ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 734
гр.Хасково, 28.09.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 602/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда
на чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на
земеделските производители.
Делото е образувано по жалба на Х.Ж.К.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022г. издаден от
Директора на ОД на ДФЗ-Пловдив. С молба вх. № 6403
от 28.09.2022г., жалбоподателката e направила особено искане –
на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да спре изпълнение на
обжалваната заповед, допуснато по силата на закона – чл.27, ал.8 от ЗПЗП.
В искането се сочи, че предварителното изпълнение на АУПДВ щяло да причини
на жалбоподателката значителна или труднопоправима вреда. Твърди
се , че оспорващата е майка на две
непълнолетни деца, че към настоящия
момент е в отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, получава доход
от 710.00 лева представляващ обезщетение
за отглеждане на дете, както и че обслужва договор за стоков кредит, по който ежемесечно заплаща
вноска в размер на 102.57 лева. Сочи, че
тези обстоятелства не били обсъждани в АУПДВ и били нови за производството. Ново
обстоятелство бил и фактът, че след
издаване на АУПДВ на 08.06.2022г., е налице динамична политическа и икономическа
конюнктура, съпътствани с повишаване на инфлацията в страната. Последното променяло обществено-икономическите условия,
при които актът въздействал върху правната сфера на длъжника и това
рефлектирало върху интензитета на
увредата и било основание тя да се квалфицира като тежка. Това засягало следващия
се от принципа на съразмерност, баланс на изпълнението, при което с него биха се засегнали правата на адреса в
степен по-голяма от необходимото за целта преследвана с акта.
Съдът, като се запозна със жалбата, приложените към нея документи и с
документите от административната преписка по издаване на оспорения, акт,
намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество, и основателно, по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден по реда
на чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.
165 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г.,
обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФЗ или от
оправомощените от него длъжностни лица, актове за установяване на публични
държавни вземания, не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е
възпроизведена или не в АУПДВ, то по силата закона, жалбата срещу акта няма
суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание.
Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да
бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при
условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. За да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът
следователно следва да установи
наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. и това да са новонастъпили факти.
В практиката си, Върховният административен съд приема ,
че при допуснато със закон предварително
изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим
интерес от категорията на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е
значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е
необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за спиране.
За да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и
докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали са значителни. Наличието или реалната опасност от настъпване
на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които
да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да
са свързани с икономическото и финансово състояние, с неговите задължения или с
невъзможността да изпълни новите финансови тежести.
В случая безспорно се
установяват изложените в молбата фактически твърдения. От приложените към
същата актове за раждане е видно, че жалбоподателката е майка на две
малолетни деца едно от които на 5 г. и
5м. месеца, а другото на 1 г. и 2 м.
Видно от представеното удостоверение изх. № 801/26.09.2022г. на „ОББ“АД, че в
периода 25.06.2022г.-15.06.2023г., т.е. и към настоящия момент, оспорващата
ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на основание чл. 164
от КТ. От приложената от справка на НОИ се установява, че на жалбоподателката
се изплаща обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на 710.00 лева месечно, а
същевременно от представения договор за
стоков кредит № 4898097 сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, става ясно, че
оспорващата се е задължила да погасява ежемесечно сума в размер на 102.57 лева,
в периода 14.02.2022г. – 14.07.2023г. Безспорно е, че установеното с процесния АУПДВ вземане е в значителен
размер спрямо получаваните от жалбоподателката доходи. Общоизвестно е и
наличието на соченото в молбата за спиране обстоятелството, че към настоящия момент в страната е налице повишаваща се инфлация.
Тези обстоятелства не е обсъждани в
оспорения АУПДВ, явяват се нови за производството и предвид размера на
установеното публично държавно вземане са достатъчни, за да обосноват извод за реална
възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за
оспорващия. Действително,
свързаната с предварителното изпълнение на АУПДВ /допуснато с чл. 27, ал. 8 ЗПЗП/
промяна в имуществото на адресата на акта е типична, предвидима и дължима
вреда, но промяната на обществено-икономическите условия, при които актът
въздейства върху правната сфера на длъжника предвид
нестабилната икономическа ситуация в страната и повишаваща се инфлация, с оглед
получаваните от жалбоподателката доходи
и необходимостта да издържа две малолетни
деца и съпоставено спрямо размера на установеното с акта вземане, безспорно рефлектира върху интензитета на увредата и е
основание тя да се квалифицира като тежка. Това засяга следващия от принципа на
съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ баланс на изпълнението и
съдът споделя изложеното в молбата, че
предварителното изпълнение на акта би засегнало законните интереси на
адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с
издаването му и предполага въздържане от действия по изпълнението.
В този смисъл е практиката на ВАС по аналогични случаи изразена в определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. № 4097/2020
г. на състав на ВАС, първо отделение, Определение №
17017/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 14133/2019 г. по описа на ВАС,
Осмо отделение и Определение № 6295/28.05.2020 г., постановено по адм. дело №
4403/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, Определение №
6472/02.06.2020 по адм. дело №
4134/2020г., Определение №10134/23.07.2020г. по адм.дело № 7204/2020г., вкл.
най-новата такава Определение № 5600 от 9.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
4777/2022 г., I о., Определение № 4753 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3411/2022 г., I о., Определение № 4782 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3526/2022 г., VIII о., Определение № 3841 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3454/2022 г. и др.
Воден от гореизложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА предварителното изпълнение на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. №
01-163-6500/228 от 08.06.2022г. издаден от Директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, до
приключване на производството по адм. д. № 602/2022г. по описа на АдмС-Хасково, с влязъл
в сила съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: