Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260053
гр. Севлиево, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на девети
ноември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Рефузе Османова
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова АНД № 263 по описа
за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателката Ц.Й.В. от гр. В. Търново е обжалвала наказателно
постановление № Г-5-5 от 10.06.2020 г. на Началник на Регионална дирекция за
Национален строителен контрол Габрово към Главна дирекция „Строителен контрол“
при ДНСК, с което за извършено нарушение по чл. 144, ал. 5 във връзка с чл.
145, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ѝ е наложено
наказание глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени
изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата се явява представител при
разглеждане на делото, който оспорва жалбата и отправя искане същата да бъде оставена
без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателката Ц.Й.В. работела като ***. По повод постъпило в Регионална дирекция за
Национален строителен контрол - Габрово, по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ,
уведомление от ***, заведено с вх. № РС-Св-141-00-264 от 04.05.2020 г., за
издадено Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. за строеж: „Инжинеринг:
Проектиране и Ремонт на улици в гр. Севлиево – Реконструкция и Рехабилитация на
улици по РП на гр. Севлиево с ЕКАТТЕ 65 927 – ул. “Марин Попов“ с дължина
750м., ул. “Опълченска“ с дължина 550 м., ул. “Св.Княз Аалександър I Батенберг“ с дължина 400 м.,
ул. “Иван К.Устабашиев“ с дължина 400 м., ул. “Александър Стамболийски“ с
дължина 450 м., ул. “Стоян Бъчваров“ с дължина 400 м., ул. “Стара планина“ с
дължина 750 м. и с обща дължина на всички улици – 3 700 м., местонахождение
в гр. Севлиево“, издадено на основание заявление вх. рег.№ ДД-4-А-20.64 от
29.04.2020 г. и заявление вх. рег.№ ДД-4-А-21.43 от 29.04.2020 г. до Община
Севлиево, на
05.05.2020 г. работна група в състав свид. инж. Л.А.К. – ***в РДНСК
Габрово и свид. инж. В.А.М. – ***в същата дирекция извършили служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ относно
законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни
проекти. За резултатите от нея бил съставен Констативен протокол от 05.05.2020
г., в който освен останалите констатации било отразено следното: В издаденото
РС № 40/30.04.2020 г. е посочено само съгласуване от Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Габрово и Агенция „ПИ – ОПУ – Габрово“, без да има вписани
изходящите номера и дата на издаване от органите, издали становищата.
В заключение в констативния протокол е отразено, че
на осн. чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с установени нарушения на чл. 142,
ал. 6, т. 2 и чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ контролните органи предлагат
на Началника на РДНСК – Габрово да бъде изискана незабавно преписката от Община
Севлиево и ако се констатира наличие на описаните нарушения да отмени
незаконосъобразно одобрените на 30.04.2020 г. инвестиционни проекти, фаза
технически проект, с проектни части – Пътна, Геодезия, Организация на
движението, Временна организация на движението и Пожарна безопасност и
издаденото Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. В тази връзка с Писмо от 11.05.2020 г. на Началника на РДНСК -
Габрово от Община Севлиево била изискана незабавно пълната преписка по
издаденото разрешение за строеж, включително и становище от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Габрово и от ОПУ – Габрово. На същата дата - 11.05.2020
г. жалб. В. предала на свид. М. преписката по издаване на РС № 40/30.04.2020 г.
На 11.05.2020 г. работна група в състав свид. инж. В.А.М. и свид. С.Х.П.
– ***в РДНСК извършили служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ на
техническата документация по РС № 40/30.04.2020 г. За резултатите от нея бил
съставен Констативен протокол от 11.05.2020 г., в който освен констатациите, в
заключение било отразено, че към преписката няма приложени редица документи, сред
които и последващо, тъй като първоначалното становище било отрицателно, положително
становище на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово и Становище
/Разрешение/ за специално ползване на пътищата от ОПУ – Габрово, изискващо се
на основание чл. 144, ал. 5 от ЗУТ.
С мотивирана Заповед № ДК-11-Г-1 от 11.05.2020 г.,
в която са отразени и констатациите от извършените проверки, както и
допуснатите нарушения, на осн. чл. 156, ал. 3 от ЗУТ, Началникът на РДНСК –
Габрово отменил като незаконосъобразни: одобреният на 30.04.2020 г.
инвестиционен проект, фаза технически проект, с проектни части – Пътна, Геодезия, Организация
на движението, Временна организация на движението и Пожарна безопасност и
издаденото Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. Разпоредено било заповедта
да се връчи на жалб. В. и на останалите заинтересовани лица.
С Писмо от 12.05.2020
г. на
Началника на РДНСК – Габрово, ден след като е издадена посочената по – горе
заповед, ако приемем за вярна датата на издаване на заповедта, от Община
Севлиево, при условие, че вече е била издадена заповед, с която са отменени
инвестиционния проект и разрешението за строеж, били изискани липсващите в
преписката: Оценка за съответствието на инвестиционния проект със
съществуващите изисквания за строежите по чл.142, ал.5 от ЗУТ; Положително
становище на органите за Пожарна безопасност и защита на населението, изискващо
се на осн. чл.143, ал.1, т.2 от ЗУТ – за строежи I, II, III категория; Данни дали са отстранени
нередовностите, описани в становището на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Габрово и дали има последващо положително становище от същия сектор;
становище от Агенция „Пътна инфраструктура – ОПУ – Габрово“. В писмото е
отразено, че при непредставянето им ще се счита, че същите не са изготвени и
налични по преписката, което ще е основание за издаване на Заповед за отмяна на
Разрешението за строеж, заедно с инвестиционния проект. Писмото било получено
от служител на Община Севлиево на 13.05.2020 г.
Междувременно на 12.05.2020 г., жалб. В. издала
Заповед № 2, с която, излагайки подробни мотиви, на осн. чл. 6 и чл. 91, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ оттеглила Разрешение за строеж №
40/30.04.2020 г., ведно с одобрените по всички проектни части на 30.04.2020 г.
инвестиционни проекти, като разпоредила препис от заповедта да се изпрати на
РДНСК – Габрово, което било извършено с писмо изх. № ДД-4-А-21.43 - / 4 / от
12.05.2020 г. Писмото с приложенията, посочени в него, в това число и Заповед №
2/12.05.2020 г. било получено в РДНСК – Габрово и заведено с вх. №
РС-св-141-00-277/14.05.2020 г.
С писмо изх. № РС-св-141-00-087/18.05.2020 г. на
Директора на РДНСК – Габрово жалб. В. била поканена да се яви в сградата на
дирекцията в тридневен срок от получаване на писмото, за да й бъде съставен акт
за установяване на административно отношение. Писмото било връчено на жалб. В.
срещу подпис и надлежно оформена разписка на 18.05.2020 г.
В посочения в писмото тридневен срок жалб. В. не се
явила в сградата на РДНСК – Габрово, във връзка с което бил съставен
Констативен протокол от 22.05.2020 г. от свид. М. и свид. П.. На същата дата –
22.05.2020 г., в отсъствие на нарушителя, свид. С.П., в присъствието на свид. Л.К.,
съставила против жалб. арх. Ц.Й.В. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за това, че в качеството й на длъжностно лице – ***, е
одобрила инвестиционен проект /представляващ „строителни книжа“ съгласно
легална дефиниция на Пар.5, т.36 ДР ЗУТ / за строеж: „Инжинеринг: Проектиране и
Ремонт на улици в гр.Севлиево – Реконструкция и Рехабилитация на улици по РП на
гр.Севлиево с ЕКАТТЕ 65 927 – ул. “Марин Попов“ с дължина 750м., ул. “Опълченска“
с дължина 550 м., ул. “Св.Княз Александър I Батенберг“ с дължина 400 м., ул. “Иван
К.Устабашиев“ с дължина 400 м., ул. “Александър Стамболийски“ с дължина 450 м.,
ул. “Стоян Бъчваров“ с дължина 400 м., ул. “Стара планина“ с дължина 750 м. и с
обща дължина на всички улици – 3 700 м., местонахождение в гр. Севлиево“, в
нарушение на ЗУТ. В АУАН е записано, че Инвестиционният проект е неразделна
част от Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г., издадено от ***, и е одобрен
от Главен архитект на общината, в нарушение на чл. 144, ал. 5 от ЗУТ – без по
преписката да е представено, и то към момента на одобряване на проекта,
Становище /Разрешение за специално ползване на пътищата/ на Областно пътно
управление – Габрово, изискващо се на основание чл. 144, ал. 5 от ЗУТ.
Актосъствителят е посочил, че в случая такова становище липсва, тъй като не е
представено, но въпреки това инвестиционният проект е одобрен от органа по чл.
145, ал. 1 от ЗУТ, като върху всички части на проекта е положен печата на
Главен архитект с дата на одобряване на проект от него с подпис. Актосъставителят
е приел, че нарушението е извършено на 30.04.2020 година когато е одобрен
инвестиционният проект за строежа, фаза Технически проект, и че мястото на
извършване на нарушението е в гр. Севлиево, където е работното място на Главния
архитект на Община Севлиево. В обобщение в АУАН е посочено, че Ц.В. е нарушила
разпоредбата на чл. 144, ал. 5 от ЗУТ, след като е одобрила инвестиционен
проект за посочения по – горе строеж в нарушение на чл. 144, ал. 5 във връзка с
чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.
Актът за установяване на административон нарушение
е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката, тъй като същата е била поканена
по надлежния ред за съставянето му, но не се е явила. След съставянето на акта
свид. М. ***, за да предявят и връчат така съставения АУАН на жалб. В., но
последната отказала да го подпише. Отказът на жалбоподателката бил
удостоверен с подписа на свид. В.М.. Като
дата на получаване на акта в него била отразена датата 01.06.2020 г. В акта е
отразено също така, че един екземпляр е оставен на жалб. В.. Видно от
материалите по делото срещу така съставения АУАН не са постъпили писмени
възражения от страна на жалбоподателката в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа
на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на
Началник на Регионална дирекция за Национален строителен контрол – Габрово/
РДНСК – Габрово/ към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК с № Г-6-6 от
10.06.2020 г. Същото е издадено против арх. Ц.Й.В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, като в обстоятелствената част на НП административно-наказващият
орган е преповторил изцяло констатациите на актосъставителя, както и
направените от него изводи. В заключение е счел, че с деянието си арх. Ц.Й.В.,
в качеството си на длъжностно лице – ***, е нарушила разпоредбите на чл.144,
ал. 5 във връзка с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, и е осъществила състава на чл. 232,
ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУТ /„одобри…строителни книжа“/. Наказващият орган
е счел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, довело и до отмяна на
строителните книжа по реда на чл. 156, ал. 1 и ал. 3, както и че това не е
първо нарушение за ***. На основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателката арх. Ц.Й.В. административно наказание глоба
в размер на 1500,00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Л.А.К., С.Х.П. и В.А.М.,
съпоставени с писмените доказателства: Доклад от Зам.кмета на Община
Севлиево; Заповед № 2/12.05.2020 г.; разписка
и писмо от община Севлиево от 12.05.2020 г. до РДНСК – Габрово, ведно с
известие за доставяне от РДНСК – Габрово; Акт № Г-4/22.05.2020 г.; Акт № Г-6 от
22.05.2020 година; НП № Г-1-СЦР-1/15.02.2017 г.; Решение № 195/24.10.2017 г. по
канд № 154/2017 г. по описа на АС – Гарово; НП № № Г-26-24 от 15.10.2019 година;
НП № 3-СЦР-06 от 12.05.2017 година; Решение № 201/08.11.2017 г. по КАНД №
172/2017 г. по описа на АС-Габрово; Протокол за постъпили възражения от
06.07.2020 година; Определение № 567 от 15.06..2020 година по адм. Дело №
191/2020 година по описа на ГАС; Констативен протокол от 11.06.2020 г.;
протокол за постъпили възражения от 05.06.2020 г.; Акт Г-5/22.05.2020 г.; Констативен
протокол от 27.05.2020 г.; Констативен протокол от 22.05.2020 г.; Писмо до РДНСК
– Габрово от гл.архитект на община Севлиево от 15.05.2020 г.; Протокол № 4 от
22.04.2020 година; покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН; Заповед № 2 от
12.05.2020 година; Писмо до гл. архитект на Община Севлиено от 12.05.2020
година; Заповед № ДК-11-Г-1 от 11.05.2020 година; Констативен протокол от
11.05.2020 година; Констативен протокол от 05.05.2020 година; Разрешение за
строеж № 40 от 30.04.2020 година; Заявление за издаване на разрешение за строеж
от 29.04.2020 г.; заявление за разглеждане и одобряване на инвестиционни
проекти по които се издава разрешение за строеж от 29.04.2020 г.; Становище от
ОД МВР – сектор „Пътна полиция“ – Габрово и Инвестиционен проект.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е
връчен на жалбоподателката на 24.06.2020 г. Жалбата е подадена на 30.06.2020
г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
НП е издадено
от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него длъжностно
качество и представеното заверено копие от Заповед №
РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, предвид заеманото от него
длъжностно качество.
АУАН и
издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 144, ал. 5 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти, които засягат
републиканските пътища, се извършва от администрацията, управляваща пътя, по реда
на чл. 127, ал. 2., а
според разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ: „Техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват и одобряват от: 1. главния архитект на общината (района)”.
Санкционната
разпоредбата, която е приложил наказващият орган, е разпоредбата на чл. 232,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ и въз основа на нея на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 1500,00 лева. Според тази
разпоредба на закона с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице, което: съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството,
както и на действащите устройствени планове”.
Жалбоподателката се яви в първото съдебно заседание, след което депозира писмени
бележки, в които към съда се отправя молба да отмени изцяло обжалваното НП, а
алтернативно да намали размера на наложеното наказание до предвидения от закона
минимум.
На практика жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, изложена
по-горе. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, в подкрепа
на което се излагат подробни съображения.
Твърди се на първо място, че по повод издаденото разрешение за строеж жалбоподателката
е уведомила съответните органи – ДНСК и Община Севлиево, като уведомлението до Община
Севлиево е връчено на 30.04.2020 г. В последствие на 12.05.2020 г. постъпил
доклад от заместник-кмет на Община Севлиево, който имал характер на възражение
и в него било посочено, че са констатирани несъответствия в издаденото
разрешение за строеж. Поради това и на осн. чл. 6 във вр. с чл. 91, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ жалбоподателката оттеглила издаденото
разрешение за строеж с изрична Заповед № 2/12.05.2020 г., като писмото, с което
е връчена заповедта на РДНСК - Габрово е от дата 14.05.2020 г. В тази връзка
жалбоподателката намира, че Разрешението за строеж било отменено по нейна
инициатива въз основа на служебните й правомощия по АПК и по ЗУТ, поради
констатирани нарушения на чл. 142, чл. 143, чл. 145 и чл. 148 от ЗУТ. Именно
поради това следвало да се приеме, че не е налице нарушение на нормата на чл.
144, ал. 5 от ЗУТ, тъй като процесното разрешение за строеж е оттеглено и не
може да породи правните последици, инкорпорирани в него.
Освен това жалбоподателката сочи в жалбата си до съда, че за да бъдел
изпълнен фактическият състав на чл. 6 от ЗАНН, нарушението следвало да е
извършено виновно, като в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, се сочело, че деянието е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В тази връзка същата
счита, че предвид оттеглянето на издаденото разрешение за строеж с нейна
изрична заповед липсвала субективната страна на твърдяното нарушение, поради
което то не се било осъществило, а и не са настъпили и общественоопасните последици.
Съобразявайки възраженията на жалбоподателката, съдът намира същите за
неоснователни предвид следните обстоятелства: По делото не се спори, че на 30.04.2020
г. жалбоподателката В. е одобрила инвестиционни проекти и издала Разрешително
за строеж № 40. Безспорно е и това, че строежът, за който е издадено то, е от
категория, за която съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 5 от ЗУТ се изисква
положително становище /разрешително за специално ползване на пътищата/ от ОПУ -
Габрово. По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че
инвестиционният проект е одобрен и е издадено разрешително за строеж, без по
преписката да е представено и да е налично горепосоченото становище, поради
което следва да се приеме, че с одобряването на инвестиционния проект и
издаването на разрешителното за строеж нарушението, допуснато от В., е било
довършено. Безспорно е, че нарушението е на формално извършване, но следва да
се има предвид обстоятелството, че в последствие и то в кратък период от време,
жалб. В. е отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива е
оттеглила издаденото разрешение за строеж с мотивирана заповед, като по този
начин е предотвратила и настъпването на вредни последици. Това обстоятелство
обаче представлява смекчаващо вината обстоятелство, както и такова, подлежащо
на обсъждане досежно възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира за несъстоятелно и възражението на
жалбоподателката, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като в
АУАН и НП не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, понеже в
тях било посочено само, че нарушението е извършено в гр. Севлиево, където е работното
място на Главния архитект на Община Севлиево. Безспорно е, че в съответствие с
разпоребите на ЗАНН, както в АУАН, така и в НП задължително следва да се посочи
мястото на извършване на нарушението. В случая е посочено, че нарушението е
извършено в гр. Севлиево, което е достатъчно да се приеме, че мястото на
извършване на нарушението е конкретизирано по несъмнен начин.
Въпреки това съдът счита, че АНО е издал НП при съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в следното: Видно от обстоятелствена част на НП, след
подробно описание на всички установени факти и изброяване на писмените
доказателства в тяхна подкрепа, АНО е посочил, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.144, ал. 5 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ, след което е
посочил, че с деянието си жалбоподателката е осъществила състава на чл. 232,
ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗУТ. След квалифициране на деянието по два текста
на ЗУТ, АНО е посочил и основанието за налагане на административно наказание
като отново е счел, че това е разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Съдът
счита, че АНО неправилно, след като е установил конкретното нарушение, го е
квалифицирал под две различни правни норми, с което е допуснал нарушение на
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, която указва
единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено
и законовите разпоредби, които са били нарушени. Очевидно е, че нормата на чл. 232,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ е санкционна норма и като е посочил в обжалваното НП, че
същата е нарушена правна норма, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Неспазването
на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и дружествата - страни в административно-наказателното
производство. НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, като ясно и точно следва да е посочена законовата
разпоредба, която е нарушена. Същото се отнася и за АУАН с оглед разпоредбите
на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Освен това това посочване трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба, която е нарушена,
описанието на нарушението, датата, на която е извършено нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по
административнонаказателната преписка. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че не без значение е и
обстоятелството, че в АУАН като нарушена правна норма е посоченаединствено разпоредбата на чл. 144, ал. 5 от ЗУТ, а в
наказателното постановление наказващият орган е „разширил обвинението“, като е
посочил като нарушена и нормата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗУТ, което е недопустимо поради законово установеното правило, че АУАН и НП
следва да бъдат идентични по отношение описание на нарушението и посочването на
нарушената правна норма. Наличието на различие между тях в АУАН и НП води до
сериозно нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което е изправено
пред невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина.
Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че нормата на
чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е санкционна такава и същата не осъществява състав
на административно нарушение, което да може да се вмени във вина на нарушителя.
Ето защо съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
За по – голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че дори и да се
приеме, че жалб. В. е осъществила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната ѝ отговорност, то видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, безспорно може да се приеме, че се касае
за нарушение, което може да се квалифицира като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Както вече бе отбелязано по-горе, видно от събраните
по делото писмени доказателства, в кратък период от време, жалб. В. е
отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива е оттеглила
издаденото разрешение за строеж с мотивирана заповед. По този начин същата е
предотвратила и настъпването на вредни последици, поради което съдът намира, че
деянието покрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. С тази разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на
административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност
извършителя в случаите на "маловажност" на нарушението. Прилагането
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по
целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни
нарушения административнонаказващият орган следва да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и
тежестта на извършеното нарушение и когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е
приложил, съдът следва да отмени наказателното постановление поради
противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на
ВКС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Г-5-5 от 10.06.2020 г. на Началника на Регионална дирекция за
Национален строителен контрол - Габрово към Главна дирекция „Строителен
контрол“ при ДНСК, с което на арх. Ц.Й.В., в качеството й на длъжностно лице – ***,
за извършено нарушение по чл. 144, ал. 5 във вр. с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ и на
основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500,00лв. /хиляда и пестотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: