Решение по дело №6196/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2273
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330206196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 2273

                                     гр. Пловдив, 11.12.2019  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на  тринадесети ноември   две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6196/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К.С.В. *** против наказателно постановление № 19 -1030-004261 от 20.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. С жалбата се правят оплаквания за процесуална  незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ст.М. ***  с представено по делото пълномощно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В приружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка в съда, е изразено становище, че административнонаказателното производство е водено законосъобразно, поради което моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 07.08.2018 г. в 13:36 ч. в с. Граф Игнатиево на ул. Карловска № 2 посока с.Труд св. А.Г.П., на дл. … съвместно със св. С.Г.С. установили  жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил „Ауди С  6 4.2 В 8  АВАНТ КУАТРО с рег.№ ..., да управлява описания товарен автомобил , собственост на „Мото България“ЕООД със скорост 104 км/ч след отчетен толеранс на скоростта от 3 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Нарушението било установено със СПУКС –АТСС АRH –S1 с №11743СА .

В хода на започналото административнонаказателно производство била представена декларация по чл.188 от ЗДвП от страна на управителя на  „Мото България“ ЕООД, в която същият заявил, че на 07.08.2018 г. товарният автомобил бил управляван от жалбоподателя. Декларацията била представена на 18.01.2019 г. пред административнонаказващия орга

На 23.04.2019 г. била представена декларация и от самия жалбоподател, в която последният също потвърдил, че на процесната дата управлявал товарния автомобил, собственост на „Мото България“ ЕООД.

Въз основа на събраната в хода на административнонаказателното производство информация бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на името на жалбоподателя, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А.Г.П., а също и въз основа на  представените  и  приети по делото:  декларация по чл.188 от ЗДвП от името на управителя на собственика на описаното МПС от 18.01.2019 г., декларация, подадена от самия нарушител от  23.04.2019 г.,  справка за собственост на товарен автомобил Ауди С  6 4.2 В 8  АВАНТ КУАТРО с рег.№ ...,  копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване 17.09.5126,  протокол за използване на автоматизирано техническо средство, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, справка за нарушител , както и копие на клип №11743СА/00777109.

Установява се от представената по делото справка, че товарен автомобил Ауди С  6 4.2 В 8  АВАНТ КУАТРО с рег.№ ... е собственост на  „МОГО БЪЛГАРИЯ“  ЕООД

От представената към административнонаказателната преписка декларация по чл.188 от ЗДвП и приета като писмено доказателство по делото се установява, че  на процесната дата 07.08.2018 г.  товарен автомобил Ауди С  6 4.2 В 8  АВАНТ КУАТРО с рег.№ ... е бил управляван от жалбоподателя.

В тази връзка са и показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А.Г.П., на които съдът дава вяра, доколкото същите са в съответствие с останалите събрани по делото писмени доказателства, включително и с попълнената от страна на управителя на дружеството, чиято собственост е МПС, декларация по чл.188 от ЗДвП.

Установената от страна на проверяващите скорост в деня на нарушението, нейното превишение и това, че е отчетен толеранс от 3 км/ч се установява от приложения към материалите от административнонаказателна преписка клип 11743СА/0077109.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН  и НП   е обективно установена и че нарушението и неговият автор са доказани по безспорен начин.

Правилно е приложен  материалният закон и съответната на нарушението санкционна норма. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение за населено място на водача е забранено да превишава посочените в цитираната норма скорости,  като водачът  е превишил предвидената в закона максимална допустима скорост от 50 км/ч. Правилно и съответно на нарушението е наложеното на жалбоподателя наказание.

При проверка относно процесуалните изисквания при издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е издадената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са индивидуализирани в достатъчна степен, даваща възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира адекватно защитата си.

Неоснователно е възражението, че при посочване на наказуемата скорост не било конкретно и прецизно отбелязано, че отчетеният толеранс е от 3 км /ч , а вместо това е отбелязано, че същият е 3 % . Посочената неточност  по никакъв начин не се е отразило на верния  краен извод за издаване на наказателното постановление. Видно от изготвения чрез техническото средство клип № 11743СА/0077109,  въз основа на показанията на който е издадено обжалваното наказателно постановление, измерената скорост на движение на автомобила е 107 км/ч,  а приетата за наказуема скорост е 104 км/ч, толкова колкото е отбелязана и в обжалваното наказателно постановление. Следователно толеранс е бил отчетен от контролните органи и същият е отчетен правилно. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на видеорадарната система Въпросната редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство, поради което е  и приложена санкционната норма по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

По отношение на срока по чл.34 от ЗАНН същият започва да тече от установяване на нарушението,  т.е.  от 07.08.2018 г. В случая обаче с оглед подадената декларация по чл.188 от ЗДвП същият е започнал да тече по-късно , считано от 18.01.2019 г. когато собственикът на управляваното ППС е посочил лицето, което е управлявало същото в деня на проверката. Водачът на ППС  е бил установен с точни три имена и ЕГН, поради което и не е било необходимо да бъдат събирани други доказателства във връзка с неговата самоличност. Нормата на чл.188 от ЗДвП не въвежда като изискване декларация да бъде подавана от водача на ППС, а от неговия собственик. Датата, на която собственикът  на автомобила декларира, че е предоставил управлението другиму, е момента от който тече тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН на посоченото друго лице. Нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП предвижда възможност да не се налага наказание на собственика на автомобила, а не да не се образува административно наказателно производство. Следва при събиране на данни, които в конкретния случай са били достатъчни, контролните органи да пристъпят към съставяне на АУАН още след 18.01.2019 г. и в срока до 18.04.2019 г. В случая АУАН  е съставен едва на 23.04.2019 г., т.е. след предвидения 3-месечен срок от откриване на нарушителя. По тези съображения и доколкото актът за установяване на нарушение е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, който според съда е изтекъл на 18.04.2019 г.,съдът намира  че същият е незаконосъобразно съставен. Незаконосъобразността на съставения АУАН  влече като правна последица и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което  и същото следва да бъде отменено.

Предвид изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 -1030-004261 от 20.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на К.С.В. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

                                                                                   

 

 

                                                           Районен съдия :....................................

 

Вярно с оригинала! МК