Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа
докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6093/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Н.М.“ ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****, против В.В.И. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***. В исковата молба се посочва, че на 17.07.2014г.
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 8882/17.07.2014г. по
силата на договора дружеството предоставило сума в размер на 396 лв., срещу
задължение на И. да я върне с 13
седмични вноски всяка в размер на 33 лв. Последната седмична вноска била с
падеж 10.10.2014г. Твърди се, че редът и
условията, при които кредиторът отпуснал кредита била уговорени в договора и
Общи условия към него. Посочва се, че за
обезпечаване на вземането била издадена от длъжника запис на заповед от 17.07.2014г. без протест и разноски, за
сумата от 396 лв., предявен за плащане на 03.10.2014г. на административен адрес: гр.Плевен, ул.“Рашо
Димитров“ бл.80, ет.6, ап.71. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението
за плащане от ответника, по заявление на ищеца по чл.717 ГПК било образувано
ч.гр.д.№ 4804/2014г. по описа на РС Плевен. Издадени били заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист. Посочва се, че на основание
чл.415, ал.1 т.2 ГПК е инициирано настоящето производство след получено
съобщение по ч.гр.д.№ 4804/2014г. Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза
на „Н.М.“ ООД съществуват вземания към В.В.И. в размер на 396 лв., представляваща неизплатено
задължение по запис на заповед , предявен за плащане на 03.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С определение №
260305/29.01.2021г. на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника е назначен особен представител.
По делото е постъпил
отговор с вх.№ 262807/25.02.2021г. от
адв. В.Д. със становище по допустимост, но неоснователност на иска. Особеният
представител на страната оспорва допустимостта на исковете по чл.422 ГПК като
твърди изтекъл едномесечен срок към датата на предявяване на исковата молба.
Оспорва се от особения представител и наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните вкл. автентичност на подписа върху договора и
записа на заповед и размера на задължението, както и прави възражение за
изтекла давност по чл. 110 ЗЗД.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се представлява.
Взема становище в молба с вх.№ 264932/20.04.2021г. като моли съда да уважи
изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдят в
тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се
представлява от особения представител адв.В.Д. ***, която взема становище
за неоснователност и недоказаност на
исковете.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№4804/2014г. по описа на
РС-Плевен, че на 22.10.2014г. „Н.М.“ ООД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК против В.В.И., както и че в хода на производството
била издадена Заповед №4804/23.10.2014г.
за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил
„Длъжникът В.В.И., ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора “НД МЕНИДЖЪМЪНТ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ****, сумата
в размер на 396лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2014г.,
до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 25лв.-деловодни разноски.“. С
разпореждане №261261/28.09.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било
получено на 12.10.2020г. С искова молба вх.№267032/13.11.2020г. ( пощенско
клеймо от 12.11.2020г.) в законовия
месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №6093/2020г. по описа на
ПлРС.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, в какъв размер,
въз основа на какво основание, погасено
ли е по давност задължението.
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника на сумата от 396 лв.,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, предявен за плащане
на 03.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2649/23.10.2014г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. №4804/2014г.
по описа на РС Плевен.
По
допустимостта на исковете с правно основание чл.422 ГПК.
По делото е направено възражение от страна
на ищеца относно обстоятелството, че
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е била надлежно връчена на ответника и
същата е влязла в сила, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено поради недопустимост.
Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящето производство, е подадена
по пощата на 12.11.2020г. и е входена на
13.11.2020г. под № 267032/13.11.2020г. по описа на РС Плевен. Видно от
материалите по ч.гр.д.№ 4804/2014г. по описа на РС Плевен, по делото са приобщени съобщение от ДСИ при РС-Плевен
по изпълнително дело № 20194430400448, а именно покана за доброволно изпълнение
с отбелязване, че се връчва и копие от заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4804/2014г. по описа на РС Плевен.
Съобщенията са върнати в цялост, че лицето В.В.И. не е намерен на адрес.
Залепено е уведомление по чл.47, ал.1 ГПК и в законовия срок адресата не е получил книжата. Приложени са и писмени
доказателства за изпълнението на задължението по чл.47, ал.3 ГПК. С
разпореждане № 261261/28.09.2020г. съдът е указал на заявителя правото му по чл.415, ал.1 т.2 ГПК, като
съобщението е получено на 12.10.2020г. и
в законовия месечен срок е образувано настоящето производство.
Видно от представените от ищеца в хода на гр.д.№ 6093/2020г. писмени
доказателства - заверено копие на молба с вх.№ 10631/24.11.2014г., заверено
копие на изпълнителен лист от 23.20.2014г., писмо с рег.№
307-47900/24.11.2015г. от „СИБАНК“ ЕАД; молба с вх.№ 153557/20.11.2015г.,
постановление по изп.дело 442/2014г. от 03.09.2019г.; заверено копие на молба № 391816.10.2019г., писмо с вх.№
3353/05.08.2020г., въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№
4804/2014г. по описа на ПлРС било образувано изп.дело № 442/2014г. по описа на
ЧСИ ****, в хода на което бил наложен запор върху банковата сметка на ответника
на 17.11.2015г. със запорно съобщение №9589/2015г. Изпълнителното дело било
прекратено на 03.09.2019г., а въз основа на въз основа на същия изпълнителния лист от
23.10.2014г. и молба от 16.10.2019г.
било образувано ново производство - изп.дело
№ 20194430400448 по описа на СИС при РС Плевен.
Съдът приема, че в настоящето производство не се доказа
верността на обстоятелството, посочено в постановление за прекратяване на държавния съдебен
изпълнител, а именно, че длъжника е получил още на 29.12.2014г. поканата за
доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, поради което следва да се
приеме, че същата е влязла в сила преди прекратяване на първото изпълнително
дело.
Постановлението на държавния съдебен
изпълнител от 03.09.2019г. по изп.дело №
442/2014г. по своята същност представлява доказателство за осъществените пред
него и от него действия, но не и за изложените факти и обстоятелства, посочени
в обстоятелствената част на акта му под формата на мотиви, които не е
осъществил т.е. в тази си част документа не е официален удостоверителен.
Писмени доказателства за надлежно връчена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по реда на чл.44 и сл. ГПК не са налице и по ч.гр.д.№ 4804/2014г. по
описа на ПлРС.С
Съгласно т.10 от Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, постановлението по чл.433,
ал.1 т.8 ГПК на съдия изпълнителя има декларативен характер. Това изрично постановление на
съдебния изпълнител е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност,
като прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.Постановлението на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е и съдебно
решение, което да може да се противопостави на действията на съдебния
изпълнител по новообразуваното дело, нито тези действия подлежат на съдебен
контрол по реда на чл. 435 ГПК. Прекратяването на изп. дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК само по себе си не е
пречка за започване на нов изпълнителен процес, защото прекратяването не
погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния
лист. В
този смисъл е и Решение № 232 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2013 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията ***.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че процесното постановление от
на държавния съдебен изпълнител от
03.09.2019г. по изп.дело № 442/2014г. не удостоверява връчване на длъжника на
процесната заповед за изпълнението смисъла на чл.44 и сл.вр. чл. 418, ал.5 ГПК.
С оглед
на гореизложеното, съдът приема за недоказано твърдението на представителя на
ищеца в становище с вх.№ 263803/22.03.2021г. , че исковете по чл.420 ГПК са
недопустими поради обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК от 23.10.2014г.
е влязла в сила.
По
основателността на исковете по чл.422 ГПК:
За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение.
Вземането на ищеца произтича от издаден в полза на дружеството запис
на заповед от 17.07.2014г. Съгласно записа на заповед ответникът се е задължил безусловно и
неотменимо да заплати на дружеството сумата от 396 лв. на дата
03.10.2014г.Последният е подписал записа на заповед като издател.Записът на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл.
535 от ТЗ. В тази насока са представените писмени
доказателства – оригинал на запис на заповед на л.3 от ч.гр.д.№
4804/2014г. по описа на ПлРС и
заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза.
Записът на заповед е
абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо която
намират приложение и правилата за договорите,по аргумент на чл. 44 от ЗЗД.
Посочената сделка е материализирана в изискуемата съгласно чл. 535 от ТЗ
писмена форма, наличието на която е абсолютно условие за действителността и
съответно за провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните
реквизити, посочени в цитирания законов текст, лишава документа от качеството
му на запис на заповед, съобразно разпоредбата на чл. 536 ал. 1 от ТЗ.
Доколкото менителничното задължение е резултат от
абстрактна сделка, същото възниква с факта на издаването на ценната
книга (Решение
№ 78/17.07.2007г.на ВКС,І
т.о.,постановено по т.д.№29/2009г.). В цитираното решение на ВКС е прието,че при редовен
запис на заповед,съгласно чл.535 ТЗ кредиторът
разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. При
поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои
извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта
да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху
длъжника - издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание.
В случая от страна на особения
представител на ответника се навеждат доводи за липса на каузални
отношения между страните. По делото обаче е приобщен договор за потребителски
кредит от 17.07.2014г., искане декларация за отпускане на паричен заем
№**********.07.2014г. и РКО от 17.07.2014г., от
които съдът прави извод, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, за обезпечението на
което е издадена процесната запис на заповед. Вземането на кредитора произтича от посочената
каузална сделка между
страните, с което се доказва както основанието, така и
връзката между менителничния ефект и съществувалто облигационно отношение между страните. В този смисъл е и Определение на ВКС,ІІ т.о. №218/22.04.2010г.по т.д. №2008/2009г.,където е
посочено, че с горепосоченото решение на ВКС №78/17.07.2007г.по т.д №29/2009г.
В конкретния случай особения
представител на ответника в
депозирания по реда на чл.131 ГПК писмен отговор е оспорил представените от ищеца писмени
доказателства и подписа
на издател върху процесната записа на заповед. Във връзка с откритото с Определение
№260522/26.02.2021г. производство по чл. 193 ГПК по оспорване на автентичност (авторство) на документи, а именно на оригинал на РКО от 17.07.2019г.; оригинал на договор за
потребителски кредит № 8882/17.07.2014г.; оригинал на искане-декларация за
отпускане на паричен заем № 0009386/16.07.2014г. и запис на заповед (в оригинал
на л. 3 от ч.гр.д.№ 4804/2014г. по описа на РС Плевен), е назначена и изготвена съдебно графическа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице с вх.№ 264458/0.04.2021г. по
изслушаната съдебно графическа експертиза, поддържано в съдебно заседание, подписите в графа „получил сумата“ в разходен
касов ордер от 17.07.2014г., в оригинал на Договор за потребителски кредит №
8882/17.07.2014г. , за декларатор в
Искане – декларация за отпускане на паричен заем № 0009386/16.07.2014г. и срещу
текста „подпис“ в запис на заповед от 17.07.2014г. (в оригинал на л.3 от
ч.гр.д.№ 4804/2014г.) са положени от В.В.И.. Съдът кредитира изцяло с
доверие заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно,
съответстващо на писмените доказателства по делото.
С оглед на горното, съдът
приема, че проведеното оспорване на автентичността на документите по делото не
бе проведено успешно. По категоричен и
безспорен начин се установи от заключението на вещото лице, което съдът
възприема изцяло, че подписите вкл. този на процесната запис на заповед е
положен от ответника.
Ето защо и след като записът на заповед, от
който ищецът черпи
права е редовен от външна страна, съдържа изискуемите в чл.535 ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател, както
и се доказаха отношенията между
страните, станали причина за менителничния ефект.
По възражението на
особения представител относно изтекла давност, съдът приема същото за
неоснователно.
На
осн. чл. 116, б.
"в" ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Изтеклото до прекъсване на
давността време се заличава и по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
С разрешението в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС /и по аргумент от чл. 116 б. "в" ЗЗД/ е възприето, че
релевантни за началото на теченето на новата давност за вземането са само
действията на взискателя и съдия-изпълнителя
като давността "започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие", Определение № 734 от 4.08.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2752/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ****. Съгласно т. 10 от ТР № 2/15 г. на ОСГТК изпълнителни действия представляват:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитори, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки (както е в случая), набавянето на документи и др.
Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата
на чл.422 ал.1 ГПК, според която искът за
установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено
изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на
предявяване на иска и възникване на съответните правни последици (вкл.
прекъсване и спиране на давността). Посочената в нормата
на чл.422 ал.1 ГПК фикция обаче не означава,
че съществуването на материалното право се установява единствено към този
момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на
формиране на силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното
дирене, след което решението влиза в сила. В производството по чл.422 ГПК общото правило на чл.235 ал.3 ГПК е приложимо, като съдът
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са
фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. – след момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В
случая вземането е станало изискуемо на 04.10.2014г. В хода на образуваното
първо изп.дело № 442/2014г. е наложен запор върху банкова сметка ***.11.2015г.,
от която дата тече нов 5 годишен срок т.е.
до 17.11.2020г. В т.14 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (относно приложението на чл.116
б.В ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм.) се правят
разяснения, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването
му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. Подаването
на исковата молба на 12.11.2020г. висящия съдебен процес по гр.д. №6093/2020г. по описа на РС Плевен е
основание за спиране на давността по чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД. С подаване на
исковата молба, давността се прекъсва, съгласно чл. 116, б.
"б" ГПК, като по този начин се проявява ефектът на
спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД, за времето докато трае съдебния процес за
вземането. При неуважаване на иска отпада с обратна сила ефектът на спиране на
давността и се осуетява прекъсването на давността.
С
оглед на горното съдът приема, че давността е спряна и правото принудително да се събират вземанията не е
погасено понастоящем по давност.
По изложените съображения
и като съобрази представените по
делото писмени доказателства, съдът намира,че вземането на „Н.М.“ ООД против В.В.И. в размер на 396 лв. по запис на заповед от
17.07.2014г., предявен за плащане на 03.10.2014г., съществува, установено е по основание и размер.
Ответникът като длъжник по
менителничното задължение не е ангажирал доказателства да е извършил плащане на
сумата на посочената в заповедта дата или след това.
Ето защо исковете с правно осн.чл.422 ГПК за
установяване на вземанията на дружеството срещу ответника за сумата от 396 лв.
и законна лихва върху главницата от 22.10.2014г. се явяват основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото: разноски в исковото производство - сумата от 25 лв. платена държавна
такса, сумата от 100 лв. за вещо лице по назначената експертиза, сумата от 300
лв. за особен представител и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и деловодните разноски в заповедното
производство – сумата от 25 лв. платена държавна такса или общо сумата от 750 лв. Искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство
в размер на 300 лв. следва да бъде оставено без уважение, поради липса
на доказателства за подаване на заявлението чрез упълномощен представител,
както и присъждане на сумата в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Н.М.“ ООД с
ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, съществуват
вземания против В.В.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за сумата
от 396 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, предявен
за плащане на 03.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед №2649/23.10.2014г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д.
№4804/2014г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
В.В.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Н.М.“
ООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, сумата от 750 лв. общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати по ч.гр.д.№4804/2014г. описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: