Р
Е Ш Е Н И Е № 67
гр. Хасково, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Росица
Тодорова и прокурора Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от младши
съдия Ирена Аврамова ВНОХД № 85 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 9 от 16.01.2019 г., постановена по НОХД № 51/2019 г. по описа на РС –
Свиленград, подсъдимият Д.Н. Х. е
признат за виновен в това, че на 25.12.2018 г. в района на ******** ***** **** в землището
на село ****,
общ. *******,
обл. *****,
влязъл през границата на страната от **** ******* в ****** ********** без
разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279,
ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6
месеца и глоба в размер на 150 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е
отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от 3 години.
С
присъдата съдът се е произнесъл по направените в наказателното производство
разноски за преводач, като на основание чл. 189, ал. 2 от НПК е постановил да
останат за сметка на съответния орган от досъдебното производство и съда.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Е.М. –
служебен защитник на подсъдимия, с оплакване, че е незаконосъобразна и
неправилна, а наложените наказания са явно несправедливи. Изложени са
съображения, че при определяне на наказанията първоинстанционният съд не е взел
предвид обстоятелството, че производството по делото е преминало по реда на чл.
371, т. 2 от НПК. Пледира се за изменение на първоинстанционната присъда, като
на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца и
се отмени наложеното наказание глоба.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че
подадената жалба е неоснователна, а определените наказания са справедливи,
поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.
Служебният защитник
на подсъдимия - адв. М. поддържа въззивната жалба относно изложената несправедливост
на наказанията и моли за изменение на постановената присъда.
Подсъдимият Д.Н.
Х.
нередовно призован, не се явява пред въззивния съд и
производството е разгледано в негово отсъствие по реда на чл. 317, вр. чл. 269,
ал. 3, т. 2 от НПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните
доводи и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява по
безспорен начин по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК от
направените самопризнания от страна на подсъдимия Д.Н. Х., които се подкрепят от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства. Въз основа на
доказателствения материал се установяват следните факти:
Д.Н.
Х.
е роден на *** г. в гр. *****, *****, ***** по произход, гражданин на *****, живущ в гр. *******, *****, с **** образование, ********, *******.
Поради
влошените условия на живот подсъдимият взел решение да напусне родината си ****** и
през месец октомври 2018 г. влязъл нелегално в Р. ******, като намерението му било да
стигне до ******.
Свързал се със свои познати в гр. ******* и останал при
тях, но не искал да живее и работи в Р. ******. Подсъдимият Х. не притежавал необходимите
документи за да премине по легален начин през държавните граници на
страни-членки на Европейския съюз, включително Р. ******, поради което в Р. ****** се
свързал с каналджии. Същите щели да организират подсъдимият да бъде преведен по
нелегален начин през границата и да избегне контролно пропускателния и
митническия режим. За целта подсъдимият платил на каналджиите сумата от 8000
долара, а те щели да се погрижат за пътуването и нелегалното му превеждане през
границата.
Вечерта
на 22.12.2018 г. подсъдимият Х. заедно с група мъже от ******* произход /21
човека/, които не познавал, но разбрал, че също искали да пътуват към страни от
Западна Европа, били събрани от лицата, които щели да ги преведат нелегално
през границата. Групата била извозена чрез микробус в близост до гръцката
граница, където била оставена в гориста местност и близо до река, която
преминали с гумена лодка. По този начин групата, в която бил и подсъдимият Д.Н.
Х.
преминала нелегално от Р. ****** в Р. *****. След това продължили пеша и вървели
в продължение на две денонощия. На 25.12.2018 г. в района на **** ***** ****** в землището
на с. **** *****,
общ. *******
подсъдимият преминал нелегално границата от Р. ***** в Р. ***** и заедно с останалите чужди
граждани продължили да вървят към вътрешността на страната, водени от
каналджиите. Едно денонощие останали скрити и чакали да дойде да ги вземе кола,
за да продължат пътуването си. На следващия ден дошъл микробус, в който групата
нелегални емигранти се качили и потеглили.
По
същото време в землището на с. *******, общ. ******* се
намирали ********
******** от РУ – ******* – свидетелите
Г.
Г.
Т.
и Д.
П.
Х. Те били изпратени там по получен през деня на 26.12.2018 г. в РУ – Харманли
сигнал, че в землището на с.******* имало микробус, който превозвал нелегални
мигранти. Около 19:55 часа на разклона с. ****** – гр. ******* ******** служители
спрели за проверка микробус „Рено Трафик“ с рег. № ********* и
установили, че в него се намирала група от 22 чужди граждани без документи за
самоличност, които се представили като ***********. Всички лица
били задържани, като сред тях бил и подсъдимият Д.Н. Х. При проведена от
свидетелите К.
И.
Л.
– служител в ********
******* и К. А. Ч. –
служител в ******
****** **** оперативна беседа част от заловените
лица признали за извършеното, като разказали за начина и мястото, където
преминали държавната граница на Р. ********.
Описаната
фактическа обстановка се установява от всички доказателства по делото, които в
своята съвкупност категорично доказват авторството на деянието от страна на
подсъдимия Д.Н. Х.,
както и времето и мястото на извършването му. Налице са условията на чл. 373,
ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК и направеното от подсъдимия по реда на чл.
371, т. 2 от НПК признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателствени материали, между които
не са налице противоречия, които да се обсъждат от съда.
Въз основа на
фактите и доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно и
обосновано е приел, че подсъдимият Д.Н. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
279, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите
на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция и не е нужно
тяхното преповтаряне или възпроизвеждане в настоящото решение.
Във въззивната
жалба, инициирала настоящото производство, се оспорват единствено наложените на
подсъдимия от първата инстанция наказания, с оглед на което въззивният съд
намира, че следва да съсредоточи вниманието си върху тези обстоятелства.
При провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК приложение намират
специфични правила за определяне на наказанието. Правната уредба е
регламентирана с императивни правни норми в чл. 58а от НК, към които изрично
препраща чл. 373, ал. 2 от НПК. Този специален ред за определяне на наказанието
не изключва приложението на чл. 55 от НК или чл. 58 от НК.
В
конкретния случай въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния
съд, че не са налице основания за определяне на наказанията на подсъдимия при
условията на чл. 55 от НК. Районният съд е извършил необходимата преценка на
степента на обществената опасност на деянието и дееца, като правилно е приел за
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало,
младата възраст, добросъвестното му процесуално поведение и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина. Така посочените обстоятелства
не разкриват многобройност, нито се характеризират с изключителност, доколкото
се касае за типични и често срещани смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен
това, с оглед характера на извършеното престъпление и конкретиката на случая не
може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. В тази връзка първостепенният съд правилно е отчел
завишената обществена опасност на деянието и е приел за отегчаващо
обстоятелство грубото незачитане на правилата за преминаване на границата.
Предвид изложените
съображения, правилно и законосъобразно районният съд е индивидуализирал
наказанията на подсъдимия Х. при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, който предвижда намаляване на наказанието с
една трета след определянето му съобразно изискванията на чл. 54 от НК. Съдът е
определил наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства за срок от 9 месеца, което
е намалил с 1/3 и съответно е наложил 6 месеца лишаване от свобода. Въззивната
инстанция, изхождайки от съвкупната преценка на данните, имащи значение за
определяне на наказанието, достига до извода, че наложеният размер на
наказанието лишаване от свобода е адекватна на извършеното санкция, която ще
способства в пълнота за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК и
най-вече тези на специалната превенция спрямо подсъдимия Д.Н.
Х.
Налице са
основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода. Размерът
на определеното наказание е под три години, подсъдимият не
е осъждан, като за превъзпитанието и поправянето му не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Определеният от първоинстанционния съд
изпитателен срок от три години е в минимален размер и ще повлия възпиращо
спрямо подсъдимия с оглед опасността да бъде приведено в изпълнение така
отложеното наказание.
За
извършеното престъпление е предвидено и кумулативно наказание глоба в размер от
сто до триста лева. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК е прогласено
правилото за определяне на кумулативните санкции, съгласно което, когато в
особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени
едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на
предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята
съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. При анализа на
посочената разпоредба се налага заключението, че съдът е оправомощен единствено
да определи размера на предвидените наказания, като е лишен от възможност за
преценка дали да наложи всяко от тях. С оглед изложеното въззивната инстанция преценява,
че правилно и съобразено с материалното положение на подсъдимия Д.Н. Х. първоинстанционният
съд му е наложил глоба в размер близък до минималния, а именно 150 лева.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че наведените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни, като постановената
първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 9 от 16.01.2019 г., постановена по НОХД № 51 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.