РЕШЕНИЕ
№ 390 /
19.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г.ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 230 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2.
Образувано е по жалба на „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление с. Драгор, обл. Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***,
комплекс „Чукур Савак”,
срещу „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс: „ТСТ ОЙЛ“, срещу Решение № 549
от 25.08.2021 г., постановено по а.н.
дело № 387 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-002360
от 17.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик, с който на „ТСТ Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1600,00 лв.
С Определение № 115 от 16.02.2022 г.,
постановено по а.н. дело № 387 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2021г. е поправена допусната техническа грешка
в Решение № 549 от 25.08.2021 г.,
постановено по същото дело, като е указано, навсякъде в обстоятелствената част
и в диспозитива на съдебното решение, вместо цифрите (номер на обжалваното НП)
„13-002360“, да се чете „13-002500“.
3. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за това, че жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение - неизпълнение на дадено предписание по т. 20
от протокола от 29.07.2020г., а именно „… Да се установи допълнителен платен
отпуск от 5 дена на водачите на товарни автомобили с товароносимост над 12,5
тона, съгласно чл. 2, т.29 от Наредба за видовете работи, за които се
установява допълнителен отпуск (ДВ бр. 103/2005 )
и чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда“, защото водачите на автомобили, работили
в дружеството са управлявали автомобили с товароносимост до 12 тона, а не над
12,5 тона. Счита се, че това е удостоверено по представените трудови договори
на водачите на товарни автомобили, в които шифърът на е посочен като 83322009.
Възразява се също така, че в акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление, не е посочено, за кой период следва да се
установи допълнителния отпуск.
Сочи се, че дружеството не е
извършило вмененото му нарушение, тъй като не било длъжно да изпълни даденото
му предписание, доколкото датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
водачите на товарни автомобили, съобразно приложените по делото заповеди е
преди датата на извършване на първата проверка на 15.07.2020 г., т.е.
оспорените предписанията са издадени при неправилното приложение на материалния
закон, тъй като предписанието за спазване на трудовото законодателство е
издадено на 29.07.2020г., след прекратяване на трудовото правоотношение, а принудителните
административни мерки съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, предполагат
съществуващо към момента на прилагането им трудово правоотношение. Счита се, че
с прекратяването на трудовото правоотношение вземането за неползван отпуск вече
е с гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по общия исков ред.
Оспорва се извода на съда, че е
спазен срока по чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението е било констатирано в
проверка, извършена на 16.10.20г. и от извършването му до издаване на акта на
09,11.20 г. не е изтекла една година. Счита се в тази насока, че още в първия
ден (01.08.2020 г.) след изтичане на срока за изпълнение на задължителното
предписание(31.07,2020 г.), дадено с протокола от 15.07.2020 г., поради липсата
на писмено уведомяване от дружеството до Дирекция “ИТ“ за неговото изпълнение,
на административно - наказващия орган са били известни както извършеното чрез
бездействие нарушение, така и нарушителят, поради което от тази дата е започнал
да тече 3-месечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Счита се, че предписанието по т. 20 в
първия Протокол № 2016526 от 15.07.2020г. е абсолютно идентично с това по т. 20
във втория Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., при което положение, даването на
второ предписание е било недопустимо, защото така се е стигнало до повторно
установяване на едно и също поведение, но с нов акт, въз основа на който се
развива нова процедура по ангажиране административната отговорност на
нарушителя, а в административно - наказателния процес, както и в наказателния,
е налице забрана за образуване на повече от едно производства спрямо един и
същи деец и за едно и също деяние.
Счита се, че неправилно съдът е счел
за ирелевантен факта, че свидетелката Г. не е уведомила управителят на
дружеството за даденото предписание по т. 20, тъй като именно той е лицето,
което следва да нареди да се изпълни предписанието.
Иска се отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.
4. Ответната Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
представено по делото писмено становище счита, че касационната жалба е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните
съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на
районния съд.
Иска се касационната жалба да бъде
оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е
фактически осъществено от дружеството.
ІІ. За
допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Според Протокол № 2016526 от 15.07.2020г.(л.5 по а.н.д. №387/2021 на Районен
съд Пазарджик),
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 22.06.2020г. на
място и на 24.06.2020 г. и 16.07.2020 г. в администрацията, са извършили
проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в „ТСТ Транс
ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, с. Драгор, обл. Пазарджик. Било е констатирано, че
търговското дружество, в качеството си на работодател, не е установило допълнителен
платен отпуск от 5 дена на водачите на товарни автомобили с товароносимост над
12 тона, съгласно чл. 2, т. 29 от Наредба за видовете работи, за които се
установява допълнителен отпуск и чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда, като в т.
23 до т. 31 от протокола, поименно са посочени водачите С., Т., Г., Х., Х., Р., Г., П. и К.. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дадено предписание да се начисли спрямо въпросните водачи на товарни
автомобили с товароносимост над 12 тона, допълнителен платен отпуск от 5 дена. Протокола е връчен на А. Г., упълномощен
представител на дружеството на 17.07.2020 г.
Съставен е бил нов Протокол № 2016526
от 29.07.2020г. В този протокол някои от констатациите съдържащи е в предходния
такъв са коригирани, като в т. 20 е посочено, че не е установен допълнителен
платен отпуск от 5 дена на водачите на товарни автомобили с товароносимост над
12 тона, съгласно чл. 2, т. 29 от Наредба за видовете работи, за които се
установява допълнителен отпуск и чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда. Коригиран
е и текста на някои от дадените предписания, като на основание чл. 404, ал. 1,
т. 1 от КТ, в т. 20 от вторият раздел на протокола е дадено предписание „…Да се
установи допълнителен платен отпуск от 5 дена на водачите на товарни автомобили
с товароносимост над 12,5 тона, съгласно чл. 2, т.29 от Наредба за видовете
работи, за които се установява допълнителен отпуск /ДВ бр. 103/2005 / и чл.
156, ал. 2 от Кодекса на труда…“. Протокола е връчен на А. Г., упълномощен
представител на дружеството на 31.07.2020 г. Срока за изпълнение на
предписанието е бил 21.08.2020г.
С Протокол за поправка на очевидна
фактическа грешка в Протокол № ПР2016526 от 15.07.2020 г., отправен до
дружеството жалбоподател, предписанията дадени с Протокол № 2016526 от
15.07.2020г. са обявени за „невалидни“, като е посочено, че е издаден нов
Протокол № 2016526 от
29.07.2020г., който именно е бил приложен и връчен на А. Г., упълномощен
представител на дружеството.
8. Срещу този протокол е било
подадено Възражение по административен ред вх. № 20079282 от 21.08.2020 г. По
отношението на констатациите и предписанията дадени в т. от Протокола е
посочено, че „… В заповедта и ведомостта
е начислен и изплатен отпуск, полагащ се до освобождаването на служителя …“.
С Решение изх. № 20063768 от 21.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е било отхвърлено
възражението в частта му, относно предписания от № 1 до № 23 по Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., тоест
включително и по отношение на предписанието по т. 20. Посочено е, че „… От прегледа на съдържанието на
представените при проверката трудови договори и допълнителни споразумения е
установено, че за работниците и служителите, назначени на длъжност „шофьор
тежкотонажен автомобил - 12 и повече
тона, не е уговорен допълнителен платен отпуск от 5 дни…:.
9. При тази хронология, от Ф. Х. А.,
на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-002500 от
09.11.2020г. Обективираните в него констатации са следните : ТСТ Транс ойл“
ЕООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от
ДР на КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т. 20
от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г. на гл. инспектор Ф. А. със срок за
изпълнение до 21.08.2020г., а именно: „Да се установи допълнителен платен
отпуск от 5 дена на водачите на товарни автомобили с товароносимост над 12,5
тона, съгласно чл. 2, т.29 от Наредба за видовете работи, за които се
установява допълнителен отпуск /ДВ бр. 103/2005 / и чл. 156, ал. 2 от Кодекса
на труда.
Посочено е, че нарушението е
установено на 16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик, при
проверка на дружествената документация, представена от упълномощеното от
работодателя лице А. Г.. Посочено е също така, че нарушението е извършено на
22.08.2020г. в гр. Пазарджик, към която дата е изтекъл срока за изпълнение на
даденото задължително за изпълнение предписание.
Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Акта е съставен в отсъствие на представител
на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след отправена надлежна
покана. Акта е връчен на дружеството на 20.11.2020 г., видно от Известие за
доставяне(л.19 по а.н.д.
№387/2021 на Районен съд Пазарджик).
10. Обективираните в акта за
установяване на административно нарушение фактически констатации и тяхната
правна квалификация са изцяло възприети от административно наказващия орган,
който на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
с процесното наказателно постановление е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 1600,00 лв.
11. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и свидетелката А. П. Г., като в показанията си те са възпроизвели
обстоятелствата при които е била извършена процесната проверка.
12. За да потвърди Наказателното
постановление, въззивния съд е приел, че от данните по делото се установява
несъмнено, извършването на административното нарушение при осъществяване на
дейността на дружеството.
Според решаващия съд, обстоятелството
дали свидетелката Г. е уведомила подробно управителя за дадените предписания и
необходимостта тяхното изпълнение в случая е без значение, тъй като това е
въпрос на координация и комуникация между длъжностите лица в предприятието.
С оглед поддържаните възражения,
съдът е посочил, че видно от трудов договор № 26 от 23.03.2020 г. сключен между
дружеството жалбоподател и работника Д. Д. Г. е че той е заемал длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005, тоест
в дружеството е имало работници, които са били водачи на цитираната категория
товарни автомобили и за тях е съществувало задължението на работодателя да
установи допълнителен платен отпуск в размер на 5 дни.
За неоснователно е счетено възражението на дружеството, че не
ставало ясно за кой период е следвало да се установи допълнителен платен
годишен отпуск, доколкото това обстоятелство се отнася до самото предписание и
ако то е било неясно за дружеството работодател, то е следвало да обжалва
надлежно същото, което не е сторено.
За неоснователно е прието
възражението на дружеството за нарушение на правилата, установени в чл. 34 от ЗАНН. Посочено е, че нарушението е
било констатирано при проверка, извършена на 16.10.2020г. и от извършването му
на 22.08.2020 г., до издаване на акта на 09.11.2020 г. не е изтекъл 3-месечния
срок установен в закона. Посочено е, че наказателното постановление е издадено в
шест месечен срок след съставяне на акта за установяване на административно
нарушение.
Съдът е счел за неоснователни възраженията
за допуснато съществено процесуално нарушение относно изискванията на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно непълно и точно описание на
нарушението, което се изразявало в това, че в АУАН било записано „допълнителен
отпуск от 5 дни“, а в НП било добавено „платен“ допълнителен отпуск, както и че
имало разминаване в посочения бр. на Държавен вестник относно редакцията на
Наредбата в АУАН и НП.
За неоснователно е прието и
възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в
това, че със съставянето на новия Протокол след констатиране на очевидна
фактическа грешка, било поставено началото на ново административно наказателно
производство, а старото не било прекратено. В този контекст съдът е посочил, че
в случая е спазена предвидената по закон процедура за поправка на очевидна
фактическа грешка, като всъщност не съставените протоколи за извършена проверка
поставят началото на административно наказателното производство, а съставянето
на АУАН, така както е предвидено в разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН.
Според първоинстанционния съд,
процесния случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото в едни
продължителен период от време, след като е бил длъжен работодателят не е
изпълнил даденото му предписание. Според съда, то е важно тъй като е свързано с
безопасните и здравословни условия на труд на работещите в дружеството,
независимо от техния брой, макар и минимален.
ІV. За правото :
13. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите
по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и
европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда.
Съобразно чл. 405 от КТ,
принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се
обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира
изпълнението на принудителната административна мярка.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
14. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно
установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както
на материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно
приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с
възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415,
ал. 1 от КТ.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
15. По отношение на поддържаните
касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
В случая, няма съмнение и спор, че процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя по т.
20 от Протокол № 2016526 от 29.07.2020г., съставен от Ф. А. и Г. С., двамата на
длъжност инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик. Изрично е
посочено в протокола, че предписанието, следва да бъде изпълнено в срок до 21.08.2020г.
Този акт е връчен на неговия адресат, чрез надлежно упълномощен представител на
31.07.2020г., което е надлежно, саморъчно удостоверено върху документа,
включително скрепено с печат на дружеството. Това предписанието е било
обжалвано по административен, като възражението в частта по процесното
предписание е било отхвърлено, а обжалване по съдебен ред не е последвало. Това
ще рече, че предписанието е влязло в
сила, сиреч добило е статуса на стабилен административен и е подлежало е на изпълнение.
В този смисъл, всички
възражения относно незаконосъобразността на постановената с предписанието мярка
са ирелевантни по отношение на необходимостта, тя да бъде изпълнена, така както
е наредено от административния орган.
16. Относно възражението по отношение на приложението на
правилото възведено в чл. 34, ал.1 от ЗАНН е необходимо да се отбележи следното.
Съобразно посочената правна норма, не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови,
екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета
от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните
актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Цитираният нормативен текст е ясен,
конкретен и не будещ съмнение по отношение на неговото прилагане.
Административно наказателното преследване се изключва по давност, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя, а не от момента в който е съществувала възможност
нарушителя да бъде открит. Обратно, момента на извършване на нарушението пък е
релевантен по отношение на втория, едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1
от ЗАНН.
По смисъла на посочената правна норма,
откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния
правен субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото
противоправно деяние, а не съществуването на възможност това да бъде сторено.
Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние,
съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото
осъществяване лице е резултат от съответно предприети административно
производствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
В случая, тези действия са предприети
при извършена на 16.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда”, Пазарджик,
проверка на дружествената документация, представена от упълномощеното от
работодателя лице А. Г..
Все в този контекст, следва да се
добави, че няма нормативно установено задължение, контролния орган да извърши
задължително проверка относно изпълнение на дадените от него предписания,
веднага след изтичане на определения срок за тяхното изпълнение.
17.
Следва да се добави още, че във връзка с възражението на дружеството, за това,
че датата на прекратяване на трудовото правоотношение с водачите на товарни
автомобили, съобразно приложените по делото заповеди е преди датата на
извършване на първата проверка на 15.07.2020 г., в хода на първоинстанционното
производство са представени заповеди от 01.04.2020 г. за прекратяване на
трудовите договори с работниците С. П.; Г.Т.; С. Г.. Както се посочи обаче, в
хода на проверката данни са установени още по отношение на водачите С., Г., Х.,
Х., Р. и К. за които не са заявени и не са
представени данни за прекратяване на трудовите правоотношения.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита, което в случая е в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 549 от 25.08.2021 г., постановено по
а.н. дело № 387 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
ОСЪЖДА „ТСТ
Транс ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Драгор,
обл. Пазарджик, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв.(сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)