Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024 гр. Бургас, 01.02.2022 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав,
в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7769 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от М.Г.Г.,
с ЕГН: **********,***, против ТП “Държавно ловно стопанство Ропотамо“, Код по
БУЛСТАТ: ***, ***.
Ищецът
твърди, че е работил при ответника на длъжност “Ловен надзирател“ по безсрочен
Трудов договор № *** / 24.11.2011г., изменен с Допълнително споразумение от 17.05.2012г.
към него и прекратен със Заповед № РД ***/05.10.2020г. на Директора на ТП, на
основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за
изпъл-нението му, считано от същата дата.
Излага
съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта не е
мотивирана, а евентуално и че не е налице сочената от работодателя хипотеза –
за из-пълнение на трудовите задължения не е било необходимо използването на
огнестрелно оръжие – от една страна, а от друга – липсвало е надлежно решение
за отнемане на слу-жебното му такова.
Иска от
Съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени.
Моли да
бъде възстановен на заеманата длъжност.
Претендира
и обезщетение за времето, през което е останал без работа, в размер на брутното
му трудово възнаграждение за шест месеца – общо 5 832 лв., ведно със за-конната
лихва, както и направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Сочи, че уволнението е законосъобразно, тъй като във връзка с
образуваното срещу ищеца досъдебно производство, той е върнал служеб-ното си
огнестрелно оръжие и е бил в обективна невъзможност да изпълнява надлежно
трудовите си задължения в продължение на един месец. Иска от Съда да отхвърли
пре-тенциите. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:
Не се спори между страните, а и
от представените по делото писмени доказател-ства се установява, че ищецът е започнал
работа по трудово правоотношение при ответ-ника по силата на сключен между тях безсрочен
Трудов договор № *** от 24.11.2011г., считано от 01.12.2011г., като ”Технолог
ловно стопанство”. С допълнително споразуме-ние към него от 17.05.2012г. Г. е
бил преназначен на длъжността “Ловен надзи-рател“.
Със
Заповед № РД ***/05.10.2020г. на Директора на ТП “ДЛС Ропотамо“ тру-довото правоотношение между
страните е било прекратено – на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор, счита-но от същата дата. Посочено в нея е, че по ДП № ***г.
на РУ Приморско, на основание чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, са отнети
разрешителните на Г. за но-сене и употреба на огнестрелно оръжие, а без да
притежава такова, той не може да из-пълнява служебните си задължения по ЗЛОД и
другите нормативни актове, уреждащи охраната в горските територии, съобразно
длъжностната характеристика – за охрана на възложения му охранителен участък и
свързаните с това отговорности.
Възраженията на ищцовата страна,
че процесната заповед не е надлежно моти-вирана, са неоснователни. Тя съдържа
всички необходими реквизити – правното осно-вание за уволнението на Г., както и
фактите, които според работодателя обусла-вят направата на извод за наличието
на предпоставките на съответната законова разпо-редба. Предвид това спорът
относно законосъобразността й следва да бъде разгледан по същество.
По делото са представени
длъжностните характеристики за заеманите от ищеца длъжности, първоначално ”Технолог
ловно стопанство”, а впоследствие и “Ловен над-зирател“, които са идентични,
подписани от него съответно – на 01.12.2011г. и на 17.05. 2012г. И в двете се
съдържа изискване служителят да притежава документ за носене на оръжие, да
познава устройството и начина на боравене с повереното му служебно тако-ва, както
и правилата за неговото съхраняване, носене и ползване, респективно –
пред-видена е отговорност за нарушаването им. Като основни задължения за
длъжностите са посочени дословно разписаните в чл.67, ал.3 от ЗЛОД правомощия на лицата,
осъщест-вяващи функции по опазване и охрана на дивеча в поверените им
охранителни участъ-ци.
Видно от представените с писмения
отговор заповеди на Директора на ТП “ДЛС Ропотамо“ е, че през целия период на
трудовото правоотношение между страните ище-цът е бил определян за отговорник в
охранителен участък ”***”, като му е било възлагано да го охранява, поддържа и
почиства, както и да създава нови биотехнически съоръжения.
Безспорно, функцията по охраната
на определения за ловния надзирател участък е високорискова – възможно е
служителят да се натъкне на болно или агресивно живот-но, на въоръжени лица,
осъществяващи незаконни дейности, или пък да изпадне в дру-га
животозастрашаваща ситуация, което оправдава в пълна степен въвеждането от
стра-на на работодателя на изискване за носене на служебно оръжие в процесната
длъжност-на характеристика. На следващо място, едно от основните задължения на
ищеца е било свързано с регулирането на числеността на хищниците, подивелите и
скитащи кучета и котки. Това несъмнено предполага използването на огнестрелно
оръжие – видно от из-готвената от ответната страна справка, за първите осем
месеца на 2020г. Г. е от-стрелял 22 животни. Трето – с обсъжданата длъжностната
характеристика на служителя е било възложено да следи за спазването на режима
за стопанисване и ползване на ди-веча, както и за изпълнение на ловните
мероприятия, като се ръководи от инструкциите за подборния отстрел и прави точна
оценка на ловните трофей. Т. е., ищецът е притежа-вал качеството на служебно
лице по смисъла на чл.54, ал.2 от ППЗЛОД и съгласно ал.4 от същата разпоредба е
следвало да му се зачисли служебно ловно оръжие /на ловните надзиратели са
издавани разрешителни за подборен отстрел, видно от справките за из-вършен
такъв, приложени по делото/. И най-накрая, в чл.190, ал.5, вр. с чл.188, ал.1,
т.1 от ЗГ, е предвидено, че лицата, изпълняващи функции по опазване на горските терито-рии, включително служителите на ДЛС, имат право да носят и употребяват за служебни цели служебно дълго и
късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие. Именно на това основание Директорът
на ТП “ДЛС Ропотамо“ е поискал от РУ на МВР – Примор-ско
издаване на разрешително за носене на служебно оръжие от Г. – за пистолет и
ловна карабина, след като той е завършил курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие и успешно е положил изпит, съгласно Протокол № ***г.,
съответно – искането е било уважено.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира доводите на ищцовата стра-на, че с
длъжностната характеристика работодателят недопустимо е въвел задължение за
служителя да притежава разрешение за носене и употреба на оръжие, за
неосновател-ни – това изискване, макар и да не е регламентирано изрично в
разпоредбата на чл.108 от ППЗЛОД, съответства изцяло на характера на работата
на ловния надзирател, както и на действащата/приложима нормативна уредба. Впрочем,
такова не е предвидено и за ловната стража и ловната охрана /чл.105 – чл.107 от
същия Правилник/, но също се из-вежда по тълкувателен път от цитираните по-горе
правни норми.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява и че на 28.08.2020г. на Г.
е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление – по чл.326, ал.1,
пр.1 от НК, по ДП № ***г.
на РУ на МВР Приморско.
Съгласно чл.155, ал.1, вр. с чл.58,
ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, издаденото
разрешение за носене и употреба
на огнестрелно оръжие на лице, срещу което има
повдигнато об-винение за
умишлено престъпление от общ характер, се
отнема с решение на издалия го орган.
В случая, обаче, на 01.09.2020г. Г.
се е явил лично в РУ на МВР Примор-ско, предал е притежаваните от него лични
оръжия – три броя ловни пушки, и разреши-телното за тях, както и това – за
служебното оръжие. Съставен е бил съответен прото-кол за приемане на ОБВВПИ от
компетентния полицейски служител.
На следващия ден той е предал и
служебните си оръжия.
Директорът
на ТП “ДЛС Ропотамо“ е поискал /на 17.09.2020г./ и е получил ин-формация
от органите на МВР на 30.09.2020г., че разрешителните на ищеца за носене и употреба на
огнестрелно оръжие са отнети.
На
05.10.2020г. той е издал процесната заповед, с която трудовото правоотноше-ние
с ищеца е било
прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор,
считано от същата дата.
Заповедта за уволнение е
законосъобразна. Към датата на издаването й Г. не е отговарял на изискванията
за заемане на длъжността ”Ловен надзирател”, съобраз-но подписаната от него
длъжностната характеристика, тъй като не е притежавал разре-шително за носене и
употреба на огнестрелно оръжие, респективно – не е могъл пълно-ценно да
престира труд по трудовото правоотношение. За част от задълженията му това е
било обективно невъзможно, а за други – свързано със значително по-висок риск
при изпълнението им. Обстоятелството, че не е имало влязло в сила решение по
чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при положение че са били налице предвидените в закона
предпоставки и Г. сам е предал разрешителното си, в резултат на което през периода
от 02.09. до 05.10.2020г. не е разполагал със служебно оръжие, е ирелевантно.
Фактически докумен-тът на ищеца, удостоверяващ правото му да носи и употребява
огнестрелно оръжие, е бил отнет от компетентния административен орган, а
работодателят не може и не е длъ-жен да прави преценка за законосъобразността
на административната процедура, с ог-лед и водената с началника на РУ на МВР
Приморско кореспонденция. Ирелевантен е и фактът, че впоследствие, с Присъда № ***г.
по ВНАХД № ***г. на БОС, ищецът е бил признат за невинен по обвинението по
чл.326, ал.1, пр.1 от НК, а на 17.09. 2021г. му е било издадено ново разрешение за личното ловно
оръжие. Наличието на об-стоятелствата, обуславящи приложението на разпоредбата
на чл.328, ал.1, т.12 от КТ, а именно – обективната
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, следва да се преценява към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
За пълнота, следва да се посочи,
че при аналогичен случай – за служителя Н. Я., който за известен период от
време също не е притежавал разрешително за но-сене и употреба на огнестрелно
оръжие, поради водено против него наказателно произ-водство, Директорът на ТП “ДЛС
Ропотамо“ не е издал заповед за прекратяване на тру-довото правоотношение,
макар и да са били налице предпоставките за това – по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, но взетото тогава от работодателя, по целесъобразност, решение не
мо-же да обслужи тезата на ищеца за незаконосъобразност на процесното
уволнение.
По изложените съображения, Съдът
намира, че предявеният от Г. иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Като неоснователни следва да се
отхвърлят и акцесорните искове по
чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 300 лв. – юрис-консултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Г., ЕГН: **********,***,
срещу ТП “Държавно ловно стопанство Ропотамо“, Код по БУЛСТАТ: ***, адрес: ***,
иско-ве за признаване за незаконно уволнението му, извършено със Заповед № РД ***/05. 10.2020г. на работодателя – на основание
чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна не-възможност за изпълнение на
трудовия договор, считано от същата дата,
за възстановя-ването му на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност “Ловен надзирател” и за присъждането на обезщетение
за времето, през което е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение
за шест месеца – общо 5 832 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.12.2020г. до окончателно-то й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.Г. да заплати
на ТП “ДЛС Ропотамо“сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия: (П)