№ /20.10.2020 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 1916/2020г по описа
на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.147 ал.3 вр.ал.1 от ДОПК и е образувано по жалба от „Х В“ ****– Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.Т.
***, против Решение № 160/03.07.2020г на директора на ТД на НАП-Варна, с което
на осн.чл.147 ал.2 от ДОПК е прекратено производството, образувано по жалба вх.
№20879-4/21.05.2020г на дружеството против Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С200003-023-0001235/14.04.2020г на
ст.публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна.
С жалбата се твърди на първо
място, че в оспореното решение липсва посочено правно основание за нередовност
на жалбата срещу постановлението за ПОМ. Независимо от това се оспорва и извода
на решаващия орган за просрочие на същата жалба предвид безспорния между
страните факт, че към момента на депозирането й срещу постановлението то не им
е било връчено по реда на ДОПК, и се твърди, че в този случай срокът за
оспорването му изобщо не е започнал да тече, т.е. жалбата е подадена в срок. С
тези съображения се настоява за отмяна на решението и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по същество на жалбата, като се
претендира и присъждане на сторените в производството разноски съгл.списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на ТД на
НАП – Варна, не е изразил становище по жалбата с придружаващото административната
преписка писмо.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В хода на ревизионно производство
спрямо „Х В“ ****с предмет задължения по ЗДДС за периода 01.06.2018г –
28.02.20219г и по ЗКПО за 2018г, и с публично вземане в предполагаем размер на
1 682587.00лв., с Постановление изх. № С 200003-023-0001235/14.04.2020г на ст.
публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна на осн.чл.121 ал.1 от ДОПК е наложена
възбрана върху осем недвижим имоти в гр.Варна, собственост на дружеството.
Според приложените по преписката две справки от информационната система на НАП
за периода 01.01.2020г - 16.06.2020г., и за периода до 01.07.2020г, постановлението
е изпратено на електронния адрес на дружеството на 27.04.2020г, но не е
получено от адресата си, като не е задействан линка за свалянето му. Други
данни и доказателства за предприети опити за връчване на постановлението на
дружеството по преписката не са представени.
С писмо изх.№8137/21.04.2020г
Службата по вписванията – Варна при АП са уведомили „Х В“ ****за вписването на
постановлението от 14.04.2020г, а писмото съдържа част от текста му –
описанието на възбранените недвижими имоти, с посочване, че ПОМ е наложена по
молба на ТД на НАП - Варна. В преписката и по делото липсват доказателства за
датата на връчване на това писмо на дружеството.
Постановлението е обжалвано от „Х
В“ ****с жалба вх.№20879-4/21.05.2020г. С уведомление изх. №20879-6/27.05.2020г
решаващият орган е изискал от дружеството доказателства за датата на узнаване
на оспореното постановление с оглед преценка на допустимостта на жалбата им.
Такива не са представени, вместо което дружеството е обжалвало мълчаливото
потвърждаване на постановлението от директора на ТД на НАП-Варна. С определение
№ 1407/30.06.2020г по ч.адм.д.№1230/2020г на АС – Варна жалбата им е оставена
без разглеждане като преждевременно предявена, преди изтичане на срока за
произнасяне на горестоящия административен орган и формирането на мълчаливо
потвърждаване. Това произнасяне е оставено в сила с определение №
11133/19.08.2020г по адм.д.№7890/2020г на ВАС – София.
Директорът на ТД на НАП-Варна се
е произнесъл по жалбата вх.№20879-4/21.05.2020г. на „Х В“ ****с оспореното
понастоящем решение, в което е изложил, че връчването на Постановлението по
електронен път е било безуспешно; че то е изпратено за връчване и по пощенски
път чрез куриерска фирма, но липсва връщане на обратна разписка, удостоверяваща
връчването; както и че в указания им срок дружеството не са отстранили
посочената им нередовност и не са представили доказателства за датата, на която
са узнали за Постановлението. При тези данни ответникът приел, че нередовността
на жалбата от 21.05.2020г не е отстранена, и прекратил образуваното по нея
производство, без нарочен диспозитив за оставяне на жалбата без разглеждане.
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и основателна.
По делото липсват доказателства
за датата на връчване на Постановление изх. № С 200003-023-0001235/14.04.2020г от
издателя му на „Хипер врати“ ЕООД, като същевременно е безспорно, че
предприетите опити за такова по електронен и пощенски път са неуспешни.
Единствената данна за узнаването му от дружеството е уведомлението от
21.04.2020г от Службата по вписванията – Варна, съдържащо информация както за
наложената възбрана, така и за възбранените имоти. Дружеството е посочило, че
именно чрез уведомлението е научило за Постановлението, и че това се е случило на
14.05.2002г, но не е представило доказателства, дори и след изискването им от
горестоящия административен орган за доказване срочността на жалбата им против
него. Именно тази нередовност на жалбата им е възприета от настоящия ответник
като основание за оставянето й без разглеждане с оспореното решение.
Така на първо място директорът на
ТД на НАП-Варна признава, че дължимото по силата на ДОПК от органите по
приходите връчване на Постановлението не е изпълнено – както по електронен,
така и по пощенски път, и че други опити не са предприемани изобщо; след това
възприема признанието на дружеството, че оспореното Постановление им е станало
известно като негов адресат чрез уведомлението от Службата по вписванията на
14.05.2020г; не предприема действия да се снабди служебно с информация от
Службата на коя дата е станало това, а задължава дружеството да представи
такива; и в заключение се позовава на собственото си бездействие, за да приеме,
че липсват доказателства, от които да направи извод за допустимост на жалбата им
от 21.05.2020г.
Този извод е незаконосъобразен.
На първо място приложимият чл.145 от ДОПК не съдържа изискване жалбоподателите
да представят доказателства за депозиране на жалбите им в срок, което е
обяснимо с факта, че по този ред се обжалват актове на органите по приходите,
чието задължение е и да ги връчат, т.е. информацията за датата на връчване
обичайно е служебно известна на горестоящия административен орган. Поради това
липсата на доказателства за датата на връчване на оспореното Постановление не е
сред изброените в чл.147 ал.2 от ДОПК основания за нередовност на жалбата, т.е.
жалбата на дружеството от 21.05.2020г не може да бъде квалифицирана като
нередовна поради липса на изисканите от ответника доказателства за срочност на
същата, в какъвто смисъл се е произнесъл директорът на ТД на НАП-Варна.
От друга страна е възможно „Х В“
****да разполагат с доказателства за датата на връчване на уведомлението от
Службата по вписванията, но е по-вероятно да не разполагат с такава информация,
понеже уведомлението не подлежи на обжалване и връчителят няма задължение да
удостоверява тази дата чрез предоставяне на документ. Поради това настоящият
ответник е следвало да изиска тази информация сам и по служебен път, което не е
сторено – в този смисъл възражението на жалбоподателите за бездействието на
директора на ТД на НАП – Варна да събере служебно такива доказателства е
основателно.
Независимо от изложеното –
многогодишната изобилна и константна съдебна практика приема безпротиворечиво,
че липсата на данни за датата на връчване на оспорения акт винаги се тълкува в
полза на жалбоподателя. Формулирано по различен начин – след като не са
изпълнили задължението си да връчат надлежно Постановлението от 14.04.2020г на
адресата му, и да удостоверят тази дата със съответен документ, директорът на
ТД на НАП- Варна следва еднозначно да приеме, че депозираната на 21.05.2020г
жалба е процесуално допустима и да се произнесе по нея по същество.
Произнасянето му в обратния
смисъл е незаконосъобразно, което налага отмяна на решението, с което това е
сторено, и връщане на делото като преписка на ответника за да стори това.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е основателна и следва
да бъде уважена в размер на 550 лв. (50 лв. ДТ + 500лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на
осн.чл.151 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение №160/03.07.2020г на
директора на ТД на НАП-Варна, и
ВРЪЩА делото
като преписка на същия за произнасяне по същество по жалба вх.№20879-4/21.05.2020г.
на „Х В“ ****– Варна против Постановление изх. № С
200003-023-0001235/14.04.2020г на ст.публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Варна да заплатят на „Х В“ ****– Варна, ЕИК *********, разноски по делото в
размер на 550 (петстотин и петдесет) лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му пред ВАС – София.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: