Определение по дело №739/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 207
Дата: 9 юли 2019 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20195640200739
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

09.07.2019 година                                                    гр. Хасково

Хасковски районен съд                                           X-и Наказателен състав

На девети юли                                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател:  ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

                                                       Съдебни заседатели: 

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: ………………….

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

АНД № 739 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 09:19 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Трабзон улусларарасъ наклииат” ООД гр. Любимец, призовани на адрес: град София, община Столична, област София, ул. „Казбек” № 28, не изпращат представител. Призовката, адресирана до същия, е върната в цялост с отбелязване относно причините за невръчване, които поради качеството на копието, приложено по делото, не могат да бъдат разчетени в съответната графа.

Съдът докладва: Постъпила е молба с вх.рег.№ 13184 от 09.07.2019 г. по факс в 08:39 часа от адв. В. К., с която се заявява искане да не бъде даван ход на делото, поради служебна ангажираност и посочва дати на бъдеща такава нейна ангажираност, които да бъдат съобразени от съда при насрочване на делото. Към молбата е приложено и пълномощно.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.М.П., редовно призован, се явява лично.

По хода на делото:

Съдът намира, че не са налице предпоставките за надлежно разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, веднъж поради заявеното искане от страна в производството и с оглед гарантиране правото на защита, но така също и най-вече поради това, че съдът не е надлежно сезиран с подадената жалба, поради следните съображения:

Производството е образувано въз основа на жалба от „Трабзон улусларарасъ наклииат” ООД гр. Любимец, представлявано от Х. А. – управител против Наказателно постановление № 45-0000150 от 23.05.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Хасково, с което за нарушение по чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за автомобилните превози. Жалбата е подадена първоначално пред Районен съд – Свиленград, въз основа на което е образувано АНД № 417 по описа на същия съд за 2019 г. С Определение № 252 от 19.06.2019 г. на съдията-докладчик производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Хасково, поради това, че жалбоподателят бил санкциониран за това, че „при тематична проверка в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Хасково… превозвачът, осъществил международен превоз на товари с водач… гражданин на Република Турция…, без същият да притежава сертификат за водач на МПС…”, извеждайки извод, че нарушението било извършено, респективно довършено, в град Хасково, който попадал в съдебния район на град Хасково, анализирайки, че конкретното нарушение се изразява в бездействие в мястото, където се дължало извършването на съответното действие, а именно град Хасково, където се намирала административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация”.

Този извод на Районен съд – Свиленград, довел до прекратяване на делото пред този съд и изпращането му на РС – Хасково по подсъдност, настоящият съдебен състав намира за неправилен, поради което се обосновава извод, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност. В случая аргументите на настоящия съдебен състав в тази насока са следните:

За определяне на местната подсъдност, съдът, в производството по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, следи преди всичко и най-вече въз основа на твърденията в обстоятелствената част на наказателното постановление относно мястото на извършване на нарушението, а в случая, когато тези твърдения са неясни, освен преценка по същество, се налага и допълнителен анализ в няколко аспекта. Първият от тях е да се прокара необходимото разграничение между мястото на установяване на нарушението и мястото на неговото извършване, които е възможно да съвпадат, но във всички случаи следва да се разграничават, с оглед различното предназначение на тези твърдения и необходимостта в съдържанието да се включат твърдения, най-вече относно мястото на извършване на деянието като един от съставомерните белези от състава на всяко административно нарушение. В случая няма спор единствено в това, че деянието е установено в град Хасково в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация” след извършването на тематична проверка на лицензирания превозвач „Трабзон улусларарасъ наклииат” ООД гр. Любимец. Оттам насетне, при преценка на въпроса за местната подсъдност на делото, следва да се има предвид, че твърденията на наказващия орган в обстоятелствената част на санкционния акт са, че нарушението е извършено, като превозвачът бил осъществил международен превоз на товари, видно от CMR от 22.02.2019 г. с водач И. К. – гражданин на Република Турция, видно от Разрешение № ********* за постоянно пребиване на територията на Република България, издадено на 24.06.2015 г. и валидно до 21.01.2021 г., която не е държава членка на Европейския съюз, без същият да притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица, като нарушението било видно от Писмо вх.№ 12-00-00-378 от 29.03.2019 г. от Кралство Швеция и CMR от 22.02.2019 г. Оттук се обосновава изводът, че квалифицирайки деянието по чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, актосъставителят е приел осъществяване на фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно нарушение на забраната, лицензираните превозвачи да осъществят международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, ако те не притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. Същевременно обаче, санкцията е наложена на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някои от изискванията, определени в този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява моторно превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева. От анализа на твърденията в обстоятелствената част на санкционния акт и на изискванията на фактическия състав на разпоредбите, под които е подведено деянието, се обосновава извод, че във всички случаи липсва каквото и да е основание да се приеме, че Районен съд – Хасково е компетентен да разгледа делото, съобразно правилата за определяне на местната подсъдност, поради изложеното по-горе, че в град Хасково, попадащ в съдебния район, единствено е установено нарушението.

В случая, ако се приеме, че наказващият орган е имал предвид, че то се осъществява чрез действие, а именно извършване на международен превоз на товари при липсата на предпоставките за това, когато превозът е извършен от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, то тогава компетентен да разгледа делото, съобразно особените правила в ЗАНН, е Софийски районен съд. Ако прокараме обаче тезата на наказващия орган, явява се меродавна и според която, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за автомобилните превози, дружеството е санкционирано за това, че след като  е назначил на работа, е допуснало водач, който не отговаря на някои от изискванията, определени с този закон, то тогава компетентен да разгледа делото, е там, където е осъществено процесното допускане, а това по правилата на всякаква житейска и правна логика, е по седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, което е в град Любимец, община Свиленград, област Хасково – населено място, попадащо в съдебния район на Районен съд – Свиленград, пред когото делото е било първоначално образувано. Приемайки, че същото не му е подсъдно, без да проведе необходимото разграничение между твърденията за място на установяване на нарушението и тези за седалище и адрес на управление на дружеството и за осъществяване на международен транспорт, като място на неговото извършване неправилно материалите по жалбата и преписката, след прекратяване на производството по АНД № 417 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 г., са изпратени по компетентност за разглеждане от Районен съд – Хасково. Поради това, както бе отбелязано по-горе, ще следва да бъде повдигнат спор за подсъдност, а делото изпратено за решаването му от Върховен касационен съд.

Мотивиран така, Хасковският районен съд

                        О П Р Е Д Е Л И : № 207

            НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 739 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – Хасково и Районен съд – Свиленград.

ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд за решаване на повдигнатия спор за подсъдност.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Заседанието приключи в 09:30 часа.

Протоколът се изготви на 09.07.2019 година.

 

 

 

                                                           Председател: /п/ не се чете

                                                          

 

 

Секретар: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.