Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в
публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1411 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на П.О.П., подадена чрез адв.Г. против Решение № 79/26.04.21г. по НАХД
№1075/2021г. на ВРС, 29 състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 23-0000695/20.07.2020г. на и.д.Директор на РД“АА“ в ИА“АА“, с което на
основание чл.178в, ал.5, пр.3 ЗДвП на П. е наложено административно наказание
глоба в размер на 500лв.
Касаторът твърди в
жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че при издаване
на АУАН е посочено, че удостоверението за психическа годност е изтекло през
2016г., докато в НП е посочено, че това е станало през 2015г., което е
съществено противорчие между двата акта и е основание за отмяна на НП. Моли
решението на ВРС да бъде отменено.
Ответната страна- Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Варна, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както
и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна дава заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на П.О.П. против наказателно постановление №
23-0000695/20.07.2020г. на и.д.Директор на РД“АА“ в ИА“АА“, с което на
основание чл.178в, ал.5 ЗДвП на П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 05.06.2020г. въззивникът управлявал в обл.Варна, по
автомагистрала Хемус в посока гр.Варна, товарен автомобил „Скания“ с ДК ******,
кат.3 с прикачено полуремарки /цистерна/ с рег. № ******, кат.4 и на входа на
летище Варна бил спрян за проверка от св.Т. и К., инспектори в РД“АА“-Варна,
при която било установено, че извършва обществен превоз на опасни товари
/бензин/ по маршрут Русе- Варна и не е представил удостоверение за
психологическа годност, а след проверка било установено и че удостоверението на
водача било изтекло през 2015г. За установеното бил съставен АУАН за нарушение
на чл.8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, а въз основа на него било
издадено обжалваното НП.
Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган и в срок, съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН, от описанието на нарушението става ясно за кое
конкретно деяние е наложено административното наказание, нарушението е
безспорно установено и за него е наложено съответното наказание, като случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
Решението на ВРС е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства и твърденията на страните, и е достигнал до обоснован
извод за доказаност на нарушението и законосъобразност на наказателното
постановление.
Безспорно е установено
по делото, че на 05.06.2020г. касаторът е имал качество на водач на автомобил
за извършване на обществен превоз на опасни товари и е управлявал товарен
автомобил „Скания“ с ДК ******, кат.3 с прикачено полуремарке /цистерна/ с рег.
№ ******. Не се спори и относно факта, че към датата на проверката водачът е
нямал валидно удостоверение за психологическа годност, т.к. срокът на валидност
на притежаваното от него удостоверение е бил изтекъл.
Условията и редът за
извършване на обществен превоз на товари са регламентирани с Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.
Съгласно чл.87, т.2 от тази наредба водачът на автомобил за обществен превоз на
товари трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Съгласно чл.178в, ал.5 от ЗДвП,
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност, се наказва с глоба в размер на 500лв.
Изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници и товари са
регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл.8, ал.1 от наредбата при
извършване на дейността като водач на автомобил за обществен превоз на пътници
и товари лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно
ал.2 от чл.8, удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от
три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1,
ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.
В случая правилно ВРС
е приел, че извършването на нарушението е доказано, т.к. при проверката водачът
не е представил удостоверение за психологическа годност, а при извършена
справка е установено, че удостоверението му за психологическа годност е било
изтекло 2015г. Правилно не е съобразено и представеното с жалбата против НП
удостоверение, издадено след датата на извършване на нарушението. Правилни са и
изводите на въззивния съд за неоснователност на твърденията за
незаконосъобразност на НП предвид извънредната епидемична обстановка, обявена в
страната в периода на извършване на нарушението. Както е посочил и ВРС,
съгласно чл.4 т.1 и т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. удължават се с
един месец от отмяна на извънредното положение сроковете, определени със закон,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти и действието на
административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното
положение. В случая тази хипотеза е неприложима, тъй като срокът на
удостоверението е изтекъл преди обявяване на извънредното положение.
Настоящият касационен
състав споделя изцяло и мотивите на ВРС относно липсата на основание за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Управляването на автомобил за превоз на товари –
обществен или за собствена сметка, е
правнорегламентирана дейност, като в тази връзка са въведени правила за периодична
проверка на психическата годност на водачите. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №
36/15.05.2006г. психологическото изследване на водачите на МПС има за цел да
установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия. В този смисъл извършването на обществен
превоз на товари без валидно удостоверение, издадено от съответните компетентни
лица, е нарушение с висока степен на обществена опасност, т.к. водачите нямат
обективен критерий за собственото си психическо състояние. Ирелевантно е
обстоятелството, че впоследствие водачът се е снабдил с такова удостоверение. Продължителният
период на бездействие от изтичане на старото удостоверение валидно до 09.02.2015г.,
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения, съставът на
съда, като касационна инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от
твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената
служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице
и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна,
поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е
НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
79/26.04.21г. по НАХД №1075/2021г. на ВРС, 29 състав.
ОСЪЖДА П.О.П., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.