№ 35739
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110111039 по описа за 2023 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед №АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „фирма“ АД. Съдът
намира, че исковата молба е нередовна и на ищеца следва да се дадат указания да посочи
конкретните клаузи от Приложение № 3 и Приложение № 5, представляващи неразделна
част от Договор за потребителски кредит № 532060, които иска да бъдат прогласени за
нищожни, както и да уточни каква част от сумата от 87 лева включва такса за пакет
"Преференциално (ВИП) обслужване и каква част - неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение, както и да уточни дали прави отказ или оттегляне на исковата си претенция
за разликата над 87 лева /заявената с молба от 17.07.2023г./ до 148,50 лева /първоначално
заявената сума/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба са направени искания по чл. 190 ГПК, за допускане на ССчЕ и за
издаване на съдебно удостоверение, като с оглед становищата на страните и представените
по делото документи съдът намира, че е необходимо единствено искането по чл. 190 ГПК да
бъде задължен ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по Договор за
потребителски кредит № 532060.
С молба с вх. № 140923/19.05.2023г. ответникът е направил искане за спиране на
производството, тъй като по гр. д. № 24262/2022г. било отправено преюдициално запитване
до СЕС по въпроси, които имали значение и по настоящото дело.
Със становище от 04.10.2023г. ищецът е посочил, че не споделя, че са налице
предпоставки за спиране на делото. Изложени са подробни съображения, че не е налице
връзка между делата, както и че посочените въпроси не са относими към настоящото дело.
По искането за спиране на настоящото дело, съдът намира следното:
Действително, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е
от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на
СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също
така за всички съдилища и учреждения в Република България /по аргумент от чл. 633 ГПК/.
Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и
1
пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,
ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда,
отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-
членка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела
въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите
въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС.
Съдът намира, обаче, че в случая не са налице предпоставки за спиране на
настоящото дело, доколкото по така поставените от СРС, 27-ми състав, въпроси вече са
налице произнасяния на СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО,
дадени с решения на СЕС по дела: С-453/10, С -377/14, С -448/17, С -290/19, и решение на
СЕС по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019. Още повече, така поставените въпроси не
касаят непосредствено предмета на спора. Поради което не са налице предпоставки за
спиране на делото и искането следва да бъде оставено без уважение.
В този смисъл е и Определение № 1593 от 26.04.2023г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д.
№ 781/2023г., Определение № 1561 от 24.04.2023г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. №
673/2023г., Определение № 1681 от 4.05.2023г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 784/2023г.
Определение № 1682 от 4.05.2023г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 787/2023г.
Определение № 649 от 2.08.2023г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 511/2023г., Определение
№ 662 от 9.08.2023г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 512/2023г., Определение № 663 от
9.08.2023г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 552/2023г. Определение № 1289 от 31.05.2023г.
на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1387/2023г., Определение № 1921 от 18.05.2023г. на ОС -
Варна по в. ч. гр. д. № 832/2023г. и др.
Относно искането на ответника по чл. 213 ГПК съдът, след извършена служебна
справка, е установил, че по-голямата част от посочените в отговора на исковата молба дела
са приключени с постановено по делото решение, поради което с оглед на различния етап на
производството не е допустимо съединяване на предявените искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца А. Н. И. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
отстрани нередовностите в подадената искова молба, като с писмена молба, с препис за
ответника:
- да посочи конкретните клаузи от Приложение № 3 и Приложение № 5,
представляващи неразделна част от Договор за потребителски кредит № 532060, които иска
да бъдат прогласени за нищожни.
- да уточни каква част от сумата от 87 лева включва такса за пакет "Преференциално
(ВИП) обслужване" – от първоначално заявения размер от 50 лева и каква част - неустойка в
2
случай на непредоставяне на обезпечение - от първоначално заявения размер от 98,50 лева,
както и да уточни дали прави отказ или оттегляне на исковата си претенция за разликата над
87 лева до 148,50 лева.
При неизпълнение на указанията на съда, исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.02.2024г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията, дадени с разпореждането от 01.09.2023г., като
препис от молба с вх. № 203374 от 17.07.2023г., ведно с приложенията, подадена от А. Н. И.,
да се изпрати на „фирма“ АД за становище в едноседмичен срок от получаването.
ПРИЕМА представените от страните документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на определението да представят извлечение от счетоводството си за всички
извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита,
разписки, извадка от счетоводни книги по Договор за потребителски кредит от разстояние
№ 532060. Непредставянето на документите ще се преценява от съда по чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на делото до
произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело № С-714/22.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от А. Н. И. срещу „фирма“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите в
Приложение № 3 и Приложение № 5, представляващи неразделна част към договор за
потребителски кредит № 532060 са нищожни, както и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 87,55 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба- 01.03.2023г., до окончателно изплащане.
Ищцата твърди, че на 15.01.2023г. е сключила договор за потребителски кредит от
разстояние № 532060 с ответника, като бил отпуснат заем в размер на 500 лева, при една
погасителна вноска в срок до 14.02.2023г. В допълнително приложение към договора било
посочено, че ГЛП ще бъде в размер на 40,54 %, а ГПР ще бъде в размер на 49,00%. Посочва,
че размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лева, формирана по следния
начин: 500 лева - главница, 16,66 лева - договорна лихва, 50 лева - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лева - неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение. Посочва, че в Приложение № 3, неразделна част към договор за
потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия
за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което
ищцата следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лева, която такса се
заплащала с вноската по кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за
потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лева или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение №
5 в случай на неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде
посочена в погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на
98,50 лева, тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16
лева. Твърди, че погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
1 с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Посочва,
3
че неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение
на чл. 33 ЗПК. Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо
място и че сключеният кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че в
пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“
„Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването и
управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен
процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“
изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, то тя е част от
управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея – чл.
10а ЗПК. Твърди, че в Приложение № 3 били уговорени „Условия за ползване на
Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните били уговорили на
клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено
работно време – 08:00 до 20:00 ч, безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално
участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са
налични, както и безплатно удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на
задължение. По отношение на услугата удължено работно време твърди, че липсва каквато
и да е допълнителна услуга, тъй като от електронния сайт на търговеца се установявало, че
обичайното му работно време било от 08:00 до 20:00 ч. Относно безплатното уведомяване за
предстояща вноска- това било част от управлението на кредита и от обичайната дейност на
кредитора; по т. 3, 4 и 5, с които се предоставя „услуга“ участие в томболи, включване в
списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др. Твърди, че организирането на
томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца, насочени към привличането на
нови клиенти, т.е. кредиторът искал от потребителя суми, с които да осъществи своя
рекламна кампания, организирайки игри, томболи и промоции с цел привличане на нови
потребители. В т. 6 било посочено, че кредиторът получава удостоверение за актуален дълг
или удостоверение за липса на задължение безплатно. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 вр. чл. 11,
ал. 3 ЗПК, когато се прилагала ал. 1, т. 12 кредиторът предоставял на потребителя при
поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Поради което
намира, че услугата няма как да бъде възмездна. Поддържа, че са налице основания целият
договор да се приеме за недействителен, което водело до недействителност и на самите
клаузи в Приложенията, неразделна част от договора № 532060, предвиждащи
допълнително възнаграждение- такса за допълнителни услуги и неустойка за непредоставяне
на обезпечение. Не предявява самостоятелен иск за обявяване на нищожност на договора. С
оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите в Приложение № 3 и в Приложение № 5, представляващи
неразделна част от договор за потребителски кредит № 532060. С молба от 17.07.2023г.
ищецът е посочил, че прави изменение на иска за осъждане на ответника като прави
намаляване на претендираната сума и моли искът да се счита предявен за сумата от 87,55
лева вместо първоначално предявеният от 148,50 лева. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват
предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Счита, че неустойката
не е нищожна, като същата не надхвърля предвидените за това функции. Сочи, че при
изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и процесният случай -
начисляването на неустойка се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита –
поръчители или банкова гаранция. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя
4
какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за
кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под
условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Счита, че
посоченият ГПР в размер на 49 % е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Сочи, че
начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит,
като начислената неустойка била в размер на 3, 28 лева на ден. Счита, че условията на
договора пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до
законосъобразни правни последици, като не са в противоречие със закона и добрите нрави.
Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните. Посочва, че годишният
процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че клаузата за преференциално
обслужване на кредита не е нищожна, тъй като същата не е свързана с усвояване или
управление на кредита и не е задължително условие за неговото сключване. Оспорва
ищцата да е погасила сумата в размер на 148,50 лева. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД - сключването на договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и
приложенията към него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи,
както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави.; 2)
по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на
претендираната сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: 1) че между страните е сключен договор за кредит №
532060 от 15.01.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата молба съдържание,
неразделна част от който са Приложение № 3, в което е уговорено заплащането на такса в
размер на 50 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и Приложение
№ 5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 98,50
лева, както и че по сключения договор на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 500
лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
5
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6