Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17.05.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 217
по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на „Транс Е.” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 32, ап.
3, представлявано от управителя С.Е. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД 14-383 от 02.02.2021г., издадена от директора на Регионална
дирекция „ Автомобилна администрация” - Стара
Загора. С оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал.2, т.5 и с чл. 106а,
ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от Закона за автомобилните превози, на „Транс Е.”
ЕООД е наложена принудителна административна мярка – временно спиране на дейността
по извършване на обществен превоз, но не повече от три месеца и отнемане на пет броя заварени копия на Лиценз
на Общността №21709/15.01.2020 година № 286949, № 286950, № 286951, № 291125 и №
291196.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му от некомпетентен орган; при неспазване на императивните
изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че оспорената
заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като не е посочен актът, от
който подписалото като издател на заповедта длъжностно лице черпи правомощия за
прилагане на принудителни административни мерки по Закона за автомобилните
превози. Твърди, че в обжалвания административен акт не са изложени конкретни
мотиви, обосноваващи от фактическа страна упражненото административно
правомощие по чл. 106а, ал.2, т.5 и
106а, ал.1, т.6, б. „в” от ЗАвтП. Оспорва наличието на законово
регламентираната материално правна предпоставка, на която се основава
възприетото административно решение за прилагане на принудителна административна
мярка – отнемане на заверените копия на Лиценза на Общността и временно спиране на дейността по извършване на
обществен превоз. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е
постановена без да са изяснени,
разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до
неправилен от гл.т. на закона извод за съществуването на хипотезата на чл.
106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП. По подробно изложени
съображения, че наложеното ограничение е фактически, правно и доказателствено
необосновано и несъответно на целта на закона, е направено искане за отмяна на
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-383 от 02.02.2021г ., като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директорът на Регионална дирекция ”Автомобилна
администрация” - Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото, но в
писменото си становище оспорва
жалбата , като неоснователна.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Съгласно Доклад рег. № 32-01-00-2288/3/ от 12.01.2021г.,
изготвен от инспектори в отдел „Контрол”
в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора във връзка с
поставена задача за извършване на
комплексна проверка на фирма „Транс е.” ЕООД, притежаваща Лиценз на Общността
за извършване на международен превоз за товари № 21709, длъжностните лица от РД
„АА” – Стара Загора са извършили физическо посещение на адрес гр. Стара Загора,
ул.”Уилям Гладстон” №32,ап.3, посочен като офис на дружеството и място за
съхранение на документите, свързани с транспортната дейност, описани в чл.5, буква”а”
от Регламент №1071/ЕО/ и са установили, че там се помещава друго предприятие. На същата дата са посетили и адрес гр. Стара
Загора, „Южна промишлена зона, на разклона за Раднево, Сервиз ДСД ЕООД, посочен
като експлоатационен център на превозвача
и след направена проверка са установили, че превозвачът никога не е ползвал сервизни
услуги, не е представял свои МПС-та за проверка на техническата им изправност.
Имало е сключен договор с ДСД ЕООД и „Транс е.” ЕООД, който е с изтекла
валидност. Инспекторите са посетили и адрес гр. Стара Загора, ул.“Кольо
Ганчев”, местност „Герена“, „Мангъша” ЕООД, посочен като гаражна клетка на
превозвача и са установили, че сключеният
договор между „ Мангъша” ЕОООД и „Транс е.” ЕООД е невалиден считано от
01.05.2020 година, поради неуредени финансови взаимоотношения. Въз основа на
този доклад е изготвен друг такъв със същата дата до директора на РД ”АА” гр.
Стара Загора, в който са изложени отново резултатите от извършената проверка от
инспекторите на РД ”АА” гр. Стара Загора.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД
14-383 от 02.02.2021г., издадена от директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Стара Загора. Стара Загора, на основание чл. 106а, ал.2,
т.5 и. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от Закона за автомобилните
превози, на „Трансп Е.”*** е приложена принудителна административна мярка – временно
спиране на дейността по извършване на обществен превоз и отнемане на шест броя
заверени копия на Лиценз на Общността с №21709/15.01.2020 година. От фактическа
страна издаването на заповедта и на приложената с нея принудителна
административна мярка се основават на това, че „Транс е.” ЕООД не е трайно и
действително установен на територията на РБ, престанал е да отговаря на
изискванията на чл.5 от Регламент№1071/2009ЕО и на чл. 7,ал.2т.4 и ал.7 от ЗАвП.
Превозвачът следва да разполага с място на дейност, разположена на територията
на РБ, с помещения, в които да държи основните си търговски документи, свързани
с управлението на персонала , с документи за периодите на управление и
почивка, както и с всякакви други
документи , които трябва да се предоставят на компетентните органи при извършване
на проверките. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено
материалноправното основание по чл. 106а, ал.2, т.5 и. чл.
106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП, за налагане на принудителната административна
мярка.
По
делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка РД 14-383 от 02.02.2021г..
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената
принудителна административна мярка, в законово установения срок по чл.149, ал.1
от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или
от упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. е видно, че на основание чл.107, ал.1
от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил
посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на регионалните
дирекции” „Автомобилна администрация. От
фактическа страна не е спорно /а и се установява от представената Заповед № 1308/
30.07.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”/, че
подписалото като издател на обжалвания административен акт лице – А.С.
изпълнява длъжността директор на РД „ АА”. Противно на твърдяното от
жалбоподателя, безспорно е установено, че към датата на постановяване на
заповедта, подписалото я длъжностно лице – А.С. е изпълнявало длъжността Директор
на Регионална дирекция„Автомобилна администрация” – Стара Загора и съответно че
при изпълнението на тази длъжност е надлежно упълномощено съгласно чл.107, ал.1
от ЗАвтП да прилага ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. С оглед на което съдът
приема, че оспорената Заповед №
РД 14-383 от 02.02.2021г.. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му
със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация” правомощия по чл.107, ал.1 във вр. с чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП .
Обжалваният административен акт е постановен
и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на
акта. Изрично е посочено както правното основание за прилагане на
принудителната административна мярка, така и фактите и обстоятелствата,
възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по 106а, ал.2, т.5 и.
с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП. Посочването на правно релевантните
за наличието на законовата хипотеза на чл. 106а, ал.2, т.5 и чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от
ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се
обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие
и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.
Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт. Дали са налице възприетите от административния
орган фактически обстоятелства, като основание за налагане на предвидената в
закона ограничителна мярка, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на обжалваната заповед.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 106а, ал.2, т.5 и чл.
106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от Закона за автомобилните превози,
съгласно които разпоредби се налага ПАМ „ временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз,
но не-повече от три месеца и отнемане на заверените копия на Лиценза на
Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република, когато превозвачът е престанал да
отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България.
Следователно материалноправната предпоставка, с която законът свързва прилагането
на ПАМ по чл. 106а, ал.2, т.5 и. чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, изисква
наличието на направена по надлежния ред констатация, че превозвачът е престанал
да отговаря на изискванията за установяване на територията на РБългария.
В
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за автомобилните превози е регламентирано,
че Лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се
издава на търговци по см. на ТЗ, които отговарят на четири кумулативно
изискуеми се изисквания, едно от което е изискването за установяване на
територията на РБългария /чл.7, ал.2, т.4 от ЗАвтП/. Съгласно чл.7, ал.8 от
ЗАвтП изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено,:1. действително и трайно е установен на територията на
Република България, за което представя декларация за установяване по образец,
утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация"; 2. разполага най-малко с едно моторно превозно
средство с българска регистрация – собствено или наето чрез договор за наем или
лизинг;3. разполага с помещения, в които съхранява счетоводни документи,
документи, свързани с назначаването на работа на персонала, документи за
периодите на управление и почивка на превозното средство, както и други
документи, съпътстващи основната му търговска дейност, които подлежат на
контрол и се предоставят на компетентния орган при проверка;4. разполага със
собствен или нает експлоатационен център с техническо оборудване и съоръжения.
. Съгласно чл.5, б. „а” на
Регламент (ЕО) № 1071/ 2009, за да
спазено предвиденото в чл.3, параграф 1, б. а) изискване за установеност,
предприятието трябва да разполага с място на дейност на територията на държавата - членка, с помещения, в които да
държи основните си търговски документи. В разпоредбата е пояснено и че „основни
търговски документи“ са счетоводни
документи; документи, свързани с управлението на персонала; документи за периодите на управление на
превозното средство и почивка и всякакви
други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при
проверки за спазване на условията, предвидени в регламента.
Въз
основа на посочената регламентация следва извода, че за да е спазено
изискването по чл.7, ал.2, т.4 във вр. с ал.8 от ЗАвтП за „действително и
трайно установяване", не е достатъчно превозвачът да има регистрирано
седалище и адрес на управление на територията на РБългария. Необходимо е
превозвачът да разполага с помещение, в което държи всички изискуеми от
Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 и по националното законодателство документи,
доказващи извършването на дейността и да разполага с експлоатационен център.
В случая от фактическа
страна не е спорно по делото, че жалбоподателят „Транс Е.” ЕООД притежава
Лиценз на Общността за извършване на международен превоз за товари № 21709/ 15.01.2020г.
Дружеството е регистрирано в РБългария съгласно ТЗ, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 32, ап. 3. В момента на проверката,
както и при насрочване на делото е установено, че „ Транс Е.” ЕООД не разполага
с офис на този адрес. На посочения адрес осъществява дейността си друга фирма
.От което следва , че „ Транс Е.” е напуснало седалището и адреса на управление
и не може да му бъде извършена проверка Същото не разполага и с експлоатационен
център , собствен или нает за да бъдат обслужвани собствените му превозни
средства .
Съдът приема, че към момента на
извършената от контролните органи проверка на „Транс Е.” ЕООД и при посещението
на длъжностните лица от РД „ Автомобилна администрация” – Стара Загора, в офиса
на транспортното дружество с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Уилям
Гладстон” № 32, ап. 3, не могло да бъде извършена проверка дали са били налични
основните търговски документи, които съгласно чл.5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 от
21.10.2009г., които превозвачът трябва
по всяко време да съхранява в помещението, намиращо се в страната по
установяване, за да се приеме, че той е действително и трайно установен в
страната.. В случая административният
орган е доказал при условията на пълно
главно доказване наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на
ПАМ по чл. 106а, ал.2, т.5 и . с чл.
106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП чрез изготвения доклад от
служители на РД „ АА” Стара Загора „при които длъжностните лица са установили, че фирмата не разполага с помещение /офис/, в
което се съхраняват документи за периоди на управление на превозните средства и
почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на
компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в чл.5, б.
„А” от Регламент 1071 (ЕО) и ЗАвтП“. В изготвения доклад се съдържа данни на коя дата инспекторите от РД „АА” гр. Стара
Загора са посетили офиса на „Транс е.” ЕООД и констатираното, че фирмата е
напуснала адреса си на управление и че
не притежава нито експлоатационен център за обслужване на превозните си
средства, нито гаражна площ; Взети са обяснение и от трети лица.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че
е налице материалноправната предпоставка, с която нормата на чл. 106а,
ал.2, т.5 и . с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от Закона за
автомобилните превози, свързва издаването на заповед за прилагане на
принудителната административна мярка „временно спиране на дейността по
извършване на обществен превоз, но
не повече от три месеца и „отнемане на пет броя заверените копия на Лиценз на
Общността за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България” по отношение на „Транс Е.” ЕООД. Административният орган
обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно от гл.т на закона, е приел,
че превозвачът Транс Е.” ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
международен превоз за товари № 21709/ 15.01.2020г., е престанал да отговаря на
изискването за установяване на територията на Република България по отношение
на офиси , където да държи основните си търговски документи по см. на чл.5, б.
„а” от Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г и на експлоатационен център. С
оглед на което обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка РД 14-383 от 02.02.2021г. се явява постановена в съответствие с
материалния закон.
С оглед на
изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. А оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-383 от 02.02.2021г.,
издадена от директора на регионална дирекция „ Автомобилна администрация”
- Стара Загора. е законосъобразна, постановена в съответствие
с приложимите правни норми и с целта на закона
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Транс Е.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Уилям Гладстон” № 32, ап. 3, представлявано от управителя С.Е.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-383 от
02.02.2021г., издадена от директора на регионална дирекция „ Автомобилна
администрация” - Стара Загора. , с която
на основание чл. 106а, ал.2, т.5 и чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от
Закона за автомобилните превози, на „Транс Е.” ЕООД е наложена принудителна
административна мярка –временно спиране не дейността по извършване на обществен
превоз, но не повече от три месеца и отнемане на пет броя заверени копия на Лиценз
на Общността за извършване на международен превоз за товари №21709/15.01.2020
година.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: