№ 216
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110112056 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Т. Г. срещу „Градски
транспорт“ АД за признаване извършеното със заповед № 25/06.07.2022г. и №
*********/06.07.2022г. на изпълнителния директор на дружеството уволнение на ищеца за
незаконно, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 13 389.66 лева за оставането му без работа
за времето от 06.07.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху търсената сума,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът Т. Т. Г. е бил в трудово правоотношение с
ответника „Градски транспорт“ АД за длъжността „механик гараж за транспортни средства“,
като на 06.07.2022г. му била връчена заповед № 25/06.07.2022г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. На 18.07.2022г. му била връчена заповед №
*********/06.07.2022г., с която отново трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Оспорва двете заповеди, с които му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение, поддържайки, че същите са
незаконосъобразни.
Излага, че наложеното дисциплинарно наказание е поради това, че не е изпратил
имейл на служителя, заемащ длъжността окомплектоване и съхранение на документи за
неизвършени курсове на тролейбус № 310 на 04.05.2022г., както и такива на 09.04.2022г. и
14.04.2022г. Твърди, че не е допуснал вменените му дисциплинарни нарушения, тъй като
трудовите му функции и задължения не включват уведомяване на посочения служител за
1
неизвършени курсове. Сочи, че неговите задължения се изчерпват с това да отрази в
журнала факта на неосъществения курс и причините за това, именно което е сторил и на
процесните дати, като на 05.05.2022г. е дал подробни обяснения при рапорта на Е.Д.
заместващия длъжността „зам.-началник ЕЗТ-ТД“ за случая. За случая на 14.04.2022г. е
докладвал на следващия ден на Д.В.в, заемащ длъжността „зам.-началник ЕЗТ-ТД“.
Счита на следващо място заповедта за немотивирана и издадена при нарушаване
изискването на чл. 193 КТ, като в тази връзка твърди, че са му поискани обяснения само във
връзка с доклад вх. № 2022-436/11.05.2022г., без същият да му е връчен. Не са му искани и
обяснения за случаите 09.04.2022г. и 14.04.2022г. в дисциплинарното производство по
издаване на процесните заповеди. Сочи, че от доклада от 26.04.2022г. не е ясно кое се
приема за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, по което следва да отговаря, по
който начин работодателят е нарушил задължението си да му бъде разяснено и то
предварително, за да знае ищеца какво да обяснява. За случая от 04.05.2022г. не му е
връчван доклад от К.Н.
Поддържа още и че дисциплинарната му отговорност за случилото се на 09.04.2022г.
и 14.04.2022г. е ангажирана след изтичане на срока по чл. 194 КТ, а отделно от това за
неподадена информация за неизвършен курс му е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, по който начин е нарушено и правилото на чл. 189, ал. 2 КТ.
Дори да се приеме, че извършеното от ищеца съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, счита, че наложеното му наказание не съответства на тежестта на нарушение.
Твърди и че се ползва със закрилата по чл. 333 КТ, тъй като страда от хипертонична
болест, за което е освидетелстван с експертно решение № 2025 от 108 на МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД и му е определена 30% трайно намалена работоспособност. Твърди, че този факт
е известен на работодателя, който въпреки непосредствено преди връчване на заповедта за
уволнение, го е принудил да подпише декларация във връзка с Наредба № 5/1987г. за
болестите, при които работниците или служителите, боледуващи от тях имат особената
закрила по КТ, с което е действал недобросъвестно и в нарушение на чл. 8 КТ. Сочи още и
че след получен припадък е бил приет за лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, като му е
поставена диагноза „исхимичен мозъчен инсулт в територията на ДПМА, мозъчен инфаркт
причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии“, който факт също е
известен на работодателя, с оглед представения болничен лист в дружеството.
На следващо място се твърди, че по отношение на ищеца е осъществена пряка
дискриминация по признак увреждане, тъй като работодателят не желае в дружеството да
работят такива хора.
Твърди, че вследствие на уволнението е останал без работа, като счита, че за база на
обезщетението по чл. 225 КТ следва да се вземе предвид възнаграждението му за м.
05.2022г., който е пълният отработен месец преди уволнението, доколкото през м. 06.2022г.
ищецът е ползвал три дни отпуск поради временна нетрудоспособност.
С оглед всичко изложено, моли за уважаване на исковете, ведно с присъждане на
2
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Градски транспорт“ ЕАД депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че по повод настъпило ПТП с тролей 310 на 04.05.2022г., ищецът е приел
информацията от водача в 19:40ч. и го е записал в техническия журнал в ляво под наряда.
След прибиране в депото на тролейбуса, ищецът е следвало да огледа щетите и да ги впише
в техническия журнал и дневника, от който се взема номерация за заявка и да се издаде
такава за следващия ден, които задължение се твърди, че Т. Г. не е извършил. На следващо
място се излага, че Т. Т. е следвало да попълни създадената в дружеството бланка на
протокол за ПТП, изведена на компютъра, който ползва, в която посочи часа на аварията и
часовете на пропуснатите и незавършени курсове, след което да я изпрати на Изпълнител
окомплектоване и съхранение на документи за по нататъшна обработка. Горните
задължения се твърди да произтичат както от длъжностната характеристика за длъжността,
която заема ищецът – т. 2, тире 8 и 9, така и от установената в дружеството практика и
разпореденото от прекия ръководител на ищеца – началник Експлоатационно звено
тролейбуси – Тролейбусна дейност и от разпоредбите на ПВТР. Отчитайки така
извършеното от ищеца, както и че за идентични нарушения на трудовата дисциплина на Г.
вече е налагано дисциплинарно наказание „забележка“, му е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение“. При ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца е
съобразена и тежестта на нарушението, като в случая се твърди, че с поведението си Т. Г.
допринася за налагане на финансови корекции, санкции и глоби от страна на Община Варна
във връзка с договора за обществен превоз на пътници.
Поддържа на следващо място, че процесната заповед е издадена след като от ищеца
за изискани писмени обяснения, същата е в достатъчна степен мотивирана.
Оспорва на следващо място, че дружеството е информирано, че на ищеца е
определена намалена степен на трудоспособност, като поддържа, че екземпляр от
експертното решение на ТЕЛК не е връчвано на работодателя нито от Т. Г., нито от РМКЕ.
Оспорва и твърдението, че ищецът е бил принуден да подпише декларация по чл. 333 КТ.
Оспорва се и твърдението, че ищецът е уволнен заради здравословното му състояние.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като твърди, че при определяне
на същото не следва да се вземат предвид суми за храна, които се следват на работниците и
служителите за реално отработено време, съобразно сключения КТД.
Поддържайки, че процесната заповед е законосъобразна, моли за отхвърляне на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът към датата на налагане на атакуваното наказание е бил в
трудово правоотношение за длъжността механик „гараж транспортни средства“ при
ответника „Градски транспорт“ ЕАД за неопределено време. Това се установява и от
3
приложеното на л. 15 от делото допълнително споразумение № 473/01.03.2021г. към трудов
договор.
Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № 25/06.07.2022г. на инж.
Николай А.ов, в качеството му на изпълнителен директор на „Градски транспорт“ ЕАД (л.
127-238) за това, че не е подал информация към изпълнител окомплектоване и съхранение
на документация за неизпълнен курс на Т310 на 04.05.2022г., откъдето информацията за
пропуснатия курс не е постъпила и в „Кол центъра“. Посочено е, че с поведението си
служителят е нарушил разпоредбите на чл. 126, т. 4, т. 7 и т. 10 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т.
10 КТ, чл. 19, т. 4, т. 7, т. 10, т. 13, т. 16 и т. 17 на ПВТР на дружеството, както и
задълженията по раздел 1, т. 2 от длъжностната характеристика, като горното е довело до
нарушаване на част от изпълнението на транспортната задача и с това се е стигнало до
възможност за пряка имуществена вреда за дружеството, изразяваща се в нарушение на
клаузите на договора за превоз с Община Варна. Наказващият орган е приел, че с
поведението си служителят нарушил трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ и
вземайки предвид незаличеното дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със
Заповед № 972/19.05.2022г., на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, 7 и 10 КТ, във вр. чл. 190, ал. 1,
т. 7 КТ и във вр. чл. 188, т. 3 КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“.
Издадена е и заповед № **********/06.07.2022г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, с която трудовото правоотношение с Т. Г. е прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (л. 14).
Вмененото дисциплинарно нарушение е станало достояние на дисциплинарно
наказващия орган от докладна вх. № 2022-436 от 11.05.2022г. от К.Н, началник ЕЗТ-ТД (л.
246), в която е посочено, че 04.05.2022г., поради настъпило пътнотранспортно
произшествие, курсът с Т310 от Владиславово посока Аспарухово е прекъснат, като Т. Г. не
е уведомил никой по надлежния ред – не е получена информация с емейл за
пътнотранспортното произшествие при съхранител информация, който съответно не е
информирал „Кол центъра“.
С писмо на управителя на ответното дружество изх. № 2022-436-1 от 13.05.2022г.,
връчено на ищеца на 19.05.2022г., от последния са изискани писмени обяснения във връзка
с коментираната по-горе докладна вх. № 2022-436 от 11.05.2022г. на началника на ЕЗТ-ТД -
К.Н, в двудневен срок (л. 245). Върху писмото след датата на връчване и подписа на Г. е
обективирано изявление „Запознах се с докладната“. Обяснения от ищеца Г. са постъпили на
23.05.2022г. (л. 239-244), като в същите е посочено, че след като К.Н смята, че ищецът е
виновен – така да е. Наред с това е възпроизведен и текст на стихотворение.
Видно от приложената на л. 116-117 от делото длъжностна характеристика, че част от
трудовите задачи, характеризиращи съдържанието на длъжността механик „гараж
транспортни средства“ е приемането на техническа, диспечерска и друга информация за
трудовия процес и да уведомява съответното звено, чиято работа информацията касае;
изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с изпълняваната длъжност и
4
трудовия процес. Длъжностната характеристика е връчена на Т. Г. на 01.06.2016г.
Представени от ответника са и изготвени типови документи за отчитане на
пътнотранспортни произшествия, транспортни злополуки и аварии, като според посочената
длъжност, същите се изготвят от дежурен механик (л. 78-80).
Видно от копие от страницата на водения в ответното дружество журнал относно
видове на необходими ремонтни работи от 04.05.2022г., че в същия по отношение на
тролейбус 310 е вписано „проверка лява глава“, съответно извършените ремонти дейности
по тролейбуса са отразени като регулиране ляв токоприемник (л. 139). Приобщен към
доказателствения материал по делото е и дневния наряд за 04.05.2022г., като по отношение
на тролей 310 е вписано, че е възникнало ПТП в 19:40ч., сп. Огоста, посока Центъра, 19:40
от център.
За опровергаване твърденията на ищеца, че на 05.05.2022г. е дал подробни обяснения
за инцидента от 04.05.2022г. на Е.Д. заместник-началник ЕЗТ-ТД, ответникът е представил
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа на за м. май 2022г. (л.83-84), видно
от която, че дните 4 и 5 май за Е.Д. е отразени като почивни (ред 32 от таблицата), а за Д.В.
за работни (ред 10 от таблицата).
Приобщен към доказателствения материал по делото е и утвърдения с протокол №
17/08.06.2016г. от заседание на Съвета на директорите на „Градски транспорт“ ЕАД
Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството (л. 168-183). В раздел четвърти от
същия са уредени правата и задълженията на работниците, като според чл. 19 работниците и
служителите са длъжни да изпълняват работата си в изискуемото се количество и качество
съобразно изискванията на КТ, приложимите нормативни и поднормативни актове, ВПРЗ,
длъжностната характеристика, колективния трудов договор, законните заповеди и
нареждания на работодателя и правилника (т. 4); да изпълняват своевременно и точно
законните заповеди и нареждания на работодателя, на ръководството на дружеството и на
непосредствения ръководител (т. 7), да спазват ВПРЗ, Етичния кодекс, правилника, както и
да изпълняват задълженията си произтичащи от длъжностната им характеристика, и да не
пречат по какъвто и да е начин на другите работници и служители да изпълняват трудовите
си задължения (т. 10); да изпълняват точно, качествено и в срок всички други задължения,
които произтичат от закона, длъжностната характеристика, ВПРЗ, Етичния кодекс,
Колективен трудов договор, индивидуалните си трудови договори, настоящи правилник и от
характера на работата (т. 13); да изпълняват издадените писмени и устни заповеди,
разпореждания, нареждания и инструкции на работодателя, а също така и всички вътрешни
актове на „Градски транспорт“ ЕАД (т. 16); да изпълняват точно и добросъвестно всички
трудови задължения, произтичащи от длъжностната им характеристика (т. 17).
Уреден с Правилника за вътрешния трудов ред и водене на кореспонденцията на
дружеството, като съгласно чл. 65, ал. 1 от Правилника, документите, изпратени до
предприятието от държавни органи, от юридически или физически лица, се завеждат във
входящ регистър по реда на тяхното получаване, като се отбелязват датата и часът на
5
получаването им. Според ал. 3 на чл. 65 от Правилника, вътрешната кореспонденция (между
отделни звена, молби, сигнали, жалби от работници и служители и др.) се завеждат в
специален регистър, като се отбелязват датата и часът на получаването им, като
получаването на документи става срещу подпис - ал. 4.
Със заповед № 972/19.05.2022г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“
ЕАД, на Т. Г. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че не е изпратил
имейл до изпълнител окомплектоване и съхранение на документи за неизвършени курсове
от Т313 на 14.04.2022г. и от Т317 на 09.04.2022г. (л. 106-107).
Приобщен към доказателствения материал по делото е и сключения между Община
Варна и „Градски транспорт“ ЕАД договор за обществен превоз, с който ответното
дружество се е задължило да извършва услугата обществен превоз на пътници с
изискуемото качество съгласно целевите показатели на Показателите за качество съгласно
Приложение 7 „Санкции“, Приложение № 11 „Показатели за качеството на услугата ОПП“,
като част от показателите за качество според последното приложение (л. 71-76) е
изпълнението на транспортната задача и в частност неизвършен курс по вина на оператора,
които са дефинирани в Приложение № 6 „Методика за отчитане и окачествяване на
транспортната задача“. С договора е вменено задължение на ответника ежедневно
информиране на Общината за цялостното изпълнение на транспортната задача, както и за
възникналите транспортни ситуации, довели до нарушение на изпълнението – т. 2.1 от
Приложение № 2 „Отчети“ към договора, като със същия е утвърден и образец на Протокол
№ 1, според който се предоставят справки за пътнотранспортни произшествия, аварии с
посочване на часа на настъпването им, линията, по която е настъпило съботието, мястото,
водача, както корекцията на пробега. Предвидените санкции са и санкции за нередовен или
неизвършен курс – Приложение № 7 „Санкции“.
В процесната заповед № 25/06.07.2022г. е посочено при връчването й да се връчи и
декларация във връзка с Наредба № 5/87 за болестите, при които работниците, боледуващи
от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Искане по чл. 333 КТ с изх. № 512-
2022/06.07.2022г. е приложено към ЛТД на ищеца (л. 236) като върху същото липсва
отразяване за връчване. Независимо от това част от ЛТД на ищеца (л. 235) се съдържа
декларация Т. Г., с която същият е декларирал пред работодателя, че не е трудоустроено
лице.
По делото е представено и експертно решение № 2025 от заседание № 108 на ТЕЛК
Общо заболяване към МБАЛ „Св. Анна“ от 13.09.2021г., като видно от същото, че на ищеца
е определена 30% трайно намалена работоспособност за срок до 01.09.2024г., с водеща
диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) съдебна недостатъчност.
Видно от приложеното на л. 389 от делото писмо от Регионална здравна инспекция –
Варна, че при справка в РЗК-РКМЕ-Варна не са констатирани данни за изпратено писмо до
„Градски транспорт“ ЕАД експертно решение № 2025/108/13.09.2021г. издадено на Т. Г. от
ТЕЛК II-ри състав МБАЛ „Света Анна“ АД – гр. Варна.
6
В рамките на ЛТД на ищеца е приложено писмо от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД
във връзка с явяването на Г. на ТЕЛК на 13.09.2021г. и съдържащо изискуемите документи,
сред които и производствена характеристика, изготвена от работодателя (л. 299). Такава е
изготвена и приобщена към ЛТД на Г. (л.295-298), като в същата е отразено, че за 2021г.
ищецът е бил във временна неработоспособност 180 дни.
По искане на ищеца, ответното дружество е задължено да представи и водения в
дружеството регистър на кореспонденцията (л. 391-512), като за периода от 13.09.2021г.-
06.07.2022г. липсва отразяване на получаване от дружеството на експертно решение №
2025/108/13.09.2021г.
За установяване твърдението, че е предал на работодателя експертно решение №
2025/108/13.09.2021г., ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на съпругата
му Мария Желязкова Г.а. Последната излага, че когато съпругът й взел решението, отишъл
при нея на работа, направили копие на същото и заедно отишли до „Градски транспорт“
ЕАД. Там ищецът влязъл в сградата, за да предаде решението на човешки ресурси, а
свидетелката останала отвън да го чака.
Представени по делото са и епикризи от 29.01.2021г. и 22.02.2022г., както и болничен
лист от 13.09.2021г. и 28.02.2022г. (л. 23, л. 25-27).
Приобщени към доказателствения материал по делото и фишове за заплата за м. май
и юни 2022г. (л. 21-22), като видно от същите БТВ на ищеца е формирано освен от основна
работна заплата и такава за професионален опит и стаж, още и от възнаграждение за нощен
труд, храна.
По делото е представен и сключения от ответника Колективен трудов договор,
предмет на който са и трудовите възнаграждения и обезщетения на работниците и
служителите – глава V (л. 184-229). В чл. 70, ал. 1 от КТД е уговорено, че за времето,
отработено като нощен труд в интервала от 22:00ч. до 6:00ч. се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в % от договорената за дружеството минимална часова работна
ставка за механици – 65%. Според ал. 2 на чл. 70 КТД, при сумарно отчитане на работното
време, нощните часове са превръщат в дневни с коефициент 1.15. Уговорен е и начина на
изплащане на извънреден труд по чл. 144 КТ. Съгласно чл. 72 КТД, за работа по график по
време на официални празници се заплаща удвоеният размер на трудовото възнаграждение, а
когато е под формата на извънреден труд – 120%. Съгласно чл. 81 КТД, работодателят
осигурява ежегодно средства за социално-битово и културно обслужване на работниците и
служителите, като редът за разпределението и за ползването им се определя от Общото
събрание на работниците и служителите, респ. събранието на пълномощниците. В чл. 82 са
уговорени формите на социално подпомагане, като съобразно т. 1 на работниците и
служителите се изплаща ежемесечно за действително отработено време и за периода на
платен годишен отпуск за поевтиняване на храна сума в размер на 10 лева дневно; такава
сума е посочено, че не се предоставя на времето на отпуск поради временна
неработоспособност или неплатен отпуск. В т. 3 на чл. 82 е предвидено, че работещи,
членове на синдикални организации, страни по КТД и присъединили се към него, от
7
01.03.2022г. се изплаща социална придобивка – ваучери за храна, съгласно реда и условията
в ЗКПО, в размер на 200 лева месечно, съобразно действително отработеното време, както и
за периодите на платен годишен отпуск или служебен такъв; и тук е предвидено, че ваучери
за храна не се предоставят за периодите на временна неработоспособност или неплатен
отпуск.
Видно от приложеното на л. 31-32 от делото заверено копие на трудова книжка № 2,
серия Щ, № 217987, че последното отразено трудовото правоотношение на ищеца е това при
ответното дружество, прекратено на 06.07.2022г. Последното се установи и при представяне
на оригинала на трудовата книжка в о.с.з. на 09.01.2023г. (л. 516).
С разпореждане № 031-00-3391/29.07.2022г. на НОИ ТД-Варна на Т. Г. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 29.07.2022г. до 14.11.2022г. в размер на 18
лева дневно (л. 28).
Допусната по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, като според заключението
на вещото лице, последният пълен отработен месец от ищеца е май 2022г., като брутното му
трудово възнаграждение възлиза в размер на 2431.61 лева, включващо основна работна
заплата от 1161.00 лева, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 513.16 лева, положен труд на национален празник в размер
на 52.87 лева, положен нощен труд в размер на 173.60 лева, положен извънреден труд в
размер на 140.98 лева, храна за ваучери в размер на 200 лева и храна по ведомост 190 лева
(за 19 работни дни х 10 лева за сметка на фонд Социално-битово и културно обслужване,
съгласно чл. 82 КТД).
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И. Г. Г. и В. И. В. – водени от ищеца и К. И. Н., Д.В. Д. и Т. В. Т. – водени от
ответника.
Свидетелите Г. и В. излагат, че работят в ответното дружество като водачи на
тролейбуси и като такива познават ищеца, който заема длъжността механик. Като такъв той
им дава преди съответния курс пътен лист, на когото връщат последния след като се
приберат. На механика звънят и по телефон, когато възникне пътнотранспортно
произшествие или друго, който по телефон им дава съответните нареждания. И двамата
свидетели знаят, че ищецът е отсъствал дълъг период от време от работа, тъй като е бил във
временна неработоспособност. По правило излагат, че болничните листи се носят на
началника на депото, който го подписва и след това се носят от работника в човешки
ресурси. Свидетелят Г. сочи, че знае за освидетелстването на Т. Г., но няма сведение дали е
предавал ТЕЛК решението на работодателя. И двамата свидетели заявяват, че не знаят в
какви отношения са ищецът и К.Н, като никой от тях не е ставал свидетел на конфликтни
ситуации между тях.
Свидетелят К.Н сочи, че познава Т. Г. от 1989г., когато е започнал работа в Градски
транспорт. Сочи, че заема длъжността механик, която според свидетеля е една от възловите
длъжности в дружеството, тъй като тези служители контролират техническото състояние на
8
тролейбусите, в това число и по време на работния процес на тролейбуса в зависимост от
ситуацията – авария, пътнотранспортно произшествие или злополука. Сочи, че на механика
е преценката дали тролейбусът да продължава да работи или да се върне в депото. Именно
поради това и след сключване на договор между Община Варна и ответното дружество, са
създадени три образци на протоколи, в които се описват пропуснатите курсове, след което
механикът ги изпраща на служител "окомлектовчик документи“, който от своя страна
уведомява колегите си от Кол центъра, където пропуснатите курсове се сумират и се
предоставя информация на ръководителя експлоатация, който съответно дава обяснения
пред фирмата, която контролира процесите и на общината, които правят преценка дали
пропуснатите курсове по вина на дружеството или не. Задължението на механиците да
предават тази информация пряко следва от длъжностите им характеристики, в които е
посочено, че следва получената информация да се предава на определеното звено за по-
нататъшна работа. Свидетелят сочи, че създадените бланки на протоколи ищецът не е
попълвал на компютъра си, респ. не ги е изпращал на съответните служители, за което Н. е
сезирал изпълнителния директор с докладни. Не отрича, че такива е подавал до
изпълнителния директор и по други поводи, но категорично отрича това да е поради негови
конфликтни отношения с Г. или пък поради здравословното състояние на последния. Сочи,
че лично той е подписвал болничните на Г., но не знае дали същият има ТЕЛК решение.
Свидетелят Д. излага, че работи в ответното дружество като майстор смяна техник.
На 05.05.2022г. сочи, че е приел смятаната от ищеца, който не му е докладвал за инцидента.
Същият не е отразен и във водения журнал, в който за тролейбус 310 е отразена заявка за
глава, което няма връзка с инцидента. За последния свидетелят сочи, че е узнал от
протокола, който е оставил шофьора. Наред с това свидетелят сочи, че ищецът е предал и
протокол за пропуснатия курс на служител окомплектовчик, както и за такъв 14.05.2022г.,
вследствие на повреда на спирачките на тролейбус. За аварията със спирачки на тролейбус
от 14.05.2022г. свидетелства и свидетелят Т., който е управлявал повреденото пътно
транспортно средство. Свидетелят Д. излага, че не е запознат със здравословното състояние
на ищеца Г., но сочи да знае, че през 2021г. същият е отсъствал в продължение на 6-7
месеца. Не знае за конфликтни ситуации между Г. и К.Н.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които
виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово
задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в налагане
на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата дисциплинарна
процедура предполага наличието на дисциплинарно нарушение, виновно поведение на
наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след преценка на писмените
обяснения дадени от нарушителя, компетентност на наказващия орган и спазване на
предвидените в закона срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Съгласно
чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се
9
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага.
В настоящия случай между страните не се спори, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника
длъжността механик „гараж транспортни средства“, както и че с оспорената заповед на А. Д.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Дисциплинарното наказание е наложено от изпълнителния директор на „Терем – КРЗ
Флотски арсенал – Варна“ ЕООД.
Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ – в двумесечен
срок от откриване на нарушението. То е открито на 11.05.2022г., когато е сезиран
изпълнителният директор на дружеството и 2-месечният срок към 06.07.2022г. не е бил
изтекъл. В рамките на преценка законосъобразността на оспорената заповед, съдът не
коментира възраженията на ищеца относно случаите от 09.04.2022г. и 14.04.2022г.,
доколкото дисциплинарната отговорност на Г. с процесната заповед е ангажирана само за
неизпълнение на задължението за подаване на информация към изпълнител окомплектоване
и съхранение на документация за неизпълнен курс на Т310 на 04.05.2022г. За посочените
две дати дисциплинарната отговорност на Г.а е ангажирана със заповед № 972/19.05.2022г.,
като същите са взети предвид при определяне тежестта на нарушението и в частност
дисциплинарното минало на ищеца.
Спазено е и задължението предвидено за работодателя в нормата на чл. 193 КТ за
приемане на обясненията на работника от работодателя преди налагане наказанието. От
коментираните доказателства се установи, че ищецът е поканен да даде обяснения във
връзка с докладна № 2022-436 от 11.05.2022г., с която докладва ищецът надлежно се е
запознал, удостоверявайки това обстоятелство (при липса на оспорване авторството на
изявлението „запознах се с докладната“, обективирано върху поканата, с която са изискани
обяснения). В докладната ясно е посочен случая, за който на Г. са му поискани обяснения.
Ищецът е депозирал обясненията си в писмен вид на 23.05.2022г., в които се е съгласил със
становището на К.Н, обективирано в докладната, като наред с това е възпроизвел текста на
стихотворение на Н.Й.Вапцаров „Двубой“.
Процесната заповед е мотивирана подробно, съдържайки нарушителя, нарушението –
неподаване на информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документация
за неизпълнен курс на Т310 на 04.05.2022г. във връзка с настъпило пътнотранспортно
произшествие, кога е извършено то, мотиви за наложеното наказания и самото наказание.
Налице е спазване на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ.
Гореизложеното обосновава извод за редовност на атакуваната заповед от формална
страна, поради което и съдът следва да прецени материалната законосъобразонст на
процесната заповед.
Между страните липсва спор относно осъществяването на фактите, свързани с
настъпилото пътнотранспортно произшествие с тролейбус 310 на 04.05.2022г., както и че
10
ищецът не е попълвал и изпратил на служител окомплектоване и съхранение на документи
информация за настъпилия инцидент. Спори се имал ли е ищецът подобно задължение, а
оттук и съставлява ли извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина.
Установи се от коментираните по-горе доказателства, че част от длъжностните
задължения на ищеца, вменени му с длъжностната характеристика, включват приемането на
техническа, диспечерска и друга информация за трудовия процес и да уведомяват
съответното звено, чиято работа информацията касае. В изпълнение на служебните си
задължения, ищецът приема информация за настъпили по време на изпълнение на
транспортната задача пътнотранспортно произшествия, аварии с тролейбусите от депото
или злополуки, в резултат на които може да се стигне до неизвършен курс. От събраните в
хода на производството гласни доказателства се установи, че в предприятието е създадена
организация, информацията за неизвършените курсове да се събира от служител
окомплектоване и съхранение на документи, който от своя страна я предава на служители от
Кол център, които обобщават същата и която информация се предоставя на възложителя по
договора за превоз. И след като дежурният механик е лицето, което получава информацията
за настъпили инциденти по време на извършване на курсовете от тролейбусите и други
служители обработват същата, то се налага извода, че ищецът е бил длъжен да отрази факта
на настъпилото пътнотранспортно произшествие не само в журнала за необходимите
ремонтни дейности (в случая посочена проверка на дясна глава, но не и факта на настъпило
пътнотранспортно произшествие), но и звеното, чиято работа информацията засяга –
служител окомплектоване и съхранение на документи.
Тоест, ищецът е осъществил от обективна и субективна страна посочените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, 7 и 10 КТ.
Следващият спорен въпрос е свързан със съразмерността на наказанието на
извършеното нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника и служителя.
Тежестта на дисциплинарното наказание се определя с оглед характера на
изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции, последиците от
допуснатото нарушение, тяхната значимост и доколко тези последици са повлияли или
могат да повлияят върху дейността на работодателя, субективното отношение на работника
или служителя към конкретното неизпълнение, към извършеното. Наред с това при
преценката за съразмерността на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно
нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства при които е извършено
нарушението, неговата честота, дисциплинарното му минало, проявената самокритичност,
предприетите действия за поправяне на нарушението.
В случая извършеното от ищеца нарушение на трудовите задължения не може да
бъде определено като маловажно нарушение на трудовата дисциплина, доколкото то има
11
отношение на работния процес и на други служители, като пряко би могло да рефлектира
негативно за дружеството-работодател, което да претърпи имуществени санкции по
сключения с Община Варна договор за обществен превоз. На следващо място от
коментираните по-горе доказателства се установи, че нарушението на трудовите задължения
не е изолиран случай, като за идентично поведени е ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищеца по-малко от месец преди издаване на процесната заповед.
Изложеното, съчетано с проявеното от Г. безкритично отношение към постъпката му, като
израз на субективното му отношение към конкретното неизпълнение са и дадените от него
обяснения, обуславят извода на съда, че наложеното му наказание е в съответствие с
тежестта на нарушението.
За неоснователно съдът преценява и възражението на ищеца, че не е спазено
изискването на чл. 333 КТ, доколкото не е изискано разрешение от инспекция по труда.
Вярно е, че ищецът към датата на налагане на дисциплинарното наказание е бил
трудоустроен и доколкото уволнението е извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се е
ползвал от закрилата на цитираната правна норма. За да се приеме обаче уволнението за
незаконосъобразно, по делото следва да се установи по несъмнен начин, че работодателят е
разполагал с информация за наличието на закрила по чл. 333 КТ. В случая, ответното
дружество е изискало информация от ищеца за наличие на обстоятелства, визирани в
цитираната норма, като ищецът очевидно е скрил факта на трудоустрояването си,
декларирайки, че на попада в никоя от категориите на чл. 333 КТ. В тази връзка съдът
преценява за неоснователно възражението на ищеца, че работодателят не е изисквал
подобна информация, с аргумент, че липсва подпис под искането по чл. 333 КТ на ищеца.
Очевидно е, че искането е достигнало до Г., като същият е подписал декларация на
06.07.2022г., предоставяйки на работодателя изисканата от последния информация. Не се
установи по делото работодателят да е разполагал и с предварителна информация за
трудоустрояването на ищеца преди датата на уволнението. Решението на ТЕЛК не е
изпращано от страна на РЗК-РКМЕ-Варна до „Градски транспорт“ ЕАД. Не се установи и
ищецът да е предоставил същото. На първо място факта ползване на продължителен отпуск
поради временна неработоспособност, както и този на издаване на производствена
характеристика, която да послужи пред ТЕЛК не води до автоматичния извод, че
произнасянето на комисията ще бъде положително, респ. че Г. ще бъде трудоустроен.
Показанията на свидетелката Г.а също не са от естество да установят факта на уведомяване
на работодателя за трудоустрояването на ищеца, като съдът не кредитира показанията й в
тази част. От една страна, същата е заинтересована от изхода на спора, а от друга –
показанията й не се основават на преки впечатления, доколкото съпругата на ищеца не е
възприела факта на предаване на експертното решение на служител на ответното дружество.
С оглед изложеното следва да се приеме, че работодателят не е имал задължение да
преодолява закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ при уволнението.
По изложените съображения заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание, се явява законосъобразна. Предявеният иск за отмяна на уволнението се явява
12
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, неоснователен се явява и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
– за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, т КТ - за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се
присъдят сторените по делото разноски, в случая за юрисконсултско възнаграждение, което
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Т. Г., ЕГН **********, от гр. *********. 6, ап. 108,
срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Тролейна“, № 48, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване извършеното със заповед № 25/06.07.2022г. и №
*********/06.07.2022г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД уволнение
на ищеца за незаконно, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и
осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 13 389.66 лева за оставането
му без работа за времето от 06.07.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху
търсената сума, считано от завеждане на делото – 02.09.2022г., до окончателното изплащане
на главницата.
ОСЪЖДА Т. Т. Г., ЕГН **********, от гр. *********. 6, ап. 108, да заплати на
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Тролейна“, № 48, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд – Варна,
на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 23.01.2023г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13