О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 12.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7340 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Т.” АД - Е.Г.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността списъци на приетите, на слежебно вписани и на неприетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 30.11.2017 г.
На 06.12.2017 г. от кредитора „А.м.”
ЕООД е подадено възражение срещу списъка на неприетите от синдика вземания. Кредиторът
посочва, че по делото е установено, че предявеното от него вземане за
получаване на сума в размер на 539 136, 95 лв. е възникнало и съществува към
настоящия момент. Твърди, че по силата на сключен на 24.10.2014 г. договор за прехвърляне на вземане прехвърлил на „Т.” АД, в качеството
му на цесионер, възникналите в негова полза вземания
към „К.т.б.“ АД за получаване на сума в размер на 428 700, 19 лв.,
представляваща дължима такава по договор за депозит № 13642/ 25.08.2011 г. и за
получаване на сума в размер на 87 094 евро, представляваща дължима такава по
договор за депозит № 12849/ 10.06.2013 г. По силата на тази сделка „Т.” АД е поело насрещно
задължение да му заплати покупна цена за прехвърлените вземания в размер на 385
830 лв. и 78 384, 60 евро. Заявява, че „Т.” АД е извършил прихващане между
придобитите по силата на тази сделка вземания и насрещни задължения, които той
има към К.т.б.“ АД, с което първите са изцяло погасени към месец ноември 2014
г., поради което и договорът за цесия не може да бъде прекратен с обратна сила.
Предвид изложеното кредиторът „А.м.” ЕООД счита, че предявеното вземане за
получаване на сума в размер на 539 136, 95 лв. следва да бъде включено в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД.
На 06.12.2017 г. е подадено
възражение срещу списъка на неприетите от синдика вземания и от кредитора В.И.С..
Този кредитор посочва, че по делото е установено, че предявеното от него
вземане за получаване на сума в размер на 2 518 617 лв. е възникнало и
съществува към настоящия момент. Твърди, че по силата на сключен на 24.10.2014
г. договор за прехвърляне на вземане прехвърлил на „Т.” АД, в качеството му на цесионер, възникналите в негова полза вземания към „К.т.б.“
АД за получаване на сума в размер на 1 142 609, 29 лв., на сума в размер на 1
648 110, 42 лв. и на сума в размер на 7 744 лв., представляващи дължими такива
по договори за депозит. Твърди, че по силата на тази сделка „Т.” АД е поело
насрещно задължение да му заплати покупна цена за прехвърлените вземания в
размер на 2 518 617 лв. Заявява, че „Т.” АД е извършил прихващане между
придобитите по силата на тази сделка вземания и насрещни задължения, които той
има към К.т.б.“ АД, с което първите са изцяло погасени към месец ноември 2014
г., поради което и договорът за цесия не може да бъде прекратен с обратна сила.
Предвид изложеното кредиторът В.И.С. счита, че предявеното вземане за
получаване на сума в размер на 2 518 617 лв. следва да бъде включено в списъка
на приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД.
На 06.12.2017 г. е подадено
възражение срещу списъка на неприетите от синдика вземания и от кредитора Н.И.С..
Този кредитор посочва, че по делото е установено, че предявеното от него
вземане за получаване на сума в размер на 2 404 800 евро, чиято левова
равностойност е 4 703 379, 98 лв., е възникнало и съществува към настоящия
момент. Твърди, че по силата на сключен на 24.10.2014 г. договор за прехвърляне
на вземане прехвърлил на „Т.” АД, в качеството му на цесионер,
възникналите в негова полза вземания към „К.т.б.“ АД за получаване на сума в
размер на 2 672 000 евро, представляваща дължима такава по договор за депозит.
Твърди, че по силата на тази сделка „Т.” АД е поело насрещно задължение да му
заплати покупна цена за прехвърлените вземания в размер на 2 518 617 лв.
Заявява, че „Т.” АД е извършил прихващане между придобитите по силата на тази
сделка вземания и насрещни задължения, които той има към К.т.б.“ АД, с което
първите са изцяло погасени към месец ноември 2014 г., поради което и договорът
за цесия не може да бъде прекратен с обратна сила. Предвид изложеното
кредиторът Н.И.С. счита, че предявеното вземане за получаване на сума в размер
на 2 404 800 евро с левова равностойност от 4 703 379, 98 лв. следва да бъде
включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД.
На 06.12.2017 г. срещу списъка на
неприетите от синдика вземания е подадено възражение и от кредитора „В.П.” ЕООД.
Кредиторът посочва, че по делото е установено, че предявеното от него вземане
за получаване на сума в размер на 9 990 лв. е възникнало и съществува към
настоящия момент. Твърди, че по силата на сключен на 24.10.2014 г. договор за
прехвърляне на вземане прехвърлил на „Т.” АД, в качеството му на цесионер, възникналото в негова полза вземане към „К.т.б.“
АД за получаване на сума в размер на 11 100 лв., представляваща дължима такава
по договор за влог, сключен на 31.07.2013 г. По силата на тази сделка „Т.” АД е
поело насрещно задължение да му заплати покупна цена за прехвърлените вземания
в размер на 9 990 лв. Заявява, че „Т.” АД е извършил прихващане между
придобитите по силата на тази сделка вземания и насрещни задължения, които той
има към К.т.б.“ АД, с което първите са изцяло погасени към месец ноември 2014
г., поради което и договорът за цесия не може да бъде прекратен с обратна сила.
Предвид изложеното кредиторът „В.П.” ЕООД счита, че предявеното вземане за
получаване на сума в размер на 9 990 лв. следва да бъде включено в списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД.
На 07.12.2017 г. срещу списъка на
неприетите от синдика вземания е подадено и възражение от „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност. Този кредитор счита, че в негова
полза на основание договор за кредит от 15.10.2007 г., сключен между него и
длъжника „Т.” АД, в качеството му на кредитополучател, са възникнали вземания за получаване на главница в
размер на 3 600 евро, за получаване на възнаградителна
лихва, за получаване на разходи по кредита, както и на законна лихва за
забавено плащане на главницата. Посочва, че тези вземания са в общ размер от 11
579, 82 лв., както и че към момента те не са погасени, както е счел синдикът.
Заявява, че с плащането, извършено от трето лице в хода на производството по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, не са погасени всички задължения, които длъжникът
има по договор за кредит 15.10.2007 г. Ето защо счита, че посочените вземания в
размер на 11 579, 82 лв., които са предявени в производството по
несъстоятелност на „Т.” АД следва да бъдат включени в изготвения списък на
приетите вземания.
Срещу списъка на приетите от
синдика вземания е подадено възражение от длъжника „Т.” АД, с което се оспорва включването
в него на вземанията, предявени от кредитора „КТБ” АД /н/ за получаване на сума
в общ размер от 9 014 399, 79 лв., дължима по шест договора за кредит.
Длъжникът твърди, че към момента „КТБ” АД /н/ не е титуляр на тези вземания,
тъй като те са придобити от юридическото лице „Б.у.и.” АД по силата на
извършена продажба на тези активи в производството по несъстоятелност на „КТБ”
АД /н/, която е приключила с влязло в сила постановление за възлагане № 0042/
27.11.2017 г. С оглед на това моли съдът да изключи тези вземания от списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД, изготвен от синдика.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражениието, подадено от кредитора „А.м.” ЕООД:
Възражението на кредитора „А.м.”
ЕООД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 30.11.2017 г. - дата на обявяване на съставените по
реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и неприетите вземания, и изтича на 07.12.2017
г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва да се заключи, че е
допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано
по същество подаденото възражение е и основателно.
От
приетите в производството писмени доказателства се установява, че между „А.м.”
ЕООД, в качеството му на цедент, и „Т.” АД, в
качеството му на цесионер, на 24.10.2014 г. е сключен
възмезден договор за прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са
постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера притежавани от него вземания към „КТБ” АД,
възникнали по договори за паричен влог, а в тежест на цесионера
„Т.” АД е възникнало насрещно парично задължение да заплати уговорената покупна
цена, която съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора е в размер на 385 830
лв. и 78 384, 60 евро. Договорът за цесия има действие между страните по него,
които са цедентът и цесионерът,
от момента на сключването му, от който в тежест на всяка една от тях са
възникнали предвидените в неговото съдържание насрещни задължения. Това
означава, че паричното задължение на „Т.” АД да заплати на „А.м.” ЕООД
уговорената покупна цена за прехвърлените вземания е възникнало считано от
24.10.2014 г.
Настоящият
съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали така сключения договор за
прехвърляне на вземане е бил прекратен след неговото сключване поради сбъдване
на уговорено между страните прекратително условие,
както е счел синдика и в каквато насока са твърденията на длъжника „Т.” АД, и
ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните
по сделката и по отношение на съществуването на паричното задължение за
заплащане на покупната цена.
В тази
връзка на първо място трябва да се отбележи, че съдът намира, че договорът за
цесия, като всеки друг договор, може да бъде прекратен поради настъпване на
уговорено в съдържанието му прекратително условие в
хипотезата на чл. 25 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на това, че
правилото на чл. 25 ЗЗД е общо и следователно приложимо по отношение на всички
договори, включително и на този, имащ за предмет прехвърляне на едно вземане,
по отношение на който липсва предвидена
специална норма, която да дерогира посочената обща
такова и да изключва възможността в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително условие, като договорът за цесия не се
характеризира и с някакви особености, които да правят неприложими по отношение
на него на правилата на чл. 25 ЗЗД.
В случая
при тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с договора
за цесия от 24.10.2014 г. и допълнителното споразумение към него, подписано на
24.10.2014 г., с което той е изменен по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, се
установява, че цедентът и цесионерът
са постигнали съгласие, че прекратяването на този договор ще е поставено в
зависимост от настъпването на няколко различни бъдещи и несигурни по своя
характер събития. С оглед на това, трябва да се заключи, че договорът за
прехвърляне на вземане, който възразилият кредитор посочва като правопораждащ предявеното парично вземане факт, е сключен
при прекратителни условия.
С чл.
1, ал. 1, т. 1 от допълнителното споразумение към договора за цесия страните по
тази сделка са постигнали съгласие, че той се прекратява с обратна сила ако до 20.12.2014
г. включително Българската народна банка не отнеме лиценза на „КТБ” АД за
извършване на банкова дейност. За да се счете, че това условие е настъпило
трябва да бъде установено, че в периода от сключване на договора за цесия до
20.12.2014 г. от БНБ не е постановено решение, с което да е отнет
лиценза на банката, която е длъжник по прехвърлените вземания, т.е. че за
определен период от време не е осъществено конкретно събитие, представляващо
постановяване на решение за отнемане на лицензията за банкова дейност.
При
извършена служебна проверка за обявените актове в търговския регистър по
партидата на „КТБ” АД се установява, че
Българската народна банка е постановила решение за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на „КТБ” АД, както и че това обстоятелство е осъществено
на 06.11.2014 г. След като лицензията на
„КТБ” АД за извършване на банкова дейност е отнета и доколкото това е
станало преди 20.12.2014 г., то се налага изводът, че уговореното в чл. 1, ал.
1, т. 1 от допълнителното споразумение към договора за цесия прекратително условие изобщо не е настъпило.
В чл.
1, ал. 1, т. 5 от допълнителното споразумение към договора за цесия е угорено и друго прекратително
условие, съгласно което прекратяването на договора настъпва ако до 31.01.2015
г. „КТБ” АД не е издала на цесионера писмено
потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, издаден от
представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията на цесионера, произтичащи от договори за банков кредит от
20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г.
Доколкото
от страна на длъжника „Т.” АД, който има качеството цесионер,
не се твърди и не се представят доказателства за установяване на положителния
факт, че до 31.01.2015 г. „КТБ” АД го е снабдила с писмен документ, от който да
е видно, че смята за погасени задълженията му, произтичащи от договорите за
кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г., в резултат на
извършените от него прихващания на тези задължения с вземанията, които той има
към банката за получаване на парични суми по договор за влог, които са предмет
на процесния договор за цесия, то съдът намира, че в
производството следва да се приеме за осъществено сбъдването на уговореното в чл.
1, ал. 1, т. 5 от допълнителното споразумение прекратително
условие, при което е сключена тази сделка. За дата на настъпване на това
събитие, от което е обусловено действието на договорите за цесия, съдът приема
01.02.2015 г., която дата е тази, следваща изтичането на срока, до който цесионерът е трябвало да получи потвърждение от банката, че
извършеното от него прихващане е произвело погасително действие.
Предвид
извода за приложимост на общите правила по чл. 25 ЗЗД по отношение на
прекратяването на договора за прехвърляне на вземане поради настъпване на прекратителното условие, при което той е сключен, то следва
да се приеме и това, че действието, което има настъпването на условието при
посочената сделка, също не се отклонява от това, което е предвидено в общата
разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, а именно, че договорът се прекратява с обратна
сила. Обратното действие на сбъдването на прекратителното
условие означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по
отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и
се възстановява състоянието от преди нейното сключване, като се счита, че от
нея не са възникнали задължения за нито една от страните и всяка от тях е
длъжна да върне на другата това, което е получила.
За да
настъпи предвиденото в чл. 25, ал. 2 ЗЗД обратно действие на прекратяването на
договора за цесия при сбъдване на уговореното в него прекратително
условие, обаче, следва да се установи и че към този момент вземането, което е
предмет на тази разпоредителна сделка, все още съществува, т.е. че то не е
погасено в резултат на изпълнението му от длъжника, или в резултат на извършено
с него прихващане, което действие също има погасителен ефект съгласно чл. 104,
ал. 2 ЗЗД. Тогава, когато към момента на настъпване на прекратителното
условие вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено и
следователно вече не съществува, то в отношенията между страните по сделката не
могат да бъдат осъществени последиците по чл. 25, ал. 2 ЗЗД и то не може да
бъде върнато в патримониума на цедента,
който се е разпоредил с него по силата на прекратения с обратно действие
договор за цесия. Ето защо, съдът приема, че в тези случаи прекратяването на
договора за цесия поради сбъдване на уговореното в него прекратително
условие не може да се осъществи. Следователно трябва да се рагледа
въпроса дали към момента на сбъдване на прекратителното
условие по процесните три договора за цесия,
вземанията, които са предмет на тези разпоредителни сделки, са погасени чрез
прихващания, извършени от цесионера „Т.” АД или
продължават да съществуват. За да отговори на този въпрос съдът съобразява както
доказателствата, събрани в производството по чл. 692 ТЗ, така също и
доказателствата, събрани в производството по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ.
По
делото се установява, че след сключване на договора за цесия от 24.10.2014 г.,
на 06.11.2014 г. „Т.” АД е отправило изявление до „КТБ” АД, че извършва
прихващане между вземанията за получаване на суми по договори за паричен влог,
които той е придобил по силата на тази сделка, и задълженията, които са
възникнали в негова тежест към „КТБ” АД по три договора за кредит, сключени на
01.03.2006 г., на 15.10.2007 г. и на 20.08.2007 г. Това изявление е обективирано в писма с вх. на „КТБ” АД № 11279/ 06.11.2014
г. и с вх. на „КТБ” АД № 11580/ 11.11.2014 г.
За да
се приеме, че е настъпило погасителното действие на прихващането по отношение
на насрещните вземания, следва да се докаже и това, че са настъпили
предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при които преобразуващото право да се
прихване възниква, а именно, че „Т.” АД и „КТБ” АД /н/ притежават насрещни
изискуеми и ликвидни вземания един към друг.
Съдът
намира, че между страните по материалното правоотношение, възникнало по повод
на извършеното прихващане, които са „Т.” АД и „КТБ” АД /н/ не е спорно, че към
момента на отправяне на изявлението за прихващане съществуват насрещни парични
вземания – тези на „КТБ” АД /н/ са такива, произтичащи от договори за кредит,
сключени на 01.03.2006 г., на 15.10.2007 г. и на 20.08.2007 г., а тези на „Т.”
АД – произтичащи от договори за паричен влог, сключени между „КТБ” АД /н/, от
една страна, и „А.м.” ЕООД, от друга, които дружеството е придобило по силата
на договора за цесия от 24.10.2014 г. Това се твърди от ответника „Т.” АД,
който посочва, че такива насрещни вземания съществуват в изявленията за
прихващане, отправени до „КТБ” АД /н/, като съществуването на тези вземания се
признава и от банката извънсъдебно, тъй като тя е осчетоводила именно прихващанията, извършени от „Т.” АД с така посочените
вземания /в тази насока са изводите на вещите лица, изготвили основната тройна
СИЕ, приета в производството по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ – л. 702 и
л. 703 от делото на СГС/. След като съществуването
и изискуемостта на насрещните вземания, описани в изявлението за прихващане,
отправени от ответника до „КТБ” АД /н/ са безспорни в техните отношения, то те
са ликвидни и с тях е възможно да се извърши извънсъдебно прихващане. С оглед
на това се налага изводът, че към м. 11.2014 г. са настъпили всички предвидени
в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от лицата, които взаимно
си дължат пари, възниква правото да извършват прихващане между своите насрещни
парични вземания, което е и надлежно упражнено от едното от тях, а именно от „Т.”
АД, с изявления, изходящи от това дружество, които са достигнали до „КТБ” АД
/н/ на 06.11.2014 г. и на 11.11.2014 г., на които
дати писмата, в които те са обективирани, са заведени
в банката и им е поставен входящ номер / л. 111-112 и л. 113 от делото на СГС/.
Ето защо, съдът приема, че прихващанията, извършени
от „Т.” АД, са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете
насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от
тях. Доколкото размерът на вземанията на длъжника „Т.” АД, които той е придобил
по силата на договора за цесия, е по-малък от този на насрещните вземания на
банката по трите договора за кредит, то първите са изцяло погасени. Този
погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се
осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото
на прихващане на ответника, т.е. от месец ноември 2014 г., когато прихващанията са осчетоводени в „КТБ” АД /н/, към който
момент насрещните вземания на страните освен, че са възникнали и изискуеми, се
считат и за ликвидни в отношенията между тях. Това като време е преди сбъдване
на прекратителното условие, уговорено и в трите
договора за цесия от 24.10.2014 г., което, както се посочи, е станало на
01.02.2015 г.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че вземанията, които
са предмет на договора за цесия, сключен на 24.10.2014 г., между възразилия кредитор,
в качеството му на цедент, и ответника, в качеството
му на цесионер, са погасени чрез прихващане и не
съществуват преди настъпване на уговореното в него прекратително
условие.
От
представения в производството протокол от 04.10.2017 г. за проведено открито
съдебно заседание по т.д. № 9395/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав се
установява, че от синдиците на „КТБ” АД /н/ са предявени пред съда конститутивни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 3 и чл.
59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на определени прихващания, извършени от „Т.” АД, сред които е
и прихващането, извършено с вземанията, придобити с договора за цесия, сключен
с „А.м.” ЕООД. От него е видно и че съдът е одобрил сключена между страните по
тези искове съдебна спогодба, с която те са се съгласили, че прихващанията, предмет на предявените по това дело искове,
са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „КТБ” АД /н/ на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Този факт, обаче, не влияе и не
променя направения извод, че в отношенията между страните по договора за цесия „А.м.”
ЕООД и „Т.” АД или/, както и в отношенията между тези лица и длъжника „КТБ” АД
/н/, прихващането с придобитите по силата на договора за цесия от 24.10.2014 г.
вземания е извършено и то е породило погасителния ефект. В чл. 59 ЗБН са
уредени различни потестативни права, които възникват
в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство
по несъстоятелност, да поискат обявяване за относително недействителни по
отношение на тях на извършени от кредитор прихващания при настъпване на
определени факти, които са разграничени в два отделни фактически състава на чл.
59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Упражняването на което и да е от тези
преобразуващи права става чрез предявяване пред съда на конститутивен
иск. Относителната недействителност по правило е правно средство за защита,
установено с изрични законови разпоредби, не в интерес на страните по договора
или по съответната едностранна сделка, които валидно пораждат действие между
тях, а за защита на трети за договора съответно за едностранната сделка лица,
които са увредени от тяхното действие, поради което и ако те бъдат обявени за
относително недействителни, това действие отпада само по отношение на лицата, в
полза на които е уредено потестативното право да
поискат от съда да обяви относителната недействителност. Това правило отнесено
към хипотезите на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, означава, че относителната
недействителност на извършено от един кредитор прихващане, ако бъде обявена от
съда с решението по предявен конститутивен иск, би
имала действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”
АД /н/, в полза на които лица в закона са уредени потестативните
права да поискат това, но тя не би оказала никакво влияние в отношенията между
страните по извършеното прихващане, които са банката и съответния кредитор,
между които то е породило предвиденото в закона погасително действие, което се
запазва дори и в случаите на постановено положително съдебно решение, с което
прихващането се обявява за относително недействително.
След
като вземанията, които са предмет на договора за цесия, сключен на 24.10.2014
г., са погасени чрез прихващане и не съществуват към момента на настъпване на прекратителното условие, уговорено в чл. 1, ал. 1, т. 5 от
допълнителното споразумение към този договор, то следва да се заключи, че тази
сделка не може да бъде прекратена с обратно действие поради невъзможността да
бъдат осъществени последиците по чл. 25, ал. 2 ЗЗД.
С чл.
1, ал. 1, т. 3 от допълнителното споразумение към договора за цесия от
24.10.2014 г. е уговорено и друго прекратително
условие – договорът се прекратява с обратна сила ако прихващането на
придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на
„КТБ” АД към него по договори за банков кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006
г. и от 15.10.2007 г. бъде обявено за недействително на някакво основание или
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка.
Както
беше посочено в настоящото производство се представиха доказателства, че
извършеното от „Т.” АД прихващане с придобитите от възразилия кредитор „А.м.”
ЕООД вземания е обявено за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ по силата на съдебна спогодба,
одобрена с определение, постановено на 04.10.2017 г., по т.д. № 9395/ 2016 г.
по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, която спогодба на основание чл. 234, ал. 3 ГПК има значението на влязло в сила решение. Това означава, че уговореното в чл.
1, ал. 1, т. 3 от допълнителното споразумение към договора за цесия прекратително условие е настъпило. Конститутивното
действие на съдебното решение, с което е уважен предявен иск по чл. 59, ал. 3
ЗБН, съответно на постигната между страните по такъв иск съдебна спогодба,
настъпва от момента на влизането му в сила. Ето защо в случая прихващането с
придобитите от „А.м.” ЕООД вземания се счита за обявено за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/
от момента на постигане на съдебна спогодба по предявения конститутвен
иск, тъй като същата не подлежи на обжалване, т.е. от 04.10.2017 г. и това е
моментът, в който съдът приема, че е настъпило уговореното прекратително
условие. Към тази дата, обаче, вземанията, които са предмет на
сключения между „А.м.” ЕООД и „Т.” АД договор за цесия вече са погасени
чрез прихващане и не съществуват. Както
беше посочено когато вземанията, които са предмет на договора за цесия, са
погасени преди настъпване на факта, който е уговорен между страните като прекратително условие, то тогава неговото осъществяване не може да доведе до
прекратяване на този договор с обратна сила.
В
обобщение трябва да се посочи, че по делото се доказа, че договорът за
прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между „А.м.” ЕООД и „Т.” АД, не
е прекратен по реда на чл. 25 ЗЗД и запазва своето действие между страните,
които са го сключили, и всяка от тях е обвързана от задълженията, които се е
съгласила да възникват в нейна тежест и дължи да ги изпълни точно, включително цесионерът „Т.” АД е длъжен да изпълни поетото с договора
парично задължение за заплащане на покупна цена в полза на цедента
„А.м.” ЕООД, която е в размер на 385 830 лв. и 78 384, 60 евро, чиято левова
равностойност е 153 306, 95 лв. или в
общ размер на 539 136, 95 лв. По делото не се твърди, нито се представят
доказателства, че длъжникът „Т.” АД е погасил тези свои задължения.
Вземането
на „А.м.” ЕООД за получаване на покупната цена по договора за цесия от
24.10.2014 г. е възникнало преди постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и доколкото се доказа, че съществува към
момента, както и че е предявено от „А.м.” ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то
следва да бъде включено в списъка с приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД
с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да
бъде изменен съставения от синдик списък на приетите вземания.
По възражениието, подадено от кредитора В.И.С.:
Възражението на кредитора В.И.С. срещу
списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 30.11.2017 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл.
686 ТЗ списъци на приетите и неприетите вземания, и изтича на 07.12.2017 г. Ето
защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва да се заключи, че е
допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано
по същество подаденото възражение е и основателно.
От
приетите в производството писмени доказателства се установява, че между В.И.С.,
в качеството му на цедент, и „Т.” АД, в качеството му
на цесионер, на 24.10.2014 г. е сключен възмезден
договор за прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са постигнали
съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера притежавани от него вземания към „КТБ” АД,
възникнали по договори за паричен влог, а в тежест на цесионера
„Т.” АД е възникнало насрещно парично задължение да заплати уговорената покупна
цена, която съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора е в размер на 2 518
617 лв. Както беше посочено договорът за цесия има действие между страните по
него от момента на сключването му, от който в тежест на всяка една от тях са
възникнали предвидените в неговото съдържание насрещни задължения. Следователно
паричното задължение на „Т.” АД да заплати на В.И.С. уговорената в договора за
цесия покупна цена се счита възникнало от 24.10.2014 г.
Описаният договор
за прехвърляне на вземане, който се сочи като правопораждащ
предявеното от възразилия кредитор вземане факт, не е бил прекратен след
неговото сключване поради сбъдване на уговорено в съдържанието му прекратително условие по същите съображения като тези
изложени за невъзможността да бъде прекратен договора за цесия, сключен между „А.м.”
ЕООД и „Т.” АД, които се отнасят в пълнота и за тази сделка, доколкото
отношенията между страните по нея и длъжника по вземанията са се развили по
напълно идентичен начин с отношенията между страните по договора, сключен с „А.м.”
ЕООД – установява се, че не се е сбъднало прекратителното
условие, уговорено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от допълнително споразумение, сключено
на 05.11.2014 г., с което е изменено съдържанието на договора за цесия; налага
се изводът, че не е възможно договорът за цесия, сключен с В.И.С., да бъде
прекратен по реда на чл. 25 ЗЗД, тъй като прекратителните
условия, уговорени в чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от допълнително споразумение към
него, са настъпили след като вземанията, предмет на договора за цесия, са
погасени чрез прихващане, което е установено от събраните в производството по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ доказателства, и което прихващане запазва
действието си в отношенията между стария кредитор В.И.С., новия кредитор „Т.”
АД и длъжника „КТБ” АД /н/.
След като договорът
за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между В.И.С. и „Т.” АД не
е прекратен с обратна сила и е запазил своето действие между страните, които са
го сключили, то всяка от тях е обвързана от задълженията, които се е съгласила
да възникват в нейна тежест и дължи да ги изпълни точно, включително цесионерът „Т.” АД е длъжен да изпълни поетото с договора
парично задължение за заплащане на покупна цена в полза на цедента,
която е в размер на 2 518 617 лв. По делото не се твърди, нито се представят
доказателства, че длъжникът „Т.” АД е погасил тези свои задължения.
Вземането на В.И.С.
за получаване на покупната цена по договора за цесия от 24.10.2014 г. е
възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и доколкото се доказа, че съществува към момента, както и че е
предявено от В.И.С. в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то следва да бъде включено в
списъка с приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от
синдик списък на приетите вземания.
По възражениието, подадено от кредитора Н.И.С.:
Възражението на кредитора Н.И.С. срещу
списъка на неприетите вземания също е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Ето
защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва да се заключи, че е
допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано
по същество подаденото възражение е и основателно.
От
приетите в производството писмени доказателства се установява, че между Н.И.С.,
в качеството му на цедент, и „Т.” АД, в качеството му
на цесионер, на 24.10.2014 г. е сключен възмезден
договор за прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са постигнали
съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера притежавани от него вземания към „КТБ” АД,
възникнали по договори за паричен влог, а в тежест на цесионера
„Т.” АД е възникнало насрещно парично задължение да заплати уговорената покупна
цена, която съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора е в размер на 2 404
800 евро.
Описаният договор
за прехвърляне на вземане, който се сочи като правопораждащ
предявеното от възразилия кредитор вземане факт, не е бил прекратен след
неговото сключване поради сбъдване на уговорено в съдържанието му прекратително условие по същите съображения като тези
изложени за невъзможността да бъде прекратен договора за цесия, сключен между „А.м.”
ЕООД и „Т.” АД, които се отнасят в пълнота и за тази сделка, доколкото
отношенията между страните по нея и длъжника по вземанията са се развили по
напълно идентичен начин с отношенията между страните по договора, сключен с „А.м.”
ЕООД – установява се, че не се е сбъднало прекратителното
условие, уговорено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от допълнително споразумение, сключено
на 29.10.2014 г., с което е изменено съдържанието на договора за цесия; налага
се изводът, че не е възможно договорът за цесия, сключен с Н.И.С., да бъде
прекратен по реда на чл. 25 ЗЗД, тъй като прекратителните
условия, уговорени в чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 4 от допълнително споразумение към
него, са настъпили след като вземанията, предмет на договора за цесия, са
погасени чрез прихващане, което е установено от събраните в производството по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ доказателства, и което прихващане запазва
действието си в отношенията между стария кредитор Н.И.С., новия кредитор „Т.”
АД и длъжника „КТБ” АД /н/.
След като договорът
за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между Н.И.С. и „Т.” АД не
е прекратен с обратна сила и е запазил своето действие между страните, които са
го сключили, то всяка от тях е обвързана от задълженията, които се е съгласила
да възникват в нейна тежест и дължи да ги изпълни точно, включително цесионерът „Т.” АД е длъжен да изпълни поетото с договора
парично задължение за заплащане на покупна цена в полза на цедента,
която е в размер на 2 404 800 евро, чиято левова равностойност възлиза на
сумата от 4 703 379, 98 лв. По делото не се твърди, нито се представят
доказателства, че длъжникът „Т.” АД е погасил тези свои задължения.
Вземането на Н.И.С.
за получаване на покупната цена по договора за цесия от 24.10.2014 г. е
възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и доколкото се доказа, че съществува към момента, както и че е
предявено от Н.И.С. в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то следва да бъде включено в
списъка с приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от
синдик списък на приетите вземания.
По възражениието, подадено от
кредитора „В.П.” ЕООД:
Възражението на
кредитора „В.П.” ЕООД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което и предвид факта, че то изхожда от лице,
което има право да направи възражение срещу неприемането от синдика на
предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес
от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по
неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е и
основателно.
От приетите в
производството писмени доказателства се установява, че между „В.П.” ЕООД, в
качеството му на цедент, и „Т.” АД, в качеството му
на цесионер, на 24.10.2014 г. е сключен възмезден
договор за прехвърляне на вземане. Страните по тази сделка са постигнали
съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера притежавано от него вземане към „КТБ” АД,
възникнало по договор за паричен влог, а в тежест на цесионера
„Т.” АД е възникнало насрещно парично задължение да заплати уговорената покупна
цена, която съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора е в размер на 9 990
лв. Договорът за цесия има действие между страните по него, които са цедентът и цесионерът, от момента
на сключването му, от който в тежест на всяка една от тях са възникнали
предвидените в неговото съдържание насрещни задължения. Това означава, че
паричното задължение на „Т.” АД да заплати на „В.П.” ЕООД уговорената покупна
цена за прехвърлените вземания е възникнало считано от 24.10.2014 г.
Настоящият съдебен
състав трябва да отговори на въпроса дали така сключения договор за прехвърляне
на вземане е бил прекратен след неговото сключване поради сбъдване на уговорено
между страните прекратително условие, както е счел
синдика и в каквато насока са твърденията на длъжника „Т.” АД, и ако е така
какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по
сделката и по отношение на съществуването на паричното задължение за заплащане
на покупната цена.
В случая при
тълкуване на съдържанието на уговорките, постигнати между страните с договора
за цесия от 24.10.2014 г. и допълнителното споразумение към него, подписано на
24.10.2014 г., с което той е изменен по реда на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, се
установява, че цедентът и цесионерът
са постигнали съгласие, че прекратяването на този договор ще е поставено в
зависимост от настъпването на няколко различни бъдещи и несигурни по своя
характер събития. С оглед на това, трябва да се заключи, че договорът за
прехвърляне на вземане, който възразилият кредитор посочва като правопораждащ предявеното парично вземане факт, е сключен
при прекратителни условия.
С чл. 1, ал. 1, т.
1 от допълнителното споразумение към договора за цесия страните по тази сделка
са постигнали съгласие, че той се прекратява с обратна сила ако до 20.12.2014
г. включително Българската народна банка не отнеме лиценза на „КТБ” АД за
извършване на банкова дейност.
Както беше посочено
в настоящото определение, при извършена служебна проверка за обявените актове в
търговския регистър по партидата на „КТБ” АД
се установява, че Българската народна банка е постановила решение за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД, както и че
това обстоятелство е осъществено на 06.11.2014 г. След като лицензията на „КТБ” АД
за извършване на банкова дейност е отнета и доколкото това е станало
преди 20.12.2014 г., то се налага изводът, че прекратителното
условие, уговорено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от допълнителното споразумение към
договора за цесия, изобщо не е настъпило.
В чл. 1, ал. 1, т.
5 от допълнителното споразумение към договора за цесия е уговорено друго прекратително
условие, съгласно което прекратяването нa договора настъпва ако до
31.01.2015 г. „КТБ” АД не е издала на цесионера
писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки или друг документ,
издаден от представляващите я лица, че банката смята за погасени задълженията
на цесионера, произтичащи от договори за банков
кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г. Това прекратително условие е напълно идентично с това,
предвидено в съдържанието на вече обсъдените договори за цесия, сключени с „А.м.”
ЕООД, Н.С. и В.С.. И тук важи вече казаното, а именно, че доколкото цедентът „Т.” АД не твърди и не представя доказателства за
установяване на положителния факт, че до 31.01.2015 г. „КТБ” АД го е снабдила с
писмен документ, от който да е видно, че смята за погасени задълженията му,
произтичащи от договорите за кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от
15.10.2007 г. чрез извършено от него прихващане с придобитите вземания, то
съдът приема за доказано по делото сбъдването на уговореното в чл. 1, ал. 1, т.
5 от допълнителното споразумение прекратително
условие, което е станало на 01.02.2015 г. - дата, следваща изтичането на срока,
до който цесионерът е трябвало да получи писмения
документ.
Установява се,
обаче, че след сключване и на този договор за цесия длъжникът „Т.” АД е
отправил изявление до „КТБ” АД, че извършва прихващане между вземането за
получаване на суми по договора за паричен влог, което той е придобил по силата
на тази сделка, и задълженията, които са възникнали в негова тежест към „КТБ”
АД по три договора за кредит, сключени на 01.03.2006 г., на 15.10.2007 г. и на
20.08.2007 г. То е обективирано в писмо с вх. на
„КТБ” АД № 11279/ 06.11.2014 г., което е прието като доказателство по делото в
производството по разглеждане на подадената молба по чл. 625 ТЗ.
За да отговори на
въпроса дали така извършеното прихващане е произвело присъщото му погасително
действие по отношение на придобитото с договора за цесия вземане, което обстоятелство
е съществено за извършване на преценка дали този договор може да бъде
прекратен, съдът съобразява изводите, направени в заключението на изготвената в
производството по чл. 625 ТЗ основна тройна СИЕ. В нея е направен извод, че
„КТБ” АД /н/ е осчетоводила прихващането, извършено от „Т.” АД с придобитото от
„В.П.” ЕООД вземане в размер на 11 100 лв., което е това, което е предмет на
договора за цесия от 24.10.2014 г. /стр. 65 и 66 от заключението на основната
тройна СИЕ/. Действията на банката по осчетоводяване на извършеното прихващане
следва да се квалифицира като извънсъдебно признание, изразено чрез конклудентни действия както на това, че насрещни вземания,
описани в изявлението за прихващане, съществуват до размера, посочен в него,
така и на това, че това прхващане е породило
присъщото си погасително действие. Съществуването на насрещните вземания се
твърди и от другата страна по тях „Т.” АД, който се позовава на това в изявлението
за прихващане, отправено до „КТБ” АД /н/. След
като съществуването и изискуемостта на насрещните вземания, описани в
изявлението, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД №
11279/ 06.11.2014 г., са безспорни в отношенията между страните по тях, то те
са ликвидни и с тях е възможно да се извърши извънсъдебно прихващане. С оглед
на това се налага изводът, че към м. 11.2014 г. са настъпили всички предвидени
в закона предпоставки, при които в полза на всяко едно от лицата, които взаимно
си дължат пари, възниква правото да извършват прихващане между своите насрещни
парични вземания, което е и надлежно упражнено от едното от тях, а именно от „Т.”
АД, с изявление, което е достигнало до „КТБ” АД /н/ на 06.11.2014 г., на която
дата то е заведено в деловодството на банката като му е поставен входящ номер.
Ето защо, съдът приема, че прихващането, извършено от „Т.” АД, е породило
предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на
страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях, което е това на
притежаваното от това дружество вземане, придобито по силата на процесния договор за цесия от 24.10.2014 г., сключен с възразилия
кредитор „В.П.” ЕООД. Прихващането
запазва действието си в отношенията между стария кредитор „В.П.” ЕООД, новия
кредитор „Т.” АД и длъжника „КТБ” АД /н/ въпреки одобрената съдебна спогодба по
иска за обявяване на относителната му недействителност на основание чл. 59, ал.
3 ЗБН по отношение на кредиторите на „КТБ” АД /н/, като съображенията за това
са подробно изложени от съда при разглеждане на възражението на „А.м.” ЕООД. Ето
защо вземането, предмет на договора за цесия, сключен между „В.П.” ЕООД и „Т.”
АД, се счита за изцяло погасено към
месец ноември 2014 г., което като момент е преди сбъдването на уговореното в чл.
1, ал. 1, т. 5 от допълнителното споразумение към договора за цесия прекратително условие.
Както вече беше
посочено в случаите, в които вземането, което е прехвърлено с договора за цесия
е погасено преди настъпване на уговореното между страните по тази сделка прекратително условие, какъвто е настоящия, тогава се
приема, че действието на този договор не може да бъде прекратено с обратна
сила, тъй като липсва възможност да бъдат осъществени последиците по връщане в патримониума на цедента на
прехвърленото право, което вече не съществува. Следователно и договорът за
цесия, сключен между „В.П.” ЕООД и „Т.” АД не е могъл да бъде прекратен с
обратна сила въпреки настъпването на уговореното в чл. 1, ал. 1, т. 5 от
допълнителното споразумение към него условие за това.
С чл. 1, ал. 1, т.
3 от допълнителното споразумение към договора за цесия от 24.10.2014 г. е
уговорено и друго прекратително условие – договорът
се прекратява с обратна сила ако прихващането на придобитото от цесионера вземане срещу вземанията на „КТБ” АД към него по
договори за банков кредит от 20.08.2008 г., от 01.03.2006 г. и от 15.10.2007 г.
бъде обявено за недействително на някакво основание или за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази банка. Събитието, което е
предвидено в тази договорна клауза, също е настъпило след погасяване на
прехвърленото вземане, а именно на 04.10.2017 г., когато е постановено
определение по т.д. № 9395/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, с което
е одобрена постигната съдебна спогодба за обявяване за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/
на прихващането, извършено от „Т.” АД с придобитото от „В.П.” ЕООД вземане. Ето
защо и то не може да доведе до прекратяване на договора за цесия с обратна сила
по вече изложените съображения.
След като договорът
за прехвърляне на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между „В.П.” ЕООД и „Т.”
АД не е прекратен с обратна сила и е запазил своето действие между страните,
които са го сключили, то всяка от тях е обвързана от задълженията, които се е
съгласила да възникват в нейна тежест и дължи да ги изпълни точно, включително цесионерът „Т.” АД е длъжен да изпълни поетото с договора
парично задължение за заплащане на покупна цена в полза на цедента,
която е в размер на 9 990 лв. По делото не се твърди, нито се представят
доказателства, че длъжникът „Т.” АД е погасил тези свои задължения.
Вземането на „В.П.”
ЕООД за получаване на покупната цена по договора за цесия от 24.10.2014 г. е
възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и доколкото се доказа, че съществува към момента, както и че е
предявено от това юридическо лице в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то следва да
бъде включено в списъка с приетите вземания на кредиторите на „Т.” АД с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде
изменен съставения от синдик списък на приетите вземания.
По възражениието, подадено от кредитора „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност:
Възражението на кредитора „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// срещу списъка на неприетите вземания е
подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което и предвид факта, че изхожда
от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от
синдика на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане,
следва да се заключи, че е допустимо и съдът дължи да се произнесе по неговата
основателност.
За да
отговори на въпросите дали предявените от „КТБ” АД /н/ вземания към „Т.” АД по
договора за кредит, сключен на 15.10.2017 г., са възникнали и дали съществуват
към момента, съдът съобразява както доказателствата, събрани в производството
по чл. 692 ТЗ, така също и доказателствата, събрани в производството по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ.
От приетите
писмени доказателства се установява, че между „КТБ” АД, от една страна, и „Т.”
АД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор
за банков кредит от 15.10.2007 г. Това е видно от представения по делото писмен
договор от 15.10.2007 г., който документ обективира
насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички
съществени елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит. С него
кредитополучателят „Т.” АД е поел задължение да върне предоставената му в заем
парична сума в размер на 72 000 евро на 180 броя месечни вноски, с падежи,
настъпващи в периода от 25.12.2007 г. до 25.11.2022 г., както и да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване
средства в размер на 7 % годишно върху фактически ползваните суми по кредита.
По силата на този договор за кредит в тежест на ответника са възникнали и
задължения да заплаща на „КТБ” АД
неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане
на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на
задължението за заплащане на възнаградителна лихва
/чл. 12 и чл. 13 от договора за кредит от 15.10.2007 г./.
По
делото се доказа и това, че на 14.04.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по гр.д. № 15551/2015 г. по описа на СРС, 127 състав, с която е разпоредено длъжникът „Т.” АД да заплати на „КТБ” АД
следните суми: 1) сума в размер на 3 600 евро, представляваща неплатени девет
погасителни вноски по договор за кредит от 15.10.2007 г., с падежи, настъпили в
периода от 25.06.2014 г. до 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 23.03.2015 г. до изплащане на вземането; 2) сума в размер на
876, 63 евро, представляваща неплатена възнаградителна
лихва, начислена върху редовна главница за периода от 25.11.2014 г. до
25.02.2015 г.; 3) сума в размер на 144, 49 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена върху просрочена главница
за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г. В производството няма представени
доказателства, че така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
от съдебния изпълнител по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което и не може да
се установи дали е поставено началото на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който
длъжникът „Т.” АД може да възрази срещу нея и съответно, че са настъпили
предпоставките, предвидени в чл. 416, изр. 1, предл.
1 ГПК и този съдебен акт е влязъл в сила.
При
тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 416 ГПК, чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, се налага изводът, че влязлата в сила заповед за изпълнение
във всяка една от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, въпреки че няма сила на
пресъдено нещо, се ползва със стабилитет, който се
изразява в това, че за длъжника се преклудира
възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя
е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й
съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Това означава, че е
недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са
конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за
предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение. Тези последици на издадената заповед са идентични с
тези на силата на пресъдено нещо на решението на
съда, постановено в общия исков процес, поради което съдът е длъжен да зачете
влязлата в сила заповед за изпълнение и да счете, че от нея се доказва в
отношенията между заявителя и длъжника факта, че вземанията, за които е
издадена, са възникнали и не са погасени към датата на влизането и в сила.
В
настоящото производството, обаче, не беше доказано, че заповедта за изпълнение,
издадена по гр.д. № 15551/2015 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу ответното
дружество, е влязла в сила, поради което и няма как да се приеме, че от нея се
установява по задължителен начин в отношенията между страните „КТБ” АД и „Т.” АД какъв е размера
на задълженията за главница и за възнаградителна
лихва, които са възникнали в тежест на последното дружество по силата на
договора за кредит, сключен на 15.10.2007 г.
Въпреки
липсата на доказателствено значение на описаната
заповед за изпълнение по отношение на съществуването и размера на описаните в
нея вземания, съдът намира, че в производството по разглеждане на молбата по
чл. 625 ТЗ са събрани други доказателства, от които може да се приеме, че към
31.12.2014 г. размерът на всички възникнали по силата на сделката за банков
кредит от 15.10.2007 г. и непогасени задължения на „Т.” АД към „КТБ” АД /н/ възлиза на сумата от
79 797, 96 лв., в която се включа както размера на главното задължение за
връщане на предоставената в заем сума, така и размера на акцесорните
задължения за заплащане на възнаградителна лихва и на
неустойка за забава. Това е така, тъй като от заключението на приетите в
производството единична и тройна съдебно-икономически експертизи, се
установява, че длъжникът е осчетоводил възникнали в негова тежест и непогасени
задължения по договора за банков кредит от 15.10.2007 г. в размер от 79 797, 96
лв., на който те възлизат както към 31.12.2014 г., така и към 31.12.2015 г.
Действията на кредитополучателя „Т.” АД по осчетоводяване на задължения в този
размер по своята същност представлява признание, изразено от това дружество
чрез конклудентни действия, на посочения неизгоден за
него факт, поради което и то се ползва с доказателствена
сила в процеса. С оглед на това, съдът следва да взема предвид това
извънсъдебно признание, направено от длъжника, и да приеме за доказано от него,
че в тежест на това дружество по силата на договора за кредит от 15.10.2007 г. са възникнали главно и акцесорни задължения в общ размер от 79 797, 96 лв.
В
производството по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ е представено преводно
нареждане от 06.06.2016 г., намиращо се на л. 210 от
делото на СГС, в което е удостоверен факта на плащане от трето за настоящия
процес лице в полза на „КТБ” АД /н/ на сума в размер на 87 291, 60 лв. Като
основание за извършения превод на парични средства в платежния документ е
записано, че е окончателното погасяване на кредит на „Т.” АД от 15.10.2007 г.,
която дата съвпада с тази, на която е подписан договора за кредит, от който се твърди,
че произтичат предявените и неприети вземания. Ето защо съдът приема, че това
преводно нареждане установява извършено плащане на задълженията на ответника по
процесния договор за кредит от 15.10.2007 г.
С
извършеното на 06.06.2016 г. плащане на сумата от 87
291, 60 лв., която е в по-голям размер от този, до който се доказа, че в тежест
на дружеството - кредитополучател са възникнали и съществуват задължения по
договора за кредит, сключен на 15.10.2007 г., последните са изцяло погасени.
Това означава, че към момента на подаване на молбата за предявяване на вземанията
„КТБ” АД /н/ няма съществуващи вземания към „Т.” АД, които да са възникнали на
основание описания договор за банков кредит, който се сочи като правопораждащ факт на неприетите вземания в общ размер от
11 579, 82 лв., и последните правилно са включени от синдика в списъка на неприетите
вземания. Това прави възражението, подадено от кредитора „КТБ” АД /н/ срещу списъка на неприетите от синдика
вземания, неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
По възражениието, подадено от длъжника
„Т.” АД:
Възражението на длъжника „Т.” АД
срещу списъка на приетите вземания в частта, с която в него са включени вземания
на „КТБ” АД /н/ за получаване на сума в общ размер от 9 014 399, 79 лв., е
подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което и предвид факта, че изхожда
от лице, което има право и интерес да го направи, е допустимо и съдът трябва да
се произнесе по неговата основателност.
С подаденото възражение длъжникът
не оспорва дължимостта на вземанията, които са предявени
от кредитора „КТБ” АД /н/ и са включени в списъка на приетите вземания - той не
твърди, че някое от тези вземания изобщо не е възникнало на основанието на
което е предявено, нито пък, че някое от тези вземания съществува в размер,
различен от този, до който е предявено и е включено в списъка на приетите
вземания, като не твърди и някое от тези вземания да е погасено към момента
чрез плащане или на основание някой от другите способи за това. Длъжникът не
оспорва и това, че към датата на предявяване на вземанията в общ размер от 9
014 399, 79 лв., произтичащи от шест договора за кредит, техен титуляр е „КТБ”
АД /н/, в полза на което дружество те са включени в списъка на приетите
вземания. С оглед на това и съдът изобщо не може да се произнася по въпросите
дали тези вземания са възникнали за „КТБ” АД /н/ срещу длъжника „Т.” АД въз
основа на посочените в списъка на приетите вземания сделки, както и какъв е
техния размер. Тези въпроси изобщо не са въведени в предмета на спора,
образуван по подаденото по реда на чл. 690 ТЗ от длъжника възражение. В
подаденото възражение „Т.” АД твърди единствено, че към настоящия момент тези
вземания не принадлежат на лицето, което ги е предявило и което е посочено като
техен титуляр в изготвения от синдика списък на приети вземания, поради което и
само това е въпросът, по който съдът дължи да се произнесе в настоящото
производство.
От приетите по делото
доказателства се установява, че след датата на предявяване от „КТБ” АД /н/ на
вземанията в общ размер от 9 014 399, 79 лв., произтичащи от шест договора за
кредит, както и след датата на изготвяне от синдика на списъка на приетите
вземания на кредиторите на „Т.” АД, в хода на производството по несъстоятелност
на „КТБ” АД /н/ е съставено постановление за възлагане № 0042/ 27.11.2017 г. От
съдържанието на това постановление е видно, че в процеса на осребряване на
имуществото на „КТБ” АД /н/ в хода на образуваното производство по
несъстоятелност на банката, е извършена публична продан на имуществени права,
които са част от масата на несъстоятелността и които представляват вземания. От
описанието на продадените вземания, направени в постановлението за възлагане,
се установява, че това са всички вземания, които банката има към „Т.” АД по
шест договора за кредит, които договори са същите като тези, които са посочени
като факти, правопораждащи предявените в настоящото
производство от „КТБ” АД /н/ вземания в общ размер от 9 014 399, 79 лв. Ето
защо съдът намира, че всички вземания, които са включени от синдика в
изготвения от него списък на приети вземания на кредиторите на „Т.” АД като
такива на кредитора „КТБ” АД /н/, са предмет на извършена публична продан в производство
по несъстоятелност на тази банка, в резултат на която те са възложени на
юридическото лице „Б.у.и.” АД. От момента на издаване на постановлението за
възлагане, което не подлежи на обжалване, извършената публична продан се счита
за приключила и на основание чл. 76, ал. 1 ЗБН продадените имуществени права стават
собственост на купувача, на когото те са възложени. Това означава, че считано
от датата на издаване на постановлението за възлагане № 0042/ 27.11.2017 г.,
т.е. от 27.11.2017 г. вземанията срещу „Т.” АД за получаване на суми в общ
размер от 9 014 399, 79 лв., произтичащи от шест договора за кредит, се
притежават не от лицето, посочено като техен титуляр в списъка на приетите
вземания – „КТБ” АД /н/, а от „Б.у.и.” АД.
Освен това, по делото се доказа,
че след това същите тези вземания са предмет на сключен между „Б.у.и.” АД, в
качеството му на цедент, и „Ц.к.б.” АД, в качеството
на цесионер, договор за прехвърляне на вземания. С
чл. 1 от съдържанието на тази сделка страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера
всички свои вземания, придобити с постановление за възлагане № 0042/ 27.11.2017
г., издадено от Фонда за гарантиране на влоговете в банките в хода на процеса
по осребряване на имуществото на „КТБ” АД /н/, които както се посочи, са същите
вземания, които са включени в списък на приети вземания на кредиторите на „Т.”
АД като такива на кредитора „КТБ” АД /н/. Договорът за цесия е съобщен на
длъжника по прехвърлените вземания - „Т.” АД, от цедента
на 04.12.2017 г., поради което от тази дата на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
на вземанията е породило действие освен между страните по договора за цесия и
спрямо длъжника и от този момент това дружество дължи да изпълни паричните си
задължения в общ размер на 9 014 399, 79 лв., произтичащи от шест договора за
кредит на новия кредитор, който е „Ц.к.б.” АД. Ето защо и това обстоятелство
трябва да бъде съобразено при изпълнение на задълженията на „Т.” АД,
включително когато това изпълнение става в хода на откритото срещу него производството
по несъстоятелност, което има характер на универсално принудително изпълнение.
Тогава, когато липсват специални
правила, които да уреждат правомощията на съда и на синдика в производството по
несъстоятелност, както и правата на участниците в него, на основание препращащата
норма на чл. 621 ТЗ приложение намират общите правила, предвидени в ГПК. В ТЗ
няма специални норми, с които да е регламентирано как се процедира в случаите
на настъпило в хода на образуваното производство по несъстоятелност частно правоприемство на страната на кредитора на предявените и
приети вземания, поради което и в тези хипотези приложение намират общите
правила на ГПК, а именно чл. 226 ГПК, която норма урежда случаите на настъпило
частно правоприемство в хода на исковия процес и чл.
419 ГПК, която посочва какви са последиците
от настъпило частно правоприемство на взискателя в хода на изпълнителното производство. С
цитираните правни норми е въведен принципът, че частният правоприемник на някоя
от страните в процеса е обвързан и може да се ползва от всички актове на съда,
издадени в полза или срещу неговия праводател,
включително да получи изпълнение на вземане въз основа на титул, по който
титуляр на правото е неговият праводател. Ето защо
следва да се приеме, че настъпилото в хода на настоящото производство по
несъстоятелност частно правоприемство на страната на
кредитора на предявените срещу „Т.” АД вземания в общ размер от 9 014 399, 79
лв., произтичащи от шест договора за кредит, е факт, който съдът трябва да
съобрази, тъй като в резултат на това е налице промяна в титуляра
на вземанията и съгласно посочените правни норми трябва да се приеме, че новият
кредитор, който е направил искане длъжникът да изпълни в негова полза паричните
си задължения, се ползва от извършените в производството от праводателя
му действия по предявяване на вземанията срещу несъстоятелния длъжник и от
всички последици от това, които са включване на тези вземания в списъка на
приетите вземания, получаване на качеството кредитор на несъстоятелността,
както и получаване на дължимите парични средства за удовлетворяване на
вземанията в резултат на осребряване на имуществото.
Освен това в производството по
разглеждане от съда на подаденото възражение срещу списъка на приетите вземания
на основание чл. 621 ТЗ приложение намира и общата норма на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът е длъжен при произнасянето си да съобрази и фактите,
настъпили след сезирането му, т.е. в хода на висящото производство, които са от
значение за спорното право, каквото е и настъпилото правоприемство
по отношение на титуляра на това право. Ето защо и
доколкото частното правоприемство
на страната на кредитора на предявените срещу „Т.” АД вземания в общ размер от 9
014 399, 79 лв. е настъпило в хода на производството по одобряване от съда на
изготвените от синдика списъци на приетите вземания и преди постановяване от
съда на определението за тяхното одобряване, то трябва да бъде взето предвид и
за да е налице яснота относно това кой правен субект ще има право да участва
като кредитор в производството по несъстоятелност на „Т.” АД и ще има право да
се удовлетвори при осребряване на имущество от масата на несъстоятелността,
съдът счита, че трябва да допусне промяна в списъка на приетите вземания като
отрази настъпилото частно правоприемство и вместо
„КТБ” АД /н/ като кредитор на паричните вземания в общ размер на 9 014 399, 79
лв., произтичащи от шест договора за кредит, да бъде посочен новия кредитор „Ц.к.б.”
АД.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да бъде изменен съобразно посоченото в
настоящото определение, след което същият следва да бъде одобрен от съда на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено на 06.12.2017 г.
от „А.м.” ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.”
АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския
регистър на 30.11.2017 г., като ВКЛЮЧВА в
него вземане на кредитора „А.м.” ЕООД, предявено с молба с вх. № 131306/ 13.10.2017 г. за получаване на сума в
размер 539 136, 95 лв., представляваща дължима покупна цена по договор за прехвърляне
на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между „А.м.” ЕООД, като цедент, и „Т.” АД, като цесионер,
което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено на 06.12.2017
г. от В.И.С., списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.” АД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския
регистър на 30.11.2017 г., като ВКЛЮЧВА в
него вземане на кредитора В.И.С., предявено с молба с вх. № 136679/ 16.10.2017 г. за получаване на сума в
размер 2 518 617 лв., представляваща дължима покупна цена по договор за прехвърляне
на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между В.И.С., като цедент,
и „Т.” АД, като цесионер, което вземане е с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено на 06.12.2017
г. от Н.И.С., списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.” АД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския
регистър на 30.11.2017 г., като ВКЛЮЧВА в
него вземане на кредитора Н.И.С., предявено с молба с вх. № 131310/ 13.10.2017 г. за получаване на сума в
размер 4 703 379, 98 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от
2 404 800 евро - дължима покупна цена по договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 24.10.2014 г., между Н.И.С., като цедент,
и „Т.” АД, като цесионер, което вземане е с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено на 06.12.2017
г. от „В.П.” ЕООД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.”
АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския
регистър на 30.11.2017 г., като ВКЛЮЧВА в
него вземане на кредитора „В.П.” ЕООД, предявено с молба с вх. № 136684/ 16.10.2017 г. за получаване на сума в
размер 9 990 лв., представляваща дължима покупна цена по договор за прехвърляне
на вземане, сключен на 24.10.2014 г., между „В.П.” ЕООД, като цедент, и „Т.” АД, като цесионер,
което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ИЗМЕНЯ списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.” АД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 30.11.2017 г.,
в частта, в която е посочен кредитор на вземанията по т. 3 от списъка, КАТО ЗА КРЕДИТОР НА ВЗЕМАНИЯТА,
посочени в т. 3 от списъка на приетите вземания, чийто общ размер възлиза на сума
в размер на 9 014 399, 79 лв. ВМЕСТО
„К.т.б.“ АД - в несъстоятелност ДА СЕ СЧИТА
„Ц.к.б.” АД, което дружество е придобило тези вземания след датата на
тяхното предявяване на основание договор за прехвърляне на вземания, сключен на
04.12.2017 г., между „Б.у.и.” АД, в качеството му на цедент,
и „Ц.к.б.” АД, в качеството на цесионер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 07.12.2017 г., подадено от кредитора „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност срещу
списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 30.11.2017 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Т.” АД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на 30.11.2017 г.
и е изменен от съда с настоящото определение, както и списъка на служебно
вписани от синдика и приети вземания на кредиторите на „Т.” АД по чл. 686, ал.
1, т. 2 ТЗ вр. чл. 687, ал. 1 ТЗ, който списък е
обявен в Търговския регистър на 30.11.2017 г..
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „Т.” АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 2-3, което ще се проведе на 07.03.2018 г. от 10:00 часа в сградата
на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София,
бул. “*******, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско
отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1.
Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне
метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне
на възнаграждението им.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: