Р Е Ш Е Н И Е

№ 405

 

Димитровград, 10.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Т.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№372 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника А.Й.Р.,***, за който бил открит клиентски номер **********. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ел.енергия на стойност 170,35 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 13,44 лева за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г. На 14.11.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против А.Й.Р. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 170,35 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г., а именно 13,44 лева, законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.    

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А.Й.Р., чрез назначения й от съда особен представител адв.К.К. ***, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са допустими и основателни, като не оспорва същите по размер. Намира, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че страните са в договорни отношения, като ищеца е поел задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в *********************. Заявява, че не оспорва, че ответника е потребила доставената й през процесния период до обекта ел. енергия от страна на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от извършената от съда служебна справка за адресна регистрация на ответника по реда на Наредба №14/18.11.2009г. е, че нейния постоянен  и настоящ адрес *** 4-Б-5.

Съгласно приложената към исковата молба фактура №**********/16.01.2018г., издадена от ищцовото дружество, за отчетния период от 09.12.2017г. до 08.01.2018г., за място на потребление ИТН 1563237, обект *********************, с титуляр А.Й.Р., е била доставена и потребена ел.енергия- 713 кВтч на стойност 141,07 лева.

Видно от фактура №**********/16.02.2018г., издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, за отчетен период от 09.01.2018г. до 08.02.2018г., до горепосочения имота на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 158 кВтч на стойност 29,28 лева. Общото задължение за плащане от ответника към ищцовото дружество за доставена ел.енергия по двете фактури е в размер на 170,35 лева.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН „България ЕС“АД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, клиентът е длъжен да плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл.11.1/. Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл.17 ал.4 фактури /чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ/.

Тъй като А.Й.Р. не изпълнила в срок задълженията си по горепосочените две фактури, на 14.11.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било образувано ч.гр.д.№1780/2018г., по което на 19.11.2018г. била издадена Заповед №962 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 170,35 лева- главница, неизплатена сума за доставена през периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ел.енергия и мрежови услуги, лихва за забава за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г. в размер на 13,44 лева, законна лихва върху главницата и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на А.Й.Р. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №962/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1780/2018г.

По делото няма спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения, съгласно които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория, находящ се в *********************, с ИТН1563237, който е ползван от А.Й.Р..

Спорно по делото е доставил ли е през периода 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ищецът ел.енергия до въпросния обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и била ли е заплатена тя в срок от А.Й.Р..

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през процесния период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление, ползван от А.Й.Р.,***. Последното обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства- Справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, както и издадени на нейно име 2бр.фактури. Горните обстоятелства не бяха оспорени от страна на особения представител на ответника с отговора на исковата молба или в проведеното по делото съдебно заседание.

Предвид изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на потребление на ответника, за А.Р. е възникнало задължение да плати така доставената й и консумирана от нея ел.енергия. В хода на производството по делото не се представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане на доставената на  А.Р. през периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ел.енергия.

Размерът на главницата дължима от ответника се установява от представените по делото 2бр.фактури, видно от които тя е общо 170,35 лева. Предвид това, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да признае за установено, че А.Й.Р. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 170,35 лева, представляваща главница- неизплатена сума за доставена през периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 14.11.2018. до окончателното плащане на сумата, за основателен и доказан.

Доколкото ответникът не е изпълнила задължението си по процесните две фактури в срок, то тя дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от двете фактури до 14.11.2018г. в размер на общо 13,44 лева. Това задължение също не е погасено до настоящия момент и е дължимо от ответника на ищцовото дружество.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че А.Й.Р. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 13,44 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г. върху главницата от 170,35 лева, също се явява основателен и доказан.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от общо 275 лева, от които държавна такса 75 лева, депозит за особен представител на ответника- 150 лева и юрисконсултско възнаграждение- 50 лева.

Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на ищцовото дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Й.Р., с ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********************, представляван от М.М.М.Д. и Ж.П.С., сумата 170,35 лева/сто и седемдесет лева и тридесет и пет стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 09.12.2017г. до 08.02.2018г. ел.енергия, лихва за забава за периода от 30.01.2018г. до 14.11.2018г. в размер 13,44 лева /тринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 15.11.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №962/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА А.Й.Р., с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *********************, представляван от М.М.М.Д. и Ж.П.С., сумата в размер на 275 лева /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1780/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: