Решение по дело №112/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, по касационна жалба на Началник група „Охранителна полиция“ в РУ - Д. към ОД на МВР - [област] против Решение №51 от 31.10.2023 г. по АНД №30/2023 г. на Районен съд-[община] /ДРС/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №23-0252-000056/24.02.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - [област], РУ - [община]. С цитираното НП, на Д. Ф. Д. за нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че решението на ДРС, с което е отменено НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени и потвърди НП. Излага доводи, че нарушението е индивидуализирано и установено по безспорен начин, както и че контролните органи не са задължени при служебно прекратената регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП да уведомяват собственика, независимо че Д. е била само водач, а не собственик. В случая отговорността е безвиновна и се наказва само в предвидените в закона случаи, какъвто е настоящия. Претендира разноски.

Ответната страна, с писмен отговор оспорва жалбата и моли решението на ДРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област], твърди, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като взе предвиди събраните по делото доказателства, установи следното: На 13.01.2023 г. жалбоподателката е управлявала МПС-лек автомобил „Ф.“ с рег. № [рег. номер], в посока от [населено място] към [населено място], собственост на И. У., което е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Съставен бил АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на Постановление на РП – Д. от 14.02.2023 г. е прекратено наказателното производство, след което издадено процесното НП за констатираното нарушение.

За да отмени НП, съдът е приел, че собственика на автомобила не е уведомил жалбоподателя за неизпълненото задължение да регистрира закупения автомобил в двумесечния срок и след като автомобила е с поставени регистрационни табели Д. не е могла да знае за служебно прекратената регистрация, при което липсва умисъл за извършеното нарушение.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Касационният състав намира за безспорно установено извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като липсата на знание не освобождава водача от вменената отговорност. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани … ".

От представените по делото доказателства, се установява, че собственикът И. У. е закупила процесния автомобил на 21.10.2022г., но не го е регистрирала на свое име в двумесечния срок, при което на 23.12.2022г. регистрацията е служебно пракратена, но е предоставила същия за ползване на оспорващата. Тук е уместно да се отбележи и че непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС, води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му, което пък законът приравнява на липсата на регистрация на същото.

При така установеното, безспорно се установява извършването на нарушението от обективна страна, като в случая не е налице задължение на проверяващия да удостоверява знанието на водача, като по принцип предоставянето на право на управление на конкретен автомобил предполага отношения на доверие между приобретателя на автомобила и ползвателя и съответно презумпира знание за недостатъците на веща.

Безспорно по делото е установено, че управляваното от Д., МПС е закупено на 21.10.2022 г. с договор за продажба на МПС и е със служебно прекратена регистрация на 23.12.2022 г., предвид обстоятелството, че собственикът в двумесечния срок от закупуването му не е извършил регистрация. За целта е съставен и приложен по делото, АУАН, като съдът не цели в това производство да установява и доказва знание, че управлявания от определено лице автомобил е с прекратена регистрация, след като за наличие на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП законодателят е вменил и отговорност на водача. Това, че същия не е уведомен за това обстоятелство, при липса на насрещно задължение за това, не води до извод за липса на нарушение.

Освен това, в посочената в процесното НП, санкционна разпоредба, която действително се явява приложима в случая, а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, изрично е конкретизирано, че се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, в този смисъл Решение №68 от 22.03.2023 г. на Административен съд–[област] по адм.дело №22/2023 г.

Изложените фактически обстоятелства са възпроизведени, както в АУАН, така и в НП, като направеното описание съответства напълно на дадената му правна квалификация по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, словесното описание на деянието е достатъчно подробно, ясно и безпротиворечиво, поради което не е налице неяснота за кое точно нарушение по горецитираната норма е бил санкциониран касатора, съответно не е нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем, а и самият той не навежда възражения в тази връзка. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание в съответствие с материалния закон, при което, като е отменил оспореното НП, ДРС е постановил неправилно решение.

С оглед изложените съображения, Административен съд - [област] намира, че решението на РС – Девин следва да се отмени и вместо него се потвърди НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – [област], следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 160 лева, за двете инстанции, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №51 от 31.10.2023 г. по АНД №30/2023 г. на Районен съд - [община], и вместо него постанови:

Потвърждава НП № 23-0252-000056/24.02.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - [област], РУ – [община], с което на Д. Ф. Д. за нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Д. Ф. Д. да заплати сумата от 160.00 лв. на ОД на МВР – [област], представляваща разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.