се
определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при
предвиден от законодателя размер от 1 500,00 до 15 000,00 лева. По
делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така
определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да
се има в предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е
недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Недопустимо е и за първи път в
хода на съдебното обжалване, съдът да излага мотиви, защо определения размер на
наложената имуществена санкция следва да е различен от минималния предвиден от
законодателя, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на
санкционираното лице.
С оглед на
изложеното считам, че следваше да бъде отменено решението на Районен съд Бургас
и вместо него да се постанови друго с което да се измени наказателно
постановление № 02-0002490 от 30.05.2019г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, като на „Фобеск Трейдинг” ЕООД за нарушение на чл.40, т.1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на
основание чл.413, ал.2 от КТ бъде определена имуществена санкция в
размер на 1 500,00 лева.
СЪДИЯ: