Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на петнадесети юни през 2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Н.Масова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9145 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 74762 от 22.04.2020 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 62341/2018 г. е осъдил на
основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ЗАД „Д.з.“
АД да плати на З. „А.Б.“ сумата от 1 302,47 лв. /частично от 3 385,23
лв./-застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 0300/14/230/500256 за щетите,
нанесени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка л.а. „Пежо 208“ с
рег.№ *******при ПТП, настъпило на 19.06.2016 г. на път II-66 при
километър 73+200 по вина на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ *******поради
откачане на ремаркето му поради неизправност на теглещия механизъм, като
гражданската отговорност на водача е застрахована при ответника със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба-25.09.2018 г. до окончателното й
плащане.
С
решение № 133607/26.06.2020 г. СРС е постановил решение по чл.250 ГПК, с което
е допълнил решение
№ 74762 от
22.04.2020 г., като е осъдил на
основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД „Д.з.“ АД
да плати на З. „А.Б.“ сумата от 1 285,06 лв.-остатък до пълния претендиран
размер /не като частичен иск/ от застрахователно обезщетение, изплатено по щета
№ 0300/14/230/500256 за щетите, нанесени на застрахован при ищеца по
имуществена застраховка л.а. „Пежо 208“ с рег.№ *******при ПТП, настъпило на
19.06.2016 г. на път II-66 при
километър 73+200 по вина на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ *******поради
откачане на ремаркето му поради неизправност на теглещия механизъм, като
гражданската отговорност на водача е застрахована при ответника със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба-25.09.2018 г. до окончателното й
плащане.
Срещу постановеното
решение № 133607/26.06.2020 г. е постъпила въззивна
жалба от ответника „Д.з.“ АД с оплаквания, че същото е неправилно като постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.Твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото от
дружеството застрахователно обезщетение, тъй като приетата от него стойност от
23 326,40 лв. представлява цената на ремонта на процесното МПС, изчислена
от вещото лице на база средни пазарни цени към датата на ПТП.Неправилно съдът е
приел, че стойността на запазените части възлиза на 2 750 лв. и е
пренебрегнал заключението на вещото лице по допуснатата авто-техническа
експертиза /АТЕ/, съгласно което сумата възлиза на 3 529,99 лв.Поддържа
становище, че съгласно съдебната практика при „тотална щета“ по смисъла на
чл.390, ал.2 КЗ реалната увреда за собственика на МПС е равна на средната
пазарна стойност на автомобила към датата на събитието, намалена със стойността
на запазените части на МПС, т.е. с определената от АТЕ стойност от
3 529,99 лв. следва да бъде намалена стойността на процесния автомобил към
датата на ПТП-20 029,93 лв., за да бъде определено дължимото от
дружеството обезщетение.Неправилно и в противоречие със събраните доказателства
съдът е приел, че въззивникът е изплатил извънсъдебно сумата от 15 062,40
лв. вместо 15 190,24 лв., за което са представени доказателства с отговора
на исковата молба.Моли съда да отмени решението от 26.06.2020 г. и да отхвърли
иска в тази част.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „А.Б.“
оспорва същата.Твърди, че възраженията на въззивника са
неоснователни, и че първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението
на приетата и неоспорена АТЕ, съгласно която действителната стойност на
увредения автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП е в размер на
20 029,93 лв., а дъжимото застрахователно обезщетение след приспадане на
стойността на запазените части възлиза на 17 649,93 лв.Правилно съдът е
съобразил обстоятелството, че стойността на запазените части на увредения
автомобил възлиза на сума в размер на 2 380,00 лв.-реалната цена, за която
същите са продадени и за която са представени доказателства.Твърди, че макар
първоинстанционният съд да е възприел някои стойности погрешно, крайните му
изводи са правилни, обосновани и кореспондират с присъдената сума.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът-
З. „А.Б.“ твърди, че на 19.06.2014 г. на път II-66 при
километър 73+200 Г.Г.К.е управлявал МПС „Опел Вектра“ с рег.№ *******с
прикачено към него туристическо ремарке с рег.№ *******и поради неполагане на
дължимата грижа за обезопасяване на ремаркето и неподдържане в техническа
изправност на теглещия механизъм ремаркето се е откачило и е навлязло в лентата
за насрещно движение, при което е реализирал ПТП и е увредил движещия се
автомобил марка „Пежо 208“ с рег.№ *******.Към момента на настъпване на ПТП
посоченият лек автомобил е имал сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца
по полица № 14-0300/303/5000569.Въз основа на уведомление е образувана щета № 0300/14/230/500256
и ищецът е определил обезщетение при „тотална щета“ в размер на 20 827,63
лв.От определеното обезщетение е приспадната сума в размер на 372,01 лв.,
заплатена на „С.Ф.А.-С.З.“ ООД за транспортиране на автомобила, извършването на
оглед, разоборудване и калкулация, като на собственика на увредения автомобил е
заплатена разликата в размер на 20 455,62 лв. с преводно нареждане за
кредитен превод от 22.12.2018 г.Останките на автомобила са обявени за продажба
и същите са продадени за сума в размер на 2 380,00 лв., представляваща
най-високата продажна цена.Съгласно констативния протокол за ПТП произшествието
е настъпило по вина на водача на МПС с марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника „Д.з.“ АД по полица №
08114001267684.С регресна покана ищецът е поканил ответното дружество да му
заплати сумата от 20 827,63 лв., представляваща дължимото застрахователно
обезщетение с включени 15,00 лв. ликвидационни разходи за обработка на щетата, но ответникът е заплатил само част от
претендиранта сума в размер на 15 062,40 лв., а остатъкът от 3 385,23
лв. не е заплатен.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 587,53
лв. /съгласно допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 27.11.2019 г./,
представляваща остатък от регресно вземане по щета 0300/14/230/500256 със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
19.06.2014 г. на ОД на МВР-гр.С.З. на посочената дата около 10,05 ч. на път II-66 при
километър 73+200 Г.Г.К.като водач на ППС „Опел Вектра“ с рег.№ *******с
прикачено към него туристическо ремарке с рег.№ *******поради техническа
изправност-скъсване на заключващото устройство на ремаркето, което е навлязло в
лентата за насрещно движение, е реализирал ПТП и е увредил движещия се
автомобил марка „Пежо 208“ с рег.№ *******.
Видно от застрахователна полица № 14-0300/303/5000569 лек автомобил
марка „Пежо 208“ с рег.№ *******е застрахован в З. „А.Б.“ по застраховка „Пълно
каско“ за периода 15.04.2014 г.-15.04.2015 г.
От представената справка от ИЦ на „Гаранционен фонд“ е видно, че ППС
„Опел Вектра“ с рег.№ *******е застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ за периода 05.04.2014 г.-05.05.2015 г. по полица №
08114001267684.
Видно от доказателствата към преписка по щета № 0300/14/230/500256-опис на щетите, фактура, заключение/калкулация,
сравнителна експертиза, доклад по щета и преводни нареждания ищецът е заплатил
на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 20 455,62
лв., а на СФА-С.З. сумата 372,01 лв. за изготвяне на калкулация, демонтиране-монтиране
и подготовка оглед, транспортна услуга.
Представена е и фактура № **********/02.04.2015 г за сумата от
2 380,00 лв., платена от ищеца на „К.П.2000“ ЕООД за услуга относно МПС с
прекратена регистрация „Пежо 208“ с ДК№ *******.
С покана изх.№ 310-03-48/06.01.2015 г., получена на 12.01.2015 г. ищецът е поканил „Д.з.“ АД да му заплати
сумата 20 842,63 лв. по процесната щета.
С преводно нареждане от 19.02.2015
г. ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата от 15 190,24 лв. за
процесната щета.
Разпитаният свидетел П.Л.твърди, че през месец юни 2014 г. се е движела по
второстепенен път между с. Ракитница и с.Богомилово в област С.З..При
разминаване с друг лек автомобил с ремарке е видяла как същото се е откачило и
се е ударило челно в нея.Водачът на другия автомобил е извикал полиция и
линейка.Колата й е била смачкана отпред, имало е щети и в задната страна на
автомобила, тъй като ремаркето се е превъртяло над колата.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на вещото лице Й.Й.е установено, че ПТП от 19.06.2014 г. е настъпило по описания в протокола
за ПТП механизъм.Щетите по л.а. „Пежо 208“ с рег.№ *******се намират в
пряка причинно-следствена връзка с
произшествието.Към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е
бил в експлоатация 2 месеца и 9 дни от датата на първоначалната
регистрация-10.04.2014 г.Стойността на уврежданията на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 23 326,40 лв. с ДДС.Действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на ПТП е 20 029,93 лв.Стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията надхвърля неговата действителна
стойност, поради което е налице „тотална щета“.Стойността на уврежданията на
посочения лек автомобил при условията на „тотална щета“ и след приспадане на
запазените части е 17 649,93 лв.Стойността на запазените части, определена
като процент от действителната стойност на превозното средство е 3 529,99
лв.За да бъде определена стойността на запазените части по цени на вторичния
пазар следва да бъдат уточнени следните условия: за какъв период следва да
бъдат реализирани детайлите, кой ще извърши оборудването на детайлите, къде ще
бъде съхранявано превозното средство-на открито или закрито място, респ. на
платен паркинг.Получените суми от продажбата на запазените части възлиза на
2 380,00 лв. /фактура № **********/02.04.2015 г./.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
Предмет на настоящото производство е размера на претенцията за сумата от
1 285,06 лв. /представляваща разликата над уважения размер на иска
съгласно решението от 22.04.2020 г.-1 302,47 лв. до пълния предявен размер
от 2 587,53 лв./.
Съдът счита, че с оглед разпоредбата на & 22 от ПЗР на КЗ правната квалификация на предявения иск е
чл.213, ал.1 КЗ /отм./, а не както е приел първоинстанционния съд-чл.411, ал.1 КЗ.Съгласно цитираната норма с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“.Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
момента на настъпване на събитието /чл.208, ал.3 КЗ /отм./.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните доказателства се
установи, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 17 649,93
лв., както е определен от приетата по делото и неоспорена АТЕ, формирано като
разлика между действителната стойност на увредения автомобил към момента на
настъпване на събитието /20 029,93 лв./ и размера на реализираните на вторичния
пазар запазени части /2 380 лв./.Към посочената сума следва да се прибави
платената от застрахователя сума за транспортиране, разглобяване и калкулация на
автомобила /372,01 лв./, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски и от
получения размер от 18 036,94 лв. да се приспадне извършеното от ответника
частично плащане в размер на 15 190,24 лв. или искът е основателен за
сумата от 2 846,70 лв.Предявеният иск е за сумата от
2 587,53 лв., присъденият с решението от 22.04.2020 г. размер възлиза на
1 302,47 лв., поради което и с оглед принципа за диспозитивното начало следва
да бъде присъден и остатъкът от 1 285,06 лв.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за
неправилно определен размер на запазените части.Посоченият размер в приетата по
делото АТЕ от 3 529,99 лв. е определен като процент от възстановителната
стойност.При определяне на стойността на автомобила към момента на настъпване
на застрахователното обезщетение при „тотална щета“ вещото лице е съобразило
сумата, реализирана на вторичния пазар в размер на 2 380 лв. съгласно
представената по делото фактура, която
не е оспорена от ответника и която стойност в по-голяма степен съответства на действителното
състояние на запазените части и е съобразена от приетата АТЕ.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Разноски в полза
на въззиваемата страна за настоящата инстанция не следва да се присъждат поради
непредставен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
постигнато съгласие на страните за размера и начина на заплащане на
адвокатското възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133607/26.06.2020 г. СРС, 165 с-в, гр.д.№ 62341/2018 г., постановено по
чл.250 ГПК, с което на основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД /с правилна правна квалификация на предявения иск чл.213, ал.1 КЗ /отм./ „Д.з.“ АД с ЕИК********е осъден да заплати на З. „А.Б.“ с ЕИК ********сумата
от 1 285,06 лв.-остатък до пълния претендиран размер /не като частичен
иск/ от застрахователно обезщетение по щета № 0300/14/230/500256.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.