Присъда по дело №202/2022 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ
към Присъда № 3/18.01.2023г., постановена по НОХД № 202/2022г. по
описа на PC - Провадия, II състав

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура *****, ТО
Провадия срещу М. Д. А., роден на 26.02.1952 г., в с. *****, общ. *****, обл.
*****, български гражданин, българин, живущ в с. *****, общ. *****, обл.
*****, ул. „Четиридесет и четвърта” № 6, с основно образование, пенсионер,
женен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 15.04.2021 г., в с. *****,
общ. *****, обл. *****, чрез нанасяне на удар с прът в областта на лявата
предмишница, причинил на К. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движенията
на левия горен крайник за период от около 2 месеца - престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на РП *****, ТО Провадия
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Моли за уважаване на предявения граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец се присъединява към казаното
от представителя на прокуратурата, моли за уважаване на предявения
граждански иск в размер на 15 000 лева.
Защитата и подсъдимия пледират за оправдателна присъда, поради
липса на достатъчно убедителни доказателства в неговата виновност. В
условията на евентуалност в случай, че съда признае за виновен подсъдимия,
твърди, че в случая е осъществен състава на чл.132, ал.1, т.2 от НК, тъй като
пострадА.я е предизвикал раздразнение у подсъдимия със замерването му с
камъни и дървета и отправяне на нецензурни думи и следва да се приложи
института на чл.78а НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, водим от принципите на чл. 13 и 14 НПК, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият М. Д. А. живее в с. *****, общ. *****, обл. *****, на ул.
„Четиридесет и четвърта” № 6. Женен е. Пенсионер. С основно образование.
Неосъждан.
В с. *****, общ, *****, на ул. „Четиридесет и четвърта” № 1, живеел
пострадА.ят К. С. К., заедно с майка си – св. Ю. Ш. А., своята съпруга - св. Н.
К. и техните две деца, едно от които св. С. К. С..
Между подсъдимият и пострадА.я имало спорове по отношение на
1

ползвано от пострадА.ят К. К. чуждо дворно място в селото, граничещо с това
на подсъдимия, в което К. отглеждал около животни. Споровете били затова,
че се случвало животните да бутат оградната мрежа и да влизат в двора на
подсъдимия. За да не излизат животните от двора, св. К. го оградил с
електропастир, който се захранвал от акумулатор, стоящ на земята до
оградата с имота на подсъдимия и който бил покрит с найлон и ламарина.
Акумулаторът бил на постардА.я.
Спорове между подсъдимия и пострадА.я имало и за кокошки на
постардА.я, които преминавА. в двора на подсъдимия, а той не искал.
На 12.04.2021 г. подс. А. запА.л сухи треви и храсти в своя двор, в
близост до оградата с имота ползван от св. К.. Огънят преминал оградната
мрежа и достигнал акумулатора и кутия за електропастира на пострадА.я, в
следствие на което те изгорели. Случилото се било видяно от св. Н. К., която
споделила за това на съпруга си - св. К.. Той от своя страна уведомил младши
полицейския инспектор, отговарящ за територията на с. ***** - св. Х. С. Х..
Св. Х., заедно с кмета на селото - св. Н. П. В., ходили на място и разговаряли с
подсъдимия и пострадА.я. Св. К. отказал да подава жалба за изгорелите му
вещи, но поискал подсъдимия да му плати акумулатора или да му даде в
замяна друг акумулатор дори и стар и кутия за електропастир. Подсъдимият
отказал и продължил да се гневи още по-силно на пострадА.я.
На 15.04.2021 г., около 18.00 часа, пострадА.ят К. отишъл при
животните си в ползваното от него дворно място, за да ги напои и нахрани.
Малко след него излязла майка му св.Ю. А.. Подсъдимия го видял и решил да
му навреди като му причини телесна повреда. За целта той взел в ръка прът с
дължина около един метър и се насочил към пострадА.я. Докато вървял в
своя двор, подс. А. криел зад себе си държания от него прът. Когато
наближил оградата, със св. К. започнА. да спорят относно изгорелите
акумулатор и кутия за електропастир като пострадА.я отново поискал от
подсъдимия да му ги възстанови. По време на разговора подсъдимия
преминал през вратичката на оградата и влязъл в дворното място, ползвано от
пострадА.я. Като се приближил до пострадА.я, подсъдимият го попитал
„Акумулатор ли искаш“, замахнал силно към главата на св. К. с пръта, който
до този момент продължавал да държи в ръка зад себе си. ПострадА.ят
инстинктивно вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, подсъдимия го
ударил с пръта напречно по предмишницата на тази ръка. От удара се счупила
лявата лакътна кост на св. К., при което той усетил силна болка и веднага
побягнал към навеса в дворното място. Подсъдимият А. тръгнал към своето
дворно място. Случилото се било видяно от майката на пострадА.я св. Ю. А..
Разправията между подсъдимия и пострадА.я била видяна и от св.Г., която в
това време била на гости в дома на подсъдимия, при съпругата му св.А. и от
св.Н., който по това време минал в близост до дворното място на подсъдимия.
Св. Н. К., също излязла навън, понеже чула виковете, идващи от дворното
място, след нея излязла и дъщеря й св.С.. Подсъдимият тогава се върнал към
къщата си и взел от там друг по-дълъг прът, с който тръгнал към пострадА.я.
2

Св. А. го видяла и му се развикала къде е тръгнал и какво прави иска да убие
сина й ли. Подсъдимият продължил да псува по адрес на пострадА.я, но се
спрял и започнал да се връща към своята къща. В това време св. К. извикала
на дъщеря си - св. С. С. да се обади от на номер 112 и да подаде сигнал за
това, че подс. А. е ударил пострадА.я. Св. се обадила на телефон 112, след
което предала мобилния телефонен апарат на своята майка св. К., която подА.
сигнала си в РУ Провадия. Сигналът бил приет от дежурния полицай в
оперативната дежурна част на управлението - св. В. Д. В.. Той изпратил на
място в с. ***** полицейските служители от дежурния автопатрулен екип с
позивна 863 - св. Х. М. Х. и св. Т. Х. Р.. Когато пристигнА. те се срещнА. с
пострадА.я и подсъдимия като изслушА. техните обяснения относно
случилото се, след което им съставили протоколи за предупреждение да не се
саморазправят, предизвикват скандА. и сбивания, а възникнА.те спорни
въпроси да решават по законоустановения ред. На полицейските служители
пострадА.ят заявил, че ще подаде жалба след като бъде прегледан и си извади
медицинско удостоверение.
По-късно същата вечер св. К. отишъл в гр. *****, където в 20.05 часа
постъпил в спешния център на МБАЛ „Света Анна-*****“ АД, за което е
направено отбелязване в журнал за прием на пациенти в Спешен център. При
прегледа се констатирало счупването на лявата лакътна кост на пострадА.я,
поради което лявата му предмишница била имобилизирана в гипсова лонгета.
Това е констатирано и в издадения амбулаторен лист на постардА.я от
16.04.2021г., на гърба на който е отбелязано, че преди 15.04.2021г. пострадА.я
не е посещавал амбулаторията със счупване на лява предмишмица.
На следващия ден 16.04.2021г., на св. К. било издадено Медицинско
удостоверение № 315/2021 г. съгласно него се касае за счупване на лявата
лакътна кост в средната й част. То е в резултат на удар с твърд тъп предмет в
областта на лявата предмишница и би могло да бъде прието за защитно
нараняване. Счупването е обусловило трайно затруднение движението на ляв
горен крайник за период от около 2 месеца.
Преди инцидента св.К. работел като дървосекач. След инцидента 3-4
месеца, той не можел да ходи на работа. Ръката му била гипсирана и имал
болки. Ръката му зараснала на криво. ПостарА.ят и към момента на даване на
показанията има болки в ръката си. Има затруднения в работата, когато
държи резачката около 1 час и ръката му започва да се надува. Не може да
държи резачката, когато събира дърва.
Съгласно заключението на изготвената по ДП 2061/2021 на РУ
Провадия съдебномедицинска експертиза, поддържана от вещото лице Ганев
в проведеното открито съдебно заседание по делото св. К. С. К., на 15.04.2021
г., получил счупване на лявата лакътна кост в средната трета. Това
травматично увреждане било в резултат на директен удар с или върху твърд и
тъп предмет, реА.зиран по страничната повърхност на лявата предмишница в
средната трета, в посока напречно на оста на крайника. Такова травматично
3

увреждане според експертизата реално би могло да се получи по начина
посочен в показанията на св. К. С. К. и същото би могло да се приеме за т.
нар. „защитни наранявания“, при получаването на които пострадА.ят
противопоставя лявата предмишница на действието на извършителя.
Счупването на лявата лакътна кост е обусловило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период от около 2 месеца.
По ДП 2061/2021 на РУ Провадия е извършена допълнителна
съдебномедицинска експертиза, според заключението на която счупването на
лявата лакътна кост на пострадА.я действително било получено на 15.04.2021
г. като не се установяват данни за стари счупвания и болестни промени в
областта на фрактурата. Това счупване било резултат на удар с или върху
твърд тъп предмет, реА.зиран в посока напречна на оста на крайника на
границата средна-долна трета. Всеки удар с твърд предмет, осъществен по
този механизъм, можел да обуслови такава фрактура, вкл. падане върху ръб
на ламаринен покрив и други. Като се имА. предвид показанията на
свидетелите и морфологичните особености на описаното счупване се прави
заключение, че най-вероятният механизъм за неговото получаване е по
механизма на т. нар. „защитни травми“, получени при опит за предпазване с
лява ръка.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че счупването на
пострадА.я е резултат от удар, който е ориентиран перпендикулярно към
лакетната става. Такова счупване на може да се получи при падане на
пострадА.я и удряне върху бетонов кол каквато е защитната теза на
подсъдимия.
От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, мястото
на извършване на процесното деяние, местоположението се установява и от
приетите в съдебно заседание снимки.
Видно от извършената справка за съдимостта на подсъдимият не е
осъждан към инкриминираната дата.
От справка с характеристични данни за подсъдимия се установява, че
той е тих и затворен и рядко общува със съседите си. Не посещава питейни
заведения, рядко употребява алкохол, не е конфликтен, не е регистриран като
извършител на престъпления и за нарушаване на обществения ред.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прие
за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение на
пострадА.я, изготвените и кредитирани от съда две СМЕ, амбулаторен лист,
протокол за оглед, снимки, гласни доказателствени средства: показанията на
К. С. К., показания на Н. К., Ю. Ш. А., В. Д. В., Х. С. Х., Х. М. Х., Т. Х. Р., Н.
П. В. и С. К. С..
Писмените доказателства и изготвените по делото СМЕ са
4

коментирани от съда по-горе.
От обясненията на М. А. дадени в съдебно заседание се установява, че
той не се признава за виновен, разказва за влошените отношения между него
и пострадА.я по повод влизането на животни на пострадА.я в дворното място
ползвано от подсъдимия и по повод запаления огън от подсъдимия, в който е
изгорял акумулатора и кутията на електропастира на пострадА.я поставени в
ползваното от последния дворно място. В последствие подсъдимия купил
дворното място ползвано от пострадА.я. По време на инцидента съпругата на
подсъдимия била у дома си заедно със съседката св.И. Г.. В тази част
обясненията на подсъдимия са кредитирани от съда, тъй като се
потвърждават и от обясненията на пострадА.я и на всички свидетели по
делото. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в останалата им
част, тъй като същите са негова защитна версия, която не се доказа от нито
едно от останА.те събрани по делото доказателства. Освен това противоречи
на житейската логика пострадА.ят, след като е искал да навреди на
подсъдимия и да достигне до него да не мине през вратата, а да се катери по
покрива на сайванта. В некредитираната част от обясненията си подсъдимия
твърди, че по време на спора между него и пострадА.я относно изгорелия
акумулатор и кутия на електропастир, пострадА.я казал, че ще купи
ползваното от него място и ще събори сайванта на подсъдимия. Започнал да
го цели с камъни, псувал го, заплашвал го, че ще го убие. ПострадА.ят К., с
цел да влезе при него в двора му, се опитал да прескочи оградата, качил се на
сайванта, при което се подпрял с лявата си ръка върху ламарината на покрива
на сайванта, помъчил се да се надигне нагоре. Започнал да псува подсъдимия.
Взел брадва и тръгнал към него. Подсъдимият разбрал, че ръката на
пострадА.я е счупена от полицаите, които го разпитвА..
Тези твърдения на подсъдимия противоречат на установения
механизъм на настъпване на травматичното увреждане на лявата
предмишница на пострадА.я, доказано с СМЕ, допълнителна СМЕ и с
обясненията на вещото лице дадени в съдебното заседание.
От показанията на св.К., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останА.те събрани по делото доказателства се установява,
че с подсъдимия са имА. конфликти по повод животни на пострадА.я, които
влизА. в двора на подсъдимия. ПострадА.ят, за да ги ограничи поставил
електропастир. Подсъдимият запА.л сухи треви и храсти в двора си, огънят
запА.л и акумулатора и кутията на електропастира. Св.К. предупредила
подсъдимия, след като запА.л огъня, за намиращите се в близост
електропастир и акумулатор. В деня на инцидента постарА.я св.К. отишъл да
храни и пои животните с две кофи. Подсъдимият влязъл в двора му,
накуцвайки и криейки зад гърба си тръба. Попитал го какво иска, св.К. му
казал, че иска акумулатор дори и стар и кутия за електропастир. Тогава
подсъдимия го ударил по ръката, която пострадА.я вдигнал, за да се защити с
тръбата и тръгнал към двора си. Това било видяно от св.А. майка на
постарА.я, която започнала да вика. Св.К. се хванал за ръката и тръгнал
5

нагоре. От дома му излезли съпругата му, а впоследствие и дъщеря му.
Подсъдимият взел два кола и излязъл на другата улица, за да продължи с боя
над св.К.. След като св.А. попитала подсъдимия дА. не го е срам той тръгнал
да се прибира към дома си. Ръката на пострадА.я се надула и той се обадил на
свой познат и отишли за *****. Преди инцидента св.К. работел като
дървосекач. След инцидента 3-4 месеца, той не можел да ходи на работа.
Ръката му била гипсирана и имал болки. Ръката му зараснала на криво.
ПострадА.ят и към момента на даване на показанията има болки в ръката си.
Има затруднения в работата, когато държи резачката около 1 час и ръката му
започва да се надува. Не може да държи резачката, когато събира дърва.
От показанията на Х. Х. – мл.полицейски инспектор в РУ Провадия и
св.В. – кмет на с.*****, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останА.те събрани по делото доказателства се установява,
че те са посетили пострадА.я и подсъдимия по повод запалването на
акумулатора и кутията на електропастира на пострадА.я от подсъдимия на
12.04.2021г. Св.К. е поискал от подсъдимия да му заплати акумулатора, но
той отказал. Между подсъдимия и пострадА.я имало спор по отношение на
животните на пострадА.я, които влизА. в дома на подсъдимия. Затова
пострадА.я сложил електропастир. Подсъдимият отрекъл да е видял
акумулатора. ПострадА.ят и подсъдимия искА. да купят дворното място,
ползвано от пострадА.я, за да отглежда животни. Впоследствие то било
закупено от подсъдимия.
От показанията дадени от св.Х. на ДП и прочетени на основание
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК, които се кредитират от съда и се
потвърждават от свидетеля се установява, че между пострадА.я и подсъдимия
имало отдавна дрязги. ПострадА.ят бил съгласен подсъдимия да му даде дори
и стар акумулатор, но той отказал. Св.К. решил, че няма да подава жалба.
След няколко дни той казал на св.Х., че с подсъдимия се скарА. заради
акумулатора и той го ударил по ръката. След медицински преглед се
установило, че ръката на св.К. била счупена. По-късно подсъдимия закупил
дворното място, ползвано от пострадА.я, където отглеждал кравите.
От показанията на св.В. дадени на фаза ДП и прочетени на основание
чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК, потвърдени от свидетеля и кредитирани от
съда като еднопосочни и кореспондиращи с останА.те събрани по делото
доказателства в една част се установява, че той работи като оперативен
дежурен в РУ Провадия на 15.04.2021г. в 18:15 часа е подаден сигнал по
повод побоя над св.К., като на място са изпратени св.Р. и св.Х.. Съдът не
кредитира показанията на св.В., че сигналът е подаден от св.К., тъй като това
противоречи на показанията на св.А., св.К. и св.С., според които сигналът е
подаден от телефона на св.С. от св.С..
От показанията на св.Х., показанията, на който са прочетени на
основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК и потвърдени от него и на св.Р.,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останА.те
6

събрани по делото доказателства се установява, че двамата полицейски
служители на 15.04.2021г. са изпратени по сигнал за възникнал скандал
между подсъдимия и пострадА.я. Св.Кямал им разказал, че имат караници с
подсъдимия, разказал им за запаления акумулатор и електропастир преди
няколко дни от подсъдимия и че, когато казал на подсъдимия да се разберат
за акумулатора той го ударил по ръката с кол и ръката му се подула.
Полицейските служители разговаряли с подсъдимия, който им заявил, че
св.К. отишъл в близост до мрежата и започнал да хвърля камъни и дървени
колове. Подсъдимия, за да се защити му ги връщал. Полицейските служители
съставили предупредителни протоколи и на двамата.
От показанията на св.Н. К., които съдът кредитира почти изцяло като
еднопосочни и кореспондиращи с останА.те събрани по делото доказателства
се установява, че тя е видяла, че в огъня запален от подсъдимия е изгорил
акумулатора и кутията на електропастира, тя предупредила подсъдимия, че
огънят ще изгори горепосочените вещи на пострадА.я, но той не спрял. В
деня на инцидента св.К. чула свекърва си да вика навън и излязла навън.
Видяла подсъдимия с два големи кола и камък в джоба. Св.К. посегнала да
хване съпруга си пострадА.я К. за ръката, за да се приберат, за да не стават
проблеми, но той й казал, да не го стиска, че подс.А. му е счупил ръката. След
св.К. от дома им излязла дъщеря й св.С.. Тя набрала тел.112, а св.К. подала
сигнал за инцидента. Съдът не кредитира показанията на св.К., че дъщеря й
св.С. е подала сигнала за инцидента, тъй като това противоречи на
показанията на св.С., че майка й е подала сигнала. Полицаите дошли. След
като си тръгнА. пострадА.я бил закаран от свои близки в Спешния център в
гр.*****. Там установили, че ръката му е счупена и я гипсирА.. ПострадА.ят
отказал да му правят операция. ПострадА.ят се чувствал безполезен след
счупването на ръката си, защото не можел да ходи на работа, налагало се
съпругата му сама да издържа двете им дъщери. ПострадА.ят вече можел да
си служи с ръката си.
От показанията на св. А., които съдът кредитира почти изцяло като
еднопосочни с останА.те събрани поделото доказателства се установява, че в
деня на инцидента след като пострадА.я излязъл да пои животните тя излязла
след него и видяла, че подсъдимия и сина му се карА.. Подсъдимият ударил
пострадА.я с прът. Св.А. започнала да вика. ПострадА.ят тръгнал към майка
си и й казал, че ръката му е счупена. Подсъдимият излязъл от другата страна
на улицата, за да пресрещне пострадА.я и да продължи да го бие като носил
два кола. Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта, че тя се прибрала
в дома си, за да си вземе телефона, че си взела телефона, но цялата треперела
и внучка й подала сигнала до тел.112. Показанията в тази им част не
кореспондират с кредитираните от съда показания на св.Н. К. и св. С., според
които сигнала е подаден от телефона на св.С. от майка й св.К.. Св.А. извикала
на подсъдимия не го ли е срам, след което подсъдимия започнал да се
прибира към дома си. Подсъдимият и пострадА.я имА. конфликт по повод
животни на пострадА.я , които влизА. в дома на подсъдимия и по повод
7

акумулатора и кутията за електропастира на пострадА.я, които изгорели от
огън запален от подсъдимия. ПострадА.ят бил цяло лято с гипс и се оплаквал,
че го боли ръката.
От показанията на св.С., които са кредитирани от съда се установява,
че тя чула гласа на баба си и излязла да види какво става. Преди нея излязла
майка й. Разбрала, че подсъдимият е счупил ръката на баща й. Баща й бил
около 1 месец с гипс. Трудно можел да спи, ръката му била счупена на две
места. Ръката все още го боляла. Между подсъдимия и пострадА.я имало
дрязги. От прочетените показания на св.С. на основание чл.281, ал.5, вр. с
ал.1, т.1 от НПК дадени на фаза ДП и потвърдени от свидетелката се
установява, че след като излязла навън тя набрала тел.112 и дала телефонния
апарат на майка си, за да подаде сигнала.
От показанията на св.А. – съпруга на подсъдимия, които съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останА.те събрани по
делото доказателства се установява, че по време на инцидента тя е била в
къщата си като й е гостувала св.Г.. Тя е видяла през прозореца на къщата
конфликт между подсъдимия и пострадА.я, но нищо не й казала, за да не я
разстрои. Подсъдимият и пострадА.я имА. конфликти по повод животните на
пострадА.я, които влизА. в имота на подсъдимия и изгорелия акумулатор и
кутия за електропастир на пострадА.я в огън запален от подсъдимия.
От показанията на св.Н., които съдът кредитира отчасти се установява,
че в деня на инцидента той излязъл на разходка. Минал покрай дома на
подсъдимия. В селото се говорело, че подсъдимия счупил ръката на
пострадА.я с кол, когато той я повдигнал, за да се предпази от удар нанесен
от подсъдимия. Подсъдимият не разказал нищо за случилото се на св.Н.. В
останалата им част съдът не кредитира показанията, тъй като те не
кореспондират с показанията на останА.те кредитирани от съда свидетели
пострадА.я, св.К., св.А., св.С., както и поради приятелските отношения между
свидетеля Н. и подсъдимия. Освен това показанията на св.Н. противоречат и
на информацията за инцидента, която имат разпитаните по делото
полицейски служители и св.В.. Според показанията на св.Н. в
некредитираната от съда част минавайки покрай дома на подсъдимия, той
видял пострадА.я да хвърля камъни по покрива на сайванта и по двора на
подсъдимия и да го псува. Свидетелят Н. не видял подсъдимия в този момент,
което противоречи на житейската логика, тъй като от мястото, на което се е
намирал, той е виждал целия двор на подсъдимия.
От показанията на св.Г., които съдът кредитира в една част се
установява, че в деня на инцидента тя била на гости в дома на пострадА.я при
съпругата му св.А.. Св.Г. видяла подсъдимия в долната част на двора. От
мястото, на което стояла в стаята имало изглед към черния двор. Тя видяла,
че подсъдимия говори с пострадА.я, който махал с ръце. Съдът не кредитира
показанията на св.Г. в частта, че тя видяла пострадА.я да взема камъни от
земята и кол-пръчка и ги хвърля по подсъдимия, но не успял да го улучи.
8

Св.Г. не казала за видяното на св.А., за да не я притесни и скоро след
видяното си отишла. Съдът не кредитира показанията на св.Г. в тази им част,
тъй като те противоречат на показанията на пострадА.я, на св.К., св.А., св.С.,
които са кредитирани от съда и с оглед заинтересоваността на св.Г., тъй като
тя е близка семейна приятелка на семейството на подсъдимия. Освен това
противоречи на житейската логика св.Г. да види, че семейния й приятел –
подсъдимия е нападнат (целен с камъни и колове) и да не каже на съпругата
му и да не направи нищо, а просто да си отиде. След около 10 дни св.Г. чула
за случката, че подсъдимия е счупил ръката на пострадА.я.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с
деянието си подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като на 15.04.2021 г., в с. *****, общ.
*****, обл. *****, чрез нанасяне на удар с прът в областта на лявата
предмишница, причинил на К. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движенията
на левия горен крайник за период от около 2 месеца.
От обективна страна с действията си, изразяващи се в нанасяне на
удари със прът в областта на лявата предмишница подс.А. е счупил лявата
лакътна кост на пострадА.я св.К.. Това се установява по категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
пострадА.я, св.К., св.А., св.С., св.Х., св.В., св.Х. и св.Р., от СМЕ,
допълнителна СМЕ.
От разпита на пострадА.я, св.К., св.А., св.С. безспорно се установи, че
подсъдимият е нанесъл средна телесна повреда на пострадА.я св.К. чрез
счупване на ръката му. От разпита на св.Х., св.В., св.Х. и св.Р. по косвен
начин се установява същото.
От изготвените по делото СМЕ и допълнителна СМЕ, както и от
обяснението на вещото лице по тях по безспорен начин се установи, че
горепосочената телесна повреда представлява „защитна травма“ и е получена
от пострадА.я, който е повдигнал лявата си ръка, за да се защити от удара с
прът нанесен му от подсъдимия. Механизмът на причиняване на телесната
повреда съответства напълно на показанията на пострадА.я и св.А. –
очевидец на случилото се.
От субективна страна престъплението чл.129, ал.1 от НК е извършено
от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавал е, че с
нанасянето на удари на пострадА.я ще му причини телесни увреждания и
пряко е искал и целял настъпването на такива. Подсъдимият предварително се
е снабдил с пръта, с който е причинил телесната повреда на пострадА.я,
поради влошените им отношения и претенциите на пострадА.я подсъдимия да
му заплати изгорелия акумулатор и кутията на електропастир. Подсъдимият е
скрил зад себе си пръта, за да не се вижда, влязъл е в дворното място
9

ползвано от пострадА.я, след като е видял че той е там и умишлено,
съзнавайки последиците от действията си е посегнал към него и го е ударил
по лявата предмишница, която пострадА.я е вдигнал, за да се защити.
С оглед изложеното подсъдимият е признат за виновен за извършеното
от него престъпно деяние по чл.129, ал.1 от НК.
Съдът намира, че в случая не са нА.це елементите на състава на чл.132,
ал.1, т.2 от НК, за да бъде приложен той, каквото е становището на защитата.
За осъществяване на състава на чл.132, ал.1, т.2 от НК е необходимо
телесната повреда да е причинена в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадА.я с насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови близки. В случая по
делото се доказа, че постарА.я св.К. по никакъв начин не е предизвикал
подсъдимия. ПострадА.ят е бил в ползваното от него дворно място, за да пои
и храни животните си, подсъдимият е влязъл при него попитал го какво иска,
св.К. му казал, че иска акумулатор дори и стар и кутия за електропастир.
Показанията на св.Н. и св.Г., които са в насока, че пострадА.ят е обиждал,
псувал подсъдимия и замервал с камъни и пръти подсъдимия не са
кредитирани от съда. Поради това съдът намира, че в случая подсъдимият е
осъществил престъпление по чл.129, ал. 1 от НК, а не такова по чл. 132, ал.1,
т.2 от НК.
По вида и размера на наложеното наказание:
При определяне и индивидуА.зация на наказанието на подсъдимия
съдът отчете, че обществената опасност на престъплението не надвишава
обичайната за този вид престъпления.
Предвиденото наказание за престъпление по чл.129, ал.1 от НК е
лишаване от свобода за срок от 6 години. Съдът наложи на подсъдимият
наказание лишаване от свобода за срок 1 години, изпълнението, на което
отложи с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК. Съдът
счете, че така определеното наказание на подс.А. е справедливо и с него ще
се постигне генералната и индивидуалната превенция, целени от НК.
Подсъдимият макар и неосъждан е извършил процесното престъпление, като
се е подготвил за него, снабдил се е с прът и целенасочено е отишъл при
пострадА.я, за да му нанесе телесна повреда. Отношенията между страните
преди нанасяне на телесната повреда са били много конфликтни предвид
влизането на животни на пострадА.я в имота на подсъдимия, който с гордост
заяви, че е рязал крилата на мисирки, че ги е боядисвал. Подсъдимият е
запА.л огън в дворното си място след като е знаел, че до оградата се намира
акумулатора и електропастира на пострадА.я. Отказал е да заплати щетите от
това си деяние на пострадА.я и е продължил с престъпната си дейност като му
е счупил ръката. Тази настоятелност на подсъдимия в отмъстителни действия
спрямо пострадА.я съдът счита за отегчаващо отговорността обстоятелство,
както и липсата у подсъдимия на всякакво съжаление за извършеното. Съдът
10

намира, че така определеното на подсъдимия наказания ще му въздейства
превъзпитателно и поучително.

По гражданския иск
По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди
съдът счита същия за частично основателен по отношение на 10000 лева с
оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Според доказателствата
по делото подсъдимият е нанесъл на постарА.я средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 2
месеца, които са довели до настъпване на неимуществени вреди за
пострадялия. Последните се изразяват в претърпени болки и страдания от
нанесеното телесно увреждане. ПострадА.ят е изпитвал силни болки в ръката
си, от които не е могъл да спи, към момента на провеждане на откритото
съдебно заседание все още изпитва болки при пренатоварване на ръката си и
смяна на времето. ПострадА.ят не е могъл да си служи с ръката си за период
от около 2 месеца, ръката му е била гипсирана. ПострадА.ят се е чувствал
безполезен, тъй като не е могъл да ходи на работа – той е дървосекач и се е
наложило съпругата му сама да издържа двете им деца. Към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание по делото пострадА.я все още
изпитва затруднения от счупването, при пренатоварване от около 1 час ръката
му се подува и започва да го боли. Поради това и на основание чл.52 ЗЗД
съдът счете, че справедливо обезщетение за претърпените от пострадА.я
неимуществени вреди в резултат от нансената му средна телесна повреда е
обезщетение в размер на 10 000 лева, като отхърли иска за разликата от този
размер до предявения от 15 000 лева.
По разноските
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК определя разноските по делото да
бъдат възложени на подсъдимия, когато бъде признат за виновен. Във
фазата на досъдебното производство са направени разноски в общ размер на
399,90 лв. за заплащане на изготвените по делото експертизи. Във фазата на
съдебното производство са сторени разноски в размер на 125,15 лева –
възнаграждения за явяване на вещо лице с включени пътни разноски. Съдът
осъди подс.А. да заплати и държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иска в размер на 400 лева.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен в извършеното
престъпление, за което му е повдигнато обвинение и взе предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, намери, че подсъдимия следва да бъде
осъден да заплати горепосочените разноски по сметка на ОД на МВР гр.*****
за тези сторени в ДП и по сметка на РС Провадия за тези сторени в съдебното
производство.

11

По изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови
присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………….

12

Номер на акта:	3
Дата:	18 януари 2023 г.
Съдия:	Елена Иванова Стоилова

Дело:	20223130200202
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2022 г.

Присъда по дело №202/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите